Тунели

Автор: Родерик Гордън, Брайън Уилис
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Странна книга като цяло. Очаквах нещо подобно на "Нищо никъде никой" на Нийл Геймън или "Свят по покривите" на Кристофър Фаулър, а се оказа по-скоро като поредицата за Артемис Фоул на Оуен Колфър. Първите 2/3 си е детска книга, а в последната 1/3 историята рязко загрубява с всяка следваща страница. В един момент имах чувството, че единият автор е писал детско-юношески роман, а другия е искал да го направи трилър.
Идеята за култура, преплетена с нашата и все пак отделна не е нова (аз отдавна съм се убедил, че дори не трябва да е скрита - субкултурите в големите градове съжителстват една до друга, а реално са почти непресичащи се и доста непознати една на друга). Подземните светове са привлекателна идея поне от времето на "Изгубения свят" на Артър Конан Дойл. Все пак авторите са успели да развият една интересна вариация - през викторианската епоха група хора изграждат подземна колония в покрайнините на Лондон и слизат да живеят в нея, запазвайки конспиративна връзка с повърхността и ревниво бранейки тайната на съществуването си. До тук - добре, обаче се вкарват и необяснени в този том елементи: колонистите масово са албиноси; сред тях властта е в ръцете на стиксовете - елитарна, безмилостна и много по-древна група подземници с няесен произход; под земята е имало и доста по-древни поселища, ифнормацията за които е загубена (или заличена); в дълбините имя дявол знае какво, но колонистите се страхуват да ходят там.
Че ще има или би трябвало да има продължение е ясно, само не съм решил за себе си дали бих го чел. От друга страна, рядко зарязвам започната поредица.