Намисли си 4исло

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2010

Книгата ми беше птрепоръчана горещо от почитаемия г-н Риков и както обикновено - не ме подведе.
Историята започва с най-добрата завръзка на трилър за сериен убиец, която съм чел - жертвата намира плик, в който непознат е сложил още един плик и послание, предизвикващо да си намислиш число и после да го отвориш. 4ислото съвпада и оттам се отпочва!
За добро или зло това е първия роман на автора - според мен биха могли да се попрoпусне това-онва от размислите и усещанията не детектива, за сметка на това в 3/4 от книгата криминалната загадка е на нивото на майсторите в жанра. Всичко е логично, застъпващо се и въпреки това - изненадващо. Само едншпила не ми допадна - всички следи се кръстосваха при един-единствен човек, а ченгетата въпреки параноята, ставаща част от светогледа им, не се захващат да ровят в биографията на този човек в търсене на следа към убиеца. Иначе в книгата са спазени каноните на поджанра - убиецут е гениален, методичен и напълно откачен, детектива е свръхинтелигентен, с разбит живот който се опитва да закърпи, около него щъкат амбициозни прокурори и тъпи началници, единствения свеж полъх е в лицето на вторестепенен детектив от старата порода - саркастичен, груб, непочтитетелн и подчертано политически НЕкоректен.
Много приятна книга, само как им даде сърце на издателите да е пуснат на хартия, дебела почти 1 mm на страница.

Харесах:
Той ще върне това, което отне, когато получи това, което е дал.
***
оставаше много по-дълго в собствената си глава, отколкото в света
***
Умът му се бе превърнал в писта за надбягвания - без изход и без финиш.
***
Смъртта и съмнението са единствените сигурни неща в този живот.
***
уморената усмивка на сериозен човек, който е принуден да се разправя с идиоти
***
шефът ти никога не трябва да разбира от друг онова, което би трябвало да е научил от теб
***
онзи глупав принцип, заради който малките момченца се бият с пластмасови лопатки на пясъчниците, а възрастните мъже налитат на бой  в баровете