събота, март 20, 2010

Безсилните на този свят

Автор: Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Имам проблем с късните произведения на Стругацки - не ги гроквам в пълнота и това си е, козина по човката!
Книгата носи нещо от идеята на "Понеделник започва от събота" - необикновени хора в обикновен свят, само че липсва веселата нотка на НИИЧАВО.
Хареса ми идеята за човек, "отключващ" основната дарба на всеки и малко плашещо логично беше поведението на всеки "отключен" - уютна нишичка в живота и майната му на щастието всекиму. Не съм сигурен, че разбрах края, но при Стругацки това често ми се случва.
Малко затруднява непрекъснатото прехвърляне на историята от гледна точка на различни участници плюс ретроспекции на странични истории, но пък беше интересно.
По нещо усещането за книгата ми напомни за "Трупащият тъга" на Георгий Вайнер - също е писана в нови врмена от половината на знаменит съветски тандем, също е много добра и прилича на старите произведения, но и е различна, при това осезаемо.
Хващам следващата от резерва, явно имам нужда от размисли на общи теми.

Харесах:
никога не викай на началника, викай на подчинените му и търпеливо чакай да се сети каква е работата и как трябва да постъпи
***
Разумът е нужен, за да се обясни откритието, за да го направиш разбираемо за околните, и най-вече за себе си. Самото откритие няма нищо общо с разума.
***
Няма ясна граница между търпимост и равнодушие - търпимостта на практика е равнодушие в девет от десет случая...
***
В малки дози водката е полезна дори в произволни количества...
***
Да се бориш със сзлото е като да се бориш с дървеници: противно, лесно и абсолютно безполезно.
***
Външният вид лъже, казал таралежа, слизайки от четката за обувки.
***
Няма опасни въпроси, има опасни отговори.
***
За тоталитарните държави е полезно да губят войни - веднага започват да се поправят.
***
високомерен, без да е надменен, и строг, без да е жесток
***
Беше строг човек. Но за това пък надежден като ролс-ройс.
***
Разочарованието е горестното чедо на надеждата.

неделя, март 14, 2010

Криминале

Автор: Чарлз Буковски
Издател: Х-издания
Година: 1998

През годините доста хора са ме убеждавали, че много ще харесам или изобщо няма да харесам Буковски - Алвин, колегата ми Петко Славов от Бургас, д-р СС, а този постинг на Илит определено ме заинтригува за прочита на тази книга.
Е, jobs donne!
Книгата е малка като обем, чете се бързо (само да имах времето), езикът е меко казано колоритен, а сюжета отсъства (Алвин беше напълно прав).
Със смесени чувства съм - и ми допадна, и ме разочарова едновременно. Ценя хубавия изказ, но пък винаги съм считал, че идеята е основното в една книга.
Имам и Factotum, в някой следващ момент ще се пробвам пак с Буковски.


Харесах:
Винаги съм си падал по крака. Това беше първото нещо, което видях, когато се родих. Но тогава се опитвах да се измъкна навън. Оттогава насам все се трудя в обратната посока, но с доста мизерен късмет.
***
Детектив без патлак е като котарак с презерватив. Или като часовник без стрелки.
***
Тя се плъзна в стаята като стриптизьорка на ролкови кънки.
***
Две жени означават два пъти повече главоболия от една.

понеделник, март 08, 2010

С клоуните дойдоха сълзите

Автор: Йоханес Марио Зимел
Издател: Литера Прима
Година: 2000

От доста време имам тази книга и все не и идваше реда. Е най-после я подхванах. Чиста загуба на време.
Авторът е завъртял историята около една журналистка, специалист по "горещите точки", която губи малкият си син по време на кървав терористичен акт в цирк (стрелци маскирани като клоуни откриват огън с автоматично оръжие по зрителите). Заклева се да открие виновните и сравнително бързо стига да разкритието, че всъщност мишената е ръководител на изследователски институт, в който се търси лечение на рака чрез генетични манипулации на вируси. От тук нататък бързо се разплита и без това не сложната интрига - американските и съветските спецслужби водят безмилостна битка за докопване до потенциалното биооръжие от ново поколение, което би позволило да се извърши незабелязано масова атака над противника и да се постигне толкова мащабна победа, че да не се стигне до ядрен ответен удар. Потенциално не лош замисъл, безславно загробен в лош разказ и мудно действие. Останалото беше една неловка любовна история между хора на средна възраст и следвоенни психически обременености.
Книгата е публикувана през 1987-ма и само показва до колко на Запад не са имали точна представа за трагичното икономическо положение на Изтока, което само след 2 години срути страните отвъд Желязната завеса, а след още 2 доведе до разпада на СССР. За сега САЩ и ЕС успяват да избегнат икономическия крах на някогашните си съперници, но времето ще покаже до кога ще смогват.
Другото интересно нещо е мрънкането срещу генните манипулации и ГМО - аха-аха и ще ни унищожи, 'щото е много опасно и трябва да се откажем от него. 23 години по-късно светът все още не го е сполетял Апокалипсис, но аргументите на противниците на ГМО си остават непроменени, само ожесточението им нараства. Явно както и останалите религиозни фанатици сляпо вярват в настъпването на Края на света и неговата липса само подсилва вярата им. В тази книга често се споменаваше мисъл на Ницше: "лудостта е рядко явление сред индивидите, но е често срещата сред обществата и нациите" - ами прав си е бил човекът.
Имам огромни резерви относно качеството на превода.

Харесах:
Идеолозите превръщат най-хубавото и доброто в най-ужасното.
***
Има два вида експерти. Едните, които знаят всичко за нищо и другите, които знаят нищо за всичко.
***
Нека не забравяме, че не Бог е създал човека, а хората са си създали Бога.
***
Единственото нещо, за което служат талисманите, е че по тях може да се разпознае някой, когато е мъртъв.
***
Любовта не прави нищо в глобален мащаб, тя е лична работа.