вторник, май 25, 2010

Няма смисъл

Автор:  Иво Сироамхов
Издател:  Сиела
Година:  2009

Отдавна надничам в сайта на Иво Сиромахов. Допадат ми неговите писания - кратки, цветисти и непорщаващи на кичозната олигофрения, опитваща се да залее т.нар. "публично пространство" и каквото може извън него.
За пръв път обаче се захванах с цял негов сборник. Четох го на почивки - след 10-ина прочетени фейлетона правех почивка от няколко дни, защото получавам пресищане и започвам да губя от сарказма.
Най-много харесах "Монолози пред микровълновата печка" - всъщност дори не е толкова смешна, колкото страшна, защото написното е много вярно поне за мен.
Харесах твърде много лафове, така че мога единствено да препоръчам прочита на книгата от край до край. Струва си.

събота, май 22, 2010

Творецът на магия. Войната на реда

Автор:  Л. Е. Модезит-малдши
Издател:  Бард
Година:  2003

 Първата двойка романи общо-взето ми хареса и се подлъгах веднага да зпочна втората. Сбърках. Всеки роман е 2/3 повторение на сюжет от предходния, а на 4-тото поредно вече ми писна.
В "Творецът на магия" действието се развива няколко века след събитията от "кулите на залеза". Младеж от Реклюс на име Дорин е изпратен с още 2-ма в изгнание на континента Кандар, където Белите магьосници от Ферхавен завзимат континента. Изнаниците се оказват в центъра на мелето, успяват да претрепят голяма част от войските на Белите, включително и най-могъщия Върховен магьосник в историята, но накрая се спасяват с бягство. Карйният резултат е, че на Реклюс се оформя анклав на инженери, работещи с Ред, които изработват параходи и боравят с бойни ракети (принципно парата би трябвало да е изпълнена с Хаос, а барута да е лесно въпламеним от Белите). Всичко много добре, но скромния ми личен опит в коването и шлосерството сочат, че сам човек с ръчни инструменти и без познания по математика няма голям шанс за година да построи парен двигател, съединител, редуктори и витло, които общо взето от раз и да проработят приемливо, пък дори и да е магьосник.
"Войната на Реда" е още няколко поколения по-късно. Белите са започнали поредната фаза от превземането на Кандар (необяснимо бавно се развива инвазията им с оглед на огромното превъзходство, което им осигурява магията спрямо регулярните армии срещу тях), група инженери, лечители, магове и бойци се отправя доброволно на континента, за да им противостои. Предадени в последния момент от свои и разгромени, оцелелите се оттеглят да ближат рани на родния остров без един - млад инженер-бунтар на име Жюстен. Преследван от Белите успява да се набута в пустиня, но там го чака съдбата в лицето на красива друидка от Наклос - тайнствена страна в края на континента, почти неподдържаща връзки с останалите. Там живеят Ангели (без пояснения дали са тези от Легендата - оцелели от война в космоса) и балансират едновременно Ред и Хаос. С новополучените познания Жюстен се връща в Реклюс и изработва парен бронетранспортьор, балон и боен лазер. Така снаражен тръгва с брат си - Господаря на бурите Гунар и 1 морски пехотинец в директен рейд срещу Ферхавен - столицата на Белите. В директния сблъск със Съвета на Белите победата е на правилната страна, Ферхавен е унищожен, а общото ниво на Хаос и Ред в света много рязко спада. Така света тръгва от нова начална точка - магията е рязко отслабена, а освен Белите и Черните вече има и Сив магьосник.
Модезит е поредния автор, който ме изумява - напипва нелоша идея, а после я превръща в серия посредствени романи.

Харесах:
Действителността има две страни . От едната страна имаме това, което действително съществува, от друга - онова, в което вярват хората. Двете рядко се припокриват.
***
Всяко управление, основано върху дълбоко вкоренени и широко разпространени вярвания запазва своята устойчивост, докато тези условия са налице.
***
Хората запомнят това, което искат да запомнят.
***
С война не можеш да промениш нечий начин на мислене, можеш само да го убиеш.
***
-Наборните армии не са така добри, както професионалните...
-Така е, но пък са многобройни.
***
Коването само по себе си не е трудно. Трудното е да разбереш каквоточно трябва да изковеш.
***
Знаеш ли, най-лесното е да мечтаеш за нещо, когато знаеш, че то е осъществимо. Трудното е да го направиш.
***
Нещата не се правят само със сила, а и с време.
***
Топлият хляб е за предпочитане пред студените приказки.
***
доброто понякога може да бъде по-разрушително от злото
***
Вие сте не само смел, но и безумец. Аз съм само безумец.

понеделник, май 03, 2010

Вълшебството на Реклюс. Кулите на залеза

Автор:  Л.Е. Модезит-младши
Издател:  Бард
Година:  2003

Тухленият формат и зрелищната корица в комбинация със "Сказание..."том 1 доста дълго време ме удържаха в страни от тази поредица. Оказа се, че бъркам в преценката - книгата не е типичен "меч&магия", а е доста близо до поредиците за Землемория на Урсула ЛеГуин и Дарковър на Марион Зимър Брадли. Все още не ми е съвсем ясна системата хаос-ред (на моменти напомня за Дозорите на Лукяненко), на която е основан света на Реклюс, защото в 2-та романа се показваха различни времеви периоди, в който герои с различни наклонности действат в различаващи се ситуации.
Първият роман "Вълшебството на Реклюс" ми напомни и за братя Стругацки - група индивиди, оценени като непригодни към подреденото и стремящо се към съвършенство във всичко общество на остров Реклюс са стоварени като "обезопасители" на континент, в който Хаоса е владял до преди 2 века и все още е могъщ. Оттам нататък всеки тръгва по своя път, като гледната точка е фокусирана върху младия тоягоносец Лерис (оказал се син на един от най-могъщите Творци на Ред в Реклюс). Започнолото крайно неясно пътешествие се превръща в търсене на собствената същност и определянето на бъдещия магьосник като Бял (хаотичен и вероятно зъл), Черен (създател на ред и не непременно добър) или Сив (по нещо и от двете но без крайности). Според мен автора е наддценил някои аспекти на героя си - просто не се държи като 14-16 годишен, а по-скоро като 20 години по-възрастен и доста по-препатил.
Вторият роман е хронологично по-ранен, в "Кулите на залеза" се разказва историята на създаването на поселението на черните магьосници на остров Реклюс и техните първи схватки с Белите магьосници, изграждащи своята континентална империя от Ферхавен. Тук вече имам много въпроси - просто Господаря на бурите и опърничавата му половинка се държат не по-малко хатично и разрушително от белите, а и нещо в прилагането на реда не е както в предната книга. Отделно от това остава неразяснена вметката за древна война в небесата, прокудила на тази планета оцелелите от междузвездна раса.
Прави ми впечатление, че в първата стилът на разказване и диалозите по-добри, а във втората е вложено доста размисъл относно функцуинирането на един свят от гледна точка на климат, селско стопанство, занаяти, търговия, политика, корабоплаване и обществено устройство.
Като цяло поредицата изглежда обещаваща или поне различна от обичайните фентъзи-серии, ще видя как са другите 4 романа.

Харесах:
Не е трудно да си циник, когато те пращат на приключение, което ти е неизвестно. И то хора, които налагат неизказани правила по неизречени начини.
***
Има занимания, в които дръзновението не може да компенсира липсата на опит.
***
-Невъзможен си.
-Само по някога. През останалото време се стремя към съвършенство.
***
поначало е за предпочитане да избегнеш схватка отколкото да я спечелиш
***
Ние решение ли търсим, или за теб е по-важно да ме обидиш?