Високи залози

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2011

Ако наистина Патерсън е написал лично тази книга - силно съм разочарован. Ширпотреба, при това банална.
Отникъде се появява племенница на Алекс Крос, която не е виждал от 20 години. При това - в чувал, мината през месомелачка. Бързо се стига до факта, че е била скъпа проститутка. Успоредно с това Секретната служба (некадърно преведена порди липса на познания) по заповед на вицепрезидента започва разследване на информация тайнствена личност с псевдоним Зевс, която е с дебели връзки в Белия дом и е затънала в нещо гнусно (това е слабия момент - "разузнавателна" информация като посочената или няма да привлече внимание, или трябва да съдържа доста повече от смътни подозрения). Двете разследвания сравнително бързо се събират - Зевс е клиент на скъп бардак, в който е поработвала и г-ца Крос. По същото време малък екип от бивши агенти бързо и ефикасно "почиства" следите към Зевс. Естествено, Провидението си имаше своя скрит коз и въпреки всичко и всички Алекс Крос стигна до истината. Всъщност точно тази сценка беше единствения силен момент в романа - агент-ветеран не се поколеба да екзекутира публично Зевс, за да го премахне преди да изригне най-гадния скандал в историята на Белия дом, при това с ясното съзнание че тълпата въоръжени агенти и полицаи наоколо ще го надупчи преди жертвата му да падне.
Цялото това постно и клиширано действие беше допълнено за обем с безкрайно разтакаване на Алекс Крос около болничното легно на престарялата му баба. А за да не се губи съвсем читателския интерес свръх-злодея Кайл Крейг се обади на Крос за да го информира, че продължава го наблюдава отблизо и смята да изиграят още един рунд.
Ама друг път.

Харесах:
по-луд от плъх на амфетамини