петък, декември 31, 2010

Господарката на езерото

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2010

Рядко ми се случва да чета в малките часове, но тази книга си заслужаваше.
Развръзка, а мoже би и край - всичко беше болезнено добре разказно. За чест на автора - в цялата логична и отчaсти очаквана развръзка бе успял да вкара и малко изненади. Имаше моменти, в които се смях на глас (поръчкта към Гералт за сукубуса в Тусент) и други, от които подвиквах (абе хубаво е да си четеш сам).
Книгата ми напомняше в ралични моменти за "Тъмнта кула" на Кинг, "Кръстоносци" на Сенкевич, "Вселенните на Правдивия" на Сомтоу и въпреки това си оставаше уникална. Пътуването на Цири сред световете в търсене на точното време и място много ми напомни за Коруин и "Хрониките на Амбър", до момент, в който попдана на сър Галахад - е това вече не го очаквах!
В доста моменти се надувах, че успявам да засека историческите аналози на събитията - "превантивната" окупацията на част от съюзническа държава, превърнала се в постоянна анексия; партизанстващата армия в червено-бяло; предадените на победителите бунтовници с отличителен знак сребърни мълнии; насилственото депортиране на победените. Втората световна война още дълго ще дава своите отгласи.
Тъжно завърши историята, ако е завършила (уважаемият Васил Велчев сподели, че на Сапковски му е дошла музата и ще започва пре януари нова книга за Вещера). Остава само да дочакам - 2012 не е чак толкова далече.

Харесах:
Любовта е като бъбечните кризи... Докато не я изпиташ, не можеш да си предствиш за какво става въпрос. А като ти разказват не вярваш.
***
Ако се готвят да те обесят, поискай чаша вода. Никог не се знае какво може да стане, докато ти я донесат.
***
След спечелените битки напливът на доброволци винаги се увеличава.
***
вечността се побира в миговете, които я създават
***
Плюя на такива истории, в които честните хора умират, а негодниците си живеят живота и продължават гнусните си дела.
***
Победата трябва да изглежда така: победеният трябва да бъде заставен да купува стоките, произведени от победителя, освен това трябва да го прави с желание, защото продуктите на победителя са по-качествени и по-евтини. Валутата на победителя е по-стабилна от валутата на победения и победеният и се доверява повече, отколкото на собствената.

сряда, декември 29, 2010

Кулата на лястовицата

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2010

Всичко вече е разставено за развръзката на историята.
Последния етап на кампанията на Нилгард срещу северните кралства е готов, армиите са в подготовка за пролетната офанзива. Северняците пък ще извадят последното асо от ръкава, пробутано им под масата от краля на неутрален Ковис - заем от 3-та страна и няколко хиляди опитни бойци, извадени от затворите му и изпратени на фронта.
Гералт продължава със своя поход наникъде, като се замесва непрекъснато в битки, които не би трябвало да са негови. Йенефер попадна в капан, тласкана от страх и самоувереност. Вилгефорц загуби лейтенантите си и в ендшпила ще трябва да се появи лично на игралното поле. Цирила избяга от почти всички, но не е ясно къде. Заговорите на магьосниците са отдавна и на много нива, като май вече никой не е съвсем сигурен откъде се е започнало и къде се е очаквало да завърши заиграването със Старата кръв.
Интересно е измемен начинът на разказване - пак е от много различни гледни точки, но пък има разместване във времето и част от разказите всъщност са ретроспекция спрямо останалите.
Съвсем скоро ще се стигне до развръзката, направо ме гризе какво е замислил Сапковски за край на поредицата.

Харесах:
Тъй като нямахме възможност за бягство, ние станахме герои и се покрихме с неувяхваща слава.
***
по-добре да се движим напред без точно определена цел, отколкото да стоим без целе или да се връщаме назад без цел
***
Хората издават съратниците си, за да спасят живота и кожата си, но когато искат да си отмъстят - лъжат.
***
големите преследвания на бандити водят до това, че бандитите масово се вливат в редовете на служителите на закона
***
Нямам нищо сложно в предсказването. Трудното е са предсказваш правилно. 
***
широките възгледи са най-сигурният начин да не забелязваш останалите хора
Никой не иска да страда. А това е участта на всички. Просто някои страдат повече. не е задължително да бъде по всой избор. Работата не е там, че ще изтърпиш страданията. Работата е в това как ще ги изтършиш.

понеделник, декември 27, 2010

Огнено кръщение

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2010

Признавам си - допуснах грешка, че не изчаках да излезе цялата поредица, преди да я започна. Сапковски пише разкошно!
Войната, започнала в предния том набира скорост и вещерът Гералт продължава да бъде основна мишена за всички воюващи страни. Според каконите на фентъзито случайно към него се присъединиха вечната лепка - барда Лютичето (ако се окаже всъщност магьосника Вилгефорц- ще се почерпя бутилка бърбън), руса снайперистка, нилфагрдски офицер-ренегат и висш вампир-въздържател (няма майтап, всъщност Емиел Регис Рохелек Терзиеф-Годфрой е адски готин образ).
В общи линии в тома няма някакви драматични събития - Цирила е все така далеч, Гералт е насред зоната на бойни действия между нилфгарската империя и северните кралства, а Йенефер се появява все пак, колкото да се разбере че група магьоснички основават тайна наднационална женска магическа лига (ако прокопса тая идея - ще се изненадам). Описанията на бойните полета са брутални, но пък изглеждат достоверни.
Сцената при моста над Яруга, когато Гералт бе посветен в рицарство от кралица без кралство будеше едновремено смях и печал.
Веднага започвам следващата книга. :-)

Харесах:
Във всеки от нас се крие едновременно и кредитор, и длъжник.
***
няма нищо по-лошо от научно обоснования шовинизъм
***
стана подозрителен, като стара мома, на която са направили комплимент
***
Животът се различава от банкерството по това, че в него има дългове, които можеш да платиш само ако задлъжнееш към други.
***
Някои заработват прехраната си с това, което умеят да правят. Други - с това, което са длъжни да правят. Малцина професионалисти са толкова щастливи в живота си, колкото мен - може би само някои курви. Плащат ми за професията, която дълбоко и искрено обичам.
***
мутация, разтеглена достатъчно дълго във времето, престава да бъде мутация, а се превръща в еволюция

петък, декември 24, 2010

Намисли си 4исло

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2010

Книгата ми беше птрепоръчана горещо от почитаемия г-н Риков и както обикновено - не ме подведе.
Историята започва с най-добрата завръзка на трилър за сериен убиец, която съм чел - жертвата намира плик, в който непознат е сложил още един плик и послание, предизвикващо да си намислиш число и после да го отвориш. 4ислото съвпада и оттам се отпочва!
За добро или зло това е първия роман на автора - според мен биха могли да се попрoпусне това-онва от размислите и усещанията не детектива, за сметка на това в 3/4 от книгата криминалната загадка е на нивото на майсторите в жанра. Всичко е логично, застъпващо се и въпреки това - изненадващо. Само едншпила не ми допадна - всички следи се кръстосваха при един-единствен човек, а ченгетата въпреки параноята, ставаща част от светогледа им, не се захващат да ровят в биографията на този човек в търсене на следа към убиеца. Иначе в книгата са спазени каноните на поджанра - убиецут е гениален, методичен и напълно откачен, детектива е свръхинтелигентен, с разбит живот който се опитва да закърпи, около него щъкат амбициозни прокурори и тъпи началници, единствения свеж полъх е в лицето на вторестепенен детектив от старата порода - саркастичен, груб, непочтитетелн и подчертано политически НЕкоректен.
Много приятна книга, само как им даде сърце на издателите да е пуснат на хартия, дебела почти 1 mm на страница.

Харесах:
Той ще върне това, което отне, когато получи това, което е дал.
***
оставаше много по-дълго в собствената си глава, отколкото в света
***
Умът му се бе превърнал в писта за надбягвания - без изход и без финиш.
***
Смъртта и съмнението са единствените сигурни неща в този живот.
***
уморената усмивка на сериозен човек, който е принуден да се разправя с идиоти
***
шефът ти никога не трябва да разбира от друг онова, което би трябвало да е научил от теб
***
онзи глупав принцип, заради който малките момченца се бият с пластмасови лопатки на пясъчниците, а възрастните мъже налитат на бой  в баровете

вторник, декември 14, 2010

Двойна заплаха

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2010

Патерсън май започва да се изтърква. Ранните романи като "Целуни момичетата" и "Когато дойде паякът" бяха по-кратки, по-силни и по-изпипани като съспенс и загадка.
Поредният роман за Алекс Крос тръгва по утъпкан коловоз - Мислителя избягва блестящо от най-строго охранявания затвор в САЩ, за да изиграе мач-реванш, а отвън тим от негови почитатели сее смърт и ужас във Вашингтон. Някак твърде познато ми беше всичко.
Май по-скоро книгата се явява пролог на пресдтоящата схватка на ум и подлост между д-р Крос и Мислителя. Поне са спестени страниците със самосажъление на Крос по повод на поредната изключителна жена от вашингтонското гето, която е напуснала живота му.

Харесах:
Защо е неприемливо да се смееш на погребение, докато плачът по сватбите е позволен?
***
надеждата и оптимизмът умират по малко всеки път, когато се случи нещо трагично и невиждано

неделя, декември 12, 2010

Портите

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2010

През цялото време имах чувството, че нещо съм се объркал и чета Тери Пратчет - нова книга от поредицата за Джони. Същият британски хумор и безумно смесване на ежедневие и свръхестествени събития. Още повече, че и тук главния герой е нестандартно хлапе с няколко верни приятели.
В общи линии - Конъли е хванал сюжетна схема като за роман на ужасите (ритуал за призоваване на демони се засича с пускането на Големия адронен колайдер и в резултат се отваря портал към измерението, наричано по традиция Ад), само че за самоотвержен борец със Злото е "цанил" 11 годишно момче с очила, дакел и много нестандартен поглед към света. Добавката на демона Нърд съвсем ме препрати към Пратчет (вечния неудачник с грешна професия и добро сърце - само дето не беше некадърен магьосник).
Книгата е под 250 страници, обаче се смях на глас на поне 10 места, особено когато демоните нахлуха и се сблъскаха с жителите на провинциалното градче.
Не очаквах такава книга от автора на поредицата за Чарли Паркър, но пък никак не съм разочарован.

Харесах:
Едни се нуждаят от доказателство, а други от вяра. Това са различни неща, но ако не ги смесвате, всичко ще бъде наред.
***
много малко са наистина злите хора и повечето лоши неща, които те правят в даден момент, им се струват напълно основателни
***
Не бяха зли, покварени или жестоки. Просто бяха отегчени хора, които имат твърде много свободно време, а такива хора рано или късно правят някоя беля.
***
Лъжата изисква да си измисляш, а това го умеят само хора с въображение.
***
Някои от комедиите на Шекспир са действително забавни, но не и ако сте принудени да ги изучавате в училище.
***
Много от демоните не бяха нищо повече от безплътни същества, като струйки лошотия, които се носеха наоколо като лоши мисли в мрачно съзнание.
***
В края на краищата да не правиш лоши неща не е същото като да правиш добри неща, но точно затова ние с вас никога няма да станем светци.
***
това звучи толкова безрасъдно, опасно и абсолютно невъзможно, че може и да свърши работа

сряда, декември 08, 2010

Колекционерът на кости

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000

След  И няколко червени рози реших, че Дивър става за четене, въпреки че не ме грабна колкото Джеймс Патерсън. Не се разочаровах и от тази книга, макар че явно му е от ранните произведения.
Действието се развива в Ню Йорк, където откачен убиец отвлича и убива хора по доста зрелищен начин, като същевременно на всяко местопрестъпление оставя улики, насочващи към следващото - давай шанс на полицията да разгадае посланието и да спаси жертвата. Пак има гений на криминологията, само е за разнообразие - почти напълно парализиран и използващ млада красавица вместо уолдоси.
Като цяло стилът е доста неравен, диалозите са преобладаващо дразнещи, а по средата си е почти скучно, обаче последните 50 страници оправят всичко - една от най-добрите развръзки на книги с гениални маниаци, които съм чел.
Малко ме нервираше патетично-сантименталната нишка, за сметка на това пък ми помогна да реша за себе си едно отдавнашно колебание и да стана привърженик на правото на евтаназия.

Харесах:
Човек не забелязва колко е мръсно, докато не му дойдат гости.
***
художествената литература е вестник, ойт никог не остарява
***
Проклетата тишина.Как я мразим и бързаме да я запълним с думи.
***
Колко си умен? Или не, не "колко си умен", а "за колко умен се мислиш"?

сряда, декември 01, 2010

Метро 2033

Автор:  Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2008

След разочарованието от Здрач категорично заобикалях другите 2 книги на Глуховски - освен всичко друго анотацията загатваше за вече четен и препрочитан постапокалиптичен сюжет.
Горещото одобрение на друг запален читател, съчетано с нуждата ми от почистване на лигавицата след "Омайване" на Бюджолд ме тласнаха към проба. Успешна.
Романът започва добре, следва класическата схема на обречен форпост и отчаян вестоносец, търсещ могъщ съюзник през девет кажгоде в десета. Обаче в средата историята вече ме беше засмукала - много добре създадена атмосфера, добре описан свят, загадки, приключения и всичко подредено в онзи специфичен ритъм, който обикновено води до четене в малките часове (само и тая страница и малко от другата глава и докато стигна поне до там).
Чел съм и други приключенки истории в свят след ядрена война, този не се отличава драстично като идея, сравнително ново е добавянето на биологични оръжия към грозния пейзаж. Обаче Глуховски е успял да придаде плътност на картините си - почти можех да надуша описваните обекти.
Много ми беше забавна книгата с описание на връзките на Ленин като главен жрец на болшевиките с демони от отвъдното и обяснението на петолъчката като пентаграма, свързваща носителя - човек/машина със съответен демон, подпомагащ приносителя срещу съответната награда.
Другата голяма изненада беше развръзката. Честно казано - не очаквах в постапокалиптичен екшън изведнъж да се появи темата за Първия контакт.
Почти се изкушавам даоще утре да се снабдя с втората книга, най-малкото за да разбера нещо повече за най-тайнствената нишка - Хан, Пътеводителя и магьосниците. От друга страна - опита ми сочи, че подобно изпълнение обикновено води до разочарование или размиване на спомените.

Харесах:
вечният революционен принцип - отнемай и разделяй
***
много странно е усещането, когато те удря по главата силен, здрав мъж - не е болка, а ураган, който помита помита всичките ти мисли и изкривява крайно възприятията ти
***
Само едно нещо спасява човек от безумето - неизвестността.
***
Страшна е не самата смърт. Страшно е нейното очакване.
***
Няма защо да тъпчете трансцедентното с мръсните си войнишки ботуши.
***
Докато има хора, винаги ще смятат себе си за сили на светлината, а враговете си - за сили на мрака.
***
Този, който има достатъчно храброст и търпение да се вглежда цял живот в мрака, пръв ще види проблясъка на светлина в него.