Сплавта на закона

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2011

Най-накрая тази поредица ми хареса. Сандърсън е зарязал голяма част от досегашния "меч&магия" за сметка на стийм-пънк. А за главен герой е взел изиграният от Робърт Дауни Дж. "нов" Шерлок Холмс, кръстосвайки го с Уаят Ърп.
За разлика от предходните книги тук историята е бърза, цялото развитие е за боени дни. Диалозите са лишени от безкрайните философски напъни, за сметка на това изобилстват от клиширани шегички. Бойните сцени с използването на характерните за света магични системи (аломантия и ферохимия) стават малко-опростени и все така живописни. И което ме изненада приятно - интригата се оказа доста по-завързана от първоначалните индикации (и не по-малко очаквана). Със сигурност ще има продължения, ще видим дали ще са свежи като тази книга.

Харесах:
Когато ти трябва конят на някого, понякога най-добрият начин е като пуснеш прасетата му да избягат.
***
великият човек се познава по това, че знае кога да изостави важните неща, за да реши жизненоважните
***
Промяната беше шанс да се превърнеш в нещо, което не си.

Героят на времето

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2011

Почти целият роман продължи по схемата не предходния: безсмислени разговори, самоцелни битки (гледал съм няколко сезона на Clone Wars, няма нужда да ми се преразказват), лутане в клаустрофобично малък свят (изобщо малко автори успяват да ме убедят, че световете им имат простор). На всичкото отгоре пак се изпадна в плетеница разсъждения на тема ин/ян и възможността едното да съществува без другото.
Романът го спасява краят - когато Героят на времето най-сетне встъпи в ролята си и един куп досадни пасажи заеха местата си по правилния начин.
Като цяло - посредствена ширпотреба, въпреки добрия потенциал.

Харесах:
Светът, в който живеем, по своя характер е такъв, че когато създадем нещо, често унищожаваме в този процес друго.
***
Какъв смисъл да говориш, ако не можеш да кажеш нещо интересно?
***
Разпределение на задълженията, приятелю. Без това ще се наложи сами да си печем хляба и да копаем нужници.
***
бе осъзнал, че на този свят има много неща, които не разбира - а следователно и възможности, които не вижда
***
Управлението на градове и кралства е занимание за глупаци, не за крадци!. Държавната машина е прекалено неефективна, за да осигури достатъчно приход.

Кладенецът на възнесението

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

Наопаки на първия том, тук историята започва много интересно. И точно когато можеше да се развихри история, сравнима със "Сблъсък на крале" на Мартин, действието се изроди в калпави интриги, мрънкане и объркани действия. Както винаги - лошите бяха значително по-ефикасни, но авторът беше от добрите и използваше саморъчнонарисувани жокери, за да печели раздаванията.
Все пак след задължителния брой излишни страници, необходими за покриването на понятието "фентъзи епос", в края Сандърсън все пак се прежали и пусна историята да се поразвие малко - тоно колкото да се разбере, че до сега всичко е било само пролог, а тепърва ще се започва истинския конфликт, отлаган от покойния лорд Владетел цяло хилядолетие. И както си е редно - добрите влизат в него с познания, недостатъчни за да напълнят и напръстник.
Малко не разбирам - повечето автори наистина ли мразят героите си, та се стараят да ги изкарат кръгли глупаци?!
 Поредицата ме удивлява с огромният потенциал, който е създал автора чрез стройната магическа система и с калпавото усвояване на 1/5 от него.

Харесах:
Никой не праща убийци, за да премахнат телохранители.
***
Добрите хора не стават легенди.
***
Понякога е по-добре да се предадеш, отколкото да се провалиш.
***
За човек не се съди по недостатъците му, а по начина, по който ги превъзмогва.
***
Понякога едно лошо положение е по-добро от друго.
***
-От добрите хора нерядко стават лоши крале.
-Но от лошите никога не стават добри крале.
***
Заплахата не е нищо повече от обърнато наопаки обещание.
***
Честността не ме прави по-малък тиран.
***
Беше майстор на мащабните планове, но детъайлите често му се изплъзваха.
***
Има много различни вярвания с различни ценности.

Последната империя

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

След няколко отлични отзива от уважавани читатели, реших че и на мен ми е дошъл ред да чета самостоятелните романи на Сандърсън.
Първият не ме впечатли, ама никак. Най-рекламираното - четивността поне за мен липсваше. В по-голямата част книгата неприятно ми напомняше за Салваторе и безумно тъпата му поредица "Алената сянка".
Обаче в последнта 1/5 книгата рязко дръпна нагоре. Магическите системи на аломантите и ферохимиците (за разнообразие - обяснени подробно и нееднократно) бяха демострирани в живописни схватки в стил Star Wars. А и в края се дадоха повече въпроси, отколкото отговори.
Иначе историята е банална: целият известен свят е обединен в единна държава, скромно наречена Последнат империя, притежавана и управлявана от лорд Владетеля - безсмъртен и безмилостен управник (някаква скучна кръстоска на Иван Грозни с Кашчей Безсмертни). Той контролира всичко благодарение на Министерството (практически - религиозна организация с различни съперничещи си ордение), а оперативното управление е поверено на дворяните благородниците (потомци на стари съюзници на Владетеля, част от които владеят аломантия и я предават на потомците си), които получават за управление плантации, плавателни канали и т.н. Работната ръка е морето от крепостни скаа, безправни, мизерни и тъпкани постоянно. Отделно са странните същества, наричани Мъгливи духове и подложеният на кротко заличаване народ на евреите терисците (владеещи ферохимията). Кръстосването на благородници и скаа е забранено, за да не се появява аломантия сред низшите, но винаги има издънки в тази насока. Група мелези, надарени с аломантия пребивават в столицата и се прехранват с престъпления. Един от тях се свързва с рехавата бунтовническа организация на скаа и сключва договор за свалянето на Империята. Колкото и да е странно, успехът този път не беше дело единствено на решителния сблъсък при шанс 1:1 000 000. Отделно развръзката породи нови загадки, така че ще дам шанс на поредицата.

Харесах:
Новите вкусове са катоновите идеи - колкото си по-стар, толкова по-трудно ги смилаш.
***
Знам как да превърнем някоя неописуемо сложна задача в поредица от по-прости и лесни и да ги решим една по една.
***
смисълът на този живот е да намериш други хора, които да ти вършат работата
***
исторически погледнато, най-добрият начин да се справиш с голяма армия е да разполагаш с още по-голяма
***
Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение.