Неподвластните

Автор: Божидар Грозданов
Издател: Квазар
Година: 2011

Харесвам фентъзи-разказите на Божидар Грозданов по мотиви от родната митология, макар че до сега не ги бях чел хронологично подредени.

• "Гаджето на брат ми е самодива" - много, много приятна история тинейджъри - хлапета самодива, юнак и други несъвсем обичайни участници.
• "Орденът на свети Георги" - вече е издаван в сборник от Таласъмия, но си остава все така добър. Интересно е да се усетия промяната в комуникациите - само няколко години по-късно модемите и телефонните линни за достъп до Интернет са отживелица за България, а липсата на някакъв лаптоп или смартфон в младежа на рецепцията изглежда направо странна от днешна гледна точка
• "Торба с вяра" - този разказ ми хареса най-много, вероятно заради идеята, че когато сигнеш до пълното могъщество откриваш, че всъщност то не ти е нужно, а всичко лелеяно до сега е просто излишна суета; на този фон впечатляваха Ловците - екипировка, методика, подготовка, обаче...
• "Търговци на души" - реално с този започва поредицата сюжетно свързани разкази; историята за чернобосаджии на свръхестествени създания и артефакти е мрачна, но интересна
• "Тунелът на мечтите" - много готин разказ, има си всичко като за цял роман: заговори; секретни военни разработки;  измами в измамите; лутащи се тактически групи; истинска война на сръествествени създания
• "Пропуснатият град" - действието е след края на войната и се развива в условията на новия световен ред, обаче заговорите и измамите продължават с пълна сила, а и победата се оказва доста относителна, ако не внимаваш

Харесах:
Нали знаеш - маса, хилки, топче, двама идиота, кото седят от двата края...
***
...няма по-добър щит от забравата. Ако всички забравят, че съществуваш, спират да те търсят.
***
Лесните планове не сработват. Десетки неща могат да се объркат.
***
Далеч по-печелившо бе а се палща на робите, отколкото да се експлоатират открито.
***
машините не бяха хора, на тях не им трябваше време, за да преодолеят шока, преди отново да изпаднат в паника
***
достатъчно отчаяни са, за да се изправят срещу всеки, но отчаянието не е гаранция за успех
***
Смехът и бе като песен от слънчеви лъчи.
***
Планът не бе особено добър, но бе достатъчно да проработи.
***
човек като поумнее, започва да се страхува