събота, август 20, 2016

Драконът на Арканите

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2016

Краят на трилогията.
Сред драконите има анонимна група, наречена Пазителите, които считат, че човечеството трябва да има шанс за равенство и подпомагат оцеляването му. От организацията на Черния нокът се е отцепила фракцията на Арканите. По-радикални и безскрупулни, те планират срутването на Франция в хаос и война, която да доведе на трона крал с кръвта на дракон. Операцията е започнала в Мадрид и неподозиращата Ана Австрийска е дошла в Париж подготвена да ражда само деца с драконов произход. Намесата на противниците на Арканите зад кулисите води до аборти и дългогодишна невъзможност да осигури наследник на трона. Това води до нов план на Арканите - да събудят древен и примитивен дракон и да го хвърлят срещу Париж, за да опустоши столицата и физически да елиминира колкото се може повече от противниците им. Срещу този план застават едновременно Пазителите и Черния нокът, но предупрежденията идват твърде късно за изпреварващ удар. Остриетата на кардинала и ордена на Сен Жорж се изправят сами срещу атаката. Разбира се, добрите никога не губят.
Въпреки очакванията ми, Атос и Д'Артанян се появиха само като епизодични герои много преди развръзката.

Харесах:
предпочете да не размишлява за упорството на жените, достойни да бъдат обичани

вторник, август 16, 2016

Алхимикът от Сенките

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2015

Втората книга започва месец след края на предната. Ложата Черния нокът има нов план за дестабилизиране на Франция и най-добрият им агент, дракон в човешка форма с прозвището Алхимикът от Сенките е на път към Париж. Международна авантюристка има информация за събитията и се опитва да ги продаде на крадинал Ришельо срещу закрилата му, или поне така се старае да изглежда отстрани. Остриетата изтеглени от текущите им мисии и са включени в аферата. Кралят и кардиналът подготвят мащабна разправа с противници от всички нива, но може да закъснеят с удара.
Добавиха се още щрихи към света на Певел и се намекна за наличието друга фракция дракони. Останалото е ясно - дебнене, схватки с рапири, много сантименталност. Книгата завърши с атака на огромен черен дракон срещу затвора Шатле.
А Певел мимоходом спомена и Д'Артанян и Портос. Дали ще има куража/наглостта да включи героите на Дюма в развръзката?

Харесах:
една тайна винаги остава добре скрита, когато никой не подозира колко важна е тя

неделя, август 14, 2016

Остриетата на Кардинала

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2015

Не издържах на изкушението отново да се върна към епохата на Трийсет годишната война от гледната точка на Франция под управлението на кардинал дьо Ришельо. Този път във свят с дракони, магия и полу-човешки раси. Резултатът ми хареса изненадващо много.
Обстановката на романа е Париж, добре познат от романите на Александър Дюма. Дори и някои героите са излезли оттам - кардинал дьо Ришельо, отец Жозеф, граф дьо Рошфор, появи се за една сцена самият Атос. Светът не е точно нашият - съществуват дракони, макар че Прастарите дракони, създали магията, са изчезнали, други дракони с човешка форма живеят сред хората, има мелези и получовешката раса на драките, малки дракончета се орглеждат за домашни любимци, а виверни се ползват за летящи транспортни животни. Възможно е да има и други, но неспоменти в първи роман.
Събитията в романа започват 5 години след провал на обсадата на Ла Рошел и отцепването му като протестантска република. Вината е хвърлена върху таен отряд, известен като Остриетата на Кардинала. Предадени от свой член, загубили друг и позорно разформировани, бившите членове преживяват някакси в различни места. Но нова опасност принуждава кардинала отново да събере отряда и да го пусне насред сложна интрига. Без пълна информация за всички участници и интереси, без сигурна поддръжка, манипулирани отвън и отвътре, Остриетата се мятат в историята с главата напред. Играта е сложна - преплетени са интересите на Испания и Франция, на фракции в ложата Черен нокът (масонски тип организация, начело с личности с драконова кръв и рекрутираща с магия хора за адепти), на отделни личности в и  извън отряда. В цялата бъркотия успяват да предотвратят основаването на парижка ложа на Черния нокът и да елиминират доста от желаещите да се включат в нея, но историята тепърва ще започва да ескалира.

Харесах:
повечето мъже са верни, когато не е в техен интерес да изменят

четвъртък, август 11, 2016

Червени морета под червени небета

Автор: Скот Линч
Издател: Рива
Година: 2010

Очаквах втората книга да развие таланта на Линч в по-смислена посока. Вместо това получих още от същото - комплицирани до безумие интриги; мудно действие, накъсано от незначителни случки; бекраен и еднообразен диалог; още по-инфантилни главни герои.
Локи Ламора и Джийн Танен Изпълняват сложна измама в островния град Тал Верар. Целта - да окрадат най-голямото и добре пазено казино. Подготовката и изпълнението им отнемат 2 години. В момента, в който вече са близо, те се оказват въвлечени в местната политика - Архонта иска да ги използва като недоброволни агенти и ги отравя с бавнодействаща отрова, осигурявайки им антидот на порции. Неговата цел е абсолютната власт и се нуждае от кратка и победоносна война с пиратите. Те пък вече са били разгромявани от него и оцелелите дори не припарват до острова му. Локи и Джийн се впускат в приключение по море, намират приятели, врагове, любов и губят всичко накрая. Измамата е успешна, плячката - нищожна, огромни средства са невъзвратимо похарчени. И само Джийн получава противоотрова, а на Локи май му остават 2 месеца. Не планирам да видя как ще се справят в следващата книга.
Линч имаше интересната нишка с отмъщението на Вързомаговете от Картейн срещу Локи и Джийн, но я пренебрегна за сметка на собствен фентъзи-римейк на "Бандата на Оушън".

Харесах:
не допускай хората до нещо, и рано или късно то ще потъне в мистика, плътна като мъгла
***
Когато не можеш да измамиш играта, най-добре е да намериш начин да измамиш играча. 
***
Във въоръжената диктатура има по-малко пари. 

сряда, август 03, 2016

Пайнс

Автор: Блейк Крауч
Издател: Бард
Година: 2014

Похвалиха ми сериала и реших да прочета книгата за начало. Като цяло бива - смес между "Децата на царевицата" на Кинг, "Тунел под света" на Пол  и нещо "Къщата на звяра" на Леймън.
Агент на Сикрет сървис се събужда в малкото градче Уейуърд Пайнс в Айдахо след катастрофа и почти без спомени. В последствие той е игнориран и изолиран, без връзка с външния свят или средства за препитание. Опитите му да напусне града са осуетявани. Същевременно в градчето живее негова колежка и бивша любовница, два пъти по-възрастна отколкото преди няколко седмици, там са жена му и синът му - пет години по-възрастно отпреди седмица. В горите покрай охранявания периметър бродят невиждани смъртоносни създания. Населението на градеца се забавлява с линчуване по команда. Нищо не е наред, а обяснението е още по-откачено.

Харесах:
когато насилието се превърне в норма, хората се адаптират към нормата

понеделник, август 01, 2016

Лъжите на Локи Ламора

Автор: Скот Линч
Издател: Рива
Година: 2008

Разказът на Линч в сборника "Разбойници" ми направи отлично впечатление с интересен сетинг на света (смес от фентъзи и стийм-пънк) и забавно действие. Това ме амбицира най-после да започна поредната недоиздадена поредица.
Локи Ламора е сирак, попаднал в сборище на малолетни крадци и джебчии. Находчив, дързък и неуправляем от съвсем малък, скоро е продаден на специализирана банда измамници. Години по-късно той е водачът им, а занаятът им е измами на благородници в големи мащаби. Докато тече поредния гамбит, в градът се развихря подмолна война. Местният бос на подземния свят, държащ всичко в здрава хватка и привидно непоклатим, е поставен под обсада от непознат противник, избиващ верните водачи на банди. Участието на магьосник с уклон към садизъм на усложнява ситуацията. Локи е призован на служба, а същевременно е вербуван и от противника на принципа "подчини се или умри". С намесата на местната власт в лицето на разузнаването ситуацията се заплита още повече. Развръзката е пищна - атентат, измама, насилие и смърт по улиците.
Първата книга не е много зле като за дебют. Прекалено е многословна, с твърде много пируети на действието около главния герой и с досадната добавка едно-към-ужасно_много в развръзката. Ще видя и следващия том.

Харесах:
В живота има само три вида хора, които никога не можеш да преметнеш — собствениците на заложни къщи, курвите и родната ти майка. 
***
нощта има навик да прибавя тежест на фантазмите
***
Ако даваш съвети на четирсет - ти си досадник. Давай ги на седемдесет и си мъдрец.

понеделник, юли 25, 2016

Лицето

Автор: Дийн Кунц
Издател: Колибри
Година:2013

Подобно на "Невинност", и тук Кунц е изненадващо зле.
В романът е може би най-добрият злодей на Кунц - професорът по литература, анархист по убеждение и изрод по призвание Владимир Илич "Корки" Лапута. Специализирал се по всяването на хаос на всички нива с утопичната цел срутване на настоящия обществен ред, Корки извършва най-разнообразни диверсии: от обезлистяване на градински растения, през наводнявания на търговски центрове, до отвличания и убийства. Високо интелигентен, абсолютно бескрупулен, последователен, организиран и добре финансиран, той е сравним с д-р Ханибал Лектър.
Обаче историята е много зле. Ангели, демони, призраци се мотаят в опит за отвличането на синът на най-нашумялата холивудска звезда. Вместо да се получи свръхестествен трилър от типа на нигите на Джон Конъли, резултат е накъсано действие и дразнещи намеси свише.
Кунц или остарява, или се е изчерпал сериозно.

Харесах:
И през лошите времена, както и през добрите, единствените две абсолютно необходими неща си остават храната и илюзиите.
***
Многото пари крещят, богатството шепне.  
***
Хората, които се занимават с кино, лъжат по двадесет и четири часа в денонощието и само стават по-богати от това.
***
беше на четирсет и две години и скоро щеше да навърши тринадесет
***
Уплашен съм до смърт, но продължавам да бъда безстрашен

четвъртък, юли 21, 2016

Отвъд разлома

Автор: Питър Уотс
Издател: Deja book
Година: 2015

Втора книга на Уотс, второ трудно четене.
  • "Нещата" - чужда форма на живот попада на Земята, за да се сблъска с крайно необичайна и агресивна местна фауна - хората
  • "Островът" - експедиция, строяща телепортираща мрежа през галактиката попада на фауна тип Дайсънова сфера и е използвана за разчистване на сметки там
  • "Второто пришествие на Джасмин Фицджералд" - времето, пространството и вероятностите подлежат на управление, дори и когато има грешки в началото
  • "Слово за езичниците" - в едно алтернативно минало е открито влиянието на електромагнитното поле над мозъка за предизвикване на състоянието на екстаз, но Църквата винаги ще се нуждае от натурални фанатици
  • "У дома" - подложен на модификация водолаз стига до спасителната база, но понятието "дом" вече е различно
  • "Очите на Бога" - мозъчното сканиране е възможно и се прилага, а социопатите са повече от очакваното
  • "Плътта стана слово" - ИИ и човек си взаимодейства до степен на истинско общуване, но човекът държи курсора
  • "Облаци" - нещо в небето се е променило, облаците са сякаш живи и бурите затриват човешката цивилизация
  • "Еднодневка" - човечеството се е изхитрило да въстановява загинали, но завърналите се имат своето виждане по въпроса
  • "Посланик" - опита за Първи контакт се превръща в безмилостно преследване
  • "Делото "Хилкрест срещу Великовски" - дали унищожаването на плацебо-ефекта е наказуемо?
  • "Повторение на миналото" - дядо-евреин успява да сподели спомените си за Холокоста с внука си
  • "Ниша" - подводна станция за геотермална енергия остава с критично малък екипаж и някой ще се пречупи

Харесах:
Планетите са лошите родители на еволюцията. Самата им повърхност насърчава враждебните действия, акто концентрира природните ресурси на ограничени, подходящи за отбрана места, за които може да се води война.
***
Социопатията не е престъпление. Дявол да го вземе, ако не допускаха на борда всички хора с увредена съвест, местата в бизнес класа щяха да останат празни.
***
особено ме дразнят хората, които говорят за любов, когато имат предвид икономика
***
Най-добрите фалшификати са онези, които вече са забравили, че не са истински.

четвъртък, юли 14, 2016

Две луни

Автор: Елена Павлова
Издател: Изток-Запад
Година: 2016

Отдавна чаках нещо ново на  Елена Павлова. Част от разказите съм ги чел преди повече от 10 години, но пък има и няколко нови. Определено не е загубила форма. "Зимно преброяване на вампирите" има потенциал от повест да се превърне в цял роман.

понеделник, юли 11, 2016

Спящата и вретеното

Автор: Нийл Геймън
Издател: Артлайн
Година: 2016

Кратък разказ от най-добрите на Геймън.
Снежанка след историята си е кралица, готвеща се за своята сватба с прекрасен принц. А в съседно кралство три джуджета откриват разпространяваща се сънна епидемия. И вместо към венчилото младата кралица потегля на приключение. В заспалото кралство, отвъд омагьосаната гора, зад стената от розовите храсти, в най-високата кула на замъка спи прекрасна девойка. Единствения буден е една старица. Противникът е от познат вид. Никой не е очаквания персонаж.
Страхотни рисунки.