Трупащият тъга

Автор: Георгий Вайнер
Издател: Атика
Година: 2000

Не знам как съм изпуснал тази книга преди години. Братя Вайнер са ми любими почти колкото братя Стругатски. Техният роман "Избягвайте по пътищатата прегазените котки и кучета" навремето беше първото четиво, успяло да ме накара да се усъмня в цялата едиствено честна и справедлива социалстическа система, въпреки че бях хлапе. В техните книги липсва показния героизъм и бляскава реторика, за сметка на това криминалните загадки са на високо ниво, а персонажите изглеждат реални хора.
Тази книга е писана само от единия брат във времената на най-дивото преразпределение на благата на Русия. В книгата има всичко - стара любов, старо престъпление и старо приятелство, корупция, предателства, разочарования, идеализъм, екшън, драма, трагедия, при това добре балансирано.
Искрено се надявам, че Атика пак ще се престрашат да издадат Вайнер. Хубаво е сред морето новоизгрели съставители на бестселъри да има и по някой динозвър - стар, голям и готин.

Харесах:
Вярност до гроба - за смях на дявола и Бога.
***
жените са глупачки не зашото са глупави, а зашото са жени
***
Ти си милиардер, а аз от много, много отдавна все още не съм такъв...
***
поваления от седлото мускетар е само един кривокрак войник в пехотински строй
***
Скучният обяд ще се превърне в празничен помен!
***
негрите са били бити с пръчки по главите, китайците - по петите, а нас са ни били по душата