Кафенето на лунатиците

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Странни са книгите за Анита Блейк. Стилът много ми допада, интригата е на ниво, действието е стегнато, света е добре напаснат и в момента, в който наистина се прехласна по проклетата хлевоуста съживителка на зомбита, разтоварваща стреса с плюшени пингвини в леглото (не, наистина не искам да знам), и нещо прещраква на авторката в резултат на което Анита Блейк се превръща в изпаднало от викториански любовен роман малолетно девойче от дълбоката провинция. Направо стресираща трансформация и то без магия.
Романът си го биваше - върколаци на тълпи, насилие на талази, герои лоши, по-лоши и истински злодеи, заплетени и преплетени загадки. Обаче и либуфта се лееше като от следобедна сапунка - Анита е в любовен триъгълник с господстващия вампир на града и с алфа-върколак (според мен - тя е много тъпия ъгъл). Другите персонажи с мераци да я изчукат или пречукат за да не я чукат и т.н. ми бяха в повечко.И наистина, откъде на Лоръл Хамилтън и е текнала идеята за алфа-върколак с морала на Мери Попинз - не знам, обаче отношенията им с Анита са направо странни и много лигави. Пак благодаря, че в този том спести сватбената рокля (не знм защо, но в един момент очаквах накрая Анита да е в някаква сатенена многоетажна простоия пред олтара до любимия върколак).
Смятам в скоро време да прочета и другите 3 романа, определено стават , макар че с по-малко розово ще е по-добре.

Харесах:
Не е нужно да си гений, за да застреляш някого в гръб.
***
онази прекрасна тънка линия между кича и ексцентричността
***
Не можех да ги победя на канадска борба, но можех да ги застрелям.
***
Никога не сваляй поглед от вампира пред себе си, за да видиш какво прави върколакът зад гърба ти.
***
В повечето случаи хората виждат това, което искат да видят.
***
Чувствах се като пиле на събрание на койоти.
***
Така и не бях разбрала какво означава неутрален до този момент. Тези бледи очи се взираха в мен и изчакваха. Ако го заплашех, щеше да нападне. Ако го оставех на мира, щеше да се махне. От мен зависеше. На вълка не му пукаше кое ще избера.
***
Смехът изчезна от лицето му, но остана да се носи в очите като приятна мечта.
***
Шефът ми обещава много неща, госпожо Дрю. Повечето от които не му се налага да осигурява лично.
***
Все едно да наблюдаваш цъфтенето на цвете. Виждаш ефекта, но никога не успяваш да видиш самото действие.
***
Беше твърде мъжествен, за да е красив, и твърде перфектен, за да е реален.
***
единственото, което разделяше телата им, бе един дъх
***
Беше като покоя преди съзиданието. Осъзнаваш, че престои нещо голямо, просто не знаеш какво.
***
Има повече начини да се превърнеш в чудовище, отколкото мнозинството хора осъзнават.
***
Ако бях на негово място, щях да се зарежа.
***
Големите му ръце оформиха още по-големи юмруци.
***
Ако трябва да умирате, поне умрете храбро. Вбесява враговете.
***
Човешките същества не лазят грациозно.

И няколко червени рози

Автор:Джефри Дивър
Издател: ЕРА
Година:2009

Отдавна се зазяпвам по книгите на Дивър, но досега не бях чел нито една. Е, започнах с най-новата. Надявам се, че другите са поне малко по-добри. Не че тази е лоша, просто резюметата на другите ме карат да очаквам един интересен автор на трилъри, а тази не беше много впечатляваща.
Склонен съм да отдам разочарованието си на 2 неща: тази е поредния роман от дълга поредица и в него има куп препратки към отминали събития и вече напреднали взаимоотношения, които за мен са непознати;. второ - преводът май куца тук-там, отделно или автора не разбира  от MMORPG, социални мрежи, блогове и изобщо комуникации в Интернет (комай са му разказвали за какво става дума), или е писал като за хора, които никога не са се срещали с изброеното.
Иначе интригата не беше лоша - както се и очакваше, основното търсене беше погрешно, изненадата в развръзката беше добра, а и съпитстващите лични драми не бяха претупани.
Играта "Дайменшън куест" не съществува, но ако някой ден се появи ще трябва много да внимавам да не я започвам - звучи като виртуален свят, който чудесно ще ми пасне, до степен на пълно поглъщане.
За сега Дивър не влиза в списъка ми с фаворити, но определено ще прочета още нещо от него.
Терминът "екскрибиционист" (човек, споделящ твърде много за себе си в Интернет) е нов за мен. Обаче звучи готино.

Харесах:
-Как  ги наричате - улики или доказателства?
-И броколи да им казваш, важното е да помогнат да открием престъпника.
***
Онлайн света е огромен, но и малък.
***
ако човек иска деца, не е зле да има и жена
***
Полицаите разговарят с въоръжени заподозрени само по филмите и сериалите - при това в долнопробните.

Дарвиния

Автор: Робърт Чарлз Уилсън
Издател: Бард
Година: 2009

Харесвам всички книги на автора, въпреки малко странния му маниер на писане - героите са изцяло въвлечени в историята, но някак в страни от главното действие.
"Дарвиния" е разделена на 3 части: приключенски роман, в който нашата Европа изчезва и е заместена от различен свят без хора, на Марс също има изменения (има не една и две директни препратки към романи на Бъроуз); виртуална реалност, в която се води война между Разума на живите ноосфери и самовъзпроизвеждащ се и самоусъвършенстващ се машиен код, заразил като вирус Архива (последния проект в края на времето, когато всички разумни ноосфери се обединяват, за да опишат целия живот за да надживее ентропийния край на Вселената), много напомнящ ми за "Книгата на всички часове" на Хал Дънкан; директен сблъсък между Старите (Разума) и псионите (вируса) - почти еднакъв с "Легионът на времето" на Джак Уилямсън.
Много четиван книга, без да е нещо потресаващо.

Харесах:
предварително заявени очаквания за възхищение, чиято липса ще бъде приета за кръвна обида
***
"чудо" е дума, която използваме за да прикрием невежеството си
***
Суеверия... са онези чудеса, които не одобряваме.
***
Войната се превърна в екология.
***
Размениш ли два атома, цели планети ще се сблъскат.
***
Души като тебеширен прах.

***
Стареенето,..., е като да излежаваш присъда. Не само е неизбежно, но трябва и да присъстваш на него.

Бягащият ловец

Автор:Джордж Р. Р. Мартин, Гарднър Дозоа, Даниел Ейбрахам
Издател:Бард
Година: 2009

Очаквах доста повече от Мартин и Дозоа (Ейбрахам не ми говори нищо). За съжаление се оказа доста семпла история, коят по-скоро трябва се свие до разказ.
Бард са се пооляли с раздуването на обема - освен обичайния едър шрифт, големи междуредови разстояния и празни полета, този път са отпечатали на много дебела хартия - почучава се парадокса, че тази книга с 303 страници е чувствително по-дебела от следващата в поредицата, която е с 334.
Както казах - разочарование, но поне не беше много досадна.

Харесах:
Т и имаш функция: следователно съществуваш.
***
Беше изкарал дълъг ден след низ от дълги дни.
***
луда за връзване, дори когато бешпе със всичкия си 

Станция Пердидо

Автор: Чайна Миелвил
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Доста пъти съм чувал armydreamer да споменава за Чайан Миелвил. Е, най-сетне прочетох първата част на негов раоман. Едновременно съм очарован и разочарован.
Действието се развива в света Бас-Лег (различен от Земята, населен с хора и много други разумни раси, за момента има само бели фрагменти от история), в град Ню Кробузон (стийм-пънк кръстоска на Мос Айслин и Анкх-Морпорк). Поредната история, в която учен-бунтар търси нов път в науката на фона на едно общество, разпадащо се от бедност, престъпност, корупция, расизъм и несправедливост. Втората част се очертава да е посветена на развръзка, детерминирана от случайни съвпадения. Дано не съм прав, но е малко изтъркано.
Очарованието на книгата е в амосферата. Миелвил е изградил свой колоритен свят, в който небрежно е вкарал в непротиворечаща си взаимовръзка всичко, за което се е сетил- наука, магия, приказни създания, ришатра, бандитизъм, полицейщина, дори синдикални борби като от XIX век. Другият огромен плюс е стилът и езикът на автора - успява да наслагва прилагателни без да претрупва фразата, с което създава адски колоритни словосъчетания: жизнерадостна похотливост; здравословна измършавялост; енергична агресивност.
По някаква причина кметът на Ню Кробузон и неговите помощници адски ми напомнят за архиканцлер Ридкъли и преподавателите от Невидимия университет. Хареса ми и системата на милицията - цивилни и прикрити в тълпата, до момента да нанесат удар по престъпници или бунтовници. Тактиката и техническите им средства бяха много добре описани.
Май си намерих моя бог - Палголак, бог на водниците (раса на нещо като водни елементали) - бог, почитащ знанието и с вярващи, които са превърнали храмовете си в библиотеки, отворени към всички (почитат познанието дори пред бог Палголак) и четящи непрестанно (каквото научи вярващия, научава го и Палголак).
Мога само да се надявам втората част да ме изненада приятно.

Харесах:
безмълваната еротика на младите хора
***
декадентска, изобретателна, вманиачена, фетишизирана плътска поквара и извратеност
***
контрол чрез децентрализизран страх

Пергаментът

Автор: Хал Дънкан
Издател: 2007
Година: ИнфоДАР

Да кажа, че книгата е странна, е все едно да кажа, че водата е мокра. Почти от година (след "Здрач" на Глуховски) не съм чел нещо, което да е поне близо до подреденото безумие на тази книга. Принципно винаги съм мразел книгите, в които сюжета е не просто нелинеен, ами и прескача без маркировка към различни гледни точки, сюжетни и хронологични линии. Е, тази е изключение - почти безпроблемно се следи омотаното действие на различните герои по целия Пергамент. Богатият език на автора също е от полза.
Книгата ми напомня едновременно за "Вселените на Правдивия" на С.П. Сомтоу, "Донърджак" на Роджър Зелазни и "Тъмната кула" на Стивън Кинг, като същевременно си остава уникално странно четиво за мен. Дали я харесах е сложно да си отговоря - подобно на "Прераждането на Исус" на Джеймс Босеньор всичко ще зависи от края на историята (не че третата от поредицата за клонирания Исус ще излезе в обозримо бъдеще). "Пергаментът" е базирана на фрагменти от древните митове на Месопотамия и Финикия, преплетени с апокрифите на Стария завет и събития от 20 век, всичко това поднесено през гледните точки на 7-8 герои-безродници (едновременно свръх-хора, метахоми, ангели, богове и демони), преживяващи трансформации в различните епохи и светове от Пергамента (цялата възможна Вселена). Идеята за Напева, който формира света и древния истински език, в който форма, съдържание и емоция са едно и може да служи като инструмент за промяна или разрушаване на на реалността съм я срещал и друг път, но тук е адски ъъ, релефна? Гей-любовната история на двама от безродниците ми се струва набутана основно заради личните сексуални предпочитания на автора, поне до момента не обогатява с нещо историята, но пък и не я затлачва с нищо.
Сложничко е за четене, но вечер Theater of Tragedy и бутилка мерло доста подпомагат процеса.
Ще направя пауза и се захващам с "Мастилото", любопитно ми е какъв Апокалипсис си представя Дънкан.

Харесах:
Погледнах единия, после другия, всички бяхме опиянени от алкохол и мъка, и почувствах, че това е един от онези изключително важни мигове, когато си сигурен, че току-що си разбрал нещо значимо и си го забравил на мига.
***
Щом ще влизаш в Ада, добре е да имаш резервен план.
***
за да достигнеш до изкуствения интелект, трябва да преминеш през изкуствения идиотизъм
***
Всяка достатъчно усъвършенствана форма на магия не може да бъде различена от технологията.
***
Той е по-ясен, по-прецизен от математиката, по-поетичен от песните на хората. Той е езикът, на който е написан света.
***
оголвайки зъбите си в гримаса, която бе твърде мила, за да е подигравка и твърде студена, за да е усмивка
***
да си мъртъв не е кой знае какъв живот
***
Децата имат къса памет, а възрастните имат богат опит в самоизмамата, но аз помня.
***
Бъдещето се гради върху руините на миналото и е обитавано от неговите призраци.
***
Всички чуваме гласове, докторе. Само че повечето хора намаляват звука им почти до край.
***
Миналото е новото бъдеще. Утрешният ден много прилича на миналата година.

Третият смъртен грях

Автор: Лорънс Сандърс
Издател: Колибри
Година: 1994

Сиво и грапаво - това усещане ми остави книгата. Принципно романите за разследване на серийни убийства са ми интересни, а стилът на автора доста напомня на Франк Арнау и Ед Макбейн, само че атмосферата беше потискащо монотонна. И убийцата и полицаите изглеждаха скучни до болка. Може би и умората си казва своето, но определено трудно я прочетох.

Харесах:
Защо да купува човек крава, когато млякото е толкова евтино?
***
Цифрите нямат нито съвест, нито трески за дялане.
***
Не можеш да продадеш нещо на човек, който наистина не иска да го купи. Поне не на човек с твоя инат.
***
Една избеляла блондинка с цици до коленете. С тяло без край и мозък без начало.
***
Когато се погледна в огледалото, видя крехка, слаба и уязвима жена. С наточен нож в чантичката си.

Царства на нощта

Автор: Алън Кол & Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2009

Понякога е добре да се спре преди да се доразвали една нелоша история, както се получава с продълженията на "Далечно царство".
Фабулата с появата на правнучката на Дженъс Грейклок при остарелия Амалрик Антеро с предложението да намерят истинското Далечно царство беше доста насилена. Приключенията бяха толкова клиширани, че на моменти ми идеше да прескачам по 50-100 страници. Дори и обичайно свежия език на авторите беше доста еднообразен. Определено в света на "Антеро" има достатъчно материал, но не и разказван по този начин. А накрая с преминаването в един по-добър свят толкова ми напомни за "Хрониките на Нарния" и "Братята с Лъвски сърца", че се зачудих точно в кой раздел трябва да попадне тази книга.

Харесах:
макар малцина да вярваха на градската управа, всички се отнасяха с подозрение към жреците
***
животът е поредица от пропуснати възможности
***
неусетно натрупваш годинки и в един момент се оказва, че познаваш повече хора в гробището, отколкото по улиците
***
най-честният човек остава честен дотогава, докато не му бъде предложена подходящата сделка
***
точех лиги от радост като дръвник, който най-после е спечелил едно хвърляне на заровете
***
Не е много умно да спориш с цар, ноне ако не си напълно сигурен, че разстоянието между теб и трона му е по-голямо от твоето нахалство.
***
Познава се, че вие двамата сте по-опитни ловци от мен. Най-малкото защото измислихте лъжите си по-бързо.
***
най-страхотната компания за маса - там, където много се говори и малко се казва
***
Мъдростта е разсъждение върху чужди наблюдения.

Когато дойде паякът

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Колибри
Година: 1994

Случайно поаднах на една от ранните книги на Патерсън за Алекс Крос. За съжаление - вече бех гледал филма. Стилът на историята доста се различава от обичайния - имаше епизоди на съдебен трилър в стила на Гришъм и еротични сцени на ръба на хард-класификацията. За сметка на това пък го нямаше безкрайното мънкане и самосажъление на Крос към себе си и личния си живот. Заради подмятанията в другите книги очаквах Гари Сонеджи да е някоя доста по-зловеща фигура.

Харесах:
той всичко вършеше почти, но никога до край
***
На никой не му пука за тях.
Нищо ново, Алекс. На никой не му е пукало за тях, докато са били живи. защо очакваш някой да се развълнува от смъртта им?
***
Да, аз съм избухлив. Не, няма да позволя на това лайно да се ебава с мен.
***
Голяма страна, много шантави на свобода.
***
Никога не пропускам възможността да си държа устата затворена.
***
ако не можеш да изтърпиш наказанието, не извършвай престъплението

Отмъщение от отвъдното

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2009

Когато един автор го бива, слаби работи не се пишат. Книгата е 250 страници ретроспекция на събитията отпреди раждането на Чарли Паркър до самоубийството на баща му 16 години по-късно и само 60 страници история в настоящето. Ами добре беше. Страхотен разказ, образен език, чудесно подбран ритъм и смяна на гледните точки.
Продължава да не е ясно кой или какво е Чарли Паркър, но пък противниците му определено не са хора. Този път на сцената се появиха двама "григори" - от библейските исполини, предизвикали гнева Господен, Потопа и падението на ангелите. Въпросната двойка преследва Чарли Паркър още отпреди да бъде заченат (съвсем в стила на "Пророчеството" с Кристофър Уокън), действаща по заповед на Добромил (явно Сатаната ще се появи собственолично в един момент).Срещу тях действа анонимна група хора (поне за други не се споменава), условно наричащи се (или прикриващи се като) Пети отдел. Бих казал, че са от добрите, но това не е много сигурно, помощта за Чарли Паркър всъщност е странична функция на дългогодишната им опреация, в която той е примамка за изроди и зли сили, а те просто прибират и елиминират влезлите в капана. В епилогът беше маркирана потенциална връзка между Чарли Паркър и младата полицайка от "Зли хора". Все още не схващам мястото на Колекционера/Кушиел - тъмен, светъл, инквизитор?
Единственото което мога да направя, е да стискам палци за скорошната поява на следващата книга и да очаквам да е от калибъра на "Черният ангел".

Харесах:
Недостатъците му бяха незначителни, прегрешенията - простими.
***
живот, пълен с вино, жени и песни, до едно в умерени количества, но от добра реколта
***
Така постъпваме с любимите си хора - лъжем, за да ги предпазим. Не всяка истина е желана.
***
Винаги ми е харесвало да гледам как живеят ирландците. Става ми по-добре, че не съм един от тях.
***
Можеш да си мислиш, че си запомнил най-важното, но си спомняш само онова, което не си забравил - важно или не.
***
-Боже, откъде се сдоби с такива приятели?
-Не знам точно, но Бог едва ли има нещо общо.
***
Изкушавам се да те попитам дали това ти звучи налудничаво, обаче знам твърде много за теб, за да ти повярвам, ако ми кажеш "не".
***
беше толкова грозно, че чак беше красиво, или пък толкова красиво, че нямаше място на този свят
***
Хайде да пием, за да си спомним и за да забравим!