сряда, юли 31, 2013

Герои

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Колибри
Година: 2013

Абъркромби става все по-добър.
Отново герои от предходни книги се засичат в ново кърваво действие: война в Севера. В края на "Последния довод на кралете" Дау Черния се опита да убие Логан Деветопръстия. Години по-късно Дау е обединил почти целия Север, но срещу него е последния му стар другар, Кучето и армията на Съюза. Кампанията се влачи доста вяло, Съюза има огромно числено превъзходство, а северняците - по-читави командири. Но протакането на конфликта носи други проблеми за Съюза - Монцаро Муркато като владетел на Талинс застрашава интересите му в Стирия. Висшия съвет се нуждае от армията на друг континент и самия Първи магус пристига в Севера, за да ускори развръзката на конфликта.
Ключът е в последната удобна позиция преди Карлеон, столицата на Севера - речна долина с няколко моста, бродове и голямо възвишение на име Героите по средата. Двете армии се срещат там в обичайния безпорядък, кръв, грешки и лоши оценки. Следват 3 дни ожесточении боеве, преди да се стигне до развръзката.
А този път развръзката си я биваше.
Най-доброто както и в "Отмъщението на Монца" бяха героите. Коул Тръпката оправда очакванията ми да се превърне в кошмарен убиец след гастрола си в Стирия. Дау Черния разкри доста неочаквани нива на интелект и коварство. Бремър дан Горст от епизодичен герой в предните книги беше описан като класически "танк" - непобедим и неутешим неудачник. Новият герой беше Крънден Гушата - боец от "старата школа" с толкова висока репутация, че дори и противниците му го искаха на своя страна. Силно подозирам, че с ефрейтор Тъни от Първи полк ще се срещнем отново. Малко неочаквано противния принц Калдер се окажа поредното превъплъщение на Майлс Воркосиган.
С нетърпение очаквам "Red country", дори и без спойлерите (10х, Фокс!) за Кървавия девет.

Харесах:
Може и рядко да проявяваше смелост, но никога не прекрачваше границата на здравия разум.
***
от войната има полза, само ако е по-евтина от алтернативите ѝ
***
Веднъж легне ли човек в земята, е просто пръст. Пръст и истории за него. А хората и историите за тях малко си приличат.
***
не забравяйте, че тръгваме за победа, не за слава
***
Освен ако изрично не му е наредено друго, добрият войник не прави нищо.
***
Пиша лайна. Сера писма.
***
Търпението е страшно оръжие. Най-вече, защото го притежават малцина.
***
Имам предостатъчно хора, които за да влязат, къртят вратата с ритник. Но от време на време ми се ще да имам някого, който ще се сети да опита с дръжката.

петък, юли 26, 2013

Зимна луна

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2001

Много слаба книга.
Началото е доста обещаващо - лосанджелиско ченге попада под автоматичния огън на надрусан незначителен филмов режисьор и въпреки раните успява да го убие. Алогично се развихря кампания за конспирация на висшестоящи манипулатори, поръчали екзекуция. Смахнати почитатели започват да тормозят семейството на ченгето. До тук - не лошо.
Обаче в Монтана умира самотен старец и оставя в наследство ранчо и пари. И проблем - там се е довлякло нещо не от нашия свят. Така семейството, бягащо от проблеми, се оказва в центъра на зле написан кошмар. После е ясно - куршуми, пожари, шанс 1:1 000 000.

Харесах:
Тази жена вирееше върху лошите новини и цъфтеше.
***
Светът се управлява от хора, които не уважават никого и нищо, но в същото време те очакват от нас да ги уважаваме, да изпитваме съчувствие към убийците, защото с тях животът се е отнесъл толкова зле.
***
Някога кипящ от енергия плувец в океан от оптимизъм, той се беше превърнал в свито и уплашено създание в блатото на разочарованието.

петък, юли 19, 2013

Легион

Автор: Брандън Сандънрсън


Много добра новела.
Главния герой е особен случай - в съзнанието му идват и се оттеглят различни личности (или аспекти, или халюцинации), а прозвището "Легион" му пасва идеално. Всяка една е със свои познания и умения в най-различни области, със свой пол, характер, интереси (една дори е шизофреник и нейната друга личност е астронавт, даващ точни прогнози за времето), в различни ситуации различни групи се събират в/край главния герой, за да решават възникнали проблеми. Като цяло - психиатри и психолози от цял свят дават мило и драго за да изследват "Легион", но пък сборът от различни специалисти дава неочаквано добри резултати в решаването на заплетени проблеми.
И идва един наистина заплетен - "Легион" е нает да издири учен, създал фотоапарат, способен да заснеме на едно място различен момент от миналото. Очаквано - следата отвежда в Йерусалим (подобието с "Видео Исиус" или "На живо от Голгота" е осезаемо). Развръзката е малко банална, а разрешението на загадката вече съм го чел в български фантастичен разказ.
Изобщо май Сандърсън се е развил положително, противно на ниското ми мнение от поредицата Мъглороден.

четвъртък, юли 18, 2013

Промишлен джихад

Автор: Светлин Бързаков
Издател: Буквите
Година: 2013

Слабо.
Похвална е амбицията да се напише световен политически трилър с елементи от реални събития, обаче не е лошо да има и малко талант. Или поне да не се е спирало с четенето на книгите от този жанр през '94-та.
Опитите да се съчини историйка около 3-ма близнаци евреи, въртящи световната търговия с оръжие и обсебени от алчност е толкова плоско наПисана, че чак е неудобно да я критикува човек. А противопоставянето от страна на Европейската разузнавателна агенция щеше да е още по-нелепо само ако топ-агента вместо испано-швед с партньор французин, изгора италианка и шеф немец, беше хървато-естонец с партньор белгиец, изгора португалка и шеф румънец. Опитите през 30 страници да се говори за ВМЗ-Сопот като за гигант в оръжейното производство е смехотворен.

Харесах:
Спонтанните бунтове в страни с тоталитарен режим на управление много често са едно от най-неспонтанните и добре режисирани неща на света.
***
В живота, за разлика от шахматната игра, надпреварата продължаваше и след мата.

неделя, юли 14, 2013

Аз съм пратеникът

Автор: Маркъс Зюсак
Издател: Пергамент Прес
Година: 2011

Очарован съм.
Не очаквах нищо особено от книгата. А си припомних какво е да си млад и неуверен до депресиране, да си безнадеждно влюбен, да си странник сред странен свят, да не познаваш истински най-близките си приятели.
Стилът на Зюсак е лек за четене, ненатрапчив и завладяващ, историята е кратка и достатъчно продължителна.  Може би само краят леко ме разочарова - защото беше логичен в една фантастична история.

Харесах:
Вероятно ограбва банката, за да отмъсти на света, че печели местния конкурс за грозота трета година поред.
***
Сутрините сякаш ръполяскат.
За да ме събудят.
***
Счупени керемиди, счупени прозорци,счупени съдби.
***
Знаеш ли, казват, че имало куп светци, които нямат нищо общо с църквата и не знаят почти нищо за Бога. Но Бог върви с тях, без те дори да подозират.
***
Само в днешното болно общество човек може да бъде преследван заради това, че чете твърде много.
***
Не е проблема в мястото. Хората са си виновни.
Където и да бяхме, щяхме да сме същите.
***
-Кафе?
-Не.
-Чай?
-Не.
-Бира?
-Не.
-Много си претенциозен!

събота, юли 13, 2013

Шадоус Фол

Автор: Саймън Грийн
Издател: Изток-Запад
Година: 2013

От предните си срещи с Грийн бях останал с впечатлението за приятен, но посредствен автор. А в тази книга се кръстосват Бредбъри и Геймън, за да се появи Шадоус Фол - град, в който всички времена и реалности се пресичат и всичко е възможно. Място, където забравените комикс-герои съжителстват с покойните рок-легенди, светец лекува хемороиди и елфите се бият в кръчмите с филмови герои. А в центъра на града е Вратата към вечността, пазена от аватар на Времето.
Разбира се,  има старинно пророчество, което е започнало да се сбъдва. И армия от фанатици, която щурмува. И предатели. И още измами и измени. И много сражения, смърт и страдания без реален смисъл. Защото всичко има Край. Или поне ново Начало.
Струва си четенето.

Харесах:
В Шадоус Фол можете да намерите възмездие или да получите прошка, да откриете стари приятели или врагове от детството, любов и надежда или пък втори шанс.
***
Ако беше лесна работа, всеки би могъл да я свърши.
***
не би могъл да очакваш кой знае какъв реализъм в общество, в което жените обичайно биват рисувани с гърди по-големи от  главите им
***
Никой не вижда света по-ясно от тези, които живеят извън него.
***
Бе се вживяла в ролята на разсилен. Разкриваше изцяло новиперспективи за зконово оправдана телесна повреда.
***
май трябваше в знаителна степен да се поразвесели, за да добие вид на депресиран
***
защитник на праведните, стига да почитат подходящия Бог по подобаващия начин

понеделник, юли 01, 2013

Кръстосан огън

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2013

Поредното набързо написано книжле за Алекс Крос. Въпреки това имаше отблясъци от ранните книги в историята, колкото да си спомня защо още я чета.
Кайл Крейг, Мислителя, най-гениалния противник на Алекс Крос е подготвил поредния си умопомрачително сложен и безсмислено рисков гамбит. Във Вашингтон снайперски екип избива корумпирани личности под диктовката на могъщ поръчител. На улицата някой убива бездомници и гравира върху телата им хипотезата на Риман. Алекс Крос (пак) ще се жени. И всичко се развива едновременно, преплитайки се на възел. И труповете са на купове.
Принципно би могло да стане много добър трилър, но на Патерсън не му се е занимавало и претупва набързо историята. Почти подозирам, че е написал книгата само за да се оттърве от въпросите кога Крос ще елиминира Крейг.
А корица е умопомрачаващо нелепа, освен че е и некадърно изработена.

Харесах:
Разликата е, че аз съм жив, защото никой от вас все още не е успял да ме убие, а ти си жив, защото аз все още не съм решил да те убия.