неделя, декември 31, 2006

Кодът на вечността

Автор: Оуън Колфър
Издател: Прозорец
Година: 2006

Много приятна история, извикаваща в мен асоциации с "Чип и Дейл и Спасителния отряд". Детска, непретенциозна, но забавна. Всъщност, някои автори на "сериозни" трилъри могат да се изядат от мъка, докато четат интригата и техническата част.

събота, декември 30, 2006

Сянка в дъжда

Автор: Денис Лихейн
Издател: ЕРА
Година: 2003

Много приятен криминален роман. В класическия стил - частно ченге с разбит личен живот и непреклонен характер, непрокопсано приятелче (Буба Роговски е един от най-готините екземпляри в графа "изрод, ама от наш'те"), голямата лубофф, дето идва и си отива, и съвсем прилична интрига, разбира се. Само епилога беше малко неубедителен, ама какво да се прави. Чарът на романа е в умерено циничния речник: Могат да ми говорят колкото си искат за опасността от глобалното затопляне, но ако това ме освобождава от задължението да рина сняг пред входа - нямам нищо против.

вторник, декември 26, 2006

Лондонски мостове

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2006

Този път Патерсън извади Алекс Крос от обичайната му среда - разследвания на серийни убийци и го пусна в центъра на още един клиширан сценарий - международен тероризъм с любезното съдействие на Ал Кайда и руската мафия. Старият протвник на Крос - руския бандит Вълка вдига мерника на Лондон, Париж, Франкфурт, Тел Авив, Вашингтон и Ню Йорк, като добавка е "вербувал" за изпълнение на част от операцията друг стар противник на Крос - Невестулката (бивш британски военен, шпионин и дипломат, настоящ сериен убиец). Цел - освобождаване на няколко десетки политически затворници (или военнопленници - в зависимост от гледната точка) и 2 милиарда $ откуп. Следва обичайната за жанра гонка на два континента с участието на дузина разузнавания. В действието за пръв път в прочетените от мен книги Патерсън прибягва до любимия подход на доста по-слаби автори: случайните срещи, завършващи с победа на "добрия". Освен това прекали с неуловимостта и хитростта на Вълка - превърна го в някакъв нов Фантомас, а плановете му - неразгадаеми и недосегаеми мистерии, въпреки че са комплицирани, включват участието и взаимодействието на много хора на много места (т.е. риска нещо да се издъни се повишава в пъти). Мотивацията на Вълка също беше малко неубедителна - парите от откупа са твърде малко за Кръстника на руската мафия, а отмъщението - странно насочено (Вълка е от Русия, за смъртта на семейството му се намеква че също е дошла оттам, а разплата е със Запада). Интересното е, че в духа на "войната с тероризма" по време на разпитите на заподозрени от съвместните екипи на ЦРУ и ФБР традиционните граждански права и адвокати са заменени от "серум на истината" комбиниран с умерено физическо насилие и постоянен психически тормоз. Има и епизод в базата Гуантанамо - май Патерсън се е разделил с илюзиите за американските свободи, но не оставя впечатлението, че съжалява за тях.
Като цяло - още една добра книга, но Патерсън за пръв път ме поразочарова.

неделя, декември 24, 2006

Големият лош вълк

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2005

Патерсън продължава много да ме впечатлява с романи на изтъркани вече теми. Този път става дума за руската мафия в САЩ. Във фабулата има нещо, което страхотно ми напомни за един роман на братя Вайнер, чието заглавие съм забравил (разследване на руски Кръстник, сцени от негова гледна точка, като накрая престъпника се оказва не този, който си мислиш). Последната глава пък беше като от руски гангстерски филм - нападение над конвой с гранатомети и картечници.
Историята приключи, но не завърши - пак предстои втори рунд, а Мислителя все още се появава като действащо лице дори и от строго охранявания федерален затвор. Ако избяга вече съвсем ще е клише.

петък, декември 22, 2006

Четири слепи мишки

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2005

Патерсън е успял да направи отлична история дори и от изтърканата тема разплата за зверства във Виетнам. Детектив Алекс Крос продължава да ми харесва и продължава да се държи като нормален човек - изпитва колебания в лични си живот, допуска грешки при разследванията, пати си от лошите, но пък не се предава.
Малко не ми хареса срещата с Мислителя в строго охранявания затвор - все пак д-р Лектър е от друга книга. Имаше и малко понагласена история с откриване на необходимата информация от войната във виетнамското посолство. Образът на ФБР в романите за сега е доста странен - гъчкани са от първокласна техника, там работят много добри специалисти, имат иформация за всички и всичко, а същевременно при собствените си разследвания почти не ползват въпросните информация, специалисти и техника. От друга страна - д-р Крос постъпи на работа там, така че сега ще се появи и поглед отвътре.

сряда, декември 20, 2006

Теменужките са сини

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2004

Разкошна съвременна вампирска история - "Подземен свят" само може да си мчетае за толкова въздействаща фабула. Много стегнат разказ, без да е претупан - в 315 страници се развива едно разследване и се завършва историята за сблъсъка с Мислителя. Може би все пак Мислителя беше по-страховит противник в "Розите са червени". Обаче пък историята с вампирския култ/субкултура в САЩ, в която дори не става съвсем сигурно дами все пак има вампири, или членовете са само шайка откачалки с обща мания, е повече от добре замислена и разказана. Много ми хареса ателието за израаботка ан вампирси зъби, а сцената с вапирския купон в Ню Орлиънс също я биваше. Патерсън май е почитател на Ан Райс и нейните "Вампирски хроники", но за разлика от нея го бива да разказва истории с действие извън душите на героите.
Джеймс Патерсън определено ми влезе в категорията любими, даже малко съжалявам, че ми остават само още 3 книги с главен герой Алекс Крос (за сега ще се въздържа да захвана другите книги на автора, притеснявам се да не си разваля отличното впечатление).

вторник, декември 19, 2006

Розите са червени

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2004

Определено харесвам Патерсън. Отдавна не ми се беше случвало с такъв ентусиазам да "изгълтам" 2 книги подред.
Допада ми, че главния герой, детектив Алекс Крос е обикновен човек, любящ и загрижен самотен баща, допуска грешки и пропуска понякга очевидни данни. В тази книга се сблъска не точно със сериен убиец - Мислителя си е направо от ранга на майор Хауърд де Вор, само че поне за сега май му липсват амбиции да разтърсва света. Интригата е на ниво, динамика има, а обема е скромен - какво още мога да искам?
Единственото, което не харесах в книгата е последното изречение - Патерсън ненужно разкри самоличността на Мислителя, все пак предстои още един рунд в сблъсъка между двамата. Утре/днес го започвам.
А, да: Патерсън прибягва към един често срещан похват - използва един и същ образ повече от веднъж, като само му попроменя дизайна (русата детективка, убита в "Танца на Невестулката" и чернокосата агентка на ФБР, убита в тази книга всъщност са си едно и също лице, подобно е положението с екс-годеницата Кристин и докторката-жертва от "Целуни момичетата").

понеделник, декември 18, 2006

Танцът на Невестулката

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2002

Харесах много "Целуни момичетата" на Патерсън, а понежие миналата седмица съвпаднаха Панаира на книгата и едно от настроенията ми за четене на трилъри се сдобих с още 6 книги на автора. Тази беше първата хронологично.

Приятен трилър с интелигентно замислена интрига и никакви свръхсъвпадения, намеси на Бог, седмо чувство на героя в развръзката. Единственото, което ме озадачава е допускането, че в британското разузнаване не се провеждат редовни психотестове на персонала, особено на работещите под дипломатическо прикритие зад граница (Невестулката е прозвище, дадено от разследващите полицаи на сериен убиец, който се оказва агент от MI-6 с дипломатичски статут във вашингтонското посолство, имащ тежко психическо заболяване). Приятно разнообразие в сюжетните схеми беше използването на 3 20-стенни зара за ролеви игри, които убиеца използваше за да взима решения по време на набезите си в града, а от това следваше и липсата на повтарящ се модел в убийствата (което допълнително затруднява разследването на полицията).
Съгласно Кодекса злодея все пак успя да се измъкне на косъм, а според прочетените анотации след няколко книги отново ще се срещне с детектив Алекс Крос.

понеделник, декември 11, 2006

Пустош

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2004

Интересна книга, особено последните 100-150 страници, но и в нея основната история почти не се придвижва напред. Май и Стивън Кинг се е заразил от писателската "болест" на '90-те - разтеглено повествование и история, която дори и Автора не е наясно как ще продължи. Повторното изтегляне на още един участник (Джейк) и то пак от Ню Йорк беше досадно повторение с историята от предния том. Градът с дегенерирали избиващи се обитатели и забравена наука се е превърнал в клише за приключенските романи още преди Втората световна (дори и Конан има такова приключение), макар че пък Кинг не е разказал историята на рухването на местната цивилизация след като "светът се е променил". Доста "трески за дялане" срещнах, но пък е увлекателна - Стивън Кинг е велик разказвач, така че просто трябва да продължа със следващата.

петък, декември 08, 2006

Ашкелон

Автор: Робърт Лъдлъм
Издател: Прозорец
Година: 1998

Оригиналното заглавие е "Скорпионите", предното и следващото издание на български са с това име.
Слабичък роман на Лъдлъм - интригата е плоска, героите са неубедителни, действието - нелогично, техниката - смешна, а Президента&Демокрацията - отново спасени на косъм.
Лошо впечатление ми направи изкуствения патос на книгата - палестинските бойци завършваха всяка комуникация по обществените телефони с идиотския призив "Ашкелон завинаги!" (мечта за всеки декодиращ алгоритъм), а главната терористка през 3 страници изцепваше собственото си верую - "Muerte a toda autoridad!". Адски досадно, замислих се по едно време да не би Лъдлъм да използва подхода на Александър Дюма за повишаване на обема/хонорара (става дума за заплащането на ред при Дюма, заради което създал един безкрайно лаконичен герой в "Тримата мускетари" - Гримо, слугата на Атос, който рядко изрича повече от една дума в реплика). Другото, което ме подразни, е че Лъдлъм пак измъдри една толкова печена палестинска организация, че нея дори Мосад, ЦРУ, МИ-6 и Дьозием бюро не могат да я прихванат, а като капак "разкри" поредната всесилна мрежа от корумпирани личности в американските висши ешалони, обединени в тайнствена група с неизвестно управление и злонамерена същност.
Май Лъдлъм както и Шекли я е карал на принципа - трябват ли пари, пласира книга, а когато има вдъхновение - пише нещо качествено.