Героят на времето

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2011

Почти целият роман продължи по схемата не предходния: безсмислени разговори, самоцелни битки (гледал съм няколко сезона на Clone Wars, няма нужда да ми се преразказват), лутане в клаустрофобично малък свят (изобщо малко автори успяват да ме убедят, че световете им имат простор). На всичкото отгоре пак се изпадна в плетеница разсъждения на тема ин/ян и възможността едното да съществува без другото.
Романът го спасява краят - когато Героят на времето най-сетне встъпи в ролята си и един куп досадни пасажи заеха местата си по правилния начин.
Като цяло - посредствена ширпотреба, въпреки добрия потенциал.

Харесах:
Светът, в който живеем, по своя характер е такъв, че когато създадем нещо, често унищожаваме в този процес друго.
***
Какъв смисъл да говориш, ако не можеш да кажеш нещо интересно?
***
Разпределение на задълженията, приятелю. Без това ще се наложи сами да си печем хляба и да копаем нужници.
***
бе осъзнал, че на този свят има много неща, които не разбира - а следователно и възможности, които не вижда
***
Управлението на градове и кралства е занимание за глупаци, не за крадци!. Държавната машина е прекалено неефективна, за да осигури достатъчно приход.