Автор: Стивън Гулд
Издател: Бард
Година: 2008
Много приятно съм изненадан от книгата. Филмът хич не ми хареса, идеята да чета историята на маниакалния Грифин - съвсем. А предговорът, в който се обясняваше, че филмът е по предните 2 романа (неиздавани на български) съвсем ме накара да подходя скептично. Е, не бях прав.
Романът разказва историята на скачача Грифин от момента, в който е 9 годишен и семейството му е избито от паладините, опитващи се да убият него заради дарбата му. По-нататък се разкава за живота на хлапето до към 17-тат му година и 2-та му сблъсъка с паладините в този период - първият изтребил приютилите го хора в Мексико, а вторият - унищожил първата му любовна история. Е, след всичко това човек схваща защо Грифин е вманиачен на тема убиване на паладини.
Хареса ми описанието на живота на скачача - за разлика от лигавия герой на Хейдън Кристенсен от филма, Грифин живее свободно и доста скромно като за възможностите си. Интересно беше описана разработената от него техника за ръкопашен бой за скачачи: каратистките удари с ръка или крак се започват далеч от мишената и чрез скок се завършват в целта. Определено ми хареса! Паладинските оръжия също започнаха да изглеждат смислени - шиповете с електошок всъщност имат за цел да задържат скачача в обхвата на убийците му, за да е сигурно елиминирането му. Все пак високоскоростни оръжия с експлозивни муниции също биха им вършили добра работа, но пък така ще липсват зрелищните побоища. Интересна беше частта за Усещащите - членове на организацията на паладините, които усещат къде се извършва скок (Дали няма да е нещо подобно на дамане и сул'дам при сеанчанците от "Колелото на времето"?), както и триангулацията на целите, която правят. Много добро впечатление ми направи методичното събиране и систематизиране на сведения за паладините от страна на Грифин. Хареса ми и непрекъснатото му рисуване - обяснението беше, че така по-лесно опознава едно място, за да може да скочи в него отново, но аз мисля, че просто автора е харесвал Картите от "Хрониките на Амбър". (Хмм, скачачите - потомци на амбърити в нашата сянка?)
Харесах:
Нещо определено не е наред, когато най-безопасното място е подземна пещера без никакъв изход.
***
Мислех, че си по-едър. Заемаш повече място в мислите ми.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Добре, нави ме, и не само заради препратката към "Хрониките" :)
ОтговорИзтриванеА
Е, препратката към "Хрониките на Амбър" си е мое лично усещане, вероятно не съм прав.
ОтговорИзтриванеА книгата се че те леко и бързо, така че надали ще съжаляваш. Драсни все пак какви са твоите впечатления.