понеделник, февруари 25, 2013

Звездата на Пандора

Автор: Питър Ф. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Нямам обяснение защо толкова дълго четох книгата. По принцип е точно по мой вкус: доста добре изградена фантастична вселена, в която се преплитат престъпления, политика и война. До голяма степен концепцията ми напомняше за "Килн хора" на Дейвид Брин и за "Altered carbon"на Ричард Морган.
Човечеството е открило червеевите дупки, позволяващи да се разсели на други планети. Успоредно с тов е развита технологията на записване на спомените и прехвърлянето в клонирани тела, така че на практика и безсмъртието е постигнато. На различните светове се повтарят много от старите грешки - национализъм, изолация, диктатура. Като цяло Федерацията и стоящите зад нея огромни взаимносвързани семейни конгломерати се стараят да поддържат приемлив просперитет за всички. Галактиката изглежда безопасна - срещнатите до тук извънземни видове са кротки и като цяло по-скоро незаинтересувани от Федерацията. На една отчасти унищожена планета (Далечината) е открит изоставен космически кораб, чието изучаване предоставя нови технологии, но успоредно с това се появява култа на Пзаителите на себесъщността: кланове от фанатици, считащи че в кораба е бил злонамерения Звезден странник, който е подчинил на зловещите си цели ръководството на Федерацията и тласка човечеството към крах. "Забулването" (скриването зад силово поле) на 2 отдалечени слънца предизвиква любопитството на хората и натам отлита изследователски кораб. Неговото пристигане при целта предизвика неочаквано събитие: силовото поле е изключено. Извънземната раса зад него се оказва агресивна (състои се от неподвижни мозъчни центрове и стада безмозъчни подвижни юнити), кораба бяга от атака, а двама от експедицията попадат в плен. В резултат един "мозъчните центрове" се сдобива с технологично превъзходство и с масирана офанзива изтребва всички други от неговия вид, а след това стига до извода, че иска цялата Вселена (или поне тази Галактика), така че всички други раси в нея са конкуренция за елиминиране. И най-близките съседи се оказват планетите на човешката Федерация...
Минусът е твърде разтеглената история - сюжетните линии са много, героите също, и до средата непрекъснато трябваше да правя справка кой кой беше и в какви отношения е с останалите. Точно накрая, когато се бях примирил с политиката и с многостранното разследване на Звездния странник (приличащо на опипване на слон от група некомуникиращи си слепци), когато се започна и военния конфликт. Моите уважения, Тимъти Зан изглеждаше като аматьор на фона на мащабната атака над Пърл Харбър Изгубените 23.
Веднага започвам следващата, разбира се.

Харесах:
Когато всичко е свършило и животът е загубил тялото си, какво се случва с това, що е остало мъртво, няма значение.
***
Полицейските сили винаги се пригаждаха, за да са в крак с цивилизацията, чийто ред поддържаха.
***
Времената, когато всеки ден е бил свеж и вълнуващ и единственото ни притеснение е било, че сладоледът ще вземе да свърши.
***
Ако е твърде хубаво, за да е истина, вероятно подозренията ти са правилни...
***
определено се намира на изродски голяма височина в графиката за изчанченост

вторник, февруари 05, 2013

Сребърен куршум

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2009

Установих, че съм изпуснал част от хронологията в историята за Хари Бош и се върнах назад. Този роман разказва за първата среща между него и природения му брат, адвоката Майкъл Холър. Чиято пък история също съм захванал отнякъде - изобщо Майкъл Конъли си пада по изграждането на собствен свят, в който героите на различните му романи се познават помежду си и си сътрудничат по различни случаи.
След раняване, възстановяване, пристрастяване към болкоуспокоителни и рехабилитация, адвокат Мики Холър е извън играта повече от година. И неочаквано убийството на друг адвокат го поставя на огневата линия в роля на наследник на куп дела. Едно от които шумен процес, в който притежател на разрастващо се филмово студио е обвинен в убийството на жена си и германския ѝ любовник
И Мики Холър се втурва с главата напред в история, в която всички лъжат, най-вече неговия клиент и разследващия детектив Хари Бош, а ФБР кръжи наоколо като акула около корабокрушенец - не можеш да я забележиш, но е там и всеки момент ще захапе.
Изненадан съм, Конъли е сътворил приятен съдебен трилър, без да задълбава твърде много в тази насока (все пак не е Гришам), а същевременно не е изоставил съвсем и обичайния си криминален роман.
Както и в "Примката на совата", представени от страничен наблюдател постъпките на Хари Бош са адски рискови, а мотивите му - доста съмнителни на моменти. Изобщо погледнат отстрани е доста гадно копеле.

Харесах:
Съдебния процес е състезание по надлъгване.
***
Може да се аргументирам с конфликт на интереси. Конфликтът е в това, че обичам да ми плащат за работата, а клиентите не бичат да плащат.
***
имаше дарбата да те кара да се чувстваш виновен за собствените му прегрешения
***
инженерите съществуват в свят на логика и абсолюти