четвъртък, декември 01, 2016

Кутията на Пандора

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 1992

Последните месеци на СССР. Икономиката вече е в колапс. Корупцията е извън всякакъв контрол а престъпността расте главоломно. Домораслите демократи на Елцин вдигат шум и дават вид като алтернатива на безидейната КПСС. Старата номенклатура не знае какво да прави, освен да се пробва да върне часовника към сталинската епоха чрез военен преврат, но е твърде некадърна за това.
Александрър Турецки и другарите му от прокуратурата и милицията отново са в центъра на събитията - привидно нелепа история с убийство на непознат бързо ескалира в разследване на няколко престъпни групи с членове сред органите за сигурност. Този път не успяват да разплетат възела навреме и преврата избухва, за да се самозадуши за 2 дни. Все пак успяват да попречат на шайката малоумни номенклатурчици в опита да се докопат до пълен контрол над ядрения арсенал.

Харесах:
В писмата си все питаш какво да донесеш. Въпреки победата на нашите демократи тук направо няма нищо за ядене. Ако вземеш една щафета салам, ще ти бъдем много благодарни.

вторник, ноември 29, 2016

Трескави сънища

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Сиела
Година: 2016

Не ми допадна много. Разтеглена готическа история на сблъсък между едни от последните представители на изчезваща раса вампири. Единия - древен, капризен, зъл и глупав, другият - млад, иновативен, добронамерен и глупав. Всичко това на фона на параходите по Мисисипи от
средата на XIX век.
Направи ми впечатление огромната прилика между вампирите тук и в "Слепоглед" на Уотс.

Харесах:
Съжалявам, че го направих и , по дяволите, съжалявам още повече, че ме хванаха.
***
Наполовина мечтател, наполовина самохвалко, но съвсем изцяло глупак.
***
Ако нямаш избор, доброто и злото не съществуват.

четвъртък, ноември 24, 2016

Своенравното хлапе

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Сиела
Година: 2016

Много забавна спейс-опера. Куп задявки със Star trek и сходната му спейс-опера, комбинирано с не особено оригинално поднесена социална сатира на консуматорското общество.
Боен космически кораб, командван от новопроизведен капитан-чешит потегля на първата си мисия сред Космоса в, изследване/опознаване/онождане на галактиката и разумните форми на живот в нея. Екипажът също е нов, а женската му част е подбирана само по снимки. Епизодите на кризи следват един след друг, поведението на капитана и екипажа е пълна гротеска. Тук-там прозираше стила на Ериксън от "Малазанска книга на мъртвите" - легендарни истории, скицирани с няколко думи, подмолни планове, едва загатнати и персонажи с истории като от древни саги. Екипът морски пехотинци беше като Подпалвачите на мостове, но от вселената на Wathammer.
На места се смях на глас.

Харесах:
Всъщност, адютант, управляват ни фашисти. Просто не се наричат така.
***
Раста Ви е колективно луда и да, управляват Ви малоумници.

събота, ноември 19, 2016

Операция "ФАУСт"

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 1994

Хронологично втората книга за Александър Турецки.
Средата на '80-те. Горбачов вече е на власт, но Перестройката все още не е започнала. Войната в Афганистан се ожесточава, вътрешния разпад на СССР продължава. В Москва е взривен вагон на метрото и са набедени арменски националисти. Стажантка в прокуратурата е убита в жилището си от неизвестни лица. Турецки тръгва по следите, а те водят към военните. По-лошо - към конспиративна група в Спецназ на ГРУ. Под лозунги, изчегъртани от нацистката философия и мъглата на психотропен препарат против страх в бойни условия е сформирана организацията "Афганистанско братство". Целта им е да предизвикат ядрени аварии , които да изтребят 70-80% от населението по света, а остатъка да бъде подчинен на нова воинска култура. Всъщност няколко умни и безскрупулни човека на високи позиции подготвят военен преврат и връщане със замах на сталинската епоха на терор, страх и подчинение. Разбира се, Турецки успява да разкрие всичко и да алармира директно Горбачов. КГБ извършва задкулисна чистка, а за награда Турецки и помощниците му са оставени живи. Лична награда от Генсека все пак.
Отново се набива в очи бита в соцлагера - недоимък, черна борса за практически всичко що-годе стойностно, корупция на всички нива и от всякакъв тип. Допълнено с типичния съветски лайфстайл - алкохол по всяко време дори и на работното място, курварлък, подлост и лицемерие дори и спрямо най-близките.

Харесах:
има престъпен свят, където хората извършват рутинни престъпления, но има и престъпен антисвят, където се извършват необичайни престъпления
***
Стопанската милиция наблюдава управлението на столовете и ресторантите и зорко следи търговската мрежа на столицата да краде равномерно, без да се самозабравя. За което крадците проявяват благодарност - снабдяват милицията с хубави продукти...

четвъртък, ноември 17, 2016

Островитяни

Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август
Година: 2013

Странна книга, но увличаща. Структурирана е като описание на острови от фантастичен Архипелаг на сънищата. Част са като описания от туристически справочник, част - исторически справки, част - истории от първо лице. Из цялата книга са разхвърляни фрагменти от истории в пресичащи се сюжетни линии и за по-голямо предизвикателство не са подредени хронологично. До някъде приличаше на космическата уестърн поредица на Резник.
Единственото, за което съжалявам е, че това е 3-та книга от поредица, която явно няма да бъде издадена.

Харесах:
Хората, водещи войни, имаха нужда от карти.

неделя, ноември 13, 2016

Измамата

Автор: Андер де ла Моте
Издател: Сиела
Година:

Последната книга на трилогията.
 Хенрик НР Петершон и сестра му Ребека Нормен продължават да са под прицела на Играта. Манипулирани са да заемат подходящите места за събитието, обозначено в графика като End Game. Само че те са млко по-умни и не чак толкова психясали от очакванията на Водача. Отделно в самата Игра има заговор със собствени цели.
На книгите им личи, че са опит за конкуренция на трилогията на Стиг Ларшон, но пречупени през холивудски стил на сюжетно развитие. Според мен на места беше излишно претрупано с американски английски жаргон и препратки към световната англоезична поп-култура.

неделя, ноември 06, 2016

Бъди ми враг

Автор: Иън Макдоналд
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2016

Втората книга от поредицата "Евърнес" понамалява стийм-пънка за сметка на нано-технологичните si-fi спекулации.
Бягайки от Ордена, въздушния кораб "Евърнес" се заклещва в алтернативна Земя, където ледниковата епоха е в разгара си. Бягството от его пък ги отвежда на поставената под карантина Земя1 - първият свят, отворил портал към алтернативни светове. Технологията там е най-развита и притежават апаратура, с която може да се разчете до кои алтернативни вселени е отварял портали скоковия пистолет и евентуално ще могат да открият д-р Сингх. Проблемът е, че експеримент с нанотехнология, основана на самовъзпроизвеждане на принципа на вируса  е излязъл от контрол (какъв точно е смисъла от точно такава технология ми убягна). Нанотехнологичния вирус е погълнал на 6 милиарда човека и е еволюирал в Съзнанието на Наан (как - съвсем неясно). Оцелелите анклави на хората са под защитата на електромагнитни полета и все още се ласкаят с надеждата, че ще организират контраатака и ще си възвърнат света.
Орденът (група влиятелни политици от Множеството) привлича за агент Евърет М. Сингх - алтернативно копие на главния герой. Пометен при инсценирана автокатастрофа, той е превърнат в киборг от Трин - единствената извънземна раса/цивилизация, установила контакт с която и да е Земя от Множеството. Орденът продължава да иска Инфундибулума (пътеводителя към всички места във всички вселени от Целостта) и Евърет трябва да се сражава с Евърет М.
След още малко очаквани битки, сделки, измами и обрати, екипажа на "Евърнес" се сдобива с исканата апаратура и потегля в търсене на д-р Сингх. Орденът лепва на кораба квантово проследяващо устройство. Евърет М измъква част от Наан извън карантината над Земя1 и остава да я пусне на свобода в някоя подбрана от него вселена. Общо взето всичко е готово за финала.
Артлайн вероятно ще издадат и последната част тази година, което ще е добро разнообразие сред точещите се с години поредици.

Харесах:
Експоненциален растеж. Втората степен е доста страшно нещо в света на математиката.
***
Беше толкова лесно да си прекалено умен.

понеделник, октомври 31, 2016

Тръпката

Автор: Андерш де ла Моте
Издател: Сиела
Година: 2015

Осезаемо подобрение спрямо първата книга.
Хенрик "HP" Петершон продължава да бяга, след като е откраднал текущите средства от анонимната банкова сметка на Играта. Не може да спи, гони го параноята, гризе го носталгия. В една напушена история в дубайската пустиня се оказва набеден за убийство на шведска гражданка. Тове е достатъчно, за да му даде цел - да се върне и да разбере защо е била убита. Единствената следа е нейната фирма, управлявана от бившия ѝ мъж. Въпросната IT-компания се оказва местенце, в което под табелката "кризисен мениджмънт на комуникациите" се занимават с прикриване не неудобни теми за клиентите им. Всъщност стигат много по-далеч - чрез "тролове" и фалшиви личности манипулират дискусии в удобна насока, създават и сриват онлайн кампании и т.н.. Освен това почти сигурно прикриват Играта поне в Швеция.
Ребека Нормен, по-голямата сестра на HP, изживява първата си сериозна професионална криза след кариерния скок благодарение на предотвратения в предната книга атентат. Тя прекратява посещение в Дарфур на шведска министърка и осуетява атентат, засечен само от нея. В резулат е подследствена за тежко служебно нарушение, а в полицейски форум срещу нея започват да се изливат кофи с помия. Личният ѝ живот е объркана история от задълбочила се връзка, афера с жене колега и забивка с непознат. Точно в най-неподходящия момент се оказва на подходящото място, за да измъкне непрокопсания си брат и покрай това да започне обрат в собствената си бъркотия.
В края лошите са прецакани в стил "Бандата на Оушън" епизод пореден, а на зад кулисите се очертават нови мощни сили, които са наясно с Играта и нямат желание да бъде играна на техен терен.
Съвсем скоро ще разбера дали автора ще продължи възходящата линия на развитие.

Харесах:
модерният, свободолюбив човек, прегърнал идеята за поверителност на информацията, картографира сам себе си до най-малките лични подробности
***
Информацията вече не се стича от горе надолу, ами във всички посоки.
***
целия place лесно щеше да издържи дванайсет рунда срещу Вегас за титлата по безвкусица в тека категория

четвъртък, октомври 27, 2016

Заподозрян №1

Автор: Джеймс Патерсън & Максин Паетро
Издател: Ентусиаст
Година: 2013

Книгата е доста под нивото и на двамата автори.
Нова поредица с главен герой Джак Морган. Завършил елитен университет, служил в Афганистан като пилот на хеликоптер в морската пехота, работил за ЦРУ и наследил детективската агенция на баща си. Както и искрено мразещ го брат-близнак, прецакана голяма любов и поведение на първолак в сладкарница без възрастни.
Джак е натопен за убийството на последната си бивша приятелка. Уликите са сериозни и екипа се залавя здраво с разследването. Освен това имат да пазят холивудска звезда с проблемно поведение и страст към дрогата, наети са да разкрият поредица убийства в хотели и трябва да открият микробус с наркотици за мафията. Принципно всичко това предполага едновремено екшън, криминална загадка и дори адвокатски трилър. Отчасти го има, но всичко е претупано набързо, сякаш на авторите никак не им се е занимавало с герои, загадки, интрига или поне сюжет.
Голямото достойнство на книгата е лесния прочит. Похвална е идеята да се пусне е-издание с опция "наем за 30 дни" на 1/2 цена.

Харесах:
Усмивката му беше сияйна, но студена, като зимно слънце върху повърхността на замръзнало езеро.

понеделник, октомври 24, 2016

Черният квадрат

Автор: Фридрих Незнански
Издател: Атика
Година: 2001

Отдавна се каня да прочета началото на поредицата за Александър Турецки. Най-малкото заради удивителните съвпадения между неговата книга "Последният марша" от 1996г. и идването на власт на Путин през 1999г.
Всичко започва в края на '82, когато Турецки е стажант в прокуратурата. Брежнев съвсем наскоро е умрял, Андропов току-що е взел властта и започва краткия си поход срещу корупцията сред държавния апарат на СССР, а войната в Афганистан вече набира сила. Привидно самоубийство много бързо вкарва следствената бригада в пряк сблъсък с недосегаем генерал от КГБ, отговарящ за шпионаж и диверсии на Запад. В дъното е баналното - покрай борбата с "гнилия капитализъм" изчезват много пари в конвертируема валута, а вътре в СССР се провеждат "операции", покровителстващи криминални престъпници. Отделно във вилата на привидно недосегаем зам. председател на Президиума е заформен трезор за "порядъчни хора". В секретен цех се печатат фалшиви долари за икономическа дестабилизация на Запада (от Хитлер през '40 до Саддам през '90-те все го пробват тоя трик, и все се оказва в полза на американската икономика до степен доларите да измесят националните валути на всевъзможните враждебни режими). Успоредно с това текат други дела, помитащи брежневски кадри от високите им местенца, където с години се вихри корупция, на която и африканска диктатура би завидяла. В течението на разследването изплува секретен план в 3 точки: да се откраднат западните достижения в електрониката (правеше се, но терминът ноу-хау се оказа нереодолима пречка); да се поствви под съветски контрол черния пазар на оръжие и наркотици, особено в Третия свят (и това беше направено, но само ускори процеса на корумпиране на спец-органите в Източния блок); да се завладеят с военна сила 15-на страни, притежаващи ключови суровини и да се постави Запада на колене за ресурси до 2000-ната. Последната точка докарва един икономист и още няколко честни люде до опит да предадат информацията на Запад. Защото цената на опита е пълна военизация на обществото и довеждането му до тотална мизерия (и то на фона на обичайния съветски бит от '80-те), както и почти сигурна пълномащабна война със Запада. В края все пак добрите побеждават и не се стига до "измяна на Родината".
Беше добре да си припомня времената на "развития социализъм" - липса на хранителни продукти, липса на жилища, липса на облекло и домакинска техника. Дори и милицията е снаражена  мизерна техника и разбити коли, а възнагражденията са смайващо ниски (от днешна гледна точка). Връзката по телефона с немного отдалечен град отнема по час, във времето, когато на Запад мобилните телефони вече са пуснати в продажба. За сметка на това всички пият навсякъде и по всяко време, всички нарушават законните и това си е общоприето поведение. Бардаците са известни, органите от всички нива ги закрилят и използват за събиране на компрометиращи материали с цел изнудване. Малолетни си продават задника на кавказки чичковци срещу иначе недостижими дрънкулки, мафията открито държи московския хиподрум, а черната борса е дори на ниво будка за цигари. И дъното тепърва ще бъде удряно.
Имаше една интересна подметка, че на лекарка, работила в болница в Афганистан са ѝ плащали във валута. Не съм проверявал, но би обяснило някои неща.

Харесах:
Само на пленумите и сесиите се страхуваме да говорим истината - да не би народът или Рейгън да ни разберат погрешно, не дай Боже!
***
За мен интелигентността не е социална принадлежност, а състояние на душата.
***
Борбата с корупцията в една корумпирана държава е безумна донкихотщина...