Творецът на магия. Войната на реда

Автор:  Л. Е. Модезит-малдши
Издател:  Бард
Година:  2003

 Първата двойка романи общо-взето ми хареса и се подлъгах веднага да зпочна втората. Сбърках. Всеки роман е 2/3 повторение на сюжет от предходния, а на 4-тото поредно вече ми писна.
В "Творецът на магия" действието се развива няколко века след събитията от "кулите на залеза". Младеж от Реклюс на име Дорин е изпратен с още 2-ма в изгнание на континента Кандар, където Белите магьосници от Ферхавен завзимат континента. Изнаниците се оказват в центъра на мелето, успяват да претрепят голяма част от войските на Белите, включително и най-могъщия Върховен магьосник в историята, но накрая се спасяват с бягство. Карйният резултат е, че на Реклюс се оформя анклав на инженери, работещи с Ред, които изработват параходи и боравят с бойни ракети (принципно парата би трябвало да е изпълнена с Хаос, а барута да е лесно въпламеним от Белите). Всичко много добре, но скромния ми личен опит в коването и шлосерството сочат, че сам човек с ръчни инструменти и без познания по математика няма голям шанс за година да построи парен двигател, съединител, редуктори и витло, които общо взето от раз и да проработят приемливо, пък дори и да е магьосник.
"Войната на Реда" е още няколко поколения по-късно. Белите са започнали поредната фаза от превземането на Кандар (необяснимо бавно се развива инвазията им с оглед на огромното превъзходство, което им осигурява магията спрямо регулярните армии срещу тях), група инженери, лечители, магове и бойци се отправя доброволно на континента, за да им противостои. Предадени в последния момент от свои и разгромени, оцелелите се оттеглят да ближат рани на родния остров без един - млад инженер-бунтар на име Жюстен. Преследван от Белите успява да се набута в пустиня, но там го чака съдбата в лицето на красива друидка от Наклос - тайнствена страна в края на континента, почти неподдържаща връзки с останалите. Там живеят Ангели (без пояснения дали са тези от Легендата - оцелели от война в космоса) и балансират едновременно Ред и Хаос. С новополучените познания Жюстен се връща в Реклюс и изработва парен бронетранспортьор, балон и боен лазер. Така снаражен тръгва с брат си - Господаря на бурите Гунар и 1 морски пехотинец в директен рейд срещу Ферхавен - столицата на Белите. В директния сблъск със Съвета на Белите победата е на правилната страна, Ферхавен е унищожен, а общото ниво на Хаос и Ред в света много рязко спада. Така света тръгва от нова начална точка - магията е рязко отслабена, а освен Белите и Черните вече има и Сив магьосник.
Модезит е поредния автор, който ме изумява - напипва нелоша идея, а после я превръща в серия посредствени романи.

Харесах:
Действителността има две страни . От едната страна имаме това, което действително съществува, от друга - онова, в което вярват хората. Двете рядко се припокриват.
***
Всяко управление, основано върху дълбоко вкоренени и широко разпространени вярвания запазва своята устойчивост, докато тези условия са налице.
***
Хората запомнят това, което искат да запомнят.
***
С война не можеш да промениш нечий начин на мислене, можеш само да го убиеш.
***
-Наборните армии не са така добри, както професионалните...
-Така е, но пък са многобройни.
***
Коването само по себе си не е трудно. Трудното е да разбереш каквоточно трябва да изковеш.
***
Знаеш ли, най-лесното е да мечтаеш за нещо, когато знаеш, че то е осъществимо. Трудното е да го направиш.
***
Нещата не се правят само със сила, а и с време.
***
Топлият хляб е за предпочитане пред студените приказки.
***
доброто понякога може да бъде по-разрушително от злото
***
Вие сте не само смел, но и безумец. Аз съм само безумец.