неделя, януари 29, 2012

Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Автор: Патриша Хайсмит
Издател: Народна култура
Година: 1988

Романите ме изумиха. Действието се развива в САЩ в средата на '50-те години на XX-ти век, а сякаш става дума за някаква много, много далечна от мен епоха. Действията на героите, отношенията им с околните, динамиката на събитията - всичко е толкова различно, че просто не можех да го възприема като реално възможно на моменти.
  • "Непознати във влака" - това е история, която и до ден днешен се преработва от авторите на криминалета: 2-ма случайно запознали се, които извършват "кръстосано" престъпления, всеки в полза на другия. Принципно схемата е желязна - между тях няма проследима връзка и това биха могли да бъдат перфектни убийства, но не това е търсела Хайсмит. Всъщност - единият е инфантилен алкохолик, считащ властния си баща за виновен за собствената си малоценност, а другия - почтен провинциалист, зарязал неудачен брак и развиващ с талант и тръд кариера на архитект в Ню Йорк. Случайното запознаване във влака ги тласва в в поредица от събития, които водят към лудостта и самоунищожението.
  • "Дълбока вода" - предполагам, че това е един от най-ранните опити да се опише социопат от средната класа. Тягостната история разказва за един рентиер от горната средна класа, изживяващ ленив спокоен живот в американската провинция, интересуващ се само от своите хобита и живеещ в странна хармония с доста откачената си съпруга и поредицата от нейни любовници. Почти случайното убийство на поредния става начало на верига от събития, водещи накрая до още смърт. Интересното беше опита за описание на емоциите и мислите на социопата, на моменти си бешезловещ като Ханибал Лектър в отчуждението си от човешката раса.
  • "Крясъкът на кукумявката" - ествествено и тук героите са си предимно откачени. Един инженер с психически проблеми попада на лудичко момиче, докато наднича в прозорците и. Резултат - несподелената и любов хвърля в конфронтация отритнатия годеник, типичен тъповат бабаит. Когато се включва и бившата съпруга на инженера (алкохолизирана лъжкиня), остановката става съвсем нестабилна. Потенциалното убийство на бившия годеник от страна на инженера отключва един от най-безмилостните зверове - "общественото мнение". Липсата на доказателства за престъпление не му пречи да съсипе жертвите си до степен на самоубийство. Разкриването на истината също не помага много - освен може би за някаква странна форма на справедлива развръзка.
Като цяло - най-интересен ми беше живота на героите в епохата преди телевизията, преди рок-енд-рола, преди Виетнамската война, хипи-движението, наркотиците, сексуалната революция. От днешна гледна точка непрекъснатото пушене на героите, чашите с алкохол, които са почти постоянен спътник в свободното време, бавния ритъм на живот, почти неадекватните полицейски разследвания - всичко ми изглеждаше едва ли не като някакъв абсурд. Просто е изумително как се е променила Америка само за 15 години, а след нея и остатъка от света.

Харесах:
Когато става дума за хора, невинаги всичко върви според логиката.
***
Не мога да с е оплача от живота. Имах късмета да се родя рентиер, а това помага, естествено.
***
Бедността беше грозна, трагична и ненужна.

петък, януари 06, 2012

Смътроносен танц

Автор: Лоръл К. Хамилтън

Това е най-слабата книга за Анита Блейк до тук. 1/3 от книгата е заета с нелепи сплетни сред върколшката общност (няма начин системата им да е толкова омотано-нфунционална и да са оцелели), 1/3 - с личната драма на Анита: зоофилия или некрофилия? На моменти имах чувството, че съм се върнал в 9-ти том на "Колелото на времето" - страница след страница пряка реч, а сюжета не помръдва от няколко глави насам.
Отново/пак се завръзва битката за водачеството на върколаците, като любимият на Анита даскал продължава да всява хаос, побеждавайки и неубивайки текущия водач. Тази ситуация е идеална за първата дама кажгоде на върколаците, която се опитва да разреши проблема "извън ринга". Опитите не успяват, но пък под натиск се оформя странен триумвират между наш'та некромантка, алфа-върколака и господаря-вампир, позволяващ да се съединяват специфичните сили накуп в нещо ново, непроучено и безспорно могъщо. При това не направиха тройка - не че вампира не беше навит или Анита много се дърпаше. За да се доомота историята, напук на собствения си здрав разум Анита най-накрая се престраши да се изчука, само че с вампира. Върколакът щеше да си отиде с разбито сърце, но заговор на гостуващ господар-вампир го паркира на жертвен олтар с пробито такова. Спешната намеса на "нашия" вампир превърна другите 2 участника в любовния триъгълник в негови слуги, споделящи силата му/им, така че рунтавелкото прескочи трапа, за да досажда и в следващите томове. Силата на Анита продължава да нараства и без триумвирата, което пък по правилата на Хамилтън само увеличава страниците, заети със самосъжаление и съмнения.
За късмет - нямам другите 2 тома, а резюметата ме карат да отложа прочита им за неопределено време.

Огромна благодарност към преводачите, потруди ли се тази книга да се появи макар и в любителски превод, за да попълни дупката в поредицата, която се образува между издадените оъ ИнфоДАР и от Колибри томове.

Харесах:
Моят живот е кръстоска между свръхестествена сапунена опера иприключенски екшън.
***
Срахът може да ти помогне да оцелееш, равнодушието - не.
***
Знаех, че този мъж вървеше обграден от свой собствен свят. Виждаше версия на реалността, която би накарала останалите от нас да пищят. Но той функционираше и не крещеше.

четвъртък, януари 05, 2012

Кървави кости

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

 Пак се връщам към поредицата за Анита Блейк - професионален съживител на зомбита, хоноруван екзекутор на вампири и нещатен помощник на полицейския Отряд на привиденията.
До сега книгите ми харесваха, защото съдържаха добра криминално-фантастична  интрига (почти на нивото на Дозорите), въпреки явно модното залитане на героинята едновременно по почтен алфа-върколак и похотлив вампир-господар. Зоофилия или некрофилия - явно това ще трябва да решава младото поколение.
Този път Хамилтън е прекалила - в Мисури Анита и стажантът и се оказаха забъркани в омбинация от различни модификации зло и амбиции, доукрасени със старомодна човешка алчност. Привикването на подкрепления в лицето на влюбения Господар на Сейнт Луис и домашния му любимец само влоши ситуацията и се започна едно надлъгване между вампири, келтски феи и почти безпомощни човеци с много дула на разположение. Честно, обичам заплетените интриги, ама тая си беше увъртяна излишно, а развитието беше на 2 пъти откровенно нелогично - лошите чудовища съвсем побеждаваха Анита и по-малко лошите чудовища, но ги оставяха да избягат съгласно Кодекса, за да има още един рунд и така до Щастливия край. Би било добре, но противоречеше на вече изградените образи - никой от лошите не беше откачен кретен, просто бяха неочаквано могъщи и много зли. Всъщност точно момента с придобитото от нейде могъществото на местния Господар и неговите подчинени си остана неизяснен.
Разбира се, в действието се добавяха нови щрихи към света на Анита - вампирите си имат надзорен Съвет, поразясни се какво е вампир-господар, какви са вампирите като видове, какви не са, ама ги има и т.н. Има накъде да се разтягат историите.
Все пак книгата е интересна и се чете много лесно. Започвам следващата.

Харесах:
Рядко успявам да се забъркам в неприятности като си мълча.
***
-Вампир-педофил, това не е ли против правилата?
-Какви правила?
-Че можеш да бъдеш само един вид чудовище.
***
ако си една от лошите, не можеш да бъдеш от добрите
***
Въздухът ухаеше на чисто и свежо. Човек се надява, че началото на времето е миришело по този начин: като пресен хлаб, като чисто пране, като детски спомен за пролетта.
***
Никога не поглеждай назад, нещо винаги се приближава.

понеделник, януари 02, 2012

Безпокойство

Автор: Аркадий и Борис Стругаки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2010

Въпреки отухяването това всъщност е кратък сборник с 1 повест (при това бета версия на друго произведение) и 2 разказа.
  • "Безпокойство" - това е първоначалният вариант на "Охлюв по склона", в който действието е в основната вселана на Стругацки, а единия герой е Горбовски от Комкон-1. Упорито ми убягва почти 20 години какъв трябва да е смисъла на това произведение. Явно наистина съм твърде млад, за да схвана какво са казвали Стругацки по адрес на съветския строй. Колкото до спекулацията, че това е "вдъхновило" създаването на филма "Аватар" - не съм съгласен, нямат много общо, за мен сюжета на филма (до колкото го има) е смес "Покахонтас" и StаrCraft.
  • "Частни предположения" - научна фантастика от "старата школа", основата е предположение, че при движение със скорости близки до светлината времето според трансформациите на Лоренц ще се забави за набюдателя, но пък ще избърза за участника в полета
  • "Забравеният експеримент" - това пък май е било предходник на "Пикник крак пътя". Група учени си пробива път към епицентъра на катастрофа на високоенергийна експериментална установка, защото в него стават необясними разреди на енергия. Истината - имало е още една експериментална установказа извличане на енергия от времето, която за разлика от другите 3 прототипа на Луната и Земята е започнала да работи.
Принципно много харесвам Стругацки, но тези произведения не стигат за самостоятелен том.

Харесах:
по принцип съм боязлив човек, но от това, от което не се плаша, не се плаша
***
останах с впечатлението, че ние можем извънредно много, но и досега не сме разбрали какво от това, което можем, ни е нужно
***
вие искате цялото човечество да е добре само за да може на вас да ви е добре