сряда, август 31, 2016

Дъщерята на меча

Автор: Стив Бейн
Издател: Сиела
Година:

Амбициозна полицайка в Токио се опитва едновременно да се справя в консервативно-сексистка среда полицейския си участък и в семейство с натрапчива овдовяла майка и сестра-наркоманка. Новият ѝ арест води до информация за подготовка на нетипично за Япония голямо пласиране на кокаин от неизвестен на полицията бандит. Но традиционната връзка между якудза и полицаите я отклонява от това разследване и я засилва да проучва неуспешен домашен обир. На старинен меч от много възрастен и почти сляп професор по средновековна японска история. Който също така е ветеран от Втората световна война, едновременно позорно разжалван от офицерски чин и награден с висш орден лично от императора. Оттук се започва - няколко меча, изработени от митичния майстор Иназума, притежават магически качества и през вековете са предизвиквали събития, променящи историята на Япония. Сега един от тях е обсебил наркотрафикант-якудза, майстор на кенджуцу и го тласка към лудост и смърт. Единствено старият му учител разбира какво се случва и до къде може да се стигне. В традицията на драматичните екшъни полицайката става последната учничка на стария сенсей и всичко се разрешава в класически сблъсък на мечоносци.
Най-хубавото в книгата са ретроспекциите, връщащи историята във времената на самураите и воюващите феодали, когато армии от десетки хиляди се избиват в битки, но самотни мъже променят баланса на силите.

Харесах:
-Смяташ ли, че е мъдро, лейтенант?
-Необходимо е, сър. Това го прави мъдро.
***
Далеч по-лесно бе да организираш война, отколкото да накараш едно малко момиче да се държи прилично.

неделя, август 28, 2016

Сибола гори

Автор: Джеймс С.А. Кори
Издател: Бард
Година: 2015

След приключването на противопоставянето в Слънчевата система и отварянето на извънземния портал, човечеството получава шанс да се докопа до безброй планети. Още на първата се стига до сблъсък между самонастанили се поясни и корпоративна експедиция под лиценз на земния ООН. Заради досегашните си заслуги, Джеймс Холдън и корабът му са изпратени за посредници в конфликта. И поредната криза вече е на лице - планетата има своя защитна мрежа, повредена при древна атака, но все още опитваща се да функционира. Следователят Милър все още успява да съществува като отделна личност в погълналата го извънземна мрежа и с помощта на Холдън се опитва да изключи системата. Само че хората наоколо са твърде амбицирани да се трепят по между си. Е, Холдън се е справял и с по-тежки ситуации.
Най-доброто в книгата е епилога, когато се разбира истинската цел на изпращането на Холдън. Той е трябвало да се провали отново и още първата извънсистемна колония да пропадне, за да се обезкуражат поне малко желаещите незабавна емиграция. Защото Марс е пред колапс - наличието на годни за обитаване планети ще привлече достатъчно голяма част от населението му, за да се провали не само тераформирането, а и икономиката. След което 1600 бойни кораба и 15 000 бойни глави ще попаднат на пазара за техника втора ръка...

Харесах:
Ако искаш сянка, ще ти трябва светлина и нещо, което да застане на пътя ѝ.
***
Учеха се да решават насилието като уравнение, не да го елиминират, а да го разберат из основи.
***
Далечната перспектива е хубаво нещо, ако доживееш да ѝ видиш края 
***
Навиците надживяха ситуациите, които ги създаваха.

сряда, август 24, 2016

Вълкът през зимата

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорез
Година: 2016

Най-после книга за Чарли Паркър. При това историята се завръща към основната си нишка - сблъсъкът на Чарли Паркър със Злото.
Новият случай отново е в Мейн. Малкото градче Проспъръс някога е основано от някогашни сектанти, избягали от северна Англия. Новото им поселище е създадено край необичайна църква, пренесена камък по камък от старата родина. В градчето живеят потомци на първите заселници или потомци на подбрани родове от северна Англия. Външни преселници не се толерират, напускащите са рядкост и винаги запазват връзката с корените си. А градчето наистина просперира - показателите му са 50% над средното за щата. Обяснението е в бог, олицетворяван с природата, живеещ под църквата. И изпитващ глад. За хора. Живи. Най-добре млади жени.
Чарли Паркър започва разследване на изчезването на млада бивша наркоманка, дъщеря на познат бездомник. Следата го завежда бързо до целта, но противникът не е за подценяване. Двойка убийци почти успяват да го ликвидират. На сцената се появиха Ейнджъл и Луис, специален агент Рос, равин Епщайн и Лиат, дори и Колекционера даде принос. Развръзката мина без Чарли, но по обичайния безмилостен начин.
Новото е, че Вярващите не са били единствената група с връзки със свръхестественото. Друга група, Крепителите, действа доста по-потайно и разполага с по-голяма мощ, но пък има своите равностойни противници. Целите им са неясни за сега, но се интересуват от закупуването на мини по света.
Надявам се Прозорец да пуснат някоя от следващите книги за Коледа.

Харесах:
толкова рисков краткосрочен заем, че направо приличаше на поръчка за персонална рецесия
***
Страдащият обича да има компания, а прокълнатият се нуждае от нея.
***
Предпочиташе да е крал на нищото, отколкото принц на нещо си.
***
Мъртвите си оставаха мъртви и чакаха умиращите да попълят редиците им.
***
Лицемерието е особено противен порок.

събота, август 20, 2016

Драконът на Арканите

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2016

Краят на трилогията.
Сред драконите има анонимна група, наречена Пазителите, които считат, че човечеството трябва да има шанс за равенство и подпомагат оцеляването му. От организацията на Черния нокът се е отцепила фракцията на Арканите. По-радикални и безскрупулни, те планират срутването на Франция в хаос и война, която да доведе на трона крал с кръвта на дракон. Операцията е започнала в Мадрид и неподозиращата Ана Австрийска е дошла в Париж подготвена да ражда само деца с драконов произход. Намесата на противниците на Арканите зад кулисите води до аборти и дългогодишна невъзможност да осигури наследник на трона. Това води до нов план на Арканите - да събудят древен и примитивен дракон и да го хвърлят срещу Париж, за да опустоши столицата и физически да елиминира колкото се може повече от противниците им. Срещу този план застават едновременно Пазителите и Черния нокът, но предупрежденията идват твърде късно за изпреварващ удар. Остриетата на кардинала и ордена на Сен Жорж се изправят сами срещу атаката. Разбира се, добрите никога не губят.
Въпреки очакванията ми, Атос и Д'Артанян се появиха само като епизодични герои много преди развръзката.

Харесах:
предпочете да не размишлява за упорството на жените, достойни да бъдат обичани

вторник, август 16, 2016

Алхимикът от Сенките

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2015

Втората книга започва месец след края на предната. Ложата Черния нокът има нов план за дестабилизиране на Франция и най-добрият им агент, дракон в човешка форма с прозвището Алхимикът от Сенките е на път към Париж. Международна авантюристка има информация за събитията и се опитва да ги продаде на крадинал Ришельо срещу закрилата му, или поне така се старае да изглежда отстрани. Остриетата изтеглени от текущите им мисии и са включени в аферата. Кралят и кардиналът подготвят мащабна разправа с противници от всички нива, но може да закъснеят с удара.
Добавиха се още щрихи към света на Певел и се намекна за наличието друга фракция дракони. Останалото е ясно - дебнене, схватки с рапири, много сантименталност. Книгата завърши с атака на огромен черен дракон срещу затвора Шатле.
А Певел мимоходом спомена и Д'Артанян и Портос. Дали ще има куража/наглостта да включи героите на Дюма в развръзката?

Харесах:
една тайна винаги остава добре скрита, когато никой не подозира колко важна е тя

неделя, август 14, 2016

Остриетата на Кардинала

Автор: Пиер Певел
Издател: Litus
Година: 2015

Не издържах на изкушението отново да се върна към епохата на Трийсет годишната война от гледната точка на Франция под управлението на кардинал дьо Ришельо. Този път във свят с дракони, магия и полу-човешки раси. Резултатът ми хареса изненадващо много.
Обстановката на романа е Париж, добре познат от романите на Александър Дюма. Дори и някои героите са излезли оттам - кардинал дьо Ришельо, отец Жозеф, граф дьо Рошфор, появи се за една сцена самият Атос. Светът не е точно нашият - съществуват дракони, макар че Прастарите дракони, създали магията, са изчезнали, други дракони с човешка форма живеят сред хората, има мелези и получовешката раса на драките, малки дракончета се орглеждат за домашни любимци, а виверни се ползват за летящи транспортни животни. Възможно е да има и други, но неспоменти в първи роман.
Събитията в романа започват 5 години след провал на обсадата на Ла Рошел и отцепването му като протестантска република. Вината е хвърлена върху таен отряд, известен като Остриетата на Кардинала. Предадени от свой член, загубили друг и позорно разформировани, бившите членове преживяват някакси в различни места. Но нова опасност принуждава кардинала отново да събере отряда и да го пусне насред сложна интрига. Без пълна информация за всички участници и интереси, без сигурна поддръжка, манипулирани отвън и отвътре, Остриетата се мятат в историята с главата напред. Играта е сложна - преплетени са интересите на Испания и Франция, на фракции в ложата Черен нокът (масонски тип организация, начело с личности с драконова кръв и рекрутираща с магия хора за адепти), на отделни личности в и  извън отряда. В цялата бъркотия успяват да предотвратят основаването на парижка ложа на Черния нокът и да елиминират доста от желаещите да се включат в нея, но историята тепърва ще започва да ескалира.

Харесах:
повечето мъже са верни, когато не е в техен интерес да изменят

четвъртък, август 11, 2016

Червени морета под червени небета

Автор: Скот Линч
Издател: Рива
Година: 2010

Очаквах втората книга да развие таланта на Линч в по-смислена посока. Вместо това получих още от същото - комплицирани до безумие интриги; мудно действие, накъсано от незначителни случки; бекраен и еднообразен диалог; още по-инфантилни главни герои.
Локи Ламора и Джийн Танен Изпълняват сложна измама в островния град Тал Верар. Целта - да окрадат най-голямото и добре пазено казино. Подготовката и изпълнението им отнемат 2 години. В момента, в който вече са близо, те се оказват въвлечени в местната политика - Архонта иска да ги използва като недоброволни агенти и ги отравя с бавнодействаща отрова, осигурявайки им антидот на порции. Неговата цел е абсолютната власт и се нуждае от кратка и победоносна война с пиратите. Те пък вече са били разгромявани от него и оцелелите дори не припарват до острова му. Локи и Джийн се впускат в приключение по море, намират приятели, врагове, любов и губят всичко накрая. Измамата е успешна, плячката - нищожна, огромни средства са невъзвратимо похарчени. И само Джийн получава противоотрова, а на Локи май му остават 2 месеца. Не планирам да видя как ще се справят в следващата книга.
Линч имаше интересната нишка с отмъщението на Вързомаговете от Картейн срещу Локи и Джийн, но я пренебрегна за сметка на собствен фентъзи-римейк на "Бандата на Оушън".

Харесах:
не допускай хората до нещо, и рано или късно то ще потъне в мистика, плътна като мъгла
***
Когато не можеш да измамиш играта, най-добре е да намериш начин да измамиш играча. 
***
Във въоръжената диктатура има по-малко пари. 

сряда, август 03, 2016

Пайнс

Автор: Блейк Крауч
Издател: Бард
Година: 2014

Похвалиха ми сериала и реших да прочета книгата за начало. Като цяло бива - смес между "Децата на царевицата" на Кинг, "Тунел под света" на Пол  и нещо "Къщата на звяра" на Леймън.
Агент на Сикрет сървис се събужда в малкото градче Уейуърд Пайнс в Айдахо след катастрофа и почти без спомени. В последствие той е игнориран и изолиран, без връзка с външния свят или средства за препитание. Опитите му да напусне града са осуетявани. Същевременно в градчето живее негова колежка и бивша любовница, два пъти по-възрастна отколкото преди няколко седмици, там са жена му и синът му - пет години по-възрастно отпреди седмица. В горите покрай охранявания периметър бродят невиждани смъртоносни създания. Населението на градеца се забавлява с линчуване по команда. Нищо не е наред, а обяснението е още по-откачено.

Харесах:
когато насилието се превърне в норма, хората се адаптират към нормата

понеделник, август 01, 2016

Лъжите на Локи Ламора

Автор: Скот Линч
Издател: Рива
Година: 2008

Разказът на Линч в сборника "Разбойници" ми направи отлично впечатление с интересен сетинг на света (смес от фентъзи и стийм-пънк) и забавно действие. Това ме амбицира най-после да започна поредната недоиздадена поредица.
Локи Ламора е сирак, попаднал в сборище на малолетни крадци и джебчии. Находчив, дързък и неуправляем от съвсем малък, скоро е продаден на специализирана банда измамници. Години по-късно той е водачът им, а занаятът им е измами на благородници в големи мащаби. Докато тече поредния гамбит, в градът се развихря подмолна война. Местният бос на подземния свят, държащ всичко в здрава хватка и привидно непоклатим, е поставен под обсада от непознат противник, избиващ верните водачи на банди. Участието на магьосник с уклон към садизъм на усложнява ситуацията. Локи е призован на служба, а същевременно е вербуван и от противника на принципа "подчини се или умри". С намесата на местната власт в лицето на разузнаването ситуацията се заплита още повече. Развръзката е пищна - атентат, измама, насилие и смърт по улиците.
Първата книга не е много зле като за дебют. Прекалено е многословна, с твърде много пируети на действието около главния герой и с досадната добавка едно-към-ужасно_много в развръзката. Ще видя и следващия том.

Харесах:
В живота има само три вида хора, които никога не можеш да преметнеш — собствениците на заложни къщи, курвите и родната ти майка. 
***
нощта има навик да прибавя тежест на фантазмите
***
Ако даваш съвети на четирсет - ти си досадник. Давай ги на седемдесет и си мъдрец.