четвъртък, април 30, 2009

Зли хора

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2003

Има нещо гнило в Дания, пардон, в щата Мейн. Цяла камара романи на Стивън Кинг се развиват там, сега и тези на Джон Конъли. Явно нещо в атмосферата предразполага към създаването на зловещи истории с насилие и свръхестествени създания.
Това е първият роман на Конъли, в който главния герой не е Чарли Паркър (макар че се появява епизодияно и се споменава негово издирване на педофил-полицай). Сякаш Конъли е взел "Часът преди мрака" на Дъглас Клег, пресътворил я е в стила на "Кучета в резерв" на Куентин Тарантино и е добавил край като "Завръщането на Краля" на Толкин.
Преразказано по-просто, на необикновен остров от крайбрежието на Мейн (сцена на някогашно клане и място, на което злодеите им се случват мистериозни, но сигурни кончини) се е укрила под фалшива самоличност съпругата на безмилостен убиец (тя го е предала на полицията и е офейкала с $800 000 в брой). Злодеят се измъква с помощта на високопрофесионалния си екип убийци и психопати, след което потегля на поход за разплата. Проливайки доста кръв стигат до острова, където там ги чакат пробудилите се духове на отдавна избитите колонисти, които въздават своето възмездие в една според мен прекалено протяжна развръзка.
Честно казано - много ми харесваше до последните 50 страници. За пръв път Конъли вкарва свръхестествени създания като действащи лица в историите си, а някак си не е fair paly - дори и изродите като Молох и Уилард (най-зловещите серийни убийци до тук в романите на Конъли) нямат шанс срещу тях. Някак си се губи от очарованието на предните книги.

Харесах:
бездуховни престъпници, облечени с вкуса на влечуги

събота, април 25, 2009

Белият път

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2002

Признавам си - пристрастих се към Джон Конъли. Или поне не откривам на рафта "за прочит" нищо по-привлекателно от книгите му.
Чарли Паркър ще става баща, но това не му пречи да продължава с газенето в кръв. Макар че точно в този случай беше въвлечен в многопосочна интрига от стария си враг - Проповедника, не без помоща на стар приятел от полицейския период в Ню Йорк. Все пак Чарли и редовната му компания в "почистването" - Луис&Ейнджъл успяха да се справят с омотаната сган от Ку-клукс-клан, неонацисти, християнски фундаменталисти, богаташи, ченгета, бели психопати и черни откачалки. Малко не ми допадна края - трябваше или да оставят Проповедника да се самоубие (смъртен грях в християнството), или да оставят Ейнджъл индивиуално да го екзекутира и евентуално да се пребори с кошмарите си.
Конъли все повече го избива на паранормални видения и събития, но поне за сега успява да се удържи от прекалено залитане в тази насока.
Тъжна беше историята на бившия затворник Мечо - най-накрая успя да започне да вкарва живота си в някакво русло извън дребните престъпления и последващите присъди, и точно тогава загина направо нелепо, макар че успя да прояви изненадваща доблест и човечност.
Любопитно ми е до колко великолепния разказ е дело на Конъли и до колко - заслуга на преводача.

Харесах:
Може да е приветлив и приятелски настроен, но тъп съвсем не е.
***
Огънят е във формата на човек, болката е във формата на огън.
***
човек, чието бъдеще е останало в миналото
***
Гадно му е пиянството, ама пък в негова полза може да се каже, че и като трезвен също е гаден.
***
Тебе и в рая да те пуснат, ти и там всичко ще осереш.

сряда, април 15, 2009

Родени да убиват

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2001

Май започвам да акумулирам света на Чарли Паркър - интригите в него са семпли и доста познати, но пък разказът е великолепен.
Този път Чарли Паркър се сблъсква челно с група масови убийци, самоопределили се за религиозни съдници над грешниците в старозаветен стил. Притеснителни са паралелите с действителни събития в САЩ - религиозните фанатици с времето все по "щедро" се възползват от свободата си и постепенно се превръщат в огледало на талибаните и останалите ислямски фанатици. Може би наистина не е далече времето, когато "неандерталците с библии" (Ричард Морган, "Вариант 13") ще станат достъчно могъщи, за да предизвикат разцепление в Северна Америка.
Все още не мога да реша за себе си дали виденията на Чарли Паркър ми допадат или не - ако дава "ключ за палатката" щяха да ме дразнят, но те само подпомагат грокването на случая. От друга страна - нарушават реалистичността на събитията. Хареса ми проповедника - също "виждащ", само че тълкуващ тези свои видения през собствената си призма (малко ми напомни за прераждащият се сериен убиец от "Игра на живот" на Кен Гримуд).
Продължавам с "Белия път" - прилепчива се оказва тази поредица.

Харесах:
Миналото никога не умира истински.
***
-...Сам ли живеете?
-Сам с егото си.
-Представям си. Сигурно сте много щастливи заедно.

събота, април 11, 2009

Дарк холоу

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2000

Странно - харесах книгата повече и по-малко от предната. Повече - защото историята беше общо взето една, по-малко - защото същинското развитие на историята зарочва след първата 1/3 от текста.
Конъли отново вкарва "в играта" старата италианска мафия, 2 независими групи серийни убийци и обичайното покрепление на Чарли Паркър - Ейнджъл&Луис. Действието отново не блести с някакви иновации, но пък стилът на разказване е по-ошлайфан. Действието е дори по-брутално от "Всяко мъртво нещо", макар и не много.
Продължавам с поредицата, с идеята, че три романа ще определят равнината на автора.

Харесах:
-А тези хора - те заслужават ли да умрат?
- Сигурен съм, че не заслужават да живеят.
- Това не е едно и също.
***
всеки свестен служител на закона би ми се изсмял, но пък ти не си нито свестен, нито служител на закона

неделя, април 05, 2009

Всяко мъртво нещо

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2000

Андрея Илиев позна - книгата ми хареса и то много. Съдържа нещо от злокобния стил на Томас Харис от "Черна неделя", "Червения дракон" и "Мълчанието на агнетата", както и добрата смес от загадка и трилър в ранните книги за Алекс Крос на Джеймс Патерсън.
Всъщност книгата се състои от две самостоятелни истории за разследвания на Чарли Паркър. Първата е по-слабата, неритмично се редуват напрегнати увлекателни моменти със скучни до заспиване пасажи. Втората част - издирването и сблъсъка между Чарли Паркър и Пътника е поне класа отгоре.
Малко може би ме поразочарова, че в първата история бързо открих слабото място в първоначалната теория, а оттам и се насочих правилно към истината (серийни убици - мъж и жена, отвличат, изтезават, изнасилват и убиват деца; пъровначално заподозрения мъж е безобиден хомосексуалист и е доказано невинен - оттам беше лесно). Във втората история още по средата си имах списък от 2-3 възможни имена и в края на книгата развръзката по кодекса на трилърите не можа да ме изненада.
Джон Конъли е много добър разказвач - цялото действие е оформено в бруталния стил на роман noire, като в историята за преследване на серийни убийци майсторски бяха вплетени епизоди с участието на старата италианска мафия в Ню Йорк (всичко беше издържано в стила на "Кръстника") и на сблъсък между безогледно брутални банди в Луизиана (с особено зрелищна престрелка в гробище и нощно нападение над бандитско имение), като същевременно фокуса си оставаше неизменно върху Чарли Паркър и неговия опит да извоюва изкупление от самия себе си.
Ще се изкуша да наруша първоначалния си план и без пауза да продължа с "Дарк холоу", само се надявам да не получа разочарование/пренасищане както със серията за Алекс Крос на Джеймс Патерсън.

Харесах:
Накрая всеки от нас остава сам срещу останалите.
***
Ако мъртвите можеха да говорят, щяха да ни кажат да чукаме повечко приживе, защото после е късно.
***
Абе ти си прекалено остроумен за човек, който чука психоложка. Защо просто не си плащаш 80 зелени на час, както всички останали?