Изабел

Автор: Гай Гавриел Кай
Издател: Лира Принт
Година: 2008

Най-хубавата книга на Кай, която съм чел до сега. Този автор е уникален - историите му не са новаторски, нито има някакво особено действие в тях, но за сметка на това направо окупират вниманието ми.
Историята на многократно прераждащия се любовен триъгълник не е толкова впечатляваща (Кай се е изхитрил да направи само намеци към най-драматичните епизоди от историята на френската област Прованс, но почти без да определя точните роли на участниците в продължение на 2 600 години). Впечатляващи са образите на героите, особено тези на преродените Изабел (фаталната жена в най-буквалния смисъл на това понятие), Кадел (харизматичният боен вожд) и Фелан (прагматичният интровертен чужденец), които са изградени от гледната точка на страничния наблюдател Нед Маринър (хм, дали Кай осъзнато е използвал парадокса на шрьодингеровата котка). Развръзката също бе очаквана, което не я прави по-малко въздействаща (особено начина, по който Кадел и Фелан слизаха от сцената - последният инстинктивен порив топлина срещу студена реплика и обмислено действие за следтова).
Дискографиите на Nightwish и Within Temptation на random прекрасно ми допълниха усещането от книгата.
В тази история участват двама герои от трилогията "Гобленът на Фионавар", макар че книгата спокойно се чете и отделно. Приятна изненада беше саркастичничт хумор на канадците от наше време. Бях останал с впечатление, че Кай умее да придава на героите си само сурово-меланхоличен характер.

Харесах:
хобитка със светломер
***
Хората вършат чудесни неща поради много сложни причини.
***
Гневът, с който живееше, страхът, тъп като болка, твърд, като мазол в сърцето.
***
онова, което се връща, не е същото като отнетото
***
Човек задава много въпроси в живота си, но не получава същия брой отговори.