Гарнизон Василиск

Автор: Дейвид Уебър
Издател: Бард
Година: 2011

Това вече съм го чел - в поредицата за Воркосиган на Бюджолд.
Свръхспособен офицер - почитаемата капитан Хонър Харингтън, се оказва в ролята на трън в очите на по-висши офицери и в резултат заедно с корабът си се оказва в най-забутаният пост на звездно кралство Мантикора. Хиперпространственият възел Василиск е анексиран, за да подсигури прехода между Мантикора и агресивно разрастващата се империя на Народна република Хейвън, но наличието на разумен живот на планета в него и сложни вътрешни компромиси между различните политически фракции превръщат анексията в един доста хлабав контрол. Ключов за него е участието на Мантикорския космически флот, а неговият ръководител е превърнал службата на Василиск в еквивалента на кошче за офицерски отпадъци. Поне до изпращането на капитан Хонър Харингтън. Тук вече действието се провлачи твърде много около семплата фабула. Просто Хейвън подготвя "народно въстание" на аборигените, съпроводено с клане на инопланетяни, а 3 бойни ескадри случайно щяха да се окажат достатъчно близо, за да "въстановят реда и да осигурят сигурността". Както става при сложните операции - графикът се обърка, а Харингтън реагира твърдо и с наличните ресурси успя да смаже бунта (не че 10 000 дрогирани аборигени с примитивни винтовки е голяма сила) и да унищожи тежковъоръжен "търговски" кораб на Хейвън. Последва подобаващо повишение, награди и разбира се - нов, по-голям кораб. Хип-хип - ура!
Поредицата се очертава пълно клише - момиче от народа си пробива с талант пътя нагоре в аристократична система, обаче пък е приятно написана и има някои щрихи от "старат школа" (поне беше опитано да се даде  правдоподобно изглещждащо описание на хиперпространствения транспорт и използваните технологии). Определено е класи над "Стен" или "Кобра".

Харесах:
Ако някой от нейните офицери се нуждаеше от порицание, щеше да го получи задължително насаме - също както похвалите се получаваха задължително на всеослушание.
***
моят дълг не зависи от онова, което другите правят или не правят, за да пренебрегнат своя
***
никога не е зле да прехвърлиш част от заслугата (и от отговорността) на по-широки рамене