петък, ноември 30, 2012

Ченгета

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1997

Изненадващо, но в 5-та поредна книга нивото на криминалната загадка се вдига все повече.
Този път Бош се забърка в сложна комбинация от разследване на убийство, дългосрочна операция на ФБР, пране на пари за чикагската мафия, корупция, шантаж в няколко различни направления, измени и измами от различен род. Плюс поредната си собствена любовна драма.
Конъли упорито продължава да сменя характера на второстепенния герой Джери Едгар - този път е едва ли не детектив-новобранец, пълен с лоялност и кураж. Всъщност яркостта на образите от "Черното ехо" нататък продължава да избледнява, поредицата все повече заприличва на историите на Ед Макбейн.Аз и тях ги харесвам, разбира се. :-)

Харесах:
Независимо колко се мъчеха да го прикрият с неон и семейни развлечения, градът си оставаше курва.
***
-Знам, че имам проблеми... Плащам детска издръжка на две различни жени, по стените на къщата ми все още има пукнатини от земетресението и профсъюзите пак няма да ни извоюват увеличение тази година. И какво от това, по дяволите?
-Това не са проблеми, бе човек. Това са неудобства.

вторник, ноември 27, 2012

Краят на Империята

Автор: Алън Кол &  Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2012

Изненадан съм акк края на една спейс-опера, базирана на здравия екшън и плиткия хумор, може да бъде толкова скучен. Страница след страница празни приказки, разпокъсано действие и нелогични постъпки на героите. Единствено историята на Вечния император малко пооживява книгата, но не е достаъчна, за да я спаси от отегчителността.
Честно, слабо е дори за неособено блестящия тандем Кол-Бънч.

Харесах:
Когато всичко е изгубено, човек трябва да разчита на себе си.
***
Сега вече възможността за бърза и ужасяваща смърт се бе смалила до 99%.
***
Когато имаш две същества, убедени че нематериалното съществува и може да въздейства на материалното, можеш да накараш едното да обяви другото за еретик .
***
Отправил се към една мъртва система, някъде между забравеното и загубеното.
***
Заключения, основаващи се на недостатъчно данни, често можеха да са напълно погрешни.
***
Когато имаш малко, лесно си готов да го заложиш
***
Бих се чувствал объркан, смутен, изплашен дори, че ако изчезна в нощта, няма да осане никакъв знак от моето съществуване...
***
Специалността ми е да спасявам дракони и да убивам благородни девици.

вторник, ноември 20, 2012

Затворникът на Рая

Автор: Карлос Руис Сафон
Издател: Изток-Запад
Година: 2012

Малко съм разочарован - това не е точно самостоятелен роман, по-скоро е пораздута повест, запълваща някои части от историята в предните 2 книги и изграждайки връзка към следващо произведение. Другото лошо е, че съм позабравил част предните 2 романа, нямам ги под ръка за опресняване и някои връзки ми останаха "висящи".
Отново център е Даниел Семпере, макар че по-голямата част на романа е заета с историята на приятеля му Фермин от края на Гражданската война: затвор, странни познанства, бягство, оцеляване.
Като цяло -  по-слаба от предходните, но пък заради малкия обем не чак толкова мудна.

Харесах:
Расото не прави монаха, но престъплението - или поне подозрението за него - прави детектива, особено ако е аматьор.
***
на ъгъла се бе строил отряд от дами под наем, които явно бяха навъртели доста километраж 
***
човекът всъщност произлиза от свинята, защото у осем от всеки десет души дреме по едно прасе
***
булчинската рокля, така или иначе, е като водолазен костюм: не е най-удобното място за дишане и веселбата започва, след като се свали

четвъртък, ноември 15, 2012

Последният койот

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2001

Нивото на криминалната загадка продължава да се повишава, обаче поредицата определено губи оригиналност и все повече влиза в клишето на полицейските поредици.
Иначе е добре - Хари Бош накрая успя да разнищи смъртта на майка си, тласнала живота му в рамките на системата: сиропиталище, армия, полиция. Даже се намери място за поредната обещаваща връзка с жена. Пак особена и отново с тежка емоционална травма.
Прави ми впечатление как се промениха за 4 книги няколко второстепенни героя: зам. началник Ървинг от праведно-педантичен шеф на Отдела за вътрешни разследвания стана ангел-хранител на Бош; лейтенант Паундс от предпазлив шеф на отдел Убийства в пропаднало управление стана страхлив бюрократ; Джери Едгар от незаинтересован партньор стана предател, а сега е лоялен приятел. Интересно, но някак нелогични изглеждат при последователен прочит на романите.

Харесах:
сандвич ситост не държи
***
Съдебните разпоредби са като опънато въже, по което трябва да минем балансирайки.
***
ти да си ми задължен е все едно някоя курва с положителна проба за СПИН да ти каже,че вторият тек ще е безплатен, ако си платиш първия

събота, ноември 10, 2012

Блондинка в бетона

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Атика
Година: 1995

 Всяка следваща книга е с по-добра загадка от предходната. За сметка на това избледнява та безнадеждно-циничната атмосфера от "Черното ехо".
Хари Бош е върнат 4 години назад, към разследването на сериен убиец на проститутки наречен Майстора на кукли, завършено с един смъртоносен изстрел. Тече дело срещу Бош и полицията на Лос Анджелис, семейството на убиеца ги обвинява в нарушение на процедурите, законите и Конституцията. По-лошото е, че на сцената се появява Последователя, втори сериен убиец, имитиращ начина на действие на Майстора, останал незабелязан по-време на предното разследване и след това действал необезпокояван сред проституиращите порноактриси. Появява се и един труп, въпросът е кога ще се появят и другите. А Бош трябва да разкрие някой, който е на една ръка от него и знае всичко.
Поредицата е много, много обсебваща.

Харесах:
Приличаше на увехнала ягода. Беше жена, която би сторила всичко по всяко време, на всяко място само за да може се нахрани.
***
Беше жестока към него, но кой знае защо тя му харесваше. Може би заради упоритостта, заради яростта ѝ, макар и погрешно насочена, но чистосърдечна.
***
Ако системата се отклони от легалните начини за раздаване на правосъдие, кой друг би пострадал най-вече? Невинните.

вторник, ноември 06, 2012

Трафик

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Атика
Година: 1995


Втора среща с Майкъл Конъли. По-добра книга, по-обсебваща атмосфера.
Хари Бош продължава да е отчайващо самотен,в полицията бюрократите продължават да не го харесват, а светът наоколо е все така гаден. Между Коледа и Нова година се появява труп на самоубило се ченге. Но нещо в историята привлича нездравословното желание на Бош да рови, а после и да дълбае до дъно. И труповете се увеличават, а следите водят към Мексико и поредния наркобарон, захранващ гринговците под носа на DEA. Само дето и федералните не са чак толкова заспали, просто чакат своя момент и появата на Бош е камъчето по сипея от куршуми, трупове и отговори.
Загадката беше добра, чак до края не се усетих накъде ще избие историята. Обаче ако започна веднага следващата, ще е само за да разбера дали Конъли ще позволи на Бош да е щастлив поне за малко.

Харесах:
затворът бе в центърът на града и представляваше четири етажа шум, омраза и насилие
***
беше тромбонист в оркестър, маршируващ в някакъв друг свят
***
Като изучаваме миналото, научаваме бъдещето.
***
Едно доверие е взаимно. Същото важи и за липсата на доверие.