понеделник, май 21, 2012

Левиатан

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003


Поредната добре поднесена история на Борис Акунин.
Отново е издържана в стила на старите криминалета и се развива по класически сценариай: зловещо убийство, малко следи и всички заподозрени накуп с разследващия полицай на място без изход (в случая – параход на път от Англия към Индия). По случайност и Ераст Фандорин се качва на същия кораб като част от пътешествието му от Цариград към Япония.
Историята е разказана плавно и макар, че е доста семпла, смяната на гледната точка на разказвача успява да ѝ предаде допълнителни нюанси и обем, без да я разтегля излишно много.
Явно десетките кримки на Агата Кристи и Едгар Уолъс са оставили достатъчно схеми в главата ми, така че развръзката не ме изненада много. А Фандорин се сдобива с втора смъртоносно опасна жена, която би се радвала да го унищожи. Почти се изкушавам веднага да започна следващите книги, за да видя кога ще го погнат.


Харесах:
необремененият от авторитети мозък е способен понякога на интересни и верни наблюдения
***
 На света няма нищо по-лошо от несретната сиромашка старост.
***
 Запазих разума си и дори го изострих, но заплатих с голям къс от сърцето си.

петък, май 18, 2012

Левиатан се пробужда

Автор: Дениъл Ейбрахам & Тай Франк /Джеймс С.А. Кори/
Издател: Бард
Година: 2012

Като цяло, това вече съм го чел в историите на Лари Нивън за Джил Ръката и на Айзък Азимов за Лъки Стар. Поосъвременено е, писано е с повече размах и може би повече майсторство, но без  оригиналност.
Човечеството се е поразселило в Слънчевата система и са се оформили три групи: Земята, Марс и Пояса (разпръснати сред астероидите космически станции и инсталации). Формално Земята и Марс са в съюз, а Пояса се третира като крайградския катун, всъщност никой никому не се доверява и всеки има претенции към останалите. На фона на не особено стабилната обстановка няколко непредизвикани унищожавания на кораби, огласени от вечно измъкващ се на косъм идеалист (или идиот) предизвикват избухване на военен конфликт първо между Пояса и Марс, а после между Марс и Земята. 2/3 от книгата е посветена на бягане и криене по различни станции и бази на праведния идеалист и екипажа му, както и и на един силния образ в романа - депресивно ченге с разбит живот, преследващо собствена химера. В останалата 1/3 бяха набъркани извънземни от преди 2 000 000 000 години, тяхно биооръжие/биокомпютър/нещодруго, богата корпорация от социопати (не се сещам да съм чел книга, в която корпорациите да не са съставени от бездушни откаченяци), един земен офицер-ренегат (нещо като Джордж Вашингтон на Пояса) и разбира се - Щастливия Край. Край на първи том от щедро рекламираната поредица, разказваща за разселването на човечеството сред звездите. Другите не са написани, обаче пък договорите са подписани, явно не напразно Джордж Р.Р. Мартин е дружка с авторите.
Единственото достойнство на романът според мен е опита да се опише правдиво един потенциален недалечен свят и най-вече технологичната му част. Останалото е доста посредствено.

Харесах:
Говори каквото щеш за организираната престъпност, но тя поне е организирана.
***
Нищо не те сближава повече с началника от споделения расизъм.
***
Старо, познато и предсказуемо, като течаща надолу вода.
***
смъртта без предупреждение беше за предпочитане, тъй като не оставаше място за страха

вторник, май 08, 2012

Турски гамбит

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003


Вторият роман за руския детектив от XIX век се развиваше в доста позната среда - Руско-турската война от 1877-78 година.
Този път събитията се развиват през погледа на млада и доста тъпа руска девойка, хукнала на фронта отчасти от феминистки, отчасти от романтични подбуди. Като една от малкото жени в армията тя се оказва център на засилено внимание от страна на офицери от средния ешелон и чуждестранни кореспонденти. Така става свидетел на серия привидно случайни недоразумения и провали, които превръщат добре започналата военна кампания в скъпо струваща касапница. Следите водят към загадъчен османски чиновник, приближен на прокудения Мидхат паша и един от обектите на организацията Азазел от първия роман.
По неговите следи е насъскан Ераст Фандорин, който след трагичния край на сватбата си се е запилял в Сърбия като доброволец в руския корпус, попаднал е в плен и сега се завръща обратно на служба.
Шпионинът се справя блестящо, винаги е на стъпка пред лутащите се руски жандарми, а неговите действия струват огромни загуби на хора, пари и време. А точно то е проблема - докато руската армия обсажда Плевен, останалите Велики сили успяват да стигнат до съгласие, че Цариград и Проливите не трябва да попадат в руско владение и през 1878 след примирието от Сан Стефано Русия е изправена пред повторение на Кримската война. Отделен е въпросът, че разпокъсването на българските земи вече е започнало и след няма и 10 години ще започне поредицата от войни, въстания и погроми, които ще продължат до средата на следващия век.
Интригата не е лоша, хареса ми, че до края има няколко възможни варианта на решение.
Единственото, което малко ме подразни, е че Акунин си е свършил домашното доста през пръсти. През цялото време се обясняваше, че трябва да се превземе София, за да се продължи към Константинопол. Бърз поглед към картата би го ориентирал колко погрешна географски е идеята, а също толкова бърза справка би му показала, че тогава София е един малък град, забутан сред няколко планини и без абсолютно никаква ценност.
Определено съм очарован от поредицата - чете се много леко и приятно.

Харесах:
Щом живееш в една държава, трябва или да я пазиш, или да я напуснеш. Всичко друго е паразитизъм и слугински одумки.
***
Демократичният принцип ощетява умните, талантливите, работоспособните, прави ги зависими от глупците, некадърниците и мързеливците, доколкото те винаги са мнозинство в нашето общество.

неделя, май 06, 2012

Новопокръстени звезди

Автор: Божидар Грозданов
Издател: Кввазар
Година: 2012*

Страхотно четиво!
Романът е в същия свят, в който се развиват разказите от сборника "Неподвластните", само че векове след събитията от последните 2 разказа. Човечеството, победено и поробено от самодивите, змейовете и останалите свръхестествени създания е провело Великата война и се е освободило, а в последствие е започнало бясно да се разселва на други планети. Всъщност победата е била следствие на помоща на някои самодиви и змейове (а може би и други зъздания), но въпреки това те се превръщат на свой ред във "втора ръка" жители, въпреки несъмената полза от сътрудничеството с тях.
Както си му е редно - човечеството се е разцепило на множество фракции, като двете най-големи са на Църквата: Империята на папата и Обединението на правоверните на патриарсите. Империята каатегорично отрича самодивите и змейовете, Обединението ги държи под строг контрол, но ги използва усилено (змейовете като ударни армейски части, самодивите - за тераформиране на планети). Търканията между Обединението и Империята често преливат в откровенна конфронтация: саботажи, партизански действия и пълномащабни войни.
Поредица странни инциденти със совалки, стоварващи самодиви на светове за тераформиране подтиква Обединенито да сформира малко странен разследващ екип, почти всеки участник в който си има своите собствени тайни и планове. На други места текат различни търсения и се осъществяват отдавна готвени планове. Успоредно с това се разразява нова пълномащабна война с Империята, практически без достатъчно сериозен повод.
Сред схватки, преследвания и интрги постепенно нещата започват да застават по местата си. Малко е объркващо до към средата на книгата, защото няма достатъчно информация за свта и просто не се разбира кой и защо бие или бяга. За сметка на това пък е добре заъвртяно откъм интрига.
Може би само развръзката мъничко ме разочарова - беше, хъм, като за стандартно начало на спейс-опера.
Много ми допада продължаващото смесване на технологията със света на свръхестественото. Освен тераформирането, страхотно ми допаднаха като идеи някои от капаните, животоподдържащите системи и методите за контрабанда на таласъми. Просто света изглежда възможен и доста логично подреден.
Сега не знам какво да искам - Божидар да разкаже историята за Великата война и разселването на човечеството (което би наместило много парчета намясто), или директно да продължи нататък със сблъсъците на духовенството, змейовете, самодивите, военните и таласъмците.

Във всеки случай - искам още истории от този свят!

Харесах:
Това, че една дупка изглежда празна, съвсем не означаваше, че в нея няма нищо.
***
съдбата на всички е по-важна от съдбата на всеки
***
Човекът е даровито некадърен.
***
Губенето на време граничи с грях.
***
границата между ерес и всеотдайност бе тънка
***
Да победиш враг с цената на всичко не бе никаква победа.
***
Ако разбираха нещо, нямаше да останат в медиите.
***
Как може да се изправиш, ако не си паднал?

вторник, май 01, 2012

Азазел

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2002

Алвин преди доста време спомен, че Акунин е много лесно четим и много приятен автор. Ревюто му окончателно ме убеди да се пробвам и аз. Останах очарован.
Книгата е много приятна на няколко различни нива.
Първо - в Москва и Петербург от втората половина на XIX-ти век добиваш усещане за една космополитна Руска империя, в която руските мужици се преквалифицират като портиери, редом до тях са германски гувернантки, британски икономи, а висшето съсловие счита разговорът на френски за много шик. Много забавен беше първият ментор на Фандорин - видяло и патило ченге от старата школа, чиято основна мисия е да изкара до заслужената пенсия.
Второ - книгата е издържана в стила на приключенските романи от тази епоха: загадъчно самоубийство, усърден полицай, улично убийство, любов от пръв поглед, фатална жена, пропадащ боен офицер-аристократ, тайнствена подривна организация, преследвания, обрати, престрелки, измени и измъквания на косъм.  Само финалът с адската машина за сватбен подарък от разгроменият противник си беше от съвременните екшъни.
Трето - някак непрекъснато се присещах за Шерлок Холмс, книгата беше точно в стила на Дойл с отмятането на невъзможното. Цялата интрига напомняше за сблъсък с Мориарти, пред погледа на всеки имаше парченца от мозайката, но практически беше невъзможно да се различат, ако не знаеш какво да търсиш.
Четвърто - вероятно аз така си мисля, но имаше шегички с чекистките романи. Част от героите си бяха точно извадени оттам: с чисти умове, студени сърца и горещи ръце.
Честно казано - интригата беше малко семпла, наистина имаше доста податки какво ще излезе накрая, за да не се сети редовен читател на криминалета и трилъри откъде ще изкочи разгадаването.
Ераст  Фандорин е адски симпатичен образ. Леко наивен (все пак е на 20 и кара първа година в полицията), много умен, излишно доверчив (от това май се излекува), все още добросърдечен и изпълнен с ентусиазъм да се бори със Злото (каквото и да е то). Ще ми е любопитно да видя как ще се развие в следващите романи.
А, да - определено смятам да прочета още няколко книги от тази поредица.

Харесах:
Не, не съм богат... Но смятам, че е долно да търгуваш с късмета си.
***
Честността е за честните, а в нашите забавления няма много чест.
***
Пълно е с хора наоколо, а няма човеци.