Здрач

Автор: Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2008

Анотацията на книгата беше обещаваща. Самата книга - изключително трудна за четене, идеята неособено оригинална. Не знам дали автора наистина си е мерил амбицията с Дан Браун и Стивън Кинг, но е далече и от двамата.
Загадката на рухването на цивилизацията на маите привлича много автори на какви ли не спекулации. Теорията на Глуховски (ако е негова собствена) за раса, дотолкова вярваща в предопределението, че когато е дошъл предречения свършек на света е зарязала сама градовете и кулурата си и е отишла да измира в джунглата е меко казано странна. А добавката е, че света на разказвача се намира в главата на умиращ от рак старец, като всички нелепи събития са резултат от морфина. Солипсизмът е великолепна идея, която дава простор за доста размисли, но тази книга не ми допадна като разработка ("Звезден лабиринт" на Лукяненко беше доста по-добра и ненатрапчива).
Бих прочел и "Метро 2033" за да си изградя някаква по-пълна предства за Глуховски, но за момента не съм очарован.

Харесах:
Който няма постоянна работа, той няма нужда да се оправдава пред работодателя си заради отсъствията си по болест, а значи - няма и сериозна причина да ходи на лекар.
***
Названията на блюдата ласкаеха окото, а цените не разваляха приятното впечатление.
***
Знанието е присъда.
***
гримирани старици изглеждат зле на пропагандни плакати
***
състоянието на душата не може да бъде запазено в формалин