събота, декември 29, 2012

Съншайн

Автор: Робин Маккинли
Издател: Изток-Запад
Година: 2007

Единично ърбън-фентъзи, интригуваща анотация - изглеждаше обещаващо.
Реалност: омотано действие от гледна точка на дърдорещо момиче с претенции. Нещо като почти любовна история на начинаеща магьосница с древен вампир в поствоенен алтернативен свят. Имаше моментни прилики с "Кръчмата на Калахан" и със стила на Ан Райс, но после на авторката ѝ минаваше. Отделно останах с впечатлението за нещо куцо в превода.


Харесах:
Липсата на гъвкавост е причина за немалка част от проблемите на големите организации.

сряда, декември 19, 2012

Марина. Огнената роза

Автор: Карлос Луис Сафон
Издател: Изток-Запад

Година: 2010

Благодарение на библиотеката на Института "Сервантес" отново се докопах до нещичко на испански автор.
Според анотацията това е най-стария роман на Сафон. За мен лично е нещо като бета-версия на "Сянката на вятъра".
Романът е юношеска любовна история - сълзлива и сантиментална в стила на късния XIX век, комбинирана със семпъл преразказ на "Франкенщайн". Чете се бързо, при подходяща възраст и настроение може и да трогне читателя за някоя и друга сълза.

"Огнената роза" е кратък разказ, който издателство  Изток-Запад разпространяваха като безплатна притурка по време на Коледния панаир на книгата. Историята е отнесена като "изгубена" част от "Затворникът  на Рая". Разказва се приказка/притча от XV-ти век, в която инквизитор се превръща в дракон и подлага Барселона на огън и сеч. Между другото се появява план за лабиринт-скривалище за книги, проектиран от гениален майстор за последния византийски император, а мимоходом се появява и родът Семпере, потомците на който са главните герои в "Гробището на забравените книги".


Харесах:
Изчезват само хората, които имат къде да отидат.
***
имаше душа на поет-анархист и толкова остър ум, че нерядко сам си патеше от него
***
харчел повече, отколкото печели и то още преди да го спечели
***
Парите са важни само когато ги нямаш.
***
един от онези принцове без царство, които минават през света с надеждата, че някой ще ги целуне, за да се превърнат в жабоци
***
всички приказки са лъжи, макар че не всички лъжи са приказки

неделя, декември 16, 2012

Законът на Бош

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2003

 За първи път Хари Бош е извън системата. Вече е пенсионер, но си е извадил разрешително за частен детектив - за всеки случай.
И случаят идва - детектив, парализиран при нелеп обир го подтиква да поднови разследване на убийство от преди 4 години.На пръв поглед следата е изстинала безнадеждно, но Бош не е от отказващия се тип. Почва да дълбае, да тегли и да ръчка, за да се озове във федерален затвор, който не съществува и в който има задържани терористи, които не са там. Пуснат с "последно предупреждение" Хари е все така заинатен. А случаят прилича на среща между слон и слепец - май е нещо голямо, обаче е едно такова странно и различно в на всяко место на допир. Истината е кървава, едновременно тривиална и тъжна. Обир на $2 000 000 води след себе си смъртта на 9 човека, 2 от жертвите са абсолютно невинни, а са съсипани и още няколко живота.
Странното в романа беше края - Хари Бош отново намери своята "изгубена светлина" в лицето на дъщеричка, за която дори не е подозирал. Може би Конъли ще му даде шанс да намери поне малко покой и дори парче щастие в живота си. До колкото Хари Бош изобщо би могъл да бъде щастлив.

Харесах:
беше добър учител, защото не знаеше как да преподава
***
Всичко е въпрос на самоконтрол и да знаеш кога да го използваш.
***
Опитвах се да редя пасинас без пълна колода карти. Липсваха асата и нямаше начин да спечеля.
***
Хората отиваха в катедралите на алчността, носейки запасите си от пари и надежда.

петък, декември 14, 2012

Град от кости

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2003

Изненада - тази книга беше по-слаба от предишните. Но пък краят беше отново с тежкия стил от "Черното ехо", така че компенсираше по-слабата криминална загадка и насиленатат развръзка.
Бош отново се захваща със загубена кауза: убийство от преди повече от 20 години на момченце, което никой не е обичал. Началството иска случая да се приключи бързо и успешно, а Хари отказва да приеме 2 появили се възможности - самоубил се педофил и самопризнал си баща. Както винаги той търси истината, каквато и да е. В личния му живот се появи пореднта жена, която си отиде по крайно нелеп начин пред очите му. И точно когато беше повишен и върнат на старата си работа в елитния Отдел Кражби&Убийства, Хари Бош направи поредната си равносметка и напусна полицията след повече от 25 години служба.
Веднага започвам следващата книга само и единствено за да видя как ще се справя Бош като частен детектив - неограничаван от камара правила, но и неподкрепян от полицейския апарат.

Харесах:
Когато очите ми привикнаха, видях светлина. Почти като шепот. Но достатъчна, за да намеря пътя.
***
Когато зад гърбът ти има много повече, отколкото пред теб, започваш да преосмисляш живота си.

вторник, декември 11, 2012

Смъртта е моят занаят

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1996

Първата история на Конъли, която не е за Хари Бош.
Обаче пак е адски добра.
Журналист отказва да повярва в самоубийството на своя брат-близнак, детектив в отдел "Убийства" в Дневър, Колорадо. И тръгва по една тънка нишка, която обаче неочаквано отвежда към още няколко случая на самоубили се полицаи. Общ знаменател - предсмъртни писма, съдържащи стихове от Едгар Алън По. Задейства се самото ФБР, от Куонтико тръгва екип по все по-горещите следи, водещи към един педофил, измъкнал се с юридически лупинг от затвора във Флорида и изчезнал в нелегалност. Изплува педофилски BBS, използван от доста добре сътрудничещи си изроди. Труповете стават все повече с наближаването на развръзката. И на другата развръзка. И на следващата развръзка. И на несъстоялата се такава.
А "Завръщането на Поета" явно ми предстои съвсем скоро.

Харесах:
Като полицейски репортер аз бях турист на зловещото.
***
Дяволски си прав, че му съчувствам. Това не означава, че одобрявам дори и една от гадостите, които е извършил или че не бих му пръснала черепа, ако има възможност. Но не той е създал онова чудовище, което го владее отвътре. То е творение на друг.
***
Може би понякога отмъщението е също толкова добро, колкото и правосъдието.

събота, декември 08, 2012

Примката на совата

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2001

Страхотен роман!
По-добър и от "Черното ехо". Отлична смес от съдебен трилър и криминален роман.
Всичко започва като сензационно дело: много успешен холивудски режисьор е съден за удушаване на начинаеща актриса и инсценировка на инцидент по време на самозадоволяване с асфикция. Разследването е извършено от Бош, а доказателствата са доста слаби. Отделно един стар клиент на Бош, измъкнал се зза убийство на проститутка в "Последният койот" е убит по начин, водещ към картините на художника Йеронимус Бош. В играта влиза пенсиониран по болест профайлър на ФБР, който вдига мерника на Хари. И гонката започва - всяка следа е съмнителна, всеки дебне останалите.
А послеслова беше най-изненадващ - оказва се, че всъщност не е било точно преследване, а дебнене между равностойни и изключително опасни хищници. До мигът, в който някой е направил грешно движение...

Харесах:
Отричаш съществуването на откраднатия от теб предмет и така елиминираш самата кражба.

понеделник, декември 03, 2012

Хари

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1999

Хари Бош си пада по истината без оглед на последствията.
И този път получава каквото не си е пожелавал: чернокож адвокат, "специализирал" се в съдебно преследване на ЛАПД за злоупотреба с власт е намерен застрелян като куче дни преди поредния шумен процес за полицейска бруталност. Основен заподозрян: общо-взето всяко ченге в града. В черните квартали се заражда нов бунт, както през '92-ра. Шефовете на ЛАПД искат случая да се разреши максимално бързо и удобно - за тях. За по-голямо удобство Бош оглавява смесен екип от своето звено и хора от вътрешния отдел, които са разследвали 2 пъти него самия, а скоро пристига и ФБР.
Всяко следващо разкритие е по-лошо от предходното, но Бош не може да се спре, каквото и да става. Въпреки че стар приятел умира в дома му, въпреки че жена му го напуска, въпреки че кариерата му изглежда приключила, въпреки огъня и тълпите по улиците. А истината накрая всъщност не интересува никого - твърде е късно за мъртвите.
Второстепенните герои продължават да претърпяват странни трансформации: педанта Ървинг беше стана загрижен за Бош покровител в сянка, сега пък беше посредствен политикан в униформа.

Харесах:
злоупотребата с власт си е злоупотреба с власт, независимо дали жертвата е престъпник
***
Защо все така става, че истината е неудобна за хората, които твърдят, че се борят с расизма?
***
Изглеждаше като жалка карикатура на болни мъжки фантазии.