Чудакът Томас

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2005

Една от най-добрите книги на Дийн Кунц.
В самото начало книгата е завладяващо странна, после става гротескно-смеша, тихомълком се превръща в пълноценен ттрилър и завърши като истинска драма. Всичко това в 340 страници.
Историята доста съвпада на "Шесто чувство" - младеж в малък град някъде в пустинята Мохаве  вижда мъртвите, които по някаква причина са останали като духове в нашия свят, разбира ги и понякога им помага да изчистят сметките си, за да намерят покой. Освен това вижда и нещо по-притеснителни - духове не от нашия свят, които се струпват карй места на масови трагедии и сякаш се хранят или забавляват от страданието на хората. Именно тези духове (бодак) го привличат към странен мъж, настанил се отскоро в градчето. Неофициалното посещение да домът показва наличието на много пари и притеснителен интерес към масови и серийни убийци. Привличането на вниманието на шерифа и започването на дискретно полицейско проучване стартира насилието. Както става в трилърите: добрият супергерой успя да предотврати касапницата, но понеже това е книга Кунц - не съвсем и на кофти цена...
Веднага започвам "Брат Од" - определено имам какво да се очаква от тази поредица романи.

Харесах:
движенията му бяха бавни като разрастването на плесен
***
последователното загряване и охлаждане закалява металите. но размеква човешкия мозък
***
През двайсетте години на живота си съм бил на много тъмни места: в някои нямаше светлина, в други - надежда.
***
сънища, напомнящи гъста сметана, при събуждането се превръщат в обезаслено мляко
***
Д седиш като на тръни не е като да си бдителен.
***
Известията, които донесе, не бяха нито толкова мрачни, колкото се опасявах, нито пък толкова хубави, колкото ми се искаше.