петък, март 30, 2012

Карнавал на трупове

Автор: Рей Бредбъри
Издател: Делакорт
Година: 1996

Сборник къси разкази  на ужасите. Разочароващо слаб.
"Малки смърти", "Приятни вибрации" имат потенциал, но краят ги разваля.  "Инструменталистът" и "Вампир" биха могли да се пренапишат много по-добре, като пак си останат кратки и стробоскопични.
Имам чувството, че това може би са от най-ранните творби на Бредбъри. Определено не са на нивото на хубавите му книги.

Харесах:
масов убиец на хорски надежди

сряда, март 28, 2012

Назад по линията

Автор: Робърт Силвърбърг
Издател: Бард
Година: 2010

Много приятна книга. Не е особено потресаваща, но е с добър замисъл и приятен разказ.
В не чак толкова далечното бъдеще цивилизацията е претърпяла  доста промени - човечеството поне в развития Запад живее в подземни мегаполиси с контролиран климат, нравите и наркотиците са много свободни, а ефекта на Бенчли позволява пътуване назад във времето. Точно пътешествията в историята са центъра на романа: възможността за посещение на миналото дава нов поглед върху историческите събития, но и носи опастност от промяна на хода на историята. Пътешественици се придружават от времеви кирери, а патрулът на времето бди за изменения на бъдещето. В центъра е поставен младеж, който не знае какво да прави с живота си и почти случайно решава да стане времеви куриер. Неговата специалност е историята на Византия и той води богати отегчени съвременници в различни моменти от нея - кои обикновени, кои драматични. Времевите куриери си живеят добре - когато са в почивка могат да прескачат свободно назад, въртят и дребни далавери, подобряващи живота им навсякъде, понякога дори с заиграват със собствените си фантазии (кой търси как да се самоизличи чрез убийството на далечен предтеча, кой чука прабабите си). Късата кариера на главния герой е олицетворение на този живот - започва добре, а излязъл от контрол турист в съчетание с известна глупост проваля всичко.
Книгата много ми напомни за Хайнлайн от "Странник в странна страна" и "Отвъд залеза" - същият хипи-светоглед, доминиран от леки дроги и свободна любов. Времевите парадигми и парадокси бяха добре описани и обмислени, макар че фабулата не е драматична като в "Гръмна гръм" на Бредбъри или "Отново и отново" на Саймък. тази книга на Силвърбърг е някак си като далечен предходник на "Roma eterna", макар че си е тайм-фантастика, а не алтернативна история.
Колко стара е книгата усетих едва когато се подметна за "събития" от 2010, които всъщност не са се случвали, при това с тон, с който фантастите говорят за предполагаемото бъдеще. Книгата се оказа писана през 1969-та, което ми обясни доста от духа ѝ.

Харесах:
Страдам от съчетан пристъп на трънчета в задника, досада към света, запор на сметка заради просрочени данъци и смътни амбиции.
***
ако през 1935 бяха чули за естетична генетика, щяха да я сетнат за фашистко или комунистическо посегателство срещу правото на свободните хора да имат грозни деца
***
Никой не ръкоплясна на дебнещ джебчия, затова пък мнозина насърчават отявлените разбойници.
***
Децата са толкова мило откровени, нали? И във всички епохи са очарователно зли.
***
Само гаднярите, изродите, психарите и извратените отиват на такива екскурзии, което означава, е за тях винаги има опашка от чакащи.

петък, март 23, 2012

Мъжете, които мразеха жените

Автор: Стиг Ларшон
Издател: Колибри
Година: 2009

Подходих с големи очаквания към книгата, заради многобройните положителни отзиви за филмите (и шведските, и американския римейк на първия). Това е и основната причина да чуствам до някъде разочарован от романа.
Идеята дава предпоставк за нещо интересно: журналиста Микаел "Кале" Блумквист е осъден за клевета, тъй като не успява да представи доказателства за скандална статия, обвиняваща финансов магнат в трафик на оръжие за войните в бивша Югославия. В опит да спаси своя независим разследващ вестник "Милениум" той се оттегля в дълбоката провинция, приемайки предложението на оттеглил се индустриалец да разследва изчезването/убийството на племенницата му преди 37 години. След сравнително мудноначало историята започва да набира скорост след средата на книгата. Анализ на новосъбрани снимки сочи, че изчезналата племенница се е изплашила от някого, а в гората някой стреля по Блумквист и за малко не успява да му пръсне мозъка. Пробив в разследването е декодирането чрез Стария завет в Библията на записка в стар дневник, водеща към убийство в средата на миналия век. Тук се включи и интересния образ вкнигата - самоизключилата се от социума Лисбет Саландер (водят я под опека на държавно назначен адвокат; пребивавала е в психиатрии, но не е ясно дори колко и дали е увредена). Младото момиче има странен външен вид (всъщност от моя гледна точка - не чак толкова странен), асоциално поведение и дарба за изравяне на информация (комбинация от фотографска памет, остър разум и хакерски умения на световно ниво). Включвайки се като помощник на Блумквист тя успява да изрови още убийства, имащи връзка със Стария завет, а в последствие и да свърже убийствата с член на фамилията на индустриалеца. Тук вече събитията се отплеснаха от детективска история в трилър - серийни убийства, тайно леговище, измъквания на косъм и т.н. атрибути на стандартната история. Изненадата беше само в нетрадиционния "щастлив край" на разследването. Другата изненада беше набързо развъртяния мач-реванш с финансовия магнат: хакнатия личен лаптоп и небрежното отношение към силно компрометиращи данни дадоха в ръцете на Блумквист камари от информация за подсъдни манипулации и незаконни сделки по цял свят. Краят беше бърз, особено след като Саландер опразни всички сметки на магната, а колумбийските наркотрафиканти загубиха солидни суми.
Стилът на разказване на  Ларшон е много приятен, историята като цяло е логично построена. Разбира се, има го заличтането по "хакерството" - анонимното братство от гениалните асоциални чешити, които могат да пробият всяка защита и да получат всяка информация, стига да е на компютър в Мрежата. Нелогична за мен беше само личната връзка на Блумквист и Саландер, особено прерастването в любов при Лисбет. Просто образите не си пасват.
Историята не е лоша, но не е чак толкова грабваща, за да захапя веднага следващата книга. Все пак мисля първо да изчета книгите, а после да гледам филмите.

Отклонение: Това е първата книга, ковто си купих от магазина на М-тел. Ако ще продължавам, ще трябва да намеря начин за сваляне на DRM защити, за да мога да качвам книгите на Киндъла, четенето от екрана на телефона ме дразни, а и софтуера не ми е чак толкова удобен. Другият вариант е нов четец, което също си е решение.

Харесах:
Саландер се вписваше в цялата картина точно колкото трактор на изложение за лодки
***
Никога не се бе смятал за творец, но знаеше, че е дяволски добър дизайнер.
***
роднинската връзка не е гаранция за обич
***
След това времето се оправи и температурие се качиха ди приятните минус десет градуса.
***
импулсивните действия водеха до усложнения, а усложненията от своя страна - до неприятни последици
***
информационен наркоман с доста либерални разбирания по отношение на етика и морал
***
Борсата е нещо съвсем различно. При нея не става дума за икономика или за производство на стоки и предлагане на услуги, а за чиста проба фантазьорство, при което някой на всеки час решава, че едно или друго предприятие се оценява на еди-колко си милиларда повече или по-малко. Това няма общо с действителността или с шведската икономика.

понеделник, март 12, 2012

Хирургът

Автор: Тес Геритсън
Издател: Сова
Година: 2002

До сега не бях чел нищо от този автор, а резюметата изглеждаха прилични. Книгата и тя излезе такава - приличен трилър, клиширан, стегнат и добре написан.
Отново предъвкваната тема за тандем серийни убийци, който продължава да действа и след смъртта на доминиращия психопат. Пак стериотипния тандем на красиво овдовяло ченге и красива оцеляла жертва. И обичайния антураж от повече или по-малко талантливи или досадни ченгета плюс задължителния профайлър (вместо обичайния полу-идит тук той е най-зловещия образ). И обичайната поредица трупове, лутане, грешки, пробиви, любов и хепиенд в мърляво мазе.
Принципно става, но дори не е близо до по-слабите творби на Патерсън, да не говорим за Харис.

Харесах:
злото може да бъде толкова обикновено
***
Пистолетът можеше да се окаже както най-добър приятел,така и най-лош враг. А понякога и двете едновременно.

четвъртък, март 08, 2012

Брат Од

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2008

Тази книга е много над предната, но все пак не можа да ме грабне, колко първата история за Од Томас.
Виждащият призраците на останалите в нашия свят мъртъвци младеж отива в манастир в планините на Калифорния. Мястото е малко странно - към манастира има дом за деца с умствени и физически увреждания, а в мазето живее най-великия жив физик, приел монашеството и продължил с изследванията си. За съжаление, Кунц се е поддал на изкушението да прибегне до стериотипа на гениалния Джекил/Хайд, което ме разочарова. Но все пак историята не е лоша, въпреки прекаляването с диалозите, които на моменти са почти досадни.
Забавно беше, че Кунц продължава с подхвърлянията на намеци за други, неописани приключения на Од Томас, които явно са били не по-малко драматични от разказаните в романите.

Харесах:
Когато се надяваме, обикновено не се надяваме както трябва.
***
Много нещо съм научил от романите и част от него дори сеоказа вярно.
***
В нашият век не саможертвата и себеотрицанието, а себелюбието и саморазрушението са основите, на които се градят новите героични митове.
***
Ако смъртта е твоят занаят, едно оръжие не стига.
***
Човешката история е парад от глупци, в които аз съм начело и въртя палка като мажоретка.
***
-Изглеждате прозрачен, прям, дори простодушен.
-Благодаря, сър.
-Но подозирам, че сте нееднозначен, многостранен, дори сложен.
***
Любопитството ми беше узряло в нездрав интерес, а интересът беше деградирал в нещо мрачно.
***
Това беше слуховото преживяване, което всеки хевиметъл рапсод е търсил цял живот: бронзови стени от звук, които се свличат в оглушителна лавина.
***
Друго си е било в славните дни на Карлоф и Лугоши. Сегашните луди учени нищо не отбират от  мелодрама.
***
Парите и красотата са полулярно средство за защите срещу тегобите на този свят, но и двете не могат да променят миналото.

събота, март 03, 2012

Чудакът Томас - Завръщането

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2007

 Тази е по-слаба от "Чудакът Томас". Липсват хубавият разказ и интересната история, действието е твърде познато от другите предходни книги с подобна тематика (по-специално "Лицето на страха" и "Вуду").
По петите на Од Томас - младежът, виждащ блуждаещи духове и забъркващ се в каши покрай тях, е една откачена на тема вуду и паранормално красавица, водеща тройка социопати. За съжаление цялата история се сведе до банално надлъгване и клиширана битка в изоставен след бедствие хотел сред пустинята Мохаве. Кунц прибягна към употребата на "чудодейна намеса" във вид на пума, а той по принцип не е от авторите, изпадащи до подобни изпълнения за оправяне на сюжетни каши.
Ще захвана и "Брат Од", за да приключа тази поредица. Дано там да е над нивото на добре написана ширпореба.

Харесах:
Радостите на живота могат да се открият навсякъде. Далечните кътчета на планетата предлагат само екзотични начини да страдаш.
***
писането е един вид душевна химиотерапия срещу психологическите ракови тумори
***
Подигравките на приятелите са здравословни и те предпазват от глупостта.
***
Онези, които са оперирани от чувство за хумор, винаги задават въпроси.
***
Колкото е по-плитка  една ценностна система, толкова по-ревностно я прегръщат мейните поклонници. Най-гръмогласните и най-фанатизираните са тези, устоите на чиято вяра са разклатени.
***
все едно да кажеш, че Хитлер е бил художник, чието хоби е било политиката