неделя, април 15, 2018

Кръвен обет

Автор: Браян Маклелан
Издател: MGB
Година: 2015

Благодаря, Тал!
Отдавна ми се четеше свястно написана история, обедиянваща фентъзи с алтернативна история. "Божиите монархии" бяха обещаващи, но излязоха 2 от 5. Крис Бънч и неговият "Крал" също имаше потенциал, но остана неразвит достатъчно.
Поредицата "Барутният маг" стартира повече от обещаващо. До сега е издадена трилогията, но може би предшестващите истории и добавките също ще се появят.
Сетинг: свят с физически закони като нашите и магия. Някога групата могъщи магьосници предеи е призовала всемогъщо същество или бог (или свръхнадарен магьосник) на име Крезимир, за да преподреди света. После са се включили и неговите 9 братя и сестри (обаче официалната религия споменава само 8 от тях). Създадени за Деветте кралства - държави, всяка една носеща името на един от бога и обявените за светци негови братя и сестри. Всяка държава се управлява от кралска фамилия, подкрепяна от кабал (група магьосници, обвързани с монарха на живот и смърт чрез магическа повеля). След като Крезимир и част от фамилията ми с заминали от този свят, а останалите богове/светци са изчезнали от сцената, е започнало Помрачаването - период на жестока война между Деветте кралства и предеите. Загинали са милиони хора, а много познание изчезнали в руините. След края на войните векове на относителен мир са дали просперитет на човечеството, науката се е развила, появили са се нови технологии. Откриването на барута води до появата на барутните магове - хора, които могат да палят барут дори и от растояние, да наосчват енергията от него, да поглъщат барут, за да изпаднат в барутен транс - състояние на изострени сетива и усилена физика. Обичайните магьосници, наричани Привилегеровани, считат барутните магове не за Чудаци (хора с определан дарба и трето око, но без достъп Отвъд), а за мерзост и ги преследват. Все пак един крал на Адро е видял потенциала на барутните магове и им е дал възможност да служат в неговата армия, водени от фелдмаршал Тамас - военен гений, прагматик и могъщ барутен маг.
Историята започва ударно - сред кръв и трупове на магьосници, избити от барутните магове на маршал Тамас в извършващия се в момента преврат срещу монаха на Адро. Маршалът е прагматичен войник със строен план, до разсъмване е арестувана по-голямата част от висшите благородници, а през деня гилотините зарабоват. Очакваното въстание на роялистите е оглавено от стар, опитен генерал и нещата се закучват, но силата е на страната на армията на Тамас, подкрепена от останалите съзаклятници: висш духовни (църквата), градския управител (администрацията), шефа на единствения работнически профсъюз (синдикат и в другия смисъл), ректора на университета (инелектуалците), водачката на наемниците, шефа на местния престъпен свят. Земетресение и бове сриват голяма част от града, но това дава шанс да се започне мащабна програма за възстановяване, привличайки одобрението на народа. С което завършва фаза едно, която е и най-лесната.
Фаза две: обезглавеният крал е ошушкал всички финанси, лични и обществени, натрупвайки колосален дълг. В опит да се изсули от плащанията, той е бил на ръба да подпише договор с Кез (съседна, много по-голяма и по-мощна страна от Деветте), който ще превърне Адро в колония. Това е и повода заговорниците да се обединят и да извършат преврат. Сега Кез идва за своето. Адро и столицата му Адопещ са инфилтрирани в продължение на десетилетия от мащабна шпионска мрежа, в страната действат Привилегировани и пазители (изменени с магия хора, превърнати в живи бойни машини). Огромна армия щурмува планинските укрепления, прикриващи граничните проходи между двете страни без оглед на загубите. В самия съвет на бунтовниците има поне един предател, а в обкръжението им са повече. Фелдмаршал Тамас има лична вендета с Кез - жена му, също барутен маг, е била екзекутирана по заповед на краля на Кез. Според непотвърдени слухове двамта ѝ братя и Тамас са извършили неуспено покушение срещу краля.
Фаза три: Всеки от умиращите Привилегировани от кралската кабала е отправил предсмъртно предупреждение за "Обета на Крезимир". Тамас наема Адамат, накогашен полицейски инспектор и блестящ следовател, за да  разбере какво става. Последният Привилегирован на Адро, живеещ в изгнание в граничните планини дава исканата информация - преди да замине, Крезимир е обещал на кралете, че ако някоя фамилия бъде унищожена, той ще се завърне и ще унищожи цялата страна.
Фаза четири: По време на преврата барутните магове се сблъскват с могъща Привилегирована извън кралската кабала, която за мунити убива 5 от тях и се измъква. Преследвана от ударна група от Привилегирована на свободна практика, наемник Неутрализатор (магьосник, отказал се от достъп Отвъд, но и блокиращ чужд достъп), Таниел Двустрелни (син на маршал Тамас) - барутен маг с феноменален обхват на стрелба и младата костноока Ка-поел (магьосница, придружаваща Таниел поради личен дълг към него). Тя се оказва една от митичните предеи, сключва примирие и отправя предупреждения, че някоя ще се опита да призове Крезимир обратно.
Фаза пет: Един луд готвач твърди, че е самия Адом - бог/светец покровител на Адро. Първоначално иглежда просто като луд Чудак с дарба да прави вкусна храна от нищото. В последствие се оказва, че никак не преувеличава, но какво точно заклинание заплита - тепърва ще се разбере. Той също знае, че брат му Крезимир идва и времената ще са страховити.
Фаза шест: Задкулисните игри се оказват все по-заплетени. Следователят Адамат е поставен под контрол чрез взимането на семейството му като заложник от лорд-бизнесмен, управляващ търговска компания - основен доставчик на селитра (съставка за производство на барут) и личен съдържател на лудницата, в която е бил въдворен Адом, преди да избяга. Неговият агент в Адро отвлича най-близкия наследник на трона. Предеите изникват един след друг, включително и ректора на университета.
В края на книгата Крезимир се завърна. Тамас Двустрелни потвърди репутацията си, прострелвайки го в едновременно в окото и сърцето, но това не е достатъчно, когато си имаш работа с бог.

Харесах:
Момчетата така или иначе ще нарушат някои от заповедите. По-добре да са от онези нареждания, заради които няма да ги обесят.
***
справедливостта сама по себе си никога не е достатъчна
***
Приетото за догма не е задължително да съвпада с истината.

петък, април 13, 2018

Отмъстителят

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2015

След работата си за ФБР в предната книга, детектив Робърт Хънтър се завръща в полицията на Лос Анджелис и подхваща следващия случай. Млада детегледачка е отвлечена от скъп квартал, изнасилвана и изтезавана дни наред и накрая поставена в ритуална фигура до летището. Престъпникът не е оставил никакви следи, но е оставил послание. На следващия ден има нов женски труп, различен метод и сходно послание. После идва трети. Основният проблем на Хънтър и партьора му Гарсия е времето. Успяват да пресеят много информация, да попаднат на потенциални следи, но убиеца просто ги засипва с трупове.
Успях да се досетя за по-голямата част от развръзката, но Картър не споделя с читателя цялата информация, с която разполага неговия детектив. По принцип това е подход, характерен за автори със слаби загадки. Тази я биваше и не беше нужно да се използва този подход.

понеделник, април 09, 2018

Изкуството на лова

Автор: Алън Камбъл
Издател: Бард
Година: 2015

Вторият роман започва с ретроспекция. Унмерът-бунтовник Аномандър Рейк Аргусто Конквилас, повелител на драконите е убил Дюна, богоподобен ентопат и дъщеря на ентопата формоменител Фиоримел. Ентропатите са същества, владеещи умиращи вселени извън нашата и стоят зад екологичната катастрофа в света на Гробарите.
Векове по-късно Фиоримел започва да осъществява своя план, включващ лично отмъщение и добавянето на тази вселена към личните му владения. С негова помощ унмерите разгомяват островът на драконите, верни на Конквилас, а след това и човешката империя. Обявявайки новото си кралство, те разпечатват древен портал, водещ в измерение извън нашия свят, където по традияция са провеждани гладиаторски битки, а в далечината се спотават неописани опасности и чудовища. Планът е да предизвикат Конквилас и така Фиоримел да получи възможност да го убие. Дъщерята на Грейнджър е типичната тинейджърка  - бунтува се сляпо срещу доскоро непознатия ѝ баща и същевременно хлъвта безумно по унмерския принц, без да си дава сметка на колко години е всъщност този красавец и какъв харакер се спотаява зад хубавото му лице. А той и чичо му имат строен план - момичето трявба да му роди деца, наследили нейната дарба, за да ги използват за оръжие срещу оцелелите човешки телепати, като нейното съдействие не е задължително. Грейнджър изпада във все по-силна зависимост от своя магически меч и вече не можда да се раздели с него. Когато дъщерята на Конквилас му обяснява как стоят нещата, вече е късно - Грейнджър е мъртъв от дни, но пък енергобронята продължава да го поддържа. Мечът съдържа собствена вселена, в която от хилади години живее унмерски магьосник, чакащ да бъде намерен друг подобен меч, за да убие живеещия в него магьосник, но тази история ще остане за бъдещите книги. Метафизикът продължава своето изследване на унмерски артефакти и взаимовръзките им със вселената, като покрай това освобождава боен маг, затворен преди векове от Фиоримел. В края на книгата се стигна до очаквания турнирен сблъсък и засадата на Фиоримел. Сцената беше отдаване на почит към най-известната сцена, писана от Ли Брекет.
Поредицата е приятна, но трета книга все още няма написана.

петък, април 06, 2018

Море на призраците

Автор: Алън Камбъл
Издател: Бард
Година: 2015

Малазанската книга на мъртвите в света на Вечния победител на Муркок. Долу-горе това ми се въртеше в главата, докато четях книгата.
Свят, в който елфите унмерите са победени от телепатите на хората, но са успели да зедействат глобална катастрофа.
Няколкостотин години по-късно океаните са отровени, а нивото им непрекъснато се надига. Малцината унмери живеят в охранявани гета, а контролът над тях се използва като лост за изнудване от гилдията на телепатите над императора на Златната империя. Но дори и глобалната катастрофа не може да откаже хората от обичайните им занимаия - търговия, война, наркотици, колекционерство.
В тази обстановка започва историята на остатъка от Подпалвачите на мостове Гробарите - някогашна елитна имперска диверсионна част, от която са оцелели само командира, един сержант и 3 войника. Още в началото на романа Уискиджак полковник Том Грейнджър успява да вбеси императора и Гробарите минават в нелегалност, за да избегнат гнева му. Години по-късно, на остров пълен със затвори, Грейнджър стопанисва пропадащ (буквално) затвор под чужда смоличност. Един ден на острова е докарана нова група, сред които са някогашната любима на Грейнджър и дъщерята, за която никога не е чувал. А момичето има особена дарба - сляпа и глуха, тя вижда и чува през очите на околните. Тази ѝ дарба успява да привлече местен метафизик и съдържател на затвори, притежаващ едновременно интелекта на Стивън Хокинг, организационните способности на дон Корлеоне и етиката на Ханибал Лектър. Събитията започват да набират скорост във втората половина на книгата. След няколко обрата в края на книгата гилдията на телепатите е разгромена, унмерите са на свобода, а Томас Грейнджър е снаражен със самоподдържаща енергоброня и вълшебен мултиплициращ носитилеля си меч.
Книгата е с доста интересен сетинг - драконите са страховити и изкуствено създадени, в морето освен обичайните китове, акули, тюлени и риби има гигантски медузи и може би разумни симбиотични чудовища. Унмерите са далече от образа на отнесените толкинови елфи - имат поне 2 мощни антагонистични магически школи, занмавали са се с робовладелство на хора и човешки жертвоприношения като технлогичен елемент в творенията си.

понеделник, април 02, 2018

Престъпен ум

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2014

Склонен съм да приема книгата като отдаване на почет от добър майстор към голям майстор.
Този роман за Робърт Хънтър беше може би най-зловещия до тук, но пък беше и чиста проба преработка на "Мълчанието на агнетата" на Харис.
Случайна автокатастрофа насред нищото в средния запад дава ан на случайно присъстващия местен шериф да арестува мъж, в чийто багажник има трязани и обезобразени женски глави. Арестантът е прехвърлен ФБР заради сигурното премивана през щатски граници. Самоличността му е почти сигурно фалшива, но няма никаква следа кой е. Агентите удрят на камък - заподозрения има невъзможно здрав самоконтрол и три дни дори не продумва. Докато накрая сам изисква присъствието на Робърт Хънтър.
След събитията в предния роман детективът от полицията на Лос Анджелис Робърт Хънтър се готви за заслужена ваканция на Хаваите. Но часове преди полета е привлечен от ФБР в текущия им случай. Защото арестувания е неговия съквартирант и приятел от времето на следването в Станфорд, с когото са спрели да оддържат връзка преди 25 години.
2/3 от романа беше игра на котка с мишка между убиеца и разпитващите го. Картър е уловил силната част на диалозите на Харис, но се впуска в повече многословие. Неговият Лушъс не успява да бъде толкова злокобен колко д-р Ханибал Лектър.
Останалата 1/3 беше малко очаквания комплициран опит за бягство на злодея. Признавам, примамката в лицето на последната все още жива жертва ме изненада, но пък за анонимния помощник бях сигурен още преди развръзката.

Харесах:
Ако лъжеш, използвай колкото е възможно повече верни факти - реални хора, имена, описания, места, времеви рамки и така нататък. Запомнят се по-лесно и ако се наложи да разкажеш историята си по-късно, намаляваш шанса да те хванат.

неделя, април 01, 2018

Демонската стража

Автор: Конрад Мейсън
Издател: Артлайн
Година: 2013

Не лош клиширан сетинг сетинг, но лошо клиширано действие, не лоша клиширана фентъзи-история за деца.
В поредния Анкх-Морпорк-уонаби пристанищен град поредният сирак търкса чинии в поредната кръчма на поредния лош чичо. Поредният пиян капитан-контрабандист загубва тайнствен предмет и приключението започва. В схватка влизат разнородната Демонска стража, тайнствена вещица, превъплащенец, градката милиция, местен криминален бос и няколко почти случайно попаднали в мелето корабни екипажа. Както винаги, лошите са се мамили твърде много едни други и дори провлът на добрите се превръща в победа. А на хоризонта иде армада бойни кораби на човешки расисти, изтребващи всички други раси, както и хората в съюз с тях.
Добрата страна на книгата е лекия стил, бързия прочит и липсата на претенции. Лошото е, че е първа от поредица, която надали ще бъде доиздадена някога.

вторник, март 27, 2018

Те се сражаваха за Родината

Автор: Михаил Шолохов
Издател: Х.Г. Данов
Година: 1984

От Шолохов съм чел като ученик сърцераздерателната "Съдбата на човека". Нещо ме прихвана и реших да пробвам и "Те се сражаваха за Родината" покрай изплували спомени за патетичния филм от '70-те. По-добре да не го бях правил.
Книгата е много зле. Героите са като изрязвани от тапет с тъпа ножица. Диалози няма, има само декларции под формата на монологични излияния ивинаги печели "правилната" гледна точка. Бойните сцени са ниво пионерски самодеен театър.
Поне беше кратка. Многотомникът "Тихият Дон" отиде някъде в дъното на листата "друг път".

Харесах:
главното и и при настъплението и при отбраната е яденето, без ядене е спукана работата на всякакъв род войски

събота, март 24, 2018

Лицето на смъртта

Автор: Коуди Макфейдън
Издател: Сиела
Година: 2018

Според мен - доста по-добра от първата. Доста по-жестока. Доста по-цинична. Доста по-забавна.
Смоуки Барет е на кръстопът - обезобразяването ѝ я прави негодна за публичната длъжност заместник-директор на ФБР, а е била близо. Сега тябва да избира - да остане начело на екипа си ловци на изроди в Лос Анджелис или да замине да преподава в академията на ФБР в Куонтико. Само че не тя има думата. Нов случай изтегля Смоуки насред купища трупове и история, проточваща се чак към края на '70-те години. Отново има гениален план на напълно откачил изрод. Отново ФБР се включва с огромно закъснение и пректичски без време за наваксване. Отново дорбите побеждават в развръзката. Антуражът около Смоуки се сдоби с още едно повредено момиче, но и с нов смъртоносен член извън службите.
Поредицата се очертава доста интересна, надявам се да не я разводнят със сериал.

Харесах:
беше от най-лошия тип добри хора, защото беше неспособна да разпознава злото

четвъртък, март 22, 2018

Абхоресен

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Последната книга от трилогията за Старото кралство. Скритите самоличности на спътниците на Самет и Лираел излизат наяве, но никак не са иненадващи. Саурон за малко да освободи Моргот Лошите бяха близо до победата, но остана за някой друг път.
Като цяло - Гарт Никс го бива да пише, но тази серия надали е върхът на творчеството му.

неделя, март 11, 2018

Лираел

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Историята за Старото кралство продължава двайсетина години по-късно. Главните герои са принц Самет, син на Абхорсрн Сабриел и крал Тъчстоун и Лираел, странната Дъщеря на Клеър. Противникът е Моргот древния противник на Седемте, създали магическата Харта, ограничила Свободната магия. Могъщ некромант, оцелял от погрома над Керигор първата книга, е организирал сложен план отвъд пределите на Старото кралство. В резултат избухват войни в далечния юг и на север се движат стотици хиляди бежанци, а в граничещия със Старото кралство се сформира добре финансирана националистка организация, посягаща към властта със всички средства. В цялата бъркотия двамата младежи бягат на стъпка пред противника и се опитват да разберат какво става. Отговорите ги изненадват, защото пък им разкриват кои са самите те.
Преди развръзката в последната книга всичко изглежда като картинка от домино, на което е бутната първата плочка.
Прави ми впечтление колко точно е описан механизма на войната в Сирия и вълните бежанци оттам. 20 години преди да се случи. Много добре е описана ролята на бежанците за подклаждане на местен шовинизъм сред добре финансирани местни радикални групировки. Дали и тази книга не е послужила за наръчник, вместо за предупреждение?

събота, март 10, 2018

Непознати пътища

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2004

Кунц го бива да разказва и поизтъркани истории, стига да не се отплесне в излишно многословие.
Сюжетът е много познат: пропадащ пияница се завръща през 1995 в родния градец за погребението на баща си, от когото се е отчуждил още преди 20 години. И получава шанс да се завръща в ноща на 1975, за да промени собствената си съдба. Разбира се с цената страдание, саможертва и с Божията помощ в сблъсък със Злото сред горяща църква на изоставен град.

Сабриел

Автор: Гарт Никс
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Гарт Никс ми беше направил добро впечатление като автор на разказ, но като романи на български е излизала само поредицата "Трилогия за Старото кралство". Е, каквото има - това четох.
Първата книга започва с обичайния сетинг след Хари Потър - в училище. Последната издънка на рода добри некроманти (?!) Абхорсен е на юг от Стената и учи в почти регулярен девически колеж в местната версия на Пограничните земи. Един ден немъртъв пратеник на баща ѝ донася наследството ѝ - мчгически меч и набор вълшебни звънци. Така започва пътя ѝ обратно в Старото кралство, където магията е всевластна, а Злото се е надигнало в опит да завладее света. Другото е обичайното - незконороден принц (последен потомък на кралете) от 200 години очаква да бъде освободен от заклинание, магически спътник дебне шанс за свобода и разплата, странни съюзници се появяват в решителни моменти.
А, да - и лошите ги отупват в края. На косъм.
Общо взето съвсем приемлива история, но с твърде много клишета. Сетинга на света ми приличаше на някаква смесица от Хари Потър на Роулинг, "Джак от Сенките" на Зелазни с малко епично парче от Джордан.
Поне трилогията е издадена до край, така че ще прочета и другите книги. Все е нещо, докато чакам някое издателство да се накани да завърши поне една от издаваните напоследък поредици.

петък, март 02, 2018

Окото на Ева

Автор: Карин Фосум
Издател: Емас
Година: 2007

След Ю Несбьо ми се искаше да прочета и друго норвежо криминале. Карин Фосум не е дори близо като класа, но пък ми направи интересно впечатление на някои общи нотки в книгите и на двамата. Живота обикновените хора в Норвегия е представен като доста мизерен поне в очите на авторите и нямам предвид само материалните затруднения на много от персонажите.
Един ден реката през града изхвърля трупа на мъж, намушкан многократно. Неотдавна в домът си е открита задушена проститутка. Полицейският инспектор, разследващ случаите бавно и методично въстановява социалните контакти на жертвите и житейските им пътища в последните им дни. И се натъква на общ контакт - неуспялата художничка Ева. Останалото е ясно - събиране на информация до момента, в който има с какво да притиснеш заподозрения до точката на пречупване.
Книгата малко ми напомни за Жорж Сименон - не е съвсем ясно дали е криминална загадка със социален портрет на обществото или е житие с криминален елемент.

понеделник, февруари 26, 2018

Ритматистът

Автор: Брандъд Сандерсън
Издател: Артлйан Студиос
Година: 2012

Четеше ми се нещо леко и добре написано, а книгите на Сандърсън по правило покриват и двете изисквания. Не останах разочарован.
В един алернативен свят Европа е била пометена от азиатската империя ДжоСеун, Египет е могъщ технологичен център, а САЩ са конфедерация от 50 острова. Двигателите с вътрешно горене и електричеството не съществуват в познатия ни вид, но пък има сложна и работеща технология, основана на пружинното задвижване. И съществува ритматиката - магическа дисциплина, караща рисунки с тебешир да се движат и да изпълняват задачи. Включително да нападат хора и при подходящ настройка - да убиват. Съществуват няколко колежа, в които се подготвят ритматисти за военна служба в Небраск - остров, на който съществуват Забравените (неясни, мо могъщи и враждебни създания) и диви тебеширчета убиват хора. Войници и ритматисти поддържат кръгов отбранителен периметър, за да не позволят на дивите тебеширчета да прлъзнат по другите острови и отново да изтребват хора, както в недалечното минало.
В един от колежите живее момче с направо гениални способности в ритматиката, но без да е избран за ритматист при посвещението в Монархиеската църква. Като син на покойния майстор на тебешир на колежа и една от чистачките, той се обучава наравно с учениците от заможните фамилии от околните острови. дори и без дарбата на ритматист той умее да осмисля тактиките на отбраната и нападението с тебеширчета, но никой не му обръща внимание.
Докато започват изчезванията на ученици-ритматисти, нападани от незнаен могъщ ритматист. Разследването е поверено на опозорен, но талантлив професор по ритматика и неговите помощници - проваляща се в учението се ритматистка и момчето без дарба.
Останала част е скучно-предвидима, както повечето неща на Сандърсън. Противникът е разкрит, до някъде победен, планът му - забавен, но не и провален напълно. Втората част не е издадена и подозирам, че скоро няма и да се появи на български.
Сандърсън е великолепен в измислянето на стройни магисеки системи, пасващи на сетинга на измислени светове, но е посредствен в измислянето и разказването на истории в тези светове.

Харесах:
Ако не се упражняваш да учиш неща, които не ти харесват, ще имаш големи трудности в живота.

вторник, февруари 20, 2018

Роуз Мадър

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1997

Книгата е излишно обемиста. Като история е нещо средно между "Тъмната половина" и "Долорес Клейборн".
След 14 години домашно насилие един ден покорната полицейска съпруга Роуз излиза от къщи и заминава за Средния Запад. С помощта на група за подкрепа на жени-жертви, тя започва живота си от начало и постепенно започва да се възстановява психически, физически, емоционално.
При полицейският инспектор и зарязан съпруг Норман на пръв поглед нещата също вървят нагоре - под негово ръководство сериозна наркогрупа е разбита и няколко едри играчи потеглят към затвора. Лейтенантския пост е гарантиран и бъдещето изглежда отлично. Всъщност прикритата му психопатия, освобождавана чрез насилието над Роуз, взима връх в него и той потегля на лов.
Всичко до тук е реалистичен до болка сюжет, разиграващ се непрекъснато по целия свят. Само че при сай Кинг реализма не е много на почит. Роуз намира случайно новата голяма любов в живота си в една заложна къща, а на излизане от нея намира картина, която я притегля неудържимо. На пръв поглед - банален сюжет на неособено талантлив художник, изобразяващ застанала на хълм жена с гръб към зрителя и далечен храм със сбъркана перспектива. Само че жената много прилича на Роуз, а в картината с течение на времето се появяват нови и нови детайли. До момента, в който картината се превръща в порта към друг свят, където другата Роуз чака своя момент да се намеси и да даде възмездие за страданието.
Кинг е един от малкото автори, които не се свенят да разгледат псохотравмите в миналото, като причина за насилствени прояви в бъдещето, но без да изпадат в лигави опрощения. Гадости се случват, но всеки е персонално отговорен за собствените си действия и не може да се оправдава със собственото си минало жертва.

Харесах:
кошмарните сънища съвсем не са толкова неприятни, колкото кошмарните събуждания

неделя, февруари 04, 2018

Цикъл на върколака

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2000

Кратка повест или по-скоро сюжет за комикс на ужасите.
Поредното забутано градче в Мейн има проблеми. Всеки месец на пълнолуние върколак взима жертва. Единственият опълчил се оцелял е момче в инвалидна количка, чийто разказ не взимат на сериозно. Така че с помощта на вуйчо си то само се захваща да ликвидира върколака.

сряда, януари 31, 2018

Десетата зала

Автор: Глен Купър
Издател: Бард
Година: 2011

Още един трилър на Купър. Не лош, но по същата схема. Загадка, ретроспецкии с исторически значими личности, "шокираща" развръзка.
Във Франция е открита праисторическа пещера с рисунки. Значимостта ѝ е огромна, но най-важна е десетата зала, в която има рисунки на 3 често срещани растения. Отвара от тях дава изненадващи странични ефекти: удължаване на живота с векове, здраве, потентност, агресия и стерлитет за мъжете. През средновековието пещерата е открита от св. Бернард и прословутия му съвременик Пиер Абелар. В резулата в затънтения местен манастир се сформира монашеско братство, живеещо с векове. Погромът над тампиерите го унищожава и тайната напуска манастира.
В наше време потомците на избягал монах живеят в същото селце и продължават агресивно да бранят своите тайни. Или поне така си мислят. Алкохол и бъбривост са разкрили на историята пред де Гол по време на Втората световна война. След въстановяването на Франция е създаден секретен отдел в тайните служби, занимаващ се само с изследването и опазването на тайната отвара. Появата на международна експедиция от археолози, геолози, биолози и т.н. за изследване на пещерата отключва вълна от насилие.
Както и в поредицата за "Библиотеката на мъртвите" и тук в епилога се показа, че всъщност историята изобщо не е приключила.

понеделник, януари 22, 2018

Севилското причастие

Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог
Година: 2000

Ако Перес-Реверте е искал да каже нещо с тази книга, то на мен ми е убягнало. История без ясно начало и с отворен трагично-реалистичен край.
Хакер прониква в мрежата на Ватикана, за да остави лично посланиъ къма папата, насочващо вниманието му към разпадаща се църква в Севиля. Предадена от епископа, обект на интерес от местен банкер-далавераджия, църквата е място на две необясними смъртоносни злополуки на недоброжелатели. За изясняване на ситуацията е изпратен опитен агент.
В Севиля го чака бъркотия от старомоден свещеник с кауза, няколко привлечени към нея духовници, ангажирана умираща аристократска фамилия, финансови спекулации и тумба неудачници, изживяващи се като играчи в сенчестия бизнес. След няколко протяжни дни, нова смърт, едно забранено увлечение и личен катарзис историята приклюва. За църквата- добре, за замесените - никак. И животът продължава, без да забележи малките трагедии и труимфи...

Харесах:
Както забравените пионки, които не знаеха дали още имат имат цар, за когото да се бият, някои фигури търсеха своя квадрат на шахматното поле, за да умрат спокойно.

петък, януари 05, 2018

Полиция

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2015

Несбьо надобрява. Макар и в патетично-холивудски стил. усвоил е добре похвата да държи читателя в напрежение, докато се разбере кой от героите умира в момента. След развръзката във "Фантом" не стана ясно дали Хари оцеля - и физически, и емоционално. В първата 1/3 на настоящата книга подмятанията и отношението на малката група негови приятели беше двусмислено - межеше да са и за мъртвец, и за оттеглил се от живота им човек.
Е все пак Хари Хуле е е жив и изненадващо здрав. Преподава в Полицейската академия, живее с Ракел и очаква Олег да се завърне от рехабилитация в клиника за наркомани. Въпреки твърдия му отказ да се захване пак с активна дейност, съдбата сама го завръща. В района на Осло някой убива полицаи. Един след друг, на местопрестъпления с неракрити убийства, които те някога са разследвали и не са разрешили. Единствената следа води към изнасилвач, убит в затвора. Или поне така се предполага, защото трупът е обезобразен а никой не го е проверил сериозно. Старите приятели на Хари сформират неофициален екип, който да проведе паралелно разследване, докато основната група буксува. Някак неусетно хари се въвлича, а след смъртта на стара приятелка вече никой не може да го отклони от разследването. Проблемът е, че и убиецът има планове за него. Все пак в развръзката главният герой в успешна поредица винаги е с по-голям късмет от злодея. накои нишки обаче останаха незавързани и директно се заплитата за следващата история.
Пак се досетих кой е убецът около средата, но това не ми развали удоволствието от четенето. Както и в началото на поредицата, на втори план тече конфликта между Хари Хуле и главния секретар на полицията, корумпирания Микаел Белман. Тази нишка е не по-малко интересна от конкретните случаи в книгите.

Харесах:
несправедливата красота, каквато може да притежава само една млада жена
***
-Добре но... я чакай малко! Кой от двама ни е началникът?
-Щом питаш, съмнявам се да си ти.