Смътроносен танц

Автор: Лоръл К. Хамилтън

Това е най-слабата книга за Анита Блейк до тук. 1/3 от книгата е заета с нелепи сплетни сред върколшката общност (няма начин системата им да е толкова омотано-нфунционална и да са оцелели), 1/3 - с личната драма на Анита: зоофилия или некрофилия? На моменти имах чувството, че съм се върнал в 9-ти том на "Колелото на времето" - страница след страница пряка реч, а сюжета не помръдва от няколко глави насам.
Отново/пак се завръзва битката за водачеството на върколаците, като любимият на Анита даскал продължава да всява хаос, побеждавайки и неубивайки текущия водач. Тази ситуация е идеална за първата дама кажгоде на върколаците, която се опитва да разреши проблема "извън ринга". Опитите не успяват, но пък под натиск се оформя странен триумвират между наш'та некромантка, алфа-върколака и господаря-вампир, позволяващ да се съединяват специфичните сили накуп в нещо ново, непроучено и безспорно могъщо. При това не направиха тройка - не че вампира не беше навит или Анита много се дърпаше. За да се доомота историята, напук на собствения си здрав разум Анита най-накрая се престраши да се изчука, само че с вампира. Върколакът щеше да си отиде с разбито сърце, но заговор на гостуващ господар-вампир го паркира на жертвен олтар с пробито такова. Спешната намеса на "нашия" вампир превърна другите 2 участника в любовния триъгълник в негови слуги, споделящи силата му/им, така че рунтавелкото прескочи трапа, за да досажда и в следващите томове. Силата на Анита продължава да нараства и без триумвирата, което пък по правилата на Хамилтън само увеличава страниците, заети със самосъжаление и съмнения.
За късмет - нямам другите 2 тома, а резюметата ме карат да отложа прочита им за неопределено време.

Огромна благодарност към преводачите, потруди ли се тази книга да се появи макар и в любителски превод, за да попълни дупката в поредицата, която се образува между издадените оъ ИнфоДАР и от Колибри томове.

Харесах:
Моят живот е кръстоска между свръхестествена сапунена опера иприключенски екшън.
***
Срахът може да ти помогне да оцелееш, равнодушието - не.
***
Знаех, че този мъж вървеше обграден от свой собствен свят. Виждаше версия на реалността, която би накарала останалите от нас да пищят. Но той функционираше и не крещеше.