четвъртък, октомври 30, 2008

Клубът Данте

Автор: Матю Пърл
Издател: ЕРА
Година: 2003

Криминална загадка, в която побъркан убиец е издирван от група известни американски поети от Бостън. Действието се завива в средата на XIX-ти век, няколко по-малко от година след края на Гражданската война в САЩ. Действието се върти около първият американски превод на "Божествена комедия" на Данте. Ръководителят на университета в Харвард води подмолни действия с цел осуети издаването му в САЩ, считайки го за извор на непоходящи концепции и чуждестранно влияние. Превъртял ветеран от войната започва да избива замесените. Разбира се, в събитията взима дейно участие първият мулат - полицай в Бостън (и пак разбира се - герой от негърския полк на Масачусетс).
Книгата изобилства от прекалено очаквани заклеймявания на консервативната протестантска религия и расизма, което заедно с тромавия стил на писане са основните недостъци на книгата. Освен това не разбрах какво толкова е важното на този превод на Данте, като вече е имало няколко други (напълно достъпни в САЩ), само че направени и издадени във Великобритания. Дори и днес се счита, че и от двете страни на Атлантика се говори един и същ език.

Харесах:
разбираше живота от толкова много перспективи, че можеше с лекота да лавира в дадена ситуация
***
Само недостъчно интелигентните можеха да бъдат наистина храбри.
***
Домашната котка не е отговорът, когато човек иска бенгалски тигър!
***
Ангелите пишат, но дяволите печатат.
***
Никога не харесваме миризмата на собствените си пороцив други хора.

петък, октомври 17, 2008

2012 Война за душите

Автор: Уитли Стрийбър
Издател: Бард
Година: 2008

Началото на романа ме накара да предположа, че Стрийбър е прекарал целия си живот в Айова, Небраска, Уайоминг или някое друго средище на хамериканската култура и изкуство, където географските карти стигат до далечните обитаеми земи на Източното и Западното крайбрежие а отвъд тях стои изчерпателния надпис "Там има комунисти". Всъщност се оказа, че действието се развива в паралелен на нашия свят. Появи се сюжетната линия с писател в нашия свят, обсебен от историята развиваща се в паралелните светове и изливащата се без той да може да контролира ситуацията. Аналогията с "Тъмната половина" и "Тъмната Кула" на Стивън Кинг ме обнадежди сериозно.
А после историята се превърна в някаква мешавица от библейския Апокалипсис и серията "Черити" на Вофганг Холбайн, само по-скучна, плитка и объркана. Изобилства от нелогични скокове в повествованието и лочигески дупки в историята. Като капак е "украсявана" с индиректни нападки към явно неприятни на автора личности, силно неизвестни у нас. Книгата дори не може да бъде окачествена като тъпа, тя е уникално безсмислена.
Определено не разбирам как Бард изобщо се занимават с издаването Стрийбър. В сравнение с него родния Христо Пощаков е титан на фантастиката.

неделя, октомври 12, 2008

Тунели

Автор: Родерик Гордън, Брайън Уилис
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Странна книга като цяло. Очаквах нещо подобно на "Нищо никъде никой" на Нийл Геймън или "Свят по покривите" на Кристофър Фаулър, а се оказа по-скоро като поредицата за Артемис Фоул на Оуен Колфър. Първите 2/3 си е детска книга, а в последната 1/3 историята рязко загрубява с всяка следваща страница. В един момент имах чувството, че единият автор е писал детско-юношески роман, а другия е искал да го направи трилър.
Идеята за култура, преплетена с нашата и все пак отделна не е нова (аз отдавна съм се убедил, че дори не трябва да е скрита - субкултурите в големите градове съжителстват една до друга, а реално са почти непресичащи се и доста непознати една на друга). Подземните светове са привлекателна идея поне от времето на "Изгубения свят" на Артър Конан Дойл. Все пак авторите са успели да развият една интересна вариация - през викторианската епоха група хора изграждат подземна колония в покрайнините на Лондон и слизат да живеят в нея, запазвайки конспиративна връзка с повърхността и ревниво бранейки тайната на съществуването си. До тук - добре, обаче се вкарват и необяснени в този том елементи: колонистите масово са албиноси; сред тях властта е в ръцете на стиксовете - елитарна, безмилостна и много по-древна група подземници с няесен произход; под земята е имало и доста по-древни поселища, ифнормацията за които е загубена (или заличена); в дълбините имя дявол знае какво, но колонистите се страхуват да ходят там.
Че ще има или би трябвало да има продължение е ясно, само не съм решил за себе си дали бих го чел. От друга страна, рядко зарязвам започната поредица.

събота, октомври 04, 2008

Дирдирите. Пнумите

Автор: Джак Ванс
Издател: Бард
Година: 2008

Приятно написана поредица. Всеки следващ роман е по-добър от предния. Въпреки това е далеч от най-доброто във фантастиката или приключенските романи. Главният герой е прекалено непобедим и адаптивен, а чуждоземните раси са му прекалено удобни противници като физика, психика, обичаи.
Джак Ванс от самото начало прави няколко самоволни допускания без никаква обосновка, което пък мен лично ме дразни. Основното - хората са докарани на планетата Тчай и са се приспособили към нея без сериозни проблеми (планетата има не 1, а 2 луни, никакви данни за гравитацията, състава на амтосферата или почвата) и дори нямат проблеми с изхранването - комай всичко на тази планета е годно за ядене от хора. От друга страна хората са годни за ядене от една чуждоземна раса - дирдирите, която пък е от съвсем друго кьоше на галактиката. Второто, което ме подразни, е повторенета няколко пъти история за войната между старите и сините часки, които докарали на планетата зелените като ударна сила. Добре де, коя страна ги е докарала, като зелените нападат абсолютно всички различни от тях (като добавка коренно се различават като начин на живот и поведение от другите 2 вида часки)?
Въпреки тези "грапавини" романите са четивни. Краят на поредицата беше странно претупан, сякаш автора е изпускал срока за предаване или пък му е писнало от тази история.
Интересна беше идеята за расата на пнумите, която предпочита да наблюдава останалите и да колекционира историята им в течение на милиони години.

Харесах:
не бих казал, че мечтите ми са разбити само защото нямам мечти