неделя, април 27, 2008

Да събудиш Динозавър

Автор: Андрея Илиев
Издател: Световит
Година: 2008


Още една книга на Андрея Илиев, в която събития от криминалните хроники се вплитат в цялостна история. Отново в разследване на събития в "сенчестата" част на родината е въвлечен Деков - бивше ченге, настоящ адвокат и бизнесмен. Отвлечен е внукът на бивш генерал от ДС с прякор Динозавъра. Финасовия ресурс за разследването е почти неограничен, бъркотията - пълна (преплитат се няколко фалшиви следи, водещи в опасни посоки), а противникът - изключително опасен (бивш офицер от ВКР, създал собствена висококласна престъпна структура, занимаваща се отвличания, кражби на коли и убийства). В края все пак по-силния печели (Деков и неговите съдружници Крушата и Хищника са си сериозна сила в подземния свят, а за техен съюзник се обявява и най-големия нарко-бос в София), но този път има загуби сред, хм, не точно "добрите", по скоро - "нашите". Крушата загива малко тъпо (Деков на стари години си позволява да се лиши от параноята, а в неговия "бизнес" това си е недостъпен лукс), а съпругата му Гена е взривена погрешка в автомобила на Деков (тук има за мен несъответствие - Деков е богат, легално, а кара стар кърпен Пасат).

Книгата оставя смесени чуства - има ли всъщност "добри"? Корумпирани полицаи, крадливи бивши соц-величия, офицери с гнусен характер и странен морал, бизнесмени-тарикати, неудачници с психически отклонения - всички изглеждат реални, начина им действие - познат до болка...
Стилът малко се различава от този, което считам за "обичаен" за Андрея Илиев - доста по-брутален и вулгарен, но подозирам че редакцията на Владо Даверов си е дала отражението.

Харесах:
Ако е поредната му прислужница или просто гараж на оная му работа, всичко пропадаше.

сряда, април 23, 2008

Когато ангелите подивеят

Автор: Андрея Илиев
Издател: Сиела
Година: 2008

Типична книга на Андрея Илиев - сюжета не съдържа криминална загадка за читателя, героите действат просто, логично и брутално. Впечатлявам се, как една история може да се разкаже в по-малко от 200 страници, а по нея спокойно може да се направи 2 часа екшън-филм.
Отново по мотиви от ежедневните публикации в криминалните хроники автора блестящо е съставил страхотен сюжет - двама убийци психопати правят опит да се укрият в провинцията от вече бившия си покровител (високопоставен съдия с дебели връзки, решил да си "отреже опашката на гущера"), като пътьом забъркват 2 нови каши - отвличат и убиват малолетно цигане на магистралата и убиватна селски черен път баровец, който пък е бос на иманярите в България. От тук нататък започва екшъна - заподозрян за убийството на боса е негов заместник, който живее наблизо и трябва да открие истинските убийци, преди да го полицаите закопчаят или по-лошо - да го докопа претендента за поста на боса, намесват цигани, тръгнали на кръвно отмъщение, и разбира се Деков - бившото ченге с неговия екип. Развръзка има, край - също, но както е типично за автора - нагарча.

Харесах:
-Ще стане циганска работа!
-Ще стане хубава работа, щото ще се развали българската работа!
***
Все едно да наденеш на клоун войнишка каска с надеждата, че ще получиш суров командос.
***
Замислен циганин е точно толкова готино, колкото евреин с мотика.

вторник, април 22, 2008

Чупливи неща

Автор: Нийл геймън
Издател: Бард
Година: 2007

Нийл Геймън за мен има странната дарба да пише на ръба - на хоръра, на фентъзи, на мистиката. Някои от нещата в този сборник са почти гадни, от други те побиват тръпки по гърба, трети имат странен почти щастлив край. Идеите са странни, почти зловещи и много тъжни/сиви/меланхолични/безнадеждни като усещане.
Страшно харесах разказите за Шерлок Холмс в света на Лъвкрафт, за месеците, разказващи истории край огъня, за гастрономическия клуб и птицата феникс и разбира се за приключението на Шадоу от "Американски богове" в Шотландия (част от тази и стория е май е използвана във филма "Беоуф").
За мен е удоволствие да чета този автор, но ми е много трудно да опиша впечатленията си от книгите му.

Харесах:
К'во наричам Китайски дракон ли, мога ли да го кажа в ефир? Абе нали разбираш, кат' свърша и я праскам отзад по главата и т'ва и излиза през носа, направо падам от смях...
***
Но ако кошмарът загинеше, загиваше и сънят.
***
...някога била голяма красавица, но сега беше грандиозна и великолепна развалина, която се наслаждаваше на развалянето си.
***
разбира се, че древните египтяни са правили кутии за бира, къда иначе да си държат бирата?
***
Всички викат, че не трябвало да се гледа как се правят наденица и закони.

четвъртък, април 17, 2008

Книгата на черепите

Автор: Робърт Силвърбърг
Издател: Бард
Година: 2008

Не съм почитател на Силвърбърг, но си признавам, че е от големите автори на фантастика. От друга страна, тази книга поне според мен не е фантастика. Какъв точно вид проза - не се наемам да твърдя, но не е фантастика.
Книгата е тежка, обсебваща, интересна, но все пак предвидима и поне за за мен си остава незавършена. Предговорът обяснява доста неща, свързани с този роман - епохата на "новата вълна" и експериментите, хипараството, революцията в съзнанието на младото поколение. За жалост, не съм голям почитател на духовните пътешествия към нирвана.

четвъртък, април 10, 2008

Телепорт

Автор: Стивън Гулд
Издател: Бард
Година: 2008

Много приятно съм изненадан от книгата. Филмът хич не ми хареса, идеята да чета историята на маниакалния Грифин - съвсем. А предговорът, в който се обясняваше, че филмът е по предните 2 романа (неиздавани на български) съвсем ме накара да подходя скептично. Е, не бях прав.
Романът разказва историята на скачача Грифин от момента, в който е 9 годишен и семейството му е избито от паладините, опитващи се да убият него заради дарбата му. По-нататък се разкава за живота на хлапето до към 17-тат му година и 2-та му сблъсъка с паладините в този период - първият изтребил приютилите го хора в Мексико, а вторият - унищожил първата му любовна история. Е, след всичко това човек схваща защо Грифин е вманиачен на тема убиване на паладини.
Хареса ми описанието на живота на скачача - за разлика от лигавия герой на Хейдън Кристенсен от филма, Грифин живее свободно и доста скромно като за възможностите си. Интересно беше описана разработената от него техника за ръкопашен бой за скачачи: каратистките удари с ръка или крак се започват далеч от мишената и чрез скок се завършват в целта. Определено ми хареса! Паладинските оръжия също започнаха да изглеждат смислени - шиповете с електошок всъщност имат за цел да задържат скачача в обхвата на убийците му, за да е сигурно елиминирането му. Все пак високоскоростни оръжия с експлозивни муниции също биха им вършили добра работа, но пък така ще липсват зрелищните побоища. Интересна беше частта за Усещащите - членове на организацията на паладините, които усещат къде се извършва скок (Дали няма да е нещо подобно на дамане и сул'дам при сеанчанците от "Колелото на времето"?), както и триангулацията на целите, която правят. Много добро впечатление ми направи методичното събиране и систематизиране на сведения за паладините от страна на Грифин. Хареса ми и непрекъснатото му рисуване - обяснението беше, че така по-лесно опознава едно място, за да може да скочи в него отново, но аз мисля, че просто автора е харесвал Картите от "Хрониките на Амбър". (Хмм, скачачите - потомци на амбърити в нашата сянка?)

Харесах:
Нещо определено не е наред, когато най-безопасното място е подземна пещера без никакъв изход.
***
Мислех, че си по-едър. Заемаш повече място в мислите ми.

сряда, април 09, 2008

Градът на Нощната страна

Автор: Лорънс Уат-Евънс
Издател: Бард
Година: 2008

Приятно леко криминале с фантастичен декор. Далеч от класата на криминално-фантастичните загадки Азимов или Нивън. Слава Богу, липсваше бомбастичен финал, всичко до края следваше пътя на здравия разум.
Не бих включил тази книга в поредица със заглавие "Избрана световна фантастика", но пък там са излизали и много по-слаби и скучни книги.

Харесах:
Не е лесно да се бориш с еволюцията, да я надвиваш най-често е рисковано, да не забравяме колко ще е скъпо.

неделя, април 06, 2008

Последното желание

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Много дълго чаках издаването на Сапковски на български и все пак го дочаках. Книгата е страхотна - изпълнена е с къси, стегнати истории и ме впечатли с умението на aвтора да борави с думите. Героите се описват чрез щрихи и все пак получавам по-ясна представа за тях, отколкото след няколко глави размисли и страсти от "Колелото на времето". Сюжетите са прости, познати, но разказани от неочаквана гледна точка и с нестандартен край. Речта на героите е хаплива, но липсва плоския хумор, преобладава мрачния сарказъм.
С огромно нетърпение очаквам следващия том.

Харесах:
-Ти, Гералт, ми приличаш на стар рибар, който в края на живота си открива, че рибата вони, а водата е студена и от нея те въртят ставите.
***
-Предлагам да се надбягваме до старата върба при дигата.
-Не знам нито къде е дигата, нито къде е старата върба.
-Ако знаеше, нямаше точно това да предложа. Обичам надпреварите, обаче мразя да губя.
***
Не се умира два пъти и смъртта не подминава никого.
***
Възползвай се от удобния случай и също се изкъпи, че по миризмата мога да позная не само породата и възрастта, но и цвета на коня ти.