неделя, юли 29, 2012

Последната империя

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

След няколко отлични отзива от уважавани читатели, реших че и на мен ми е дошъл ред да чета самостоятелните романи на Сандърсън.
Първият не ме впечатли, ама никак. Най-рекламираното - четивността поне за мен липсваше. В по-голямата част книгата неприятно ми напомняше за Салваторе и безумно тъпата му поредица "Алената сянка".
Обаче в последнта 1/5 книгата рязко дръпна нагоре. Магическите системи на аломантите и ферохимиците (за разнообразие - обяснени подробно и нееднократно) бяха демострирани в живописни схватки в стил Star Wars. А и в края се дадоха повече въпроси, отколкото отговори.
Иначе историята е банална: целият известен свят е обединен в единна държава, скромно наречена Последнат империя, притежавана и управлявана от лорд Владетеля - безсмъртен и безмилостен управник (някаква скучна кръстоска на Иван Грозни с Кашчей Безсмертни). Той контролира всичко благодарение на Министерството (практически - религиозна организация с различни съперничещи си ордение), а оперативното управление е поверено на дворяните благородниците (потомци на стари съюзници на Владетеля, част от които владеят аломантия и я предават на потомците си), които получават за управление плантации, плавателни канали и т.н. Работната ръка е морето от крепостни скаа, безправни, мизерни и тъпкани постоянно. Отделно са странните същества, наричани Мъгливи духове и подложеният на кротко заличаване народ на евреите терисците (владеещи ферохимията). Кръстосването на благородници и скаа е забранено, за да не се появява аломантия сред низшите, но винаги има издънки в тази насока. Група мелези, надарени с аломантия пребивават в столицата и се прехранват с престъпления. Един от тях се свързва с рехавата бунтовническа организация на скаа и сключва договор за свалянето на Империята. Колкото и да е странно, успехът този път не беше дело единствено на решителния сблъсък при шанс 1:1 000 000. Отделно развръзката породи нови загадки, така че ще дам шанс на поредицата.

Харесах:
Новите вкусове са катоновите идеи - колкото си по-стар, толкова по-трудно ги смилаш.
***
Знам как да превърнем някоя неописуемо сложна задача в поредица от по-прости и лесни и да ги решим една по една.
***
смисълът на този живот е да намериш други хора, които да ти вършат работата
***
исторически погледнато, най-добрият начин да се справиш с голяма армия е да разполагаш с още по-голяма
***
Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение.

четвъртък, юли 26, 2012

Изборът

Автор: Виктор Суворов
Издател: Факел Експрес
Година: 1997

Последният роман от поредицата за хипотетичната сталинова секретна служба е най-дългия и най-странния от всички.
Историята стигна до 1939-та, когато чистките сред военните и НКВД са почти приключени, а подготовката за началото на Втората световна е набрала пълна скорост.
Само че действието плавно се отплесна от досегашните разправи с поредните ръководства на чекистите към най-легендарната и най-неясна част: разузнавателната мрежа, изграждана в цяла Европа с цел подпомагане на "освобождаването" ѝ и завършване на Световната революция с глобален СССР.
В историята се появи от никъде магьосник с власт над човешкото съзнание и се сдуши със Сталин. Това за мен скапа чудесната до тук история. А иначе нея си я биваше: Жар-птицата се превърна в първостепенна фигура в историята, изпратена нелегално в Испания тя изгради със собствени сили за броени месеци собствена рекетьорска организация, събираща дългове в глобален мащаб (добре де, прекалено беше, обаче готино).
Финалът принципно беше отворен, макар и с подчертано негативна перспектива.

Харесах:
В същото време нека и не преувеличаваме, нека не наричаме нашите полигони безкрайни. Естествено, те си имат краища. Само че никой не ги знае точно къде са.
***
Колкото по-малко са живите свидетели, толкова по-лесно им е на историците.
***
Не твърдя, че внедряването в световен мащаб на трилитровите бирени халби отведнъж ще премахне всички проблеми на човечеството, но ясно е, че половината проблеми ще отпаднат.
***
Властта на тълпата винаги завършва с диктатура на индивида. Или с крах за всички.
***
Всеки по отделно е против, всички заедно са за.
***
Нека не осъждаме римляните за зверството им. Просто по онова време не са имали кинематографа. Поради техническата си изостаналост са били принудени да се наслаждават на зверството в натура, а не на широк екран.
***
Върху френския ресторант се стовари безумието на руската кръчма.
***
Отдавна искам да се цаня за заместник на дявола.

понеделник, юли 23, 2012

Контролът

Автор: Виктор Суворов
Издател: Факел Експрес
Година: 1997

Резун създава един направо абсурден свят на сталинските "органи", извършващи чистка след чистка през '30-те. Постоянния терор, разстрелите, проверките и контролите са предадени почти като епизоди от компютърна игра - всеки следващ куест е по-завързан от предходния.
Никога не съм срещал намек за отделна тайна служба, подчинена лично на Сталин и несвързана с официалните органи на НКВД или РККА. От друга страна - има хляб в идеята, Сталин в продължение на повече от 10 години избива едно след друго ръководствата на чекистите, успоредно с унищожаването на огромни маси поданици на Съветска Русия, а за противниците му сред болшевиките - да не говорим, така че отделна структура би била полезна.
Разбира се - става дума за роман, макар че Резун не се е удържал от възможността да представи хипотетичния секретен отдел като кръстоска на МИ-6 на Джеймс Бонд с "Лигата не необикновените джентълмени". Всички участници в него са повече от умни и корави, а факта, че самите те минават през месомелачката като жертви ги прави някак по-симпатични.
Всъщност Резун дори и масовите екзекуции представя по един такъв разумно-ефикасен начин. Докато тръснеш глава и се усетиш какво всъщност се върши...

Харесах:
Изобщо изтезание без вопли е несполучливо изтезание. Непълноценно. Като бира без пяна.
***
в гората за разстрели свирепства пролет
***
 Който държи съобщенията, той може да предава команди. Който предава командите, той командва парада.
***
При капитализма всеки си има своя паница, чиния или блюдо. Социализмът е общ казан е справедливо разпределение. При капитализма няма кой да разпределя. Затова капитализмът - това е свобода.
***
Всяка социална справедливост неизбежно поражда властта на онези, които осъществяват справедливостта. Справедливостта е субективна категория.
***
Беше дивен пролетен разстрел.
***
Но колко струва една вече оказана услуга?

петък, юли 20, 2012

Змиеядеца

Автор: Виктор Суворов
Издател: Факел Експрес
Година: 2010

 Покрай всички приказки как ЕС се е превърнал в новия СССР се протегнах в библиотеката на баща ми и започнах една от книгите на Резун, които не съм чел.
Ами не, сорим, но ЕС има още доста да се влачи по корем, докато се превърне в нов СССР.
Романът е кратък, камерен, но успява да възкреси един от най-страшните периоди на СССР - прехода от болшевизъм към сталинизъм. В предходните: гражданска война, НЕП, национализация изродите болшевиките изтребват предимно враговете си (действителни и потенциални), а в този период се избиват едни други - със същия плам и размах.
Романът е романтична версия за падението на "железния" Генрих Ягода - шеф на НКВД, "баща" на тройките и един от най-безмилостните касапи в историята. Кратък, стегнат, интересен и леко наивен на моменти, но пък забавен, интересен и лесно четим.
Ще продължа с другите 2 по темата, Резун отново ме заинтригува като разказвач.

петък, юли 13, 2012

Затвори очи

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2012

На последния Пролетен панаир на книгата по традиция минах през почитаемия г-н Риков и както винаги не си тръгнах с празна торба. По-конкретно втората книга на Джон Вердън.
За моя изненада - тази ми хареса повече и от Намисли си число. Всъщност е добра колко първите книги на Патерсън за Алекс Крос, макар че е доста по-обемиста (и за удобство на читателя пак е отпечатана на дебела хартия).
Този път Вердън пуска своя герой - пенсиониран топ-детектив, в разследване на убийство, което на пръв поглед изглежда невъзможно за разплитане. Убиецът е ясен, жертвата - също, около местопрестъплението всичко е снимано в реално време и все пак разследването забива в път без изход. Оказва се, че с повечко мисъл и наблюдателност може да се открият нови гледни точки, носещи смущаващо разнопосочна информация. Пресявката ѝ носи предимно нови въпроси и твърде малко отговори. Изобщо интригата е на ниво, макар че почти 100 страници преди края започнах да се досещам какво пропускат полицаите.
Още една положителна страна на книгата е, че Вердън понамалил меланхоличите ретроспекции за сметка на разсеяно-преуморено препускане през ежедневието на един доста износен мъж.
С интерес ще подхвана и 3-тата книга, когато я издадат.

Харесах:
Изявлението ѝ бе драматично като първото изречение на роман.
***
Човек, който различава само черно и  бяло, се противопоставя на компромиса.
***
Няма твърда почва, на която да стъпим, освен принципите си.
***
Повечето от тях нямат нужда от терапевти, а от екзорсисти.
***
В един свят без последствия бихме направили какво ли не, но не и неща, за които нямаме желание.

четвъртък, юли 05, 2012

Човекът със сините кръгове

Автор: Фред Варгас
Издател: Колибри
Година: 2009

Отдавна бях харесал анотациите на романите и накрая посегнах към май най-ранния хронологично. Останах много изненадан.
Стилът малко ми напомни за Жорж Сименон, но на фона на комисар Адамсберг комисаря Мегре е направо екшън-герой. Интригата е семпла (много точно спазва правилото убиецът да е сред малцината персонажи в романа), а житейските размисли - покъртително оплетени. Езикът е прекалено богат за семплото действие, малкото събития просто се губят сред словесните карамболи.

Не точно че не харесах книгата, но тя е за четене късна есен в специфично настроение. Като цяло имах усета, че чета театрална пиеса, а не криминале.

Харесах:
човешките същества не уважават предметите, които използват
***
човек не изгубва непременно самоличността си на дъното на тубичка аспирин
***
в тези нощни заведения има прекалено много хора, за да ви забележат
***
Не е сигурно, че здравия стомах ви помага да мислите правилно, но е сигурно, че болния стомах ви пречи да мислите изобщо.
***
Отдръпна се и направи кафе. Много хубаво кафе. Но което не може да замести милувката. Обаче и милувката не замества хубавото кафе.Маниакът подрежда вселената си с точност до милиметър. Иначе няма смисъл да е маниак. Манията е измислена, за да организира света, за да му се наложи, за да овладее невъзможното, за да се защити от реалността.

неделя, юли 01, 2012

Синя луна

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: Колибри
Година: 2010

Тук вече книгите от паранормален трилър окончателно мутираха в сълзлива мелодрама. От 40% от книгата бяха размисли и самосъжаления на Анита Блейк, 40% - пълнеж под формата на подушване, докосване и ритуални сценки с превръщачите наоколо. В остатъка се разви набързо един брутален сблъсък с група безскрупулни търсачи на реликви и подкупени от тях местно ченгета.
Все пак имаше 2 положителни момента: Анита започва да използва все по свободно натрупващата се в нея мощ и най-накрая се изчука с любимия си алфа-върколак. Няма да е в стола на Хамилтън, ако нещата се развият просто и положително, в някой от следващите томове нещо ще се оплеска отново.
Поредицата запада подобно на "Колелото на времето". :(

Харесах:
приличате на фигури от сватбена торта за садомазохисти
***
Нуждаеше се от козметична хирургия на душата.
***
изглеждаше объркан като самотен въздържател сред дегустатори на вино
***
Аз съм предпазлива по природа и параноична по професия.
***
Когато си объркан, говорѝ по работа.
***
Ако продължаваш да търсиш, понякога намираш точно каквото ти липсва, каквото и да е то.