сряда, август 16, 2017

Безпощадно

Автор: Том Кланси
Издател: Атика
Година: 1995

Най-накрая се захванах с книгите на Том Кланси.
Първата се оказа доста приятна, макар и твърде обемиста.
Ветеран от Виетнамската война - един от първите "тюлени", живее в депресия след смъртта на бременната си жена. Случайна среща с млада стопаджийка му дава нов импулс в живота, но за кратко. Момичето е наркоманка, проститутка и куриер в разрастваща се наркомрежа на безмилостен трафикант. Твърде скоро тя е мъртва, а той е надупчен и само късмета го оставя на този свят. За да раздаде справедливост за мъртвите. Така започва лов на улични дилъри и изтезания за информация, а всеки следващ труп във веригата води по-близо до мишената.
Същевременно разузнавателен дрон (още тогава са имали!) засича в Северен Виетнам малък лагер за старши офицери от ВВС, обявени за загинали при операции. Тях ги разпитва съветски полковник от ВВС, който официално не е там. Подготвена е операция за измъкване на пленниците и "тюлена" отново е на служба като разузнавач и координатор на терена. Предателство във Вашингтон проваля акцията точно при започването, но не съвсем - изтегляйки се, тюлена отвлича съветския военен. Следва триъгълна сделка: СССР си получава офицера и придобитата от него ценна информация за американските ВВС; Северен Виетнам получава бавеща се доставка на ракети; пленените офицери на САЩ са признати за живи и постъпват в официален лагер.
След това остава финалното разчистване: един предател умира от свръхдоза; наркобоса и няколко мафиота умират от куршуми; пред очите на бреговата охрана яхтата със заподозрения тюлен е прегазаена от товарен кораб, ЦРУ получава чисто нов агент за черн операции.
Заитригуван съм от подготовката на Кланси. Книгата беше доста правдива, до колкото мога да я оценя.

Харесах:
Нямам нищо против да ми заповядват какво да правя, но не и как да го правя.
***
На света има много малко по-непотребни неща от празен пистолет.

сряда, август 09, 2017

Полунощ

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1995

Това май е най-тъпата книга на Кунц, която съм чел.
В малко калифорниско градче смахнат собственик на мощна компютърна компания провежда свесващия етап на еволюцията. Чрез компютърни импланти хората са освободени от всички емоции без стаха, телата им се самоусъвършенстват, но започват и да се видоизменят по неочаквани начини. Агент на ФБР и няколко непроменени местни жители се оптиват да оцелея и да вдигнат тревога.
Предполагам Кунц е имал спешна нужда от пари, за да скалъпи това произведение.

четвъртък, август 03, 2017

Детективска агенция Private. Берлин

Автор: Джеймс Патерсън & Марк Съливан
Издател: Ентусиаст
Година: 2016

Слабичка подготовка. ГДР от '80-те е изкарана нещо като Съветска Русия от '20-те или поне сталиновия СССР от '30-те.
Агент на детективска агенция Private в Берлин изчезва безследно. Неговите колеги и най-вече бившата му годеница започват издирване в няколко посоки: разследването на бразилски футболист; разследването на кръшкащ милиардер; посещение от непозната разстроена жена. В първите две насоки наистина намират престъпления свързани с много пари, но в третата е заровена тайна от миналото на ГДР и страховитата Щази.
Като за Патерсън - доста посредствена работа, ако е участвал в писането с нещо повече от общи идеи.

понеделник, юли 31, 2017

Човекът сянка

Автор: Коуди Макфейдън
Издател: Сиела
Година: 2017

Много силно начало на поредица.
Преди 6 месеца агентката на ФБР Смоуки Барет е нападната в дома си от сериен убиец, когото разследва. Тя е изтезавана, изнасилена и обезобразеа, съпругът и дъщеря ѝ са мъртви.
В текущият момент Смоуки се колебае - да се върне на работа или да се самоубие. Името ѝ излиза в започващо разследване - най-добрата ѝ приятелка от гимназията е изнасилена и убита, а дъщеря ѝ е била завързана към трупа за три дни. Убиецът твърди, че е потомък на Джак Изкормвача и изпраща послание към Смоуки с директна покана за гонитба. За да е сигурен, не че нещата ще са лични, убиецът атакува всеки един от членовете на екипа ѝ. Преследването е сложно, федералните изостават непрекъснато, убиецът е прекрасно подготвен и не е сам. От кофти места в Интернет си е подбрал група. Все пак грешка от миналото дава ключа за решение на загадката.
На моменти имах усещането, че Criminal minds се среща с The Following и Blindspot.

Харесах:
Отговорността е палто, което лесно се облича, но е тежко за носене.

събота, юли 29, 2017

Дългата земя

Автор: Тери Пратчет, Стивън Бакстър
Издател: Вузев
Година: 2017

Тандем от 2-ма големи явтори е създал една много приятна за четене книга. До голяма степен ми заприлича сюжета от книгите на Питър Ф. Хамилтън, но с с повече фантазия за сметка на драматичния екшън.
Човечеството е снабдено с технологията "степър" за преминаване в алтернативни светове. Резултатът е наречен Дългата Земя - милиони светове, предлагащи необятно пространство и несметни ресурси. В добавка - всевъзможни варианти на еволюцията. И други разуми видове, умеещи да преминават през световете, останали в митовете като "тролове" и "елфи". Проблемът е, че те бягат от условната посока Запад по посока на Базовата (нашата) Земя от нщо, което ги ужасява.
В най-добрите приключенски традиции в търсене на заплахата потеглят Лобсанг - прероден в компютърен интелект тибетец и Джошуа - легендарен роден степър (част от човечеството всъщност може да преминава и без технологичното пособие). На борда на футуристичен въздушен кораб, снабдени с най-добрата технология на Базовата Земя, те предприемат пътешествие през няколко милиона алтернативни свята. Към тях се присъедиява и Сали - още един роден степър и част от семейство на потомствени степъри, дъщеря насъздателя на устройството "степър". Накрая откриват какво е подплашило другите хуманоидни раси - свръхсъщество, еволюирало на Земя в която едноклетъчните организмми в древността не са се конкурирали, а са си сътрудничили до сливане в едно цяло планетарно същество. Сега това създание се премества от свят на свят, асимилирайки поредната Земя. При това не е злонамерен хищник - то просто е необятно и това е поведението му.
Миграцията/бягството на "троловете" и "елфите" ги насочва към Базовата Земя и гъстозаселените най-близки до нея Земи. Струпване на повече от 2000 човека докарва другите раси до невъзможност да останат в същата зона, а миграция през милионни човешки струпввания ще ги докара до паника и последващо насилие. На Базовата Земя пък са останали имащите фобия от преходи - около 1/5 от населението, както и много нежелаещи да преминат към други светове. Те пък са гневни на правителствата си, подкрепящи колонизацията на Дългата Земя.
Всички предпоставки за конфликт са на лице и с интерес очаквам втората книга "Дългата война".

понеделник, юли 17, 2017

Човекът, който търси

Автор: сборник
Издател: lexicon
Година: 2017

Сборник с фантастични разкази от български автори, създаен в средата на '60-те. След повече от 50 години някои от разказите звучат все още не лошо, някои са безумно наивни или клиширани дори и за онези времена.
Все пак приятно ми напомни за собственото ми детсво с наследените от баща ми книги със също толкова наивни и клиширано-пропагандни истории.
Моите уважения към Йордан Антов (Бард), за издаването на любима книга от неговото детство.

събота, юли 15, 2017

Декстър в мрака

Автор: Джеф Линдзи
Издател: Бард
Година: 2009

Пак оставам с впечатлението за неоползотворен потенциал.
Декстър живее щастливия живот на сериен убиец, работещ в полицията. И се гортови за сватба. А всъщност проблемът е как да обучи доведените си деца - многообещаващ тандем социопатчета.
В Маямисе развива поредния миг от съществуването на Молох - създание старо като света и май не от Земята. Нематериално, но проникващо в хората, преди хилядолетия то е създало свои копия/потомци и почти е унищожило човечеството в последвалата война. Днес то съществува притаено в таен религиозен култ и издирва своите потомци, за да ги унищожи. Едно от тях е в Декстър - неговият Мрачен странник, друго е в доведеният му син. Планът е да бъдат унищожени, но Декстър успява да изненада дори и себе си. Да не говорим за човешката склонност да се подценява едно 7 годишно момченце, поне докато не докопа ножа.
За момент реших, че поредицата ще еволюира в свръхестествен трилър, подобно на пордицата на Джон Конъли за Чарли Паркър. Изглежда, че няма да се случи, но другите 5 книги не са издадени на български, така че  ми остава някаква надежда.

Харесах:
Лицата могат да се променят. Гледането не.
***
В продължаващото ми цял живот изучаване на човешките същества съм открил, че колкото и да се мъчат, те още не са намерили начин да предотвратят настъпването на понеделник сутрин.
***
във всеки разговор настъпва момент, когато поне единия от говорещите трябва да разбере за какво иде реч

понеделник, юли 10, 2017

Декстър: Острието на ножа

Автор: Джеф Линдзи
Издател: Бард
Година: 2008

Това очаквах от поредицата!
Черен хумор и неочаквани обрати на историята.
Декстър живее кротко жиовата си в Маями. Защото неостъпчив детектив го следи непрестанно, убеден , че Дестър е опасен социопат. Което е съвсем вярно, но Декстър е много организиран и дисциплиниран опасен социопат. Така че изгражда своето прикритие на обикновен човек с обикновен живот, обчащ да пие бира на дивана на приятелката си (което започва да му харесва) след като цяла вечер е играл с децата навън (което наистина му харесва) и докато се усети вече е щастливо сгоден.
А в  Маями вилнее ново чудовище. При това не е сериен убиец - жертвите му остават съвсем живи. Просто биват лишени от крайници, полови органи, зъби, устни, език, клепачи и най-вече от разсъдък. Всичко е започнало през '80-те в Салвадор, където екип от Специалните сили е участвал в неофициална операция, отишла далеч отвъд всякакви граници. Толкова далеч, че са пожертвали специалиста си по изтезания за да постигна някакво примирие. А сега той се е върнал и е по следите на старите си другари. За съжаление на Декстър доведената му сестра се влюбва в един от тях и след отвличането му изборът от възможности за шикалкавене се изчерпва.
Накрая всичко се нарежда идеално - за Декстър, но не и за жертвите. Които пък не са невинни.
А Декстър ще ства пастрок на двойка млади социопати, нуждаещи се от напътствие в живота и обучение за бъдещата си кариера на чудовища в услуга на обществото.

Харесах:
беше скромно жилище тип „три спални, две ипотеки“
***
обувките в крайна сметка се сменят много по-лесно от сестрите
***
Когато се изправяш пред хора с твърде ограничени възможности да разговарят и никакво желание да си ги създадат, винаги е по-лесно просто да приемеш това.
***
приличаше на преоценена стауя на смъртта на студентско парти

четвъртък, юли 06, 2017

Нощният ловец

Автор: Джеф Линдзи
Издател: Бард
Година: 2006

Най-сетне имам възможността да прочета книгите за Декстър, необичайния сериен убиец.
На 3 години Декстър е прежиял смъртта на майка си, нарязана на парчета от други наркотрафиканти. Осиновен от поицейски детектив, той израства като класически социопат. Пастрокът му чудесно разпознава симтомите и прави всичко по силите си да подсигури някакво бъдеще за момчето - научава го как да организира десйността си, как да прикрива следите си, как да контролира импуслите за насилие. И най-вече как да подбира жертвите си. Защото един дълогодишен детектив чудесно знае колко изроди успяват да се измъкнат безнаказано от закона въпреки извършените гадости. Възмездието може да се стовари върху тях от неочаквана посока и един серен убиец да стане общественополезен.
В текущите дни Декстър работи като лаборант в полицията, специалист по кръвния анализ. Въпреки че мрази кръвта. Има си приятелка с две деца. Въпреки че не се интересува от жени или секс, но все пак харесва деца. Доведената му сестра се опитва да изгради кариера в полицията и е забодена като примамка сред проститутките. Въпреки че мрази да я въприемат като хубавица, ставаща само за кажгоде.
Като цяло живота в Маями си тече по обичайния начин. Но в града гастролира нов сериен убиец. жертвите му са проститутки, нарязани на парчета и опаковани с подаръчна хартия. Полицията се щура наоколо, като водещата детективка е твърде заета да гради кариера, за да си губи времето с разследване. А Декстър е притеснен - видения му показват какво и ка прави убиеца, което пък го навежда на съменние дали самият той не е въпросния убиец. Като цяло той успешно контролира второт си аз - Мрачния странник, но пък може само да си мисли така.
Историята имаше нелош потенциал, но в колебаието си между сериозен трилър и полицейска сатира Линдзи е прибягнял към едно от най-тъпите клишета: психическата връзка с незнайния брат. при това дори не са близнаци (но пък щеше да е още по-сложно за обясение в и без това оплесканата фабула).
До някъде историята беше спасена от стила "разказ с неочаквани край".

Харесах:
Случва се некомпетентността да бъде възнаградена, и то често.
***
Несъмнено почерк на професионалист. Взимаш главния свидетел и го обръщаш срещу себе си. Ако прецакаш случая през първите няколко часа, в последствие ще си спестиш време и бумащина.

неделя, юли 02, 2017

Непознати

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2000

Много слаба книга на Кунц.
Писана е преди 11.09.2001 и пак експлоатира темата за правителствената конспирация срещу свободата на гражданите и истината за света.
Група хора из САЩ имат проблеми - кошмари, нарастваща обсесия по различни неща и обща мания по Луната. Някои загиват, някои развиват паранормални способности. Общ знаменател - всички са били в мотел насред нищото по едно и също време. А някой им изпраща смущаващи снимки от този престой - те на системи и в безсъзнание. Постепенно всички се събират във въпросния мотел, за да стигнат до отговора - специална част на военните е заличила паметта им с помощта на ЦРУ и ги следи чрез ФБР. Защото в тайна база наблизо е прибрано НЛО, а те са били очевидци на кацането. Проблемът е, че блокировката е несъвършена, а сред конспираторите има несъгласни с операцията по прикриване. И неизбежния параноик с комплекс на мъченик и синдрома на Сикорски.
Все пак добрите печелят в края на събитията и т.н.
Книгата е много под нивото на Кунц и е раздута безумно много за семплото си съдържание.