Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008
Имам чувството, че това е най-мрачната книга на Лукяненко, която съм чел до сега. Писал я е през '97-ма, когато Русия беше в вероятно най-ниската си точка на развитие и самочувствие от разгрома през '05-та насам (или поне толкова зле, колкото през 20-те). Цялата книга е изпълнена с мрачно недоволство и почти неприкрита критика към всички и всичко родно.
Историята е замислена и реализирана като контра на братя Стругатски, като героя попада от реалния ни свят (несъвършен и непрекъснато затъващ) в "идеален" свят (като мечтания от братята в по-ранните им романи), само че този свят си е съвсем тоталитарен по своята същност и "даром щастие всекиму" е напълно игнорирана идея, заместена от всепроникваща насилствено "любов към ближния" (прокарана с биологична война, подплатетна с транквиланти и мозъчна промивка от несъзнателна детска възраст, подсигурявана от "санаториуми" за "лошо възпитаните"). Друг е въпросът, че дори и братята са осъзнали "дупките" в идеите си, така че Лукяненко се опитва да блъска по широко отворена врата. Все пак ми стана много любопитно - до тук схемата се спазва дословно, "нашият" мина екшън-етапа от "Обитаемият остров" и се посблъска с въпросите без отговор (или с прекалено много отговори) от "Бръмбар в мравуняка", очаквам интерпретацията на "Вълните усмиряват вятъра" - при Лукяненко развръзките рядко са очаквани и никога - кретенско-щастливи.
Терминът "регресор" ми хареса - сваляне технологичното ниво на чужда раса до ново средновековие с цел по-лесно "сприятеляване". В нашия свят тази функция се размива между Световната бака, Международния валутен фонд и цяла глутница неправителствени фондации и консултантски фирми.
Книгата е страхотно написана, а аз съм длъжен да прибягна към клишето "очаквам с непърпение продължението". Цялата история с човечеството, геометрите и Сянката чака обяснение.
Много се смях на шегичката с натъпканите с "мирна техника с нестандартно приложение" кораби на "геометрите" - Лукяненко явно харесва вица за мирния съветски трактор с вертикално излитане и ракетна установка за залпов огън от колхоза на китайската граница.
Харесах:
Барманите винаги обичат руснаците. Правим им оборот... дори когато сме сами.
***
Не вярвам в гениалността на побърканите учени.
***
Благоприличният банкет се превърна в чисто руски запой.
***
Спомените винаги изгарят трудно.
***
Дълго ли се приготвя човек, когато си отива за винаги?
***
Две - това са крайностите. Четири и повече - прекалено много варианти за нашето съзнание. Три е точно колкото трябва.
***
Няма правила без изключения?
Няма изключения без причина?
***
Светът е толкова интересно място. Можеш да покоряваш със собствени сили. А можеш да станеш и част от някоя чужда сила. Интересно е да бъдеш вечен наблюдател в безкрайно пътешествие.
***
Невъзможно е шмекерът да се победи в честна игра. Невъзможно е да се проникне тайно в цивилизация от шпиони.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
мене ме изненада приятно тази книга, след като бях вдигнала мерник на Лукияненко за последните 2-3 неща (той винаги ми е бил някак граничен - равни дози бисери и "лайна с праз")
ОтговорИзтриванекнигата се оказа много четивна и само съжалявам, че не е издадена в едно с втората част от дуото - "Сянката".
ще ми е интересно да видя какво решение дава на собствения си въпрос - когато хладния разум не ти изнася и сърцето те подведе, коя е третата сила?
(честно казано, не очаквам в "Сянката" да вземе да гради някаква утопия, която да слага в малкия си джоб и Конклава, и Геометрите; по-скоро залагам на такова зло, което ще изисква обединените им сили плюс човешката раса като водещ фактор, за спойка)
Аз страшно харесвам Лукяненко - направо съм му фьен.
ОтговорИзтриванеИ на мен ми е интересно какво ще е неговото решение на казуса "хладем ум, горещо сърце и чисти ръце".
Да, добре беше. Там, в края, ми убягна кво точно стана, засили се в океана нашия, нали беше решил да ходи на гости на Сянката.
ОтговорИзтриванеДруго не разбрах, какво се плашат от геометрите, те са сила само в открития космос. Навсякъде другаде просто им пращат симбиоти и те клякат. За нула време могат да им смажат обществено-политическия строй отвътре.
Но както и да е, добре беше :)
А
Не можеш да "смажеш" геометрите чрез симбиоти.Пьотр беше нацелил метода - отглеждане на опозиция и инфилтрацията й в ключови позиции, за 2-3 поколения плана щеше да сработи.
ОтговорИзтриванеE, Копо, откога чакам такъв подробен коментар. И, да ти кажа, действа. Това (май) ще е първата книга на Лукяненко, която ще прочета.
ОтговорИзтриванеА така.
Стига бе, мамун, нима не си чел поне Дозорите?!?
ОтговорИзтриванеНе. Завиждаш ли ми, че тепърва ще им се израдвам? :)
ОтговорИзтриванеЧестно казано - да!
ОтговорИзтриванеПреводът на Сянката вече е предаден, мисля, че ще излезе през октомври или най-късно през ноември.
ОтговорИзтриванеПрекрасна новина, Lаzy!
ОтговорИзтриванеСега кажи, че и следващата книга на Сапковски е готова. ;-)
Е, следавщият Сапковски не е готов още, но малко търпение - работи се по въпроса. :)
ОтговорИзтриванеАз съм безкрайно търпелив, склонен съм да изчакам до дори другия понеделник. Ще ме огрее ли? ;-)
ОтговорИзтриване