Отрова

Автор: Крис Удинг
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Определено не започнах с правилната книга на Удинг.  Историята за вещерите от "Сказание за Сарамир" беше на моменти гадна и като цяло - не особено интерeсна. За сметка на това "Обсебването на Елезейбъл Крей" беше отлична история с атомсефра и сетинг, които много ми допаднаха. "Отрова" е различна като история и до някъде като усещане, което не я прави по-малко хубава.
Принципно историята е в клас детски книги - може би заради опростената фабула и героинята-тинейджър. От друга страна - не по-сложни книги влизат в класациите за любими книги на възрастните.
Историяta за Отрова започва в блато, в което човешко общество живее на ръба на срива (според посочените данни за смъртността на младежите е спорно от коя страна на ръба). По класическата схема тя тръгва извън родния хабитат в търсене на вълшеблените създания (подозирам, че термина е великолепно преводаческо попадение на Адриан Лазаровски), за да върне отвлечената си сестра. После започва стандартната схема - на пътя се намират верни другари, с които Отрова преодолява всяко препятствие и напредва все повече към целта, която става все по-мъглява и различна. В един момент историята стана определено солиспистка, до голяма степен наподобявайки "Здрач" на Глуховски. За пореден път света стана личностна визия на поредния Демиург от малък калибър. Може би тoва беше и най-слабата част от цялата история, а може би беше и най-силната - въпрос на вкус.
Определено Крис Удинг заслужава внимание, лошото е, че май скоро няма да излезе негова книга.

Харесах:
Няма значение какъв си, а как се държиш.
***
Цинизмът беше път, по който можеше да се върви само в едната посока, а всички онези, които се опитваха да се върнат назад, се изгубваха завинаги.
***
Разказвачите не се занимават с подробностите, освен ако не е крайно наложително. Оставили са тази скучна работа за историците.