понеделник, октомври 31, 2016

Тръпката

Автор: Андерш де ла Моте
Издател: Сиела
Година: 2015

Осезаемо подобрение спрямо първата книга.
Хенрик "HP" Петершон продължава да бяга, след като е откраднал текущите средства от анонимната банкова сметка на Играта. Не може да спи, гони го параноята, гризе го носталгия. В една напушена история в дубайската пустиня се оказва набеден за убийство на шведска гражданка. Тове е достатъчно, за да му даде цел - да се върне и да разбере защо е била убита. Единствената следа е нейната фирма, управлявана от бившия ѝ мъж. Въпросната IT-компания се оказва местенце, в което под табелката "кризисен мениджмънт на комуникациите" се занимават с прикриване не неудобни теми за клиентите им. Всъщност стигат много по-далеч - чрез "тролове" и фалшиви личности манипулират дискусии в удобна насока, създават и сриват онлайн кампании и т.н.. Освен това почти сигурно прикриват Играта поне в Швеция.
Ребека Нормен, по-голямата сестра на HP, изживява първата си сериозна професионална криза след кариерния скок благодарение на предотвратения в предната книга атентат. Тя прекратява посещение в Дарфур на шведска министърка и осуетява атентат, засечен само от нея. В резулат е подследствена за тежко служебно нарушение, а в полицейски форум срещу нея започват да се изливат кофи с помия. Личният ѝ живот е объркана история от задълбочила се връзка, афера с жене колега и забивка с непознат. Точно в най-неподходящия момент се оказва на подходящото място, за да измъкне непрокопсания си брат и покрай това да започне обрат в собствената си бъркотия.
В края лошите са прецакани в стил "Бандата на Оушън" епизод пореден, а на зад кулисите се очертават нови мощни сили, които са наясно с Играта и нямат желание да бъде играна на техен терен.
Съвсем скоро ще разбера дали автора ще продължи възходящата линия на развитие.

Харесах:
модерният, свободолюбив човек, прегърнал идеята за поверителност на информацията, картографира сам себе си до най-малките лични подробности
***
Информацията вече не се стича от горе надолу, ами във всички посоки.
***
целия place лесно щеше да издържи дванайсет рунда срещу Вегас за титлата по безвкусица в тека категория

четвъртък, октомври 27, 2016

Заподозрян №1

Автор: Джеймс Патерсън & Максин Паетро
Издател: Ентусиаст
Година: 2013

Книгата е доста под нивото и на двамата автори.
Нова поредица с главен герой Джак Морган. Завършил елитен университет, служил в Афганистан като пилот на хеликоптер в морската пехота, работил за ЦРУ и наследил детективската агенция на баща си. Както и искрено мразещ го брат-близнак, прецакана голяма любов и поведение на първолак в сладкарница без възрастни.
Джак е натопен за убийството на последната си бивша приятелка. Уликите са сериозни и екипа се залавя здраво с разследването. Освен това имат да пазят холивудска звезда с проблемно поведение и страст към дрогата, наети са да разкрият поредица убийства в хотели и трябва да открият микробус с наркотици за мафията. Принципно всичко това предполага едновремено екшън, криминална загадка и дори адвокатски трилър. Отчасти го има, но всичко е претупано набързо, сякаш на авторите никак не им се е занимавало с герои, загадки, интрига или поне сюжет.
Голямото достойнство на книгата е лесния прочит. Похвална е идеята да се пусне е-издание с опция "наем за 30 дни" на 1/2 цена.

Харесах:
Усмивката му беше сияйна, но студена, като зимно слънце върху повърхността на замръзнало езеро.

понеделник, октомври 24, 2016

Черният квадрат

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 2001

Отдавна се каня да прочета началото на поредицата за Александър Турецки. Най-малкото заради удивителните съвпадения между неговата книга "Последният марша" от 1996г. и идването на власт на Путин през 1999г.
Всичко започва в края на '82, когато Турецки е стажант в прокуратурата. Брежнев съвсем наскоро е умрял, Андропов току-що е взел властта и започва краткия си поход срещу корупцията сред държавния апарат на СССР, а войната в Афганистан вече набира сила. Привидно самоубийство много бързо вкарва следствената бригада в пряк сблъсък с недосегаем генерал от КГБ, отговарящ за шпионаж и диверсии на Запад. В дъното е баналното - покрай борбата с "гнилия капитализъм" изчезват много пари в конвертируема валута, а вътре в СССР се провеждат "операции", покровителстващи криминални престъпници. Отделно във вилата на привидно недосегаем зам. председател на Президиума е заформен трезор за "порядъчни хора". В секретен цех се печатат фалшиви долари за икономическа дестабилизация на Запада (от Хитлер през '40 до Саддам през '90-те все го пробват тоя трик, и все се оказва в полза на американската икономика до степен доларите да измесят националните валути на всевъзможните враждебни режими). Успоредно с това текат други дела, помитащи брежневски кадри от високите им местенца, където с години се вихри корупция, на която и африканска диктатура би завидяла. В течението на разследването изплува секретен план в 3 точки: да се откраднат западните достижения в електрониката (правеше се, но терминът ноу-хау се оказа нереодолима пречка); да се поствви под съветски контрол черния пазар на оръжие и наркотици, особено в Третия свят (и това беше направено, но само ускори процеса на корумпиране на спец-органите в Източния блок); да се завладеят с военна сила 15-на страни, притежаващи ключови суровини и да се постави Запада на колене за ресурси до 2000-ната. Последната точка докарва един икономист и още няколко честни люде до опит да предадат информацията на Запад. Защото цената на опита е пълна военизация на обществото и довеждането му до тотална мизерия (и то на фона на обичайния съветски бит от '80-те), както и почти сигурна пълномащабна война със Запада. В края все пак добрите побеждават и не се стига до "измяна на Родината".
Беше добре да си припомня времената на "развития социализъм" - липса на хранителни продукти, липса на жилища, липса на облекло и домакинска техника. Дори и милицията е снаражена  мизерна техника и разбити коли, а възнагражденията са смайващо ниски (от днешна гледна точка). Връзката по телефона с немного отдалечен град отнема по час, във времето, когато на Запад мобилните телефони вече са пуснати в продажба. За сметка на това всички пият навсякъде и по всяко време, всички нарушават законните и това си е общоприето поведение. Бардаците са известни, органите от всички нива ги закрилят и използват за събиране на компрометиращи материали с цел изнудване. Малолетни си продават задника на кавказки чичковци срещу иначе недостижими дрънкулки, мафията открито държи московския хиподрум, а черната борса е дори на ниво будка за цигари. И дъното тепърва ще бъде удряно.
Имаше една интересна подметка, че на лекарка, работила в болница в Афганистан са ѝ плащали във валута. Не съм проверявал, но би обяснило някои неща.

Харесах:
Само на пленумите и сесиите се страхуваме да говорим истината - да не би народът или Рейгън да ни разберат погрешно, не дай Боже!
***
За мен интелигентността не е социална принадлежност, а състояние на душата.
***
Борбата с корупцията в една корумпирана държава е безумна донкихотщина...

неделя, октомври 23, 2016

Възмездие

Автор: Джилиан Хофман
Издател: Колибри
Година: 2007

Доста напомня поредицата за Кей Скарпета.
Студентка е изнасилена и изтезавана жестоко в квартирата си. Години по-късно със сменено име тя е прокурор в Маями, където вилнее садистичен сериен убиец. Полицията залавя случайно кола с труп в багажника, а шофьорът е изправен пред съда. Същият изверг, изнасилил я преди години. Процесът е проблемен - уликите са поставени под съмнения и няма нито една, твърдо уличаваща изверга като убиец. Спирането на колата на пътя е практически незаконно и процеса трябва да бъде анулиран, нейният личен конфликт на интереси най-малко трябва да я отстрани от делото, ако не и да я изхвърли от системата и лиши от права на юрист. Вместо това с любезното съдействие на адвокатката на обвиняемия и появили се в последния момент "трофеи" от жертвите се стига до смъртна присъда. За да може да се разиграе и обичайния изненадващ сблъсък в развръзката.
Идеята да се изправят жертва и насилник с разменени роли, но в рамките на съдебната система е интересна и дава възможност за доста по-добра история. Подразни ме лицемерието на авторката. Или застава на страната на закона, или избира справедливостта пред правосъдието. Мънкането ѝ по повод на правилни, но нередовни действия е досадно и неискрено.

сряда, октомври 19, 2016

Играта

Автор: Андерш де ла Моте
Издател: Сиела
Година: 2015

Приятна книга, експлоатираща вече клиширана теория на конспирацията.
Типичен лузър се връща от поредния безпаметен купон, но се сдобива със смартфон. А през него му предлагат участие в Играта. Първоначално задачите са глуповати - да открадне чадър от случаен човек, да надраска врата и т.н. Успехите носят "точки в класацията" и пари. Но загрубяват до ниво нападение над полицейски ескорт. В който се оказва сестра му и това го пречупва да наруши основното правило - никога не говори за Играта. Изхвърлен, останал без пари и признание на "публиката", той тръгва да търси какво е Играта и как да се върне в нея. Както си е редно, бързо получава контакт с IT-специалист, изградил шведския сървър. Играта е добре финансирана световна конспиративна мрежа, включваща огромно количество хора с различни интереси и възможности.  Ниските нива осигуряват информация и ресурси, а рискуващите повече извършват различни мисии. Основната част е хазарт - "наблюдателите" залагат на изхода на различни задачи, но основния приход на Играта са поръчките, вариращи от шпионаж през унижение и диверсия, до убийства. А в САЩ и Швеция има зададени събития със заглавие "End game". Естествено, друг случаен социопат-аутист-гений помага да се извлече тази информация. В подходящ момент се предотвратява терористичен акт и се срива шведския сървър на Играта. За втората част остава разнищването на конспирацията и докопването на парите от анонимната цифрова сметка на Кайманите.
Втората нишка е сетрата-полицай, бореща се с миналото си. В тази част беше просто поддържащ и направляващ персонаж, но подозирам че ще има по-смислено участие в следващите две книги.
Като цяло - нищо особено, с осъзнати подчертани препратки към много други филми и книги. Приятният стил и липсата на претенции компенсират доста от предвидиммия сюжет.

събота, октомври 15, 2016

Един ден на Иван Денисович

Автор: Александър Солженицин
Издател: Интерпринт
Година: 1990

Много дълго отлагах четенето на Солженицин. До някъде съм бил прав - трябваше да порастна достатъчно.

  • "Един ден на Иван Денисович" - повест, описваща един зимен ден на лагерист от ставане до заспиване: глад, студ, мизерия, непосилен труд, тормоз. Всичко това предадено през мирогледа на опитен зек, който за 8 години обикаляне на лагери и затвори се е приспособил максимално удачно според способностите си в бита на лагерите. Дори и в системата на ГУЛаг корупцията е навсякъде - от кухнята до кабинета коменданта. Дори и тези които нямат почти нищо, успяват да измислят какво да изтъргуват за парченце храна или фас от цигара. За мой потрес забелязах ужасно много общи черти на наборната казарма по съвеЦки образец и наказателния лагер.
  • "Матрьонината къща" - опис на живуркането в забутано селце след Втората световна. Мизерия, недоимък и безнадеждна нищета съставляват бита на селяните. Главната героиня има много общи черти с моята баба, но пък е кротка.
  • "Захар Торбата" - посещение на паметника на Куликовско поле - още мизерия и безнадеждно живуркане
  • "Великденско кръстно шествие" - години след Втората световна в малко градче ще се проведе традиционното великденско шествие и за разлика предни десетилетия, придошлите комсомолци поне се държат неагресивно
  • "Колко жалко" -  така пише журналист за предполагаемо починал инженер-хидролог, сам разработил проект за облагородяване на речна долина през 1912. А той е доживял - смъртната присъда е отменена, 20-те години лагер са преживени, и сега е въдворен далече от всичко
  • "дясната ръка" - в летен Ташкент въдворен в пустинятаагерист се лекува от тежко заболяване, а в болницата се среща с ветеран от революционните "специални отряди" - също жертва на безразличието на системата, която сам е изграждал с кръвта на другите
Книгата е силно препоръчителна за всеки, вярващ че съветският строй е дал нещо що-годе хубаво поне на собствените си поданици.

четвъртък, октомври 13, 2016

Книга на тайните

Автор: Ерика Суайлър
Издател: СофтПрес
Година: 2015

Една от кротките истории, в които магия и реалност са преплетени по начин, който би зарадвал Бредбъри.
Млад библиотекар в Лонг Айлънд получава като дарение странна книга - дневник на пътуващ цирк от XVIII век, в който има листовка за участието на баба му в цирково представление от XX-ти век. Ровенето в архивите води до изненадващо разкритие: всички жени от неговия род са се удавили на 24 юли. Той вече е преживял самоубийството на майка си, а датата наближава и сестра му ще се завърне в разпадащия се семеен дом край океана. Цирк, таро, русалки, любов, страх, приятелство и изневяра - всичко това е свързано в обща история.
Струваше си прочита.

Харесах:
Да осъзнаеш, че някой е намирал съществуването си за непоносимо, когато си бил в живота му, е като шамар.
***
Не се държа като идиот, а като по-големия ти брат.

събота, октомври 08, 2016

Подземието

Автор: Стивън Ледър
Издател: Плеяда
Година:

Брилянтна история в 114 страници.
В Ню Йорк вилнее поредния сериен убиец. Свръхинтелигентен неуспешен сценарист и истински социопат с кофти детство броди из града и скоро привлича вниманието на полицията. В звукоизолирано подземие поредната жертва е подложена на психическо пречупване преди да се стигне до физическия край. Всичко е нацепено от резюмета на поредица сценарии - трилъри, екшъни, черни комедии. Залозите се покачават по пътя към развръзката.

 Харесах:
Умствено обременен, може да се каже. Или душевно безразличен.

петък, октомври 07, 2016

Небесни псета

Автор: Джей Ръсел
Издател: Бард
Година: 1999

Много по-слаба от следващата книга.
Поредната холивудска ТВ-звезда с ранно приключила кариера се изхранва като нискоразреден частен детектив. Толкова ниско, че един сутеньор го наема да търси изчезнала проститутка. Разследването води до никому неизвестна филмова компания, намираща се в офис на световно прочута филмова компания, собственост на една от най-големите акули във филмовия бизнес. Там никой не иска негативен шум, най-малкото защото предстои сделка за продажбата на компанията на японски концерн и милиарди ще сменят собствениците си. Само че изчезналите проститутки са повече от една, в забутани каньони ги използват за ритуални убийства пред кинокамера, а участващите чудовища са съвсем истински.  Просто Калифорния е следващото бойно поле, където 2 антагонистични могъщи духа от японския пантеон ще продължат хилядолетния си сблъсък. Смърните хора не влизат в сметката, освен като храна или пушечно месо. Но все лошите са оставили някакъв шанс и добрите побеждават в последния момент.

Харесах:
Каквото оставаше от седмицата, отмина като хубаво момиче по тротоара.
***
всички са социалисти, стига някой друг да пуска парите
***
Ченгето се свлече като студена бира в горещ ден.

събота, октомври 01, 2016

Глутница ангели

Автор: Джей Ръсел
Издател: Бард
Година: 1999

Погрешка прескочих първата в серията.
Преживяващ ренесанс на кариерата си на TV-звезда бивш частен детектив отива в Лондон, за да рекламира първия сезон на новия си сериал. Почти веднага се забърква в серия инциденти. Новите му познати - мистична индийка, ексИРА ирландка и местен неодруид, го въвеждат в събитията: Ултима Туле продължава мисията си. Митичното окултно общество, свързано със зараждането на нацизма през '20-те,все още съществува и трупа окултна, финансова, политическа и физическа мощ. Този път са решили да докопат Великобритания и по-специално магическата ѝ мощ. Фабулата е обичайната - лошите са могъщи, но некадърни, добрите са тъпи, но побеждават накрая.
Книгата е забавна и лесна за четене.

Харесах:
с годините не ставаме по-мъдри, просто осъзнаваме по-ясно колко сме податливи на глупостта
***
от циника до романтика има само една крачка
***
Анархистите са хора, които ненавиждат себе си, но не могат да го преглътнат. Затова накрая насочват омразата си към всеки и всичко.