Кладенецът на възнесението

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

Наопаки на първия том, тук историята започва много интересно. И точно когато можеше да се развихри история, сравнима със "Сблъсък на крале" на Мартин, действието се изроди в калпави интриги, мрънкане и объркани действия. Както винаги - лошите бяха значително по-ефикасни, но авторът беше от добрите и използваше саморъчнонарисувани жокери, за да печели раздаванията.
Все пак след задължителния брой излишни страници, необходими за покриването на понятието "фентъзи епос", в края Сандърсън все пак се прежали и пусна историята да се поразвие малко - тоно колкото да се разбере, че до сега всичко е било само пролог, а тепърва ще се започва истинския конфликт, отлаган от покойния лорд Владетел цяло хилядолетие. И както си е редно - добрите влизат в него с познания, недостатъчни за да напълнят и напръстник.
Малко не разбирам - повечето автори наистина ли мразят героите си, та се стараят да ги изкарат кръгли глупаци?!
 Поредицата ме удивлява с огромният потенциал, който е създал автора чрез стройната магическа система и с калпавото усвояване на 1/5 от него.

Харесах:
Никой не праща убийци, за да премахнат телохранители.
***
Добрите хора не стават легенди.
***
Понякога е по-добре да се предадеш, отколкото да се провалиш.
***
За човек не се съди по недостатъците му, а по начина, по който ги превъзмогва.
***
Понякога едно лошо положение е по-добро от друго.
***
-От добрите хора нерядко стават лоши крале.
-Но от лошите никога не стават добри крале.
***
Заплахата не е нищо повече от обърнато наопаки обещание.
***
Честността не ме прави по-малък тиран.
***
Беше майстор на мащабните планове, но детъайлите често му се изплъзваха.
***
Има много различни вярвания с различни ценности.