вторник, януари 20, 2009

Вече мъртъв

Автор: Чарли Хюстън
Издател: Инфо ДАР
Година: 2007

Харесах предната книга, а тази никак не ме разочарова. В този роман историята е класическо криминале, в което всеки от играчите се опитва да прецака останалите (дори и когато взаимния компромис е не само по-лесен, но и по-изгоден). Вампирската поп-култура е допълнена със зомбита и мистични убийци, призовавани от отвъдното. Политическите интриги между вампирските кланове са по-слабо засегнати в сравнение с "В ничия власт".
Визуалната ми представа ми за Джо Пит е героя на Мики Рурк в Sin City.

Харесах:
Да убиеш зомби не е сложно, а по-скоро трудно.

неделя, януари 18, 2009

Пропадането

Автор: Джеф Лонг
Издател: Прометей - И.Л.
Година: 2000

Харесах книгата въпреки всичко. Въпреки превода, който беше на моменти смехотворен и въпреки огромния неоползотворен потенциал на историята.
Фабулата: под земната кора има огромни кухини и тунели, в които живее друг клон на човешката еволюция (Homo hadalis). В далечното си минало е бил значително по-напреднал от надземните хора, но по-късно е деградирал обратно в неолитен стадий. Най-накрая (или по-скоро отново) надземните хора разбират за подземния свят и се втурват да го колонизират. Първоначално са армиите и правителствата, в последствие - корпорациите. Хадалите оказват яростна съпротива, но за няколко години технологията и численото превъзходство на Homo sapiens ги изтласкват надълбоко. Една експедиция е изпратена от амбициозен магнат в тунелите под Тихия океан с цел картографиране, обявяване на териториални претенции и прикрито - ксеноцид чрез синтетичен вирус. Освен това група възрастни интелектуалци от различни страни се обединяват под името Кръгът Беоулф в издирване на Сатаната - поредица от факти ги карат да подозират, че това не е легенда, а лидер (или династия лидери) на хадалите. В края всичко завършва някак - лошите са горе-долу победени, хадалите май изтребени, оцелелите добри - спасени, Сатаната - прероден (ама в неподходящо тяло).
Както казах - потенциала на историята е огромен - по-голямата част си е чисто приключенска история в традициите на Жул Верн и Бъроуз, само че доста по-брутално описана и пренесена сред технологиите от края на 20-ти век. Търсенето на Сатаната от Кръгът Беоулф пък има потенциала на една мистификация от калибъра на "Шифъра на Леонардо". За мое съжаление и в двете направления авторът е използвал не повече от 2/3 от възможностите за сметка на десетки страници с незначително действие.
Идеята за прехвърляне на съзнание/душа чрез електрически импулс не е нова, но и тази нишка само беше маркирана.

За пореден път се хващам, че предпочитам да чета интересна, но калпавао развита идея пред добре разказана баналност.

Харесах:
Животът е твърде кратък, за да се съмняваме и в същото време твърде дълъг, за да вярваме.
***
Идеите надхвърлят границите на интелигентността.

понеделник, януари 12, 2009

В ничия власт

В ничия власт
Автор: Чарли Хюстън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Доста добре обмислена комбинация от вампирската поп-култура и "черен" роман. Както и в серията за Анита Блейк и тук фабулата е за вампирска суб-култура, съществуваща в нашия свят и внимателно прикриваща се. В случая се описва зараза с Вирус, който поразява част от хората, предизвиквайки в тях физиологически промени (примерно ултравиолетовата светлина предизвика скоротечен рак), като същевременно повишава физическите им показатели. Вампирите са разделени на кланове според убежденията и разбиранията на членовете им - Обществото е от анархисти и обществени активисти, Покрова е на негри и латиноамериканци, Коалицията - "бяла" корпорация. Харесах обмислената идея за тези кланове - едновременно взаимопомощ, защита и контрол. Другата приятна изненада беше добре завъртяната политическа интрига в и между клановете.
Имам доста въпроси, но пък започвам от втората книга в серията, отедно в края имаше куп намеци, че главния герой Симон "Джо" Пит тепърва ще има да научава истини за света.
За пореден път се сблъсквам с преводаческо-редакторската неинформираност относно системите за измерване калибъра на оръжия - през цялото време се вадеха успоредно 9, 25 и 32 милиметрови оръжия.
Определено ще се снабдя и с другите книги от поредицата.

Харесах:
Не притежаваше някакво велико дзен търпение, а просто беше прекалено тъп, за да се отегчи.
***
Ще загубят любимите си, но не и любовта.
***
животът на всички ни е прецакан в еднаква степен, но по различен начин

неделя, януари 11, 2009

Възкресителят

Възкресителят
Автор: Х. Ф. Лъвкрафт
Издател: Издателска група България
Година: 2007

Лъвкрафт - бащата на съременния хорър, ме грабна още от първия прочетен роман - "Дебнещия страх". Тази книга също не ме разочарова.

  • "Възкресителят (случаят с Чарлз Декстър Уорд)" - историята е за младеж, чието любителско ровичкане в миналото го вкарва в капан, поставен от негов прадядо-вещер преди повече от 150 години. Разказът е построен като разследване, провеждано от семейния лекар, разкриващ постепенно какво се е случило. Хареса ми с каква лекота Лъвкрафт заплита в едно вещерската история от Салем с препратки към замък в Трансилвания (Дракула) и древна къща в Прага (голем).
  • "Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - това май са били серия къси разкази (може би писани за вестници), проследяващи историята на лекар-материалист, който от студентските си годи се опитва да предизвика възкресяване на починали хора, вярвайки че живота и смърта са просто подлежащи на конторл електро-химични процеси. Къс, стегнат изказ и нагнетяване на историята със всеки следващ разказ. Май ще излезе, че това са първите истории за зомбита (не се използва това име, просто описанието съвпада).

Някак си oставам с впечатлението, че Лъвкрафт е вкарвал възмездието над злодеите в развръзката само заради традицията на епохата, а не защото сам я е усещал като завършек на историята.
Вкарването на илюстраци в по страниците не е лошо като замисъл и изпълнение, макар че не прикрива основната цел - придаване на "обем" на книгата.

сряда, януари 07, 2009

Деветте великана

Автор: Едуард Марстън
Издател: Ирис
Година: 1995

Криминална история, развиаща се в Лондон по времето на Елизабет II. Основата - корупция в кметството и опит да се осуети стъпването в длъжност на новия кмет, който би могъл да я разкрие. За добавка има театър, изневери, лично отмъщение и доста скука. Схемата е плоска, действието мудно, а развръзката се крепи на случайни съвпадения.
Подозирам, че основното достойнство на книгата е вникването в епохата и правдивото и представяне, но ми липсват съответните познания в областта.

Харесах:
Справедливостта няма шанс в търговията.
***
Вашите възражения не са нищо друго освен безполезно пропилян лош дъх.
***
Можете да срещнете германци на всяка улица и французи във всеки бардак.
***
чудовище на добротата