събота, декември 29, 2012

Съншайн

Автор: Робин Маккинли
Издател: Изток-Запад
Година: 2007

Единично ърбън-фентъзи, интригуваща анотация - изглеждаше обещаващо.
Реалност: омотано действие от гледна точка на дърдорещо момиче с претенции. Нещо като почти любовна история на начинаеща магьосница с древен вампир в поствоенен алтернативен свят. Имаше моментни прилики с "Кръчмата на Калахан" и със стила на Ан Райс, но после на авторката ѝ минаваше. Отделно останах с впечатлението за нещо куцо в превода.


Харесах:
Липсата на гъвкавост е причина за немалка част от проблемите на големите организации.

сряда, декември 19, 2012

Марина. Огнената роза

Автор: Карлос Луис Сафон
Издател: Изток-Запад

Година: 2010

Благодарение на библиотеката на Института "Сервантес" отново се докопах до нещичко на испански автор.
Според анотацията това е най-стария роман на Сафон. За мен лично е нещо като бета-версия на "Сянката на вятъра".
Романът е юношеска любовна история - сълзлива и сантиментална в стила на късния XIX век, комбинирана със семпъл преразказ на "Франкенщайн". Чете се бързо, при подходяща възраст и настроение може и да трогне читателя за някоя и друга сълза.

"Огнената роза" е кратък разказ, който издателство  Изток-Запад разпространяваха като безплатна притурка по време на Коледния панаир на книгата. Историята е отнесена като "изгубена" част от "Затворникът  на Рая". Разказва се приказка/притча от XV-ти век, в която инквизитор се превръща в дракон и подлага Барселона на огън и сеч. Между другото се появява план за лабиринт-скривалище за книги, проектиран от гениален майстор за последния византийски император, а мимоходом се появява и родът Семпере, потомците на който са главните герои в "Гробището на забравените книги".


Харесах:
Изчезват само хората, които имат къде да отидат.
***
имаше душа на поет-анархист и толкова остър ум, че нерядко сам си патеше от него
***
харчел повече, отколкото печели и то още преди да го спечели
***
Парите са важни само когато ги нямаш.
***
един от онези принцове без царство, които минават през света с надеждата, че някой ще ги целуне, за да се превърнат в жабоци
***
всички приказки са лъжи, макар че не всички лъжи са приказки

неделя, декември 16, 2012

Законът на Бош

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2003

 За първи път Хари Бош е извън системата. Вече е пенсионер, но си е извадил разрешително за частен детектив - за всеки случай.
И случаят идва - детектив, парализиран при нелеп обир го подтиква да поднови разследване на убийство от преди 4 години.На пръв поглед следата е изстинала безнадеждно, но Бош не е от отказващия се тип. Почва да дълбае, да тегли и да ръчка, за да се озове във федерален затвор, който не съществува и в който има задържани терористи, които не са там. Пуснат с "последно предупреждение" Хари е все така заинатен. А случаят прилича на среща между слон и слепец - май е нещо голямо, обаче е едно такова странно и различно в на всяко место на допир. Истината е кървава, едновременно тривиална и тъжна. Обир на $2 000 000 води след себе си смъртта на 9 човека, 2 от жертвите са абсолютно невинни, а са съсипани и още няколко живота.
Странното в романа беше края - Хари Бош отново намери своята "изгубена светлина" в лицето на дъщеричка, за която дори не е подозирал. Може би Конъли ще му даде шанс да намери поне малко покой и дори парче щастие в живота си. До колкото Хари Бош изобщо би могъл да бъде щастлив.

Харесах:
беше добър учител, защото не знаеше как да преподава
***
Всичко е въпрос на самоконтрол и да знаеш кога да го използваш.
***
Опитвах се да редя пасинас без пълна колода карти. Липсваха асата и нямаше начин да спечеля.
***
Хората отиваха в катедралите на алчността, носейки запасите си от пари и надежда.

петък, декември 14, 2012

Град от кости

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2003

Изненада - тази книга беше по-слаба от предишните. Но пък краят беше отново с тежкия стил от "Черното ехо", така че компенсираше по-слабата криминална загадка и насиленатат развръзка.
Бош отново се захваща със загубена кауза: убийство от преди повече от 20 години на момченце, което никой не е обичал. Началството иска случая да се приключи бързо и успешно, а Хари отказва да приеме 2 появили се възможности - самоубил се педофил и самопризнал си баща. Както винаги той търси истината, каквато и да е. В личния му живот се появи пореднта жена, която си отиде по крайно нелеп начин пред очите му. И точно когато беше повишен и върнат на старата си работа в елитния Отдел Кражби&Убийства, Хари Бош направи поредната си равносметка и напусна полицията след повече от 25 години служба.
Веднага започвам следващата книга само и единствено за да видя как ще се справя Бош като частен детектив - неограничаван от камара правила, но и неподкрепян от полицейския апарат.

Харесах:
Когато очите ми привикнаха, видях светлина. Почти като шепот. Но достатъчна, за да намеря пътя.
***
Когато зад гърбът ти има много повече, отколкото пред теб, започваш да преосмисляш живота си.

вторник, декември 11, 2012

Смъртта е моят занаят

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1996

Първата история на Конъли, която не е за Хари Бош.
Обаче пак е адски добра.
Журналист отказва да повярва в самоубийството на своя брат-близнак, детектив в отдел "Убийства" в Дневър, Колорадо. И тръгва по една тънка нишка, която обаче неочаквано отвежда към още няколко случая на самоубили се полицаи. Общ знаменател - предсмъртни писма, съдържащи стихове от Едгар Алън По. Задейства се самото ФБР, от Куонтико тръгва екип по все по-горещите следи, водещи към един педофил, измъкнал се с юридически лупинг от затвора във Флорида и изчезнал в нелегалност. Изплува педофилски BBS, използван от доста добре сътрудничещи си изроди. Труповете стават все повече с наближаването на развръзката. И на другата развръзка. И на следващата развръзка. И на несъстоялата се такава.
А "Завръщането на Поета" явно ми предстои съвсем скоро.

Харесах:
Като полицейски репортер аз бях турист на зловещото.
***
Дяволски си прав, че му съчувствам. Това не означава, че одобрявам дори и една от гадостите, които е извършил или че не бих му пръснала черепа, ако има възможност. Но не той е създал онова чудовище, което го владее отвътре. То е творение на друг.
***
Може би понякога отмъщението е също толкова добро, колкото и правосъдието.

събота, декември 08, 2012

Примката на совата

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2001

Страхотен роман!
По-добър и от "Черното ехо". Отлична смес от съдебен трилър и криминален роман.
Всичко започва като сензационно дело: много успешен холивудски режисьор е съден за удушаване на начинаеща актриса и инсценировка на инцидент по време на самозадоволяване с асфикция. Разследването е извършено от Бош, а доказателствата са доста слаби. Отделно един стар клиент на Бош, измъкнал се зза убийство на проститутка в "Последният койот" е убит по начин, водещ към картините на художника Йеронимус Бош. В играта влиза пенсиониран по болест профайлър на ФБР, който вдига мерника на Хари. И гонката започва - всяка следа е съмнителна, всеки дебне останалите.
А послеслова беше най-изненадващ - оказва се, че всъщност не е било точно преследване, а дебнене между равностойни и изключително опасни хищници. До мигът, в който някой е направил грешно движение...

Харесах:
Отричаш съществуването на откраднатия от теб предмет и така елиминираш самата кражба.

понеделник, декември 03, 2012

Хари

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1999

Хари Бош си пада по истината без оглед на последствията.
И този път получава каквото не си е пожелавал: чернокож адвокат, "специализирал" се в съдебно преследване на ЛАПД за злоупотреба с власт е намерен застрелян като куче дни преди поредния шумен процес за полицейска бруталност. Основен заподозрян: общо-взето всяко ченге в града. В черните квартали се заражда нов бунт, както през '92-ра. Шефовете на ЛАПД искат случая да се разреши максимално бързо и удобно - за тях. За по-голямо удобство Бош оглавява смесен екип от своето звено и хора от вътрешния отдел, които са разследвали 2 пъти него самия, а скоро пристига и ФБР.
Всяко следващо разкритие е по-лошо от предходното, но Бош не може да се спре, каквото и да става. Въпреки че стар приятел умира в дома му, въпреки че жена му го напуска, въпреки че кариерата му изглежда приключила, въпреки огъня и тълпите по улиците. А истината накрая всъщност не интересува никого - твърде е късно за мъртвите.
Второстепенните герои продължават да претърпяват странни трансформации: педанта Ървинг беше стана загрижен за Бош покровител в сянка, сега пък беше посредствен политикан в униформа.

Харесах:
злоупотребата с власт си е злоупотреба с власт, независимо дали жертвата е престъпник
***
Защо все така става, че истината е неудобна за хората, които твърдят, че се борят с расизма?
***
Изглеждаше като жалка карикатура на болни мъжки фантазии.

петък, ноември 30, 2012

Ченгета

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 1997

Изненадващо, но в 5-та поредна книга нивото на криминалната загадка се вдига все повече.
Този път Бош се забърка в сложна комбинация от разследване ан убийство, дългосрочна операция на ФБР, пране на пари за чикагската мафия, корупция, шантаж в няколко различни направления, измени и измами от различен род. Плюс поредната си собствена любовна драма.
Конъли упорито продължава да сменя характера на второстепенния герой Джери Едгар - този път е едва ли не детектив-новобранец, пълен с лоялност и кураж. Всъщност яркостта на образите от "Черното ехо" нататък продължава да избледнява, поредицата все повече заприличва на историите на Ед Макбейн.Аз и тях ги харесвам, разбира се. :-)

Харесах:
Независимо колко се мъчеха да го прикрият с неон и семейни развлечения, градът си оставаше курва.
***
-Знам, че имам проблеми... Плащам детска издръжка на две различни жени, по стените на къщата ми все още има пукнатини от земетресението и профсъюзите пак няма да ни извоюват увеличение тази година. И какво от това, по дяволите?
-Това не са проблеми, бе човек. Това са неудобства.

вторник, ноември 27, 2012

Краят на Империята

Автор: Алън Кол &  Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2012

Изненадан съм акк края на една спейс-опера, базирана на здравия екшън и плиткия хумор, може да бъде толкова скучен. Страница след страница празни приказки, разпокъсано действие и нелогични постъпки на героите. Единствено историята на Вечния император малко пооживява книгата, но не е достаъчна, за да я спаси от отегчителността.
Честно, слабо е дори за неособено блестящия тандем Кол-Бънч.

Харесах:
Когато всичко е изгубено, човек трябва да разчита на себе си.
***
Сега вече възможността за бърза и ужасяваща смърт се бе смалила до 99%.
***
Когато имаш две същества, убедени че нематериалното съществува и може да въздейства на материалното, можеш да накараш едното да обяви другото за еретик .
***
Отправил се към една мъртва система, някъде между забравеното и загубеното.
***
Заключения, основаващи се на недостатъчно данни, често можеха да са напълно погрешни.
***
Когато имаш малко, лесно си готов да го заложиш
***
Бих се чувствал объркан, смутен, изплашен дори, че ако изчезна в нощта, няма да осане никакъв знак от моето съществуване...
***
Специалността ми е да спасявам дракони и да убивам благородни девици.

вторник, ноември 20, 2012

Затворникът на Рая

Автор: Карлос Руис Сафон
Издател: Изток-Запад
Година: 2012

Малко съм разочарован - това не е точно самостоятелен роман, по-скоро е пораздута повест, запълваща някои части от историята в предните 2 книги и изграждайки връзка към следващо произведение. Другото лошо е, че съм позабравил част предните 2 романа, нямам ги под ръка за опресняване и някои връзки ми останаха "висящи".
Отново център е Даниел Семпере, макар че по-голямата част на романа е заета с историята на приятеля му Фермин от края на Гражданската война: затвор, странни познанства, бягство, оцеляване.
Като цяло -  по-слаба от предходните, но пък заради малкия обем не чак толкова мудна.

Харесах:
Расото не прави монаха, но престъплението - или поне подозрението за него - прави детектива, особено ако е аматьор.
***
на ъгъла се бе строил отряд от дами под наем, които явно бяха навъртели доста километраж 
***
човекът всъщност произлиза от свинята, защото у осем от всеки десет души дреме по едно прасе
***
булчинската рокля, така или иначе, е като водолазен костюм: не е най-удобното място за дишане и веселбата започва, след като се свали

четвъртък, ноември 15, 2012

Последният койот

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2001

Нивото на криминалната загадка продължава да се повишава, обаче поредицата определено губи оригиналност и все повече влиза в клишето на полицейските поредици.
Иначе е добре - Хари Бош накрая успя да разнищи смъртта на майка си, тласнала живота му в рамките на системата: сиропиталище, армия, полиция. Даже се намери място за поредната обещаваща връзка с жена. Пак особена и отново с тежка емоционална травма.
Прави ми впечатление как се промениха за 4 книги няколко второстепенни героя: зам. началник Ървинг от праведно-педантичен шеф на Отдела за вътрешни разследвания стана ангел-хранител на Бош; лейтенант Паундс от предпазлив шеф ан отдел Убийства в пропаднало управление стана страхлив бюрократ; Джери Едгар от незаинтересован партньор стана предател, а сега е лоялен приятел. Интересно, но някак нелогични изглеждат при последователен прочит на романите.

Харесах:
сандвич ситост не държи
***
Съдебните разпоредби са като опънато въже, по което трябва да минем балансирайки.
***
ти да си ми задължен е все едно някоя курва с положителна проба за СПИН да ти каже,че вторият тек ще е безплатен, ако си платиш първия

събота, ноември 10, 2012

Блондинка в бетона

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Атика
Година: 1995

 Всяка следваща книга е с по-добра загадка от предходната. За сметка на това избледнява та безнадеждно-циничната атмосфера от "Черното ехо".
Хари Бош е върнат 4 години назад, към разследването на сериен убиец на проститутки наречен Майстора на кукли, завършено с един смъртоносен изстрел. Тече дело срещу Бош и полицията на Лос Анджелис, семейството на убиеца ги обвинява в нарушение на процедурите, законите и Конституцията. По-лошото е, е на сцената се появява Последователя, втори сериен убиец, имитиращ начина на действие на Майстора, останал незабелязан по-време на предното разследване и след това действал необезпокояван сред проституиращите порноактриси. Появява се и един труп, въпросът е кога ще се появят и другите. А Бош трябва да разкрие някой, който е на една ръка от него и знае всичко.
Поредицата е много, много обсебваща.

Харесах:
Приличаше на увехнала ягода. Беше жена, която би сторила всичко по всяко време, на всяко място само за да може се нахрани.
***
Беше жестока към него, но кой знае защо тя му харесваше. Може би заради упоритостта, заради яростта ѝ, макар и погрешно насочена, но чистосърдечна.
***
Ако системата се отклони от легалните начини за раздаване на правосъдие, кой друг би пострадал най-вече? Невинните.

вторник, ноември 06, 2012

Трафик

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Атика
Година: 1995


Втора среща с Майкъл Конъли. По-добра книга, по-обсебваща атмосфера.
Хари Бош продължава да е отчайващо самотен,в полицията бюрократите продължават да не го харесват, а светът наоколо е все така гаден. Между Коледа и Нова година се появява труп на самоубило се ченге. Но нещо в историята привлича нездравословното желание на Бош да рови, а после и да дълбае до дъно. И труповете се увеличават, а следите водят към Мексико и поредния наркобарон, захранващ гринговците под носа на DEA. Само дето и федералните не са чак толкова заспали, просто чакат своя момент и появата на Бош е камъчето по сипея от куршуми, трупове и отговори.
Загадката беше добра, чак до края не се усетих накъде ще избие историята. Обаче ако започна веднага следващата, ще е само за да разбера дали Конъли ще позволи на Бош да е щастлив поне за малко.

Харесах:
затворът бе в центърът на града и представляваше четири етажа шум, омраза и насилие
***
беше тромбонист в оркестър, маршируващ в някакъв друг свят
***
Като изучаваме миналото, научаваме бъдещето.
***
Едно доверие е взаимно. Същото важи и за липсата на доверие.

понеделник, октомври 29, 2012

Черното ехо

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Атика
Година: 1995

От книгата получих повече и по-малко от очакванията ми.
По-малко: криминалната интрига беше доста проста. Твърде лесно беше да се наместят парчетата, щом Хари Бош се добереше до тях.
Повече: История издържана като класически черен роман. Детектив, ветеран от Виетнам, самотен, непримирим, неотстъпчив, непукист, крачещ към истината през заплахи и куршуми. И всичко това под звуците на джаз, сред цигарен дим и бутилки бира.

Харесах:
Не можеш да превържеш с лейкопласт наранена душа.
***
Събуждам се от сън и попадам в нов кошмар.

вторник, октомври 23, 2012

Приказни земи омайни

Автор: Дейв Дънкан
Издател: Лира принт
Година: 2004

Дънкан е верен на себе си - в 1/2 от книгата не става НИЩО. В другата половинка са натикани интригите, свалките и приключенията. Но като цяло не се случва нищо, заслужаващо отделно описание, просто фигурите от предния том (+един чисто нов султан - най-приятния персонаж до тук) се придвижват към предполагаема конфронтация и толкоз.
Явно каквото ще става ще е в следващия роман, за да може в последния да има развръзка.

Харесах:
Хората се плашат от субективно прилаганите закони и одобряват, ако властта бива ограничавана от правосъдието.
***
преходът продължи половин вечност

неделя, октомври 14, 2012

Магическият прозорец

Автор: Дейв Дънкан
Издател: Лира Принт
Година: 2004

Приятно фентъзи.
Поредният свят с магия, съдържаща се в Думи. Поредният замък на майната си сред северните студове. Поредната принцеса, която ще търси любовта. Поредното ратайче в замъка, родено за величие. Поредното шляене нанякъде в 1/2 от книгата. А, да - поредната тъпа корица.
Иначе книгата не е зле. Магическата система е неособено ясно обяснена, но е простимо, защото главните герои са от забутаната провинция и не знаят нищо важно за оцеляването си. Политическата система - също, до тук е ясно, че има могъща Империя в центъра и земя на викингска раса някъде на север, като и двете имат претенции за забутаното кралство от един замък между тях. Има и други раси, които ядат бой от имперските легиони или пиратските рейдове. Точно, когато взе да става интересно, книгата взе че свърши, а героите бяха завлечени през магически прозорец в другия край на света.
Най-интересна беше идеята за прокълнат от могъщ маг екип: 5 човека, съществуващи накуп, като в света може да се намира само един от тях, а всички споделят спомените си. До тук комбинацията от крадец, сваляч, учен, боец и певец изглежда впечатляващо неефективна.
Ще почвам следващия роман от поредицата, чете се много лесно.

Харесах:
след като имаш смелостта да ни поведеш, аз трябва да имам смелостта да те следвам
***
Но пък как да се сравни магията или да се претегли? Вероятно е също толкова трудно, колкото и красотата.

петък, октомври 12, 2012

4 юли

Автор: Джеймс Патерсън & Максин Петро
Издател: Колибри
Година: 2006

Патерсън е създал име и после по примера на Дюма е създал франчайз. А може би все пак взима наистина някакво участие в съавторските произведения. Обаче прочетените до сега са много, много далече от ранните романи за Алекс Крос.
И така, първата ми среща с Линдси Боксър и Женския детективски клуб. Средна хубост.
В книгата са вплетени 2 банални истории: съд над Боскър, застреляла при самоотбрана две социопатчета; група серийни убийци, вилнеещи в района, където се оттегля Боксър до процеса. Изхода от делото беше ясен, а убийците - доста предвидими (познах 2 от 3-мата).
Като цяло - става за четене по трамваите. Толкоз.

вторник, октомври 09, 2012

Коронация

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2004

Към Акунин посегнах заради ревюто на Алвин последвалите препоръки на бира (знам, виновен съм, аз черпя първите).
Разбрах и защо. В този роман успешно се създава образът на Русия на прага на XX-ти век със задаващите се кръвопролития и бедствия, започнали още през '05-та и ескалирали със свалянето на династията Романов. Продължава се нишката от предния роман - неадекватно управление на примитивна тълпа поданици, арогантност съчетана с некадърност.
Криминалната интрига (а и историческия разказ) се води oт гледна точка на потомствения иконом Зюкин, служещ на великия княз Григорий, чичо на Николай II. Много удачно е преплетен разказ за висшите дворяни от последните десетилетия на империята, за порядките в Русия, за вижданията относно морала. На моменти тесногръдието, съчетано с лицемерие щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Започва се с отвличане, частично предотвратено от Ераст Фандорин. Прераства в заложническа драма, съчетана с политическо изнудване. Неуловимия престъпен гений доктор Линд е винаги с няколко стъпки пред полицията и дори пред самия Фандорин. И само алчността и самонадеяността на бандита удължава играта далеч отвъд разумното. И капка по капка Фандори заедно/въпреки всеотдайната помощ на иконома Зюкин успява да изгребе езерото със скъсано сито. Не че намереното в дъното на цялата история се хареса на когото и да било от участвалите, с което пък романът придоби правдоподобност.
А същевременно това бе и най-отчетливото копиране на сър Артър Конан Дойл до сега. В някакъв момент бях уверен, че неуловимия "доктор Линд" всъщност е професор Мориарти, а икономът Фрайби е самия Шерлок Холмс. Е, щеше да е прекалено, но все пак...
Май ще си почина за известно време от поредицата, започнах да усещам къде Акунин крие изненадите, а това отнема от удоволствието на четенето.

Харесах:
добрият слуга за разлика от лошия не личи веднага
***
повечето хора нямат ни най-малка представа към какво проявяват склонност и в какво е дарбата им
***
Изрядният иконом никога на нищо не се учудва. А дори да се учуди, не се издава.
***
да си изсипеш червата на огледалния паркет е постъпка абсолютно невъобразима в порядъчен дом
***
Дистанцията винаги помага да запазиш уважение.

вторник, октомври 02, 2012

Афганецът

Автор: Фредерик Форсайт
Издател: Бард
Година: 2006

За пръв път чета роман на Форсайт, писан след края на Студената война. Ами все още го бива, разбира се.
Книгата е по-скоро обзор на започналия сблъсък на Запада с ислямския фундаментализъм, рязко ескалирал след атентатите 11.09.2001. Подробно и звучащо достоверно е описана схемата за противодействие на западните правителства, основана на пълното военно и технологично превъзходство и търпеливата последователна работа на фанатиците.
Описва се потенциална атака чрез отвлечен и маскиран танкер с пропан-бутан. Всъщност - това е слабата точка на историята. Екипажът е избит и подменен от муджахидини, а корабът - замаскиран като друг отвлечен и унищожен съд. Добре де, поне капитаните са описани като солидни мъже със семейства, месеци без никакъв контакт биха дали повод за вдигане на тревога у дома и издирване, което да попадне в полезрението на спец-службите, които също бройкат танкерите по оперативен сигнал.
Както и да е, не лоша интрига, не прекалено много патос, лесна читаемост. И поредно потвърждение на моето мнение, че в съвременния технологичен свят има безкрайни възможности за всеки откачалник, решил да извърши атентат.
И съгласно съвета на Христо Блажев, нещо за украса на текста:


















Харесах:
стара традиция на британските политици и адвокати е да подсигуряват гражданските права на своите противници, но не и на собствените войници
***
Рай на Земята, разбира се, не може да съществува, но фанатиците винаги са били в досег с нереалното.
***
Случайните и непредвидими гафове са проваляли много повече тайни мисии, отколкото предателствата или вражеското контраразузнаване.
***
от мерки за сигурност в Третия свят отдавна не се произвеждат свръхлетливи токсични материали

петък, септември 28, 2012

Статски съветник

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003

За пръв път Ераст Фандорин напуска криминалните разследвания и се впуска в чисто политическа бъркотия. Рзултат: най-добрата книга на Акунин до тук. Изобщо поредицата като цяло запазва възходяща линия, колкото и да е странно.
В разгара на руската зима край Москва е убит висш генерал от жандармерията. Извършител: Бойната група на нихилистите, опитваща се да възроди революционния тероризъм, замрял след разгрома на Народна воля. В преследването са хвърлени всички сили на жандармерията, Тайната полиция, подкрепления от Петербург и чиновника за специални поръчения на генерал-губернатора - самия Ераст Фандорин. И преследването започва, труповете заваляват, интригите се омотават една в друга. В интерес на истината, ключът към загадката е честно подаден и доста преди края беше ясно каква е истинската история, което не прави книгата по-малко добра.
Акунин е позарязал стила на първите книги, но пък е надобрял в сюжетите. За пореден път се набиват тъжните му размишления чрез героите за възможното реформиране на Руската империя, което да предотврати кървавия взрив и касапницата след него. Е, може би в някоя паралелна вселена реформите от началото на XIX век са продължили и в наше време Русия се е превърнала в нормална страна за късмет на целия свят...

Харесах:
Заплашена ли е властта, никого не жали.
***
С вас сме от един дол дренки. Макар и различни на вкус.
***
защо мислите, младежо, че държавата - това е справедливост
***
Никакво възпитание не може да прекърши вродената склонност.
***
сред тичщите спри, сред викащите млъкни
***
Вечното злощастие на Русия. Тук всичко е сбъркано. В защита на доброто са тъпаците и мерзавците, на злото са се посветили мъченици и герои.
***
Който живее добре, няма да отиде на барикадите.

вторник, септември 25, 2012

Единственият оцелял

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2001

Една от книгите, които Кунц е писал между другото, използвайки неупотребени чернови.
Отново тайнствена корпорация, може би финансирана от военните или от свръхсекретните агенции, се занимава с генно инженерство. Както обикновено - създава свръххора, за да види какво ще излезе. И както винаги най-успешните са пълни противоположности: момче-социопат, което умее да намира хора от разстояние и да манипулира умовете им и се забавлява с убийства, и момиче-пророк към Ерата на Водолея. И разни други досадни личности, моткащи се по страниците на романа.
Отдавна се чудя: Кунц наистина ли изпитва сериозно недоверие към правителството на САЩ и свързаните с него частни корпорации (или обратно, не че има значение кой командва тандема), или просто тази линия на писане продава 1/3 от книгите му?

Харесах:
нито една журналистическа медия -  електронна или печатна, не градеше своята репутация, нито получаваше доходи от добрите новини
***
Дори на милиардер-мегаломан му писва да харчи купища пари с широка ръка.
***
Онзи, който знае прекалено много, може да бъде по-опасен от въоръжен човек.
***
Светът се беше обърнал наопаки. Лъжите бяха истини, истината беше лъжа, фактите бяха измислици, невъзможното беше възможно и невинността се обръщаше във вина.
***
Една трагедия може да извади на бял свят най-доброто, но и най-лошото в хората.
***
по-лесно е повярваш в заговор, отколкото да прииемеш истината
***
-Интересува ги само властта. Те не вярват в доброто и злото.
-Доброто и злото са само събития.

четвъртък, септември 20, 2012

Декоратор

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003

Най-мрачната книга за Ераст Фандорин до сега. Липсват позитивните нотки от предните книги, всичко се развива в зимна Москва сред нарастваща камара изкормени трупове.
Джек Изкормвача не е изчезнал в Лондон, просто се е прибрал в родната Москва, а там на никого не му пука особено за изкормени проститутки и просякини. Освен на височайшото началство, изплашено от скандал при посещение на императора в града. И на Ераст Фандорин с малкия си сплотен екип.
Загадката е на ниво, а Акунин майсторски подхвърля фалшиви следи, като същевременно предоставя почти цялата информация на читателя. Само мелодраматичната развръзка малко ме подразни - твърде изсмукано от пръстите, но може би Акунин заплита нишка към нова история.

Харесах:
Ако добре си подбрал хората, после можеш да си клатиш краката, нещата сами вървят.

вторник, септември 18, 2012

Водата спи

Автор: Глен Кук
Издател: Лира принт
Година: 2012

Една от най-добрите книги в поредицата, след първата трилогия. Може би защото в нея се даваха повече отговори, отколкото се задаваха нови загадки. Дори и разказът от гледна точка на пореден нов летописец не успя да ме подразни този път.
Най-после се разбра какво е бил Черния отряд, когато е дошъл в този свят от Катовар, разбра се и каква е равнината на блестящите камъни, дори беше обяснено коя е Кина.
Сега остава да дочакам последната книга, в която всеки да си получи развръзката. Обаче Гоблин и Едноокия ще ми липсват, както Капитана, Лейтенанта и Брестака от първите книги на Север.
Определено Глен Кук е ставал все по-добър със всяка следваща книга.

Харесах:
Те бяха малки хора на големи длъжности.
***
Като повечето подлеци, той беше порочен само през по-голямата част от времето и основно за дреболии.
***
Тя беше едновременно стеснителна девица и флиртаджийка, сякаш моминското ѝ сърце внезапно е разбито. Бог очевидно оформяше мъжете така, че да налапват този тип примамка деветдесет и девет пъти от десет.
***
Не можеш да мислиш за всичко.
Но трябва да опиташ.
***
животното човек обича да си оформя предубеждения и да се придържа към тях, оставайки техен непоколебим пазител пред лицето на всякакъв разум и противоречия
***
умееше и на кипнала вода да придаде вкус, от който да ти се догади
***
Онова минало не оцеляваше никъде другаде, освен в ума ми. Което беше единственото място, откъдето исках то да изчезне.
***
Това не завърши по начина, по който се надявах, а само както очаквах.
***
Хората с много роби не се плашат от големи проекти.
***
Миналото винаги е по-добро, когато настоящето се състои от кисела мъка.
***
Истинските вярващи ще убиват и разрушават, за да защитават заблудите си.

вторник, септември 11, 2012

МеждуСвят

Автор: Нийл Геймън; Майкъл Рийвс
Издател: Pro book
Година: 2012

Много лека и приятна за четене книга!
Едно обикновено момче в забутан американски град се оказва Бродещ сред различните версии на световете. За по интересно - практически единствения Бродещ. Ако не се броят безбройното количество други негови версии сред безбройните светове. А в двата края на Алти-лентата (възможните светове, където Земята и човечеството съществуват) има две крайно противоположни по възгледи и абсолютно еднакви по характер империи, опитващи се да превземат световете - технологичните Бинарни и магическите МАГ. И двете фракции ловуват Бродещи, за да използват техните умения за предвижване сред световете. А по средата е МеждуСвят - база/убежище за Бродещите, откъдето те се намесват, за да поддържат баланса наука/магия и да възпрепятстват Бинарните и МАГ. Естествено - приключенията започват още от първите страници и следват най-добрите традиции: бягство, обучение, провал, изкупление, победа, повишение.
Принципно книгата звучи като приятна детска версия на"вселените на Правдивия" на Сомтоу.
За мен има само един проблем - това не е Геймън, с който аз съм харесвам, оптимистичните лековати историйки не са в неговия стил.

Харесах:
Понякога войната е нужна, за да ни научи да ценим мира и разберем истинската стойност на дипломацията в предотвратяването на война.
***
надеждата не плаща дивиденти
***
Квантовата математика има нужда от гледна точка, иначе не работи.. Само се опитай да запомниш не бъркаш съзнанието с егото. Това са две напълно различни неща - и от тях заменимо е именно егото.
***
със съзнанието си отворих вратата към лудостта и в индийска нишка навлязохме вътре
***
може и да го наричат другояче, но отрядът за разстрел под друго име пак си остава група мъже с насочени към теб пушки

неделя, септември 09, 2012

Градът и градът

Автор: Чайна Миевил
Издател: Алтера
Година: 2012

Този път светът на Миевил е почти нормален. Ако не беше толкова шизофреничен, разбира се.
Град-държава, в който е вплетен друг град-държава. Или са се разделили на две преди много време. Или са се слели. Всъщност - никой не помни, а в историята има сляпо петно по темата. Но те са по отделно, макар и накуп. От десетки поколения жителите на двата града са учени от люлката да невиждат другия град и неговите жители и никога, при никакви обстоятелства да не отиват там, освен по нормалния начин за посещение на чужда държава. Нарушението е престъпвение и се преследва с цялата строгост от Агенция Престъпвения (местния еквивалент на Мъжете В Черно). Единствената легална връзка е в центърът на Градът и Градът, някакъв абсурден вариант на чекпойнт Чарли (но без Стената).
В тази обстановка се развива и романът. Ченге от Бешел разследва убийство, което се оказва извършено в Ул Кома. Следите водят към ултра-националисти, уеднаквисти и от двата града, исторически разкопки и градски легенди. Колкото и да е странно, но престъплението е извършено изключително внимателно, за да не се превърне в претъпвение и да доведе до намесата на Агенцията. Изплюва градската легенда за Орсини - скрития град помежду Бешел и Ул Кома, следата е отхвърлена, а някой непрекъснато подава късчета информация, за да води полицаите накъдето желае. А едно самотно ченге се инати и търси истината (честно казано, през цялото време се сещах за "Голото слънце" на Азимов.) За да намери накрая повече отколкото би искал.
Много, много го бива Миевил, надявам се скоро пак да излезе негова книга.

Харесах:
Няма толкова отчаяна теология, че да не съществува наистина.
***
градът беше от онези части на света, в които САЩ не водеха дипломация, а намръщено защитаваха интересите си
***
Усилията им да демонстрират претенциите си върху цялата улица бяха толкова неприкрити, че вместо това можеха направо да я препикаят.

сряда, септември 05, 2012

Нощ на ножове

Автор: Иън К. Есълмонт
Издател: Артлайн Студиос
Година: 2012

Подобно усещане за завръщане в познат свят съм имал само  в поредицата за Бараяр.
Есълмонт е създал кратка и малка по обем книга в сравнение с Ериксън, но не по-лоша. Всъщност - липсваха безкрайните маршове отнякъде наникъде, както и повтарящите се диалози. Лошото - става дума само за една единствена нощ, изпълнена със събития: възнесението на Келанвед и Танцьора като повелители на Върховен дом Сянка; самоповишението на Въслата от Регент в Императрица; осуетения опит за пробив на затворените в Скръбния дом (Азат) на свобода; отблъснат опит за пробив на север на Ездачите на бурите. Всичко беше свързано с всичко и всеки участваше в повече от едно събитие, както е обичайно за събитията в Малазанска книга на мъртвите. Лошото е, че аз съм позабравил малко взаимовръзките и някои неща ми убягнаха.
Въпреки това - не лош дебют на Есълмонт и обещание за още добри истории от същия свят.
А сега - време за оплакване: Издателството не си е поиграло да осигури редактиране на имената, така че да съвпадат с "придобилите гражданственост" от книгите на Бард. Въпреки щедрите отстояния и едрия шрифт, обема е едва 350 страници, а са отпечатани на дебела хартия и подвързани с твърди корици, за да придава усещането за обем. И накрая - "скромната" цена от 20 лева?!?

Харесах:
Беше осъзнала, че се оплаква на човека, на когото изобщо не му пука.
***
Бяха прахосали първата и най-добра възможност.

понеделник, септември 03, 2012

Камбаните на ада

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2012

Забавна книга, макар и доста под нивото на "Портите". Всъщност - чак до средата книгата беше повече скучна, но тям някъде историята се отприщи.
Всъщност - не е много изненадващо, това си е малко тип "първа производна" на добра история по клиширан модел. Демонът Ба'ал, претърпял разгром в предната книга (явно преди да му излезе късмета в Diablo II) се опитва да вземе реванш на свой терен, отвличайки странното момче с дакела в Ада. Обаче всичко както си му е редно се обърква по всички параграфи и в Ада настъпва пълен ад (знам, слаб каламбур, но не мога да се стърпя).
Основният проблем е, че добрите идеи вече съм ги чел в "Ерик" на Тери Пратчет.


Харесах:
миналото е интересно за посещение място, където не бихте искали да живеете
***
имаше разтревожения вид на някой, който подозира, че му предстои да чуе лоши новини, които са се забавили само защото търсят още лоши новини, които да им правят компания
***
той стоя в тоалетната толкова дълго, че му предложиха да вземе ипотека за нея
***
беше от хората, които могат да задремят, докато вече спят
***
Когато един водач започнеше да признава своите слабости, неговите последователи бяха склонни да си търсят друг водач с по-малко слабости или поне не толкова честен, че да си ги признава.

четвъртък, август 30, 2012

Библиотеката на мъртвите

Автор: Глен Купър
Издател: Бард
Година: 2009

Интересен роман, смесващ езотерика и трилър по много удачен начин.
Едната (интересната) нишка: през VIII век на остров Вектис (днес Уайт) се ражда седми син на седми син. Момчето изглежда е аутист и е изпратено като храненик в манастира на острова. В един момент приорът на манастира забелязва, че драскулките в прахта всъщност са букви, а никой не е ограмотявал детето. Експеримента води до списък с имена, градове, дати и отметка "роден" или "умрял", при това се използват всички познати азбуки (автора маалко се е увлякъл, имаше и кририлица). Проверката показва верността на списъка. Монасите осигуряват подземие, в което странния пророк да пише. След време той изнасилва една от слугините, а след още няколко години неговият сън се оказва със същата дарба. Основан е Орденът на библиотеката от група монаси на високи постове и се започва "развъждане" на пророци и разширение на библиотеката, съдържаща изписаните от тях томове с имена. През XIII век вече има над 150 пророци и 700 000 тома, изписани през вековете. И един ден те спират работа и се самоубиват. Библиотеката е консервирана и може би забравена чак до 1947. Тогава археологическа експедиция се натъква на нея и понеже ръководителят е служил в армията през войната, информацията минава през военните до върха на правителството. Доста бързо британското правителство осъзнава разрушителния ефект, който ще има тази библиотека върху обществото и предприема отчаян ход: археолозите са ликвидирани, томовете са евакуирани от острова и предадени на американците, а помещението е взривено. На свой ред президента Труман решава да покрие дълбоко тази информация и в пустинята Невада се появява легендарната Зона 51, като се пуска дезинформация за извънземни същества и технологии, които се проучват там. Всъщност се изгражда екип от учени и информатици, които за 20 години успяват да дигитализират списъците от 240 000 000 000 имена и да създадат от тях база данни, която на свой ред да може да бъде сравнявана със всевъзможни бази по света. Невъзможно е една смърт да бъде предотвратена, но пък множество смърти на определено място определен момент дават ясна индикация на правителството за очаквано събитие, както и време да се пренасочват ресурси и да се планират реакции. Проблемът е Хоризонта - 9.02.2027г. когато свършат списъците с имената и можа би настъпва Края на дните.
Втората (основната) нишка: агент на ФБР наближаващ пенсия и с познати проблеми - алкохол и жени. Някога специалист по профилиране и издирване на серийни убийци, скандал с връзка с колежка го праща в ъгъла да си доизкара годините служба. В това време започва да действа Убиеца на Апокалипсиса - неуловим маниак, изпращащ картички с ковчег и дата на смъртта на жертвите си. ФБР е в безизходица - няма следи, няма заподозрени, няма дори 2 еднакви убийства. И така старото ченге отново е хвърлено в играта, както винаги подкрепяно от досадна новобранка. Постепенно всичко се обърква - всъщност няма убиец, някогашен съквартирант на агента сега работи в Зона 51 и използвайки нелегално открадната информация прави пари от застраховки и се будалка с властите, изпращайки картички на хората, които ще умрат. Само че това изплува макар и малко случайно и екипа по сигурността на Зона 51 започва "почистване" и труповете започват да падат един след друг. В епилога всичко горе-долу се уреди и остана само да се чака Хоризонта.
Приятна книга, има издадени още 2, ще се опитам да ги издиря при възможност.

Харесах:
По-добре да гоним вятър, отколкото да си клатим краката.
***
Започна да мрази самия себе си и постоянната му усмивка изчезна от лицето му. Душата му се измъчваше и Лука се превърна в поредния сериозен монах, разхождащ се с бавни стъпки из манастира.
***
Това съм новия аз. Същият като стария, но с малко повече кръв в алкохола.

понеделник, август 27, 2012

Картата на времето

Автор: Феликс Палма
Издател: Изток-Запад
Година: 2011

Доста противоречива книга.
От една страна - три взаимнопресичащи се повести с участието на Хърбърт Уелс (къде поддържащ и като главен герой). И трите - издържани като разкази с неочакван край, при това с по няколко обрата и логично построени причинно-следствени връзки.
От друга - досадно-монотонния разказ. Палма успява по уникален начин да превърне еротичните и екшън епизоди в досадно многословие. Чак заспивах на някои от ключовите моменти. И това прекаляване с обясненията под форма на писма към някой от героите съвсем ме отблъсна.
Първият разказ е следствие от действията на Джак Изкормвача. Млад джентълмен е любовник на една от убитите проститутки. След нейната смърт изпада в задълбочаваща се депресия и за да го спаси от неизбежното самоубийство, братовчед му урежда посещение при Уелс, за да се възползва от Машината на времето. Идеята е проста едно завръщане в миналото, един изстрел от упор и всичко ще се оправи. Може би...
Вторият разказ е първият предприемач, организирал посещение в бъдещето, след като Уелс жестоко е разкритикувал дилетантския му опит за писане. Комбинирането на театъра с професионалната измама е изключително успешно, само дето една от фигурите на сцената иска да бъде истинско момче, след като среща своята фея...
Третата е най-баналната: истинското пътуване във времето и парадоксите от него. Алтернативни вселени за всеки вкус...


Харесах:
нищетата винаги върви по петите на богатството
***
отправи горда и развълнувана усмивка - като маршал, който се готви да изпрати войската си на самоубийствена мисия
***
бе от хората, които са тъй болезнено горделиви, че в крайна сметка се оказват морално непобедими; тъй самодоволни, че се смятат способни да направят добре всичко, което си наумят
фантазията също се нуждае от правдоподобност

петък, август 24, 2012

Нашествие

Автор: Б. В. Ларсън
 Издател: Бард
Година: 2012

Като цяло - изненадващо приятна книга. Може би защото доста ми напомни за "Звездните рейнджъри", но само откъм екшън.
Най-интересно беше началото: от никъде над Земята се изсипва флот от кораби, които започват да отвличат на борда си хора, много от които са изхвърлени след това мъртви обратно. Един от отвлечените - преподавателя по компютърни науки Кайл Ригс, успява да преодолее всичко и да стигне до командния мостик, за да се окаже новия капитан на кораба. В процеса на овладяване на извънземната машина научава че не е единствения (корабите са дошли за да си търсят нови командири), а освен това участва в космическа война - други кораби летят към Земята и всички сдобили се с капитани кораби им налитат на бой. Като в компютърна игра, Ригс и останалите хора по корабите се справят с все по-сложни задачи: овладяване на корабите, оцеляване на тях, победа в битка срещу единичен враг, победа срещу група врагове чрез тактика, дипломация с земните правителства. Всичко върви доста добре, до момента в който се разбира, че един от вражеските кораби (някак между другото първоначалните нашественици вече са "нашите") е стоварил десант, който се разраства и помита Южна Америка. Съпротивата на земните армии е ожесточена, но безполезна и всичко върви към ядрен холокост, когато на Ригс му хрумват няколко добри идеи: да използва собствения кораб и останалите като него за производство на оръжие и нови кораби и по-важното - да приеме предложението на кораба да стане един от тях". Последното се оказва инжектиране с нанороботи, които всъщност съставят "нашите" кораби и превръщането на Ригс в нещо като киборг. По аналогия вражеските роботи са наречени "макроси". В последствие процедурата се прилага към доброволци от специалните части, за да се появи нов тип войска, обръщаща хода на войната. Извоюваната победа е кратка - Земята е изправена пред огромен флот на макросите. Удачно хрумване на Ригс установява комуникация и в последствие се стига до васален мир: Земята ще получи статус на съюзник, но в рамките на година трябва да подготви около 400 000 пехотинци, които да воюват за макросите в продължение на година и после да бъдат заменени от същия брой войници.
Друго удачно хрумване на автора е неизвестността - Ригс действа в движение според обстоятелствата, информацията е оскъдна, корабите не дават никаква, макар че по метода на отрицанието Ригс стигна до извода, че са изпратени от разумна раса в газов гигант, с другият потенциален източник за няколко десетки оцелели "кентаври" (предходните командири на корабите, които са се провалили - техния свят е бил унищожен) за сега не е установена комуникация.
За мен нерешен остана въпроса с реакция на "нанитите" към сделката на Ригс и Земята с "макросите" - от самото начало те са представени като програмирани за непримирима война, а допуснаха примирието.
Има издадени още три книги от поредицата, предполагам скоро ще се появят и на български. Поредицата се очертава приятна - съдържа по нещичко от "Звездните рейнджъри", "Бойно поле Земя" и "Черити", без да изявява поне в първия том претенции да бъде нещо потресаващо.

Харесах:
Колко бързо се превръщаме в животни, ако ни провокират по подходящия начин.
***
За да е достойна за дипломатически отношения, всяка група трябва да докаже, че има достатъчно сили да бъде независима.
***
ще му купя пудел за Коледа, за да не се оплаква, че само аз осирам всичко

вторник, август 21, 2012

Сделката на капитан Ворпатрил

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2012

От много време съм сигурен, че най-подценявания герой в поредицата е Иван Ворпатрил. Наричан масово от околните "идиот", Иван всъщност е специалист по изплъзването от потенциално опасни ситуации. При положение, че Майлс го забъркваше в повечето си каши от бурната си младост, Иван се измъкваше основно с уплах. Е, и със сетаганданския еквивалент на бром в чая.
Най-после Бюджолд се прежали да напише книга за него, но се оказа лебедова песен. Приятна главоблъсканица, забъркана от избягал клан амбициозни собственици на джексънианска Къща, опитващи се да поизработят Иван Ворпатрил, Саймън Илян, Грегор Ворбара, ИмпСи и всички наоколо. Вместо зрелищен екшън като в "Огледален танц" романът беше предимно любовна история. Все пак имаше интриги, обрати и много от хапливия хумор на Бюджолд.
Явно бурните сблъсъци от началото на поредицата ("Бараяр", "Наемниците на Дендарии", "Игрите на Вор", "Огледален танц" и т.н.) окончателно са загърбени от Бюджолд за сметка на домошарско-дипломатическите истории ("Цивилна кампания", "Дипломатически имунитет" и т.н.). Не че не оценявам остроумието в тях, но ми липсва лудостта на адмирал Нейсмит.

Харесах:
Дизайнът трябваше да мине за абстрактен, но резултатът навеждаше на мисълта за банда купонясващи точки в ярки цветове, които са изпопадали в несвяст и алкохолно опиянение.
***
Никога не прекъсвай врага си, докато прави грешка.
***
Кискаше се като щастливо чайниче на горещ котлон.
***
липсата на доказателство не е доказателство за липса

петък, август 17, 2012

Ловци на време

Автор: Дейвид Морел
Издател: Хермес
Година: 2007

Изненадващо приятен, макар и доста непретенциозен трилър. Морел си остава един от добрите автори в жанра.
Изглежда "Нарушители" се явява нещо като предна история, в която двамата главни герои се запознават и с общи усилия елиминират опасен сериен убиец. Случаят им носи изненадващо содидна сума и нежелана слава. Точно славата привлича към тях следващия социопат - този път откачен гейм-дизайнер с огромно богатство. В пристъп на остър солипсизъм той е създал играта "ловци на време", в която група хора с доказана силна воля за живот са захвърлени сред нищото и провокирани да намерят "Гробницата на земните желания" - митична времева капсула от преди 100 години. Времето е ограничено, ресурсите също, а всеки играч е миниран. Както винаги социопата допуска грешка, разделяйки героите - тя вътре в играта, а той на свобода, провокиран и манипулиран да играе в друго ниво на играта. Само дето е подценил жертвата: бивш рейнджър от първата война в Залива, бивше ченге, бивш наемен охранител в окупиран на Ирак, мъж изгубил съпруга, пленяван от сунитски бунтовници и успял да оцелее като личност. После е ясно - гонка с времето, решаване на неясни задачи, прецакване на лошия, щастлив край.
Приятна, неангажиращата и много лесно четима книга.

Харесах:
Всеки, който започва игра и не смята да победи вече я е загубил.

сряда, август 08, 2012

Сплавта на закона

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2011

Най-накрая тази поредица ми хареса. Сандърсън е зарязал голяма част от досегашния "меч&магия" за сметка на стийм-пънк. А за главен герой е взел изиграният от Робърт Дауни Дж. "нов" Шерлок Холмс, кръстосвайки го с Уаят Ърп.
За разлика от предходните книги тук историята е бърза, цялото развитие е за боени дни. Диалозите са лишени от безкрайните философски напъни, за сметка на това изобилстват от клиширани шегички. Бойните сцени с използването на характерните за света магични системи (аломантия и ферохимия) стават малко-опростени и все така живописни. И което ме изненада приятно - интригата се оказа доста по-завързана от първоначалните индикации (и не по-малко очаквана). Със сигурност ще има продължения, ще видим дали ще са свежи като тази книга.

Харесах:
Когато ти трябва конят на някого, понякога най-добрият начин е като пуснеш прасетата му да избягат.
***
великият човек се познава по това, че знае кога да изостави важните неща, за да реши жизненоважните
***
Промяната беше шанс да се превърнеш в нещо, което не си.

понеделник, август 06, 2012

Героят на времето

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2011

Почти целият роман продължи по схемата не предходния: безсмислени разговори, самоцелни битки (гледал съм няколко сезона на Clone Wars, няма нужда да ми се преразказват), лутане в клаустрофобично малък свят (изобщо малко автори успяват да ме убедят, че световете им имат простор). На всичкото отгоре пак се изпадна в плетеница разсъждения на тема ин/ян и възможността едното да съществува без другото.
Романът го спасява краят - когато Героят на времето най-сетне встъпи в ролята си и един куп досадни пасажи заеха местата си по правилния начин.
Като цяло - посредствена ширпотреба, въпреки добрия потенциал.

Харесах:
Светът, в който живеем, по своя характер е такъв, че когато създадем нещо, често унищожаваме в този процес друго.
***
Какъв смисъл да говориш, ако не можеш да кажеш нещо интересно?
***
Разпределение на задълженията, приятелю. Без това ще се наложи сами да си печем хляба и да копаем нужници.
***
бе осъзнал, че на този свят има много неща, които не разбира - а следователно и възможности, които не вижда
***
Управлението на градове и кралства е занимание за глупаци, не за крадци!. Държавната машина е прекалено неефективна, за да осигури достатъчно приход.

петък, август 03, 2012

Кладенецът на възнесението

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

Наопаки на първия том, тук историята започва много интересно. И точно когато можеше да се развихри история, сравнима със "Сблъсък на крале" на Мартин, действието се изроди в калпави интриги, мрънкане и объркани действия. Както винаги - лошите бяха значително по-ефикасни, но авторът беше от добрите и използваше саморъчнонарисувани жокери, за да печели раздаванията.
Все пак след задължителния брой излишни страници, необходими за покриването на понятието "фентъзи епос", в края Сандърсън все пак се прежали и пусна историята да се поразвие малко - тоно колкото да се разбере, че до сега всичко е било само пролог, а тепърва ще се започва истинския конфликт, отлаган от покойния лорд Владетел цяло хилядолетие. И както си е редно - добрите влизат в него с познания, недостатъчни за да напълнят и напръстник.
Малко не разбирам - повечето автори наистина ли мразят героите си, та се стараят да ги изкарат кръгли глупаци?!
 Поредицата ме удивлява с огромният потенциал, който е създал автора чрез стройната магическа система и с калпавото усвояване на 1/5 от него.

Харесах:
Никой не праща убийци, за да премахнат телохранители.
***
Добрите хора не стават легенди.
***
Понякога е по-добре да се предадеш, отколкото да се провалиш.
***
За човек не се съди по недостатъците му, а по начина, по който ги превъзмогва.
***
Понякога едно лошо положение е по-добро от друго.
***
-От добрите хора нерядко стават лоши крале.
-Но от лошите никога не стават добри крале.
***
Заплахата не е нищо повече от обърнато наопаки обещание.
***
Честността не ме прави по-малък тиран.
***
Беше майстор на мащабните планове, но детъайлите често му се изплъзваха.
***
Има много различни вярвания с различни ценности.

неделя, юли 29, 2012

Последната империя

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

След няколко отлични отзива от уважавани читатели, реших че и на мен ми е дошъл ред да чета самостоятелните романи на Сандърсън.
Първият не ме впечатли, ама никак. Най-рекламираното - четивността поне за мен липсваше. В по-голямата част книгата неприятно ми напомняше за Салваторе и безумно тъпата му поредица "Алената сянка".
Обаче в последнта 1/5 книгата рязко дръпна нагоре. Магическите системи на аломантите и ферохимиците (за разнообразие - обяснени подробно и нееднократно) бяха демострирани в живописни схватки в стил Star Wars. А и в края се дадоха повече въпроси, отколкото отговори.
Иначе историята е банална: целият известен свят е обединен в единна държава, скромно наречена Последнат империя, притежавана и управлявана от лорд Владетеля - безсмъртен и безмилостен управник (някаква скучна кръстоска на Иван Грозни с Кашчей Безсмертни). Той контролира всичко благодарение на Министерството (практически - религиозна организация с различни съперничещи си ордение), а оперативното управление е поверено на дворяните благородниците (потомци на стари съюзници на Владетеля, част от които владеят аломантия и я предават на потомците си), които получават за управление плантации, плавателни канали и т.н. Работната ръка е морето от крепостни скаа, безправни, мизерни и тъпкани постоянно. Отделно са странните същества, наричани Мъгливи духове и подложеният на кротко заличаване народ на евреите терисците (владеещи ферохимията). Кръстосването на благородници и скаа е забранено, за да не се появява аломантия сред низшите, но винаги има издънки в тази насока. Група мелези, надарени с аломантия пребивават в столицата и се прехранват с престъпления. Един от тях се свързва с рехавата бунтовническа организация на скаа и сключва договор за свалянето на Империята. Колкото и да е странно, успехът този път не беше дело единствено на решителния сблъсък при шанс 1:1 000 000. Отделно развръзката породи нови загадки, така че ще дам шанс на поредицата.

Харесах:
Новите вкусове са катоновите идеи - колкото си по-стар, толкова по-трудно ги смилаш.
***
Знам как да превърнем някоя неописуемо сложна задача в поредица от по-прости и лесни и да ги решим една по една.
***
смисълът на този живот е да намериш други хора, които да ти вършат работата
***
исторически погледнато, най-добрият начин да се справиш с голяма армия е да разполагаш с още по-голяма
***
Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение.

четвъртък, юли 26, 2012

Изборът

Автор: Виктор Суворов
Издател: Факел Експрес
Година: 1997

Последният роман от поредицата за хипотетичната сталинова секретна служба е най-дългия и най-странния от всички.
Историята стигна до 1939-та, когато чистките сред военните и НКВД са почти приключени, а подготовката за началото на Втората световна е набрала пълна скорост.
Само че действието плавно се отплесна от досегашните разправи с поредните ръководства на чекистите към най-легендарната и най-неясна част: разузнавателната мрежа, изграждана в цяла Европа с цел подпомагане на "освобождаването" ѝ и завършване на Световната революция с глобален СССР.
В историята се появи от никъде магьосник с власт над човешкото съзнание и се сдуши със Сталин. Това за мен скапа чудесната до тук история. А иначе нея си я биваше: Жар-птицата се превърна в първостепенна фигура в историята, изпратена нелегално в Испания тя изгради със собствени сили за броени месеци собствена рекетьорска организация, събираща дългове в глобален мащаб (добре де, прекалено беше, обаче готино).
Финалът принципно беше отворен, макар и с подчертано негативна перспектива.

Харесах:
В същото време нека и не преувеличаваме, нека не наричаме нашите полигони безкрайни. Естествено, те си имат краища. Само че никой не ги знае точно къде са.
***
Колкото по-малко са живите свидетели, толкова по-лесно им е на историците.
***
Не твърдя, че внедряването в световен мащаб на трилитровите бирени халби отведнъж ще премахне всички проблеми на човечеството, но ясно е, че половината проблеми ще отпаднат.
***
Властта на тълпата винаги завършва с диктатура на индивида. Или с крах за всички.
***
Всеки по отделно е против, всички заедно са за.
***
Нека не осъждаме римляните за зверството им. Просто по онова време не са имали кинематографа. Поради техническата си изостаналост са били принудени да се наслаждават на зверството в натура, а не на широк екран.
***
Върху френския ресторант се стовари безумието на руската кръчма.
***
Отдавна искам да се цаня за заместник на дявола.

понеделник, юли 23, 2012

Контролът

Автор: Виктор Суворов
Издател: Факел Експрес
Година: 1997

Резун създава един направо абсурден свят на сталинските "органи", извършващи чистка след чистка през '30-те. Постоянния терор, разстрелите, проверките и контролите са предадени почти като епизоди от компютърна игра - всеки следващ куест е по-завързан от предходния.
Никога не съм срещал намек за отделна тайна служба, подчинена лично на Сталин и несвързана с официалните органи на НКВД или РККА. От друга страна - има хляб в идеята, Сталин в продължение на повече от 10 години избива едно след друго ръководствата на чекистите, успоредно с унищожаването на огромни маси поданици на Съветска Русия, а за противниците му сред болшевиките - да не говорим, така че отделна структура би била полезна.
Разбира се - става дума за роман, макар че Резун не се е удържал от възможността да представи хипотетичния секретен отдел като кръстоска на МИ-6 на Джеймс Бонд с "Лигата не необикновените джентълмени". Всички участници в него са повече от умни и корави, а факта, че самите те минават през месомелачката като жертви ги прави някак по-симпатични.
Всъщност Резун дори и масовите екзекуции представя по един такъв разумно-ефикасен начин. Докато тръснеш глава и се усетиш какво всъщност се върши...

Харесах:
Изобщо изтезание без вопли е несполучливо изтезание. Непълноценно. Като бира без пяна.
***
в гората за разстрели свирепства пролет
***
 Който държи съобщенията, той може да предава команди. Който предава командите, той командва парада.
***
При капитализма всеки си има своя паница, чиния или блюдо. Социализмът е общ казан е справедливо разпределение. При капитализма няма кой да разпределя. Затова капитализмът - това е свобода.
***
Всяка социална справедливост неизбежно поражда властта на онези, които осъществяват справедливостта. Справедливостта е субективна категория.
***
Беше дивен пролетен разстрел.
***
Но колко струва една вече оказана услуга?

петък, юли 20, 2012

Змиеядеца

Автор: Виктор Суворов
Издател: Факел Експрес
Година: 2010

 Покрай всички приказки как ЕС се е превърнал в новия СССР се протегнах в библиотеката на баща ми и започнах една от книгите на Резун, които не съм чел.
Ами не, сорим, но ЕС има още доста да се влачи по корем, докато се превърне в нов СССР.
Романът е кратък, камерен, но успява да възкреси един от най-страшните периоди на СССР - прехода от болшевизъм към сталинизъм. В предходните: гражданска война, НЕП, национализация изродите болшевиките изтребват предимно враговете си (действителни и потенциални), а в този период се избиват едни други - със същия плам и размах.
Романът е романтична версия за падението на "железния" Генрих Ягода - шеф на НКВД, "баща" на тройките и един от най-безмилостните касапи в историята. Кратък, стегнат, интересен и леко наивен на моменти, но пък забавен, интересен и лесно четим.
Ще продължа с другите 2 по темата, Резун отново ме заинтригува като разказвач.

петък, юли 13, 2012

Затвори очи

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2012

На последния Пролетен панаир на книгата по традиция минах през почитаемия г-н Риков и както винаги не си тръгнах с празна торба. По-конкретно втората книга на Джон Вердън.
За моя изненада - тази ми хареса повече и от Намисли си число. Всъщност е добра колко първите книги на Патерсън за Алекс Крос, макар че е доста по-обемиста (и за удобство на читателя пак е отпечатана на дебела хартия).
Този път Вердън пуска своя герой - пенсиониран топ-детектив, в разследване на убийство, което на пръв поглед изглежда невъзможно за разплитане. Убиецът е ясен, жертвата - също, около местопрестъплението всичко е снимано в реално време и все пак разследването забива в път без изход. Оказва се, че с повечко мисъл и наблюдателност може да се открият нови гледни точки, носещи смущаващо разнопосочна информация. Пресявката ѝ носи предимно нови въпроси и твърде малко отговори. Изобщо интригата е на ниво, макар че почти 100 страници преди края започнах да се досещам какво пропускат полицаите.
Още една положителна страна на книгата е, че Вердън понамалил меланхоличите ретроспекции за сметка на разсеяно-преуморено препускане през ежедневието на един доста износен мъж.
С интерес ще подхвана и 3-тата книга, когато я издадат.

Харесах:
Изявлението ѝ бе драматично като първото изречение на роман.
***
Човек, който различава само черно и  бяло, се противопоставя на компромиса.
***
Няма твърда почва, на която да стъпим, освен принципите си.
***
Повечето от тях нямат нужда от терапевти, а от екзорсисти.
***
В един свят без последствия бихме направили какво ли не, но не и неща, за които нямаме желание.

четвъртък, юли 05, 2012

Човекът със сините кръгове

Автор: Фред Варгас
Издател: Колибри
Година: 2009

Отдавна бях харесал анотациите на романите и накрая посегнах към май най-ранния хронологично. Останах много изненадан.
Стилът малко ми напомни за Жорж Сименон, но на фона на комисар Адамсберг комисаря Мегре е направо екшън-герой. Интригата е семпла (много точно спазва правилото убиецът да е сред малцината персонажи в романа), а житейските размисли - покъртително оплетени. Езикът е прекалено богат за семплото действие, малкото събития просто се губят сред словесните карамболи.

Не точно че не харесах книгата, но тя е за четене късна есен в специфично настроение. Като цяло имах усета, че чета театрална пиеса, а не криминале.

Харесах:
човешките същества не уважават предметите, които използват
***
човек не изгубва непременно самоличността си на дъното на тубичка аспирин
***
в тези нощни заведения има прекалено много хора, за да ви забележат
***
Не е сигурно, че здравия стомах ви помага да мислите правилно, но е сигурно, че болния стомах ви пречи да мислите изобщо.
***
Отдръпна се и направи кафе. Много хубаво кафе. Но което не може да замести милувката. Обаче и милувката не замества хубавото кафе.Маниакът подрежда вселената си с точност до милиметър. Иначе няма смисъл да е маниак. Манията е измислена, за да организира света, за да му се наложи, за да овладее невъзможното, за да се защити от реалността.

неделя, юли 01, 2012

Синя луна

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: Колибри
Година: 2010

Тук вече книгите от паранормален трилър окончателно мутираха в сълзлива мелодрама. От 40% от книгата бяха размисли и самосъжаления на Анита Блейк, 40% - пълнеж под формата на подушване, докосване и ритуални сценки с превръщачите наоколо. В остатъка се разви набързо един брутален сблъсък с група безскрупулни търсачи на реликви и подкупени от тях местно ченгета.
Все пак имаше 2 положителни момента: Анита започва да използва все по свободно натрупващата се в нея мощ и най-накрая се изчука с любимия си алфа-върколак. Няма да е в стола на Хамилтън, ако нещата се развият просто и положително, в някой от следващите томове нещо ще се оплеска отново.
Поредицата запада подобно на "Колелото на времето". :(

Харесах:
приличате на фигури от сватбена торта за садомазохисти
***
Нуждаеше се от козметична хирургия на душата.
***
изглеждаше объркан като самотен въздържател сред дегустатори на вино
***
Аз съм предпазлива по природа и параноична по професия.
***
Когато си объркан, говорѝ по работа.
***
Ако продължаваш да търсиш, понякога намираш точно каквото ти липсва, каквото и да е то.

понеделник, юни 25, 2012

Огнено жертвоприношение

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: Колибри
Година: 2010

Почвам да разбирам какво ме дразни в поредицата - Хамилтън отделя 30% от романа за празни приказки, 30% за раздуто описание на вече предъвкани взаимоотношения на Анита с любимия вампир и почтиекслюбимия върколак.
Останалите 40% са не лош паранормален трилър, който при повече внимание от авторката би могъл да стане направо добър. Уви, няма шанс и това си е.
Както и да е, в това томче между цупенето, угризенията и мрънкането по много поводи, Анита и разрастващата се шайка от хуманни чудовища около нея се сблъска с по-голямата част от Съвета на вампирите, дошъл за разследване и разчистване на сметки. Откривайки все нови и нови измерения на силите на триумвирата вампир-върколак-некромант Анита понарита лошите и предотврати част от назряващата касапница в Сейнт Луис. Този път и хората-фанатици, и консервативните вампири искаха да спретнат едно масово клане на противника в опит да си върнат "доброто старо време".
Като цяло - по-слабо от първите книги, но поредицата има своето очарование в хапливия език на героинята.

Харесах:
Това, че някой няма вампирски зъби, не означава, че не може да те убие.
***
Да задаваш въпроси е прекрасно, но само ако знаеш отговорите. Ако питаш, но си изненадан от отговора, приличаш на глупак.
***
Всяка истинска революция започва с изтребване на привържениците на предишния режим.
***
да оскърбяваш без думи
***
Никога не се доверявайте на хора, които постоянно се усмихват. Те или се опитват да ви продадат нещо, или не са особено умни.

понеделник, юни 18, 2012

Убийства в Оксфорд

Автор: Гийермо Мартинес
Издател: Колибри
Година: 2005

Малко пресилено е да се обяви това за роман. По-скоро е повест ти "с неочакван край". Без последното, разбира се. В камерните разкази потенциалните убийци са твърде малко, за да не се ориентира читателя.
Постройката е семпла: аржентински стипендиант по математика в Оксфорд става неволен свидетел на няколко убийства, носещи почерка на маниак с уклон към питагорейството. Интересното е, че дори и опитния следовател от полицията тръгва по тази следа, вместо да прибегне към Бръснача на Окам.
Става за четене, но не е много над средното за жанра.

Харесах:
лъгали са със средствата на истината
***
Психиатричните хипотези имат неустоима притегателна сила... Дори да са нереалистични и даже абсурдни, винаги изглеждат по-приемливо от чистите логически съждения.
***
Хората изпитват естествена съпротива, някакво инстинктивно недоверие към логическите схеми.
***
останах слисан от потенциала на внушение, който можеше да развие една привлекателна идея

сряда, юни 13, 2012

Вале пика

Автор: Борис Акунин
Издател:  Еднорог
Година: 2003

Най-кратката, най-веселата и най-безсмислената книга в поредицата до сега.
Ераст Фандорин разследва изключително ловък мошеник с прозвище Вале пика, който използва всевъзможни схеми, за да позволи алчността на жертвите му да го направи богат. Самоувереността му обаче се оказва в повече - ужилва управителя на Москва, а после спретва номер на самия Фандорин.
Надлъгването приятно ми напомни за книгите за Арсен Люпен, но до там. Под нивото на поредицата е.

Харесах:
От всеки десет души девет си казват всичко, стига да ги изслушаш.
***
Какъвто е човек, моето момиче, такъв е и животът му. Ако човекът е жесток, и животът му е жесток. Ако е плах - животът му е страшен. Ако е кисел, живее тъжно.
***
най ви е страх да не изпаднете в срамна ситуация, следователно при всички случаи ще се стремите да се държите достойно

вторник, юни 12, 2012

Легионът на прокълнатите

Автор: Свен Хасел
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Очаквах от книгата нещо подобно на материалите в http://iremember.ru/, само че от германска гледна точка. Вместо това останах с чувството, че чета фалшификат.
Книгата би трябвало да е войнишки спомени от Втората световна на боец от германски наказателен батальон и отчасти е това. В по-голямата си част е посредствена антифашистка агитация, напомняща ми за мемоарите на родните шумкари.
Особено ме подразниха 2 момента: обясненията как Червената армия е разполагала с по-прост, но по-качествен човешки материал, притежаващ моралното право да се бие за своята страна - в ситуация, в която автора изтребва с картечница огромни маси от червеноармейци, нахвърлящи се идиотски точно в сектора му за стрелба; вторият момент беше с бягството му през '42-ра от лагер с лек режим в Елисейск (да, на река Елисей), по време на което след денонощие път пеша стигнал до жп-линията от Горки за Саратов. Даже си отворих Гугъл мапс за да проверя кое къде се намира. Описанията на концлагери на смъртта за германски дисиденти през '40 и за масови предавания на германски войски на Източния фронт през '43 срещам за пръв път.
Личното ми впечатление е, че книгата е писана много малко по собствени спомени, повече по чужди и основно по собствени фантазии как трябва да е било.
Ще прочета и другите 2 книги, но до тук съм силно разочарован.

Харесах:
въображението на садиста е ограничено,  понеже жертвите свикват с насилието и чувствата им се притъпяват
***
онзи рядко срещан тип офицери, които са в състояние да накарат хората си да влязат в пъкъла, защото те лично ги повеждат натам
***
германският войник е отгледан в страх, трениран е да реагира като машина в стресиращи ситуации
***
ако ги нямаше многобройните проблеми и спънки, щеше да бъде възможно да се определи чия е отговорността за това, което се случва
***
човек живее в шумна и враждебна среда

неделя, юни 10, 2012

Смъртта на Ахил

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003

Най-дългия роман за Ераст Фандорин до сега. И пак се различава по формат от предните - една част от книгата е разследване през неговите очи, друга - ретроспекция на живота на противника му и чак в последната глава двете линии се събират за развръзката.
Също така този роман е с най-засукана интрига. Всичко започва като едно разследване на смъртта на Белия генерал (познайник на Фандорин от "Турски гамбит"), превърнало се в шпионска история, в крупно криминално престъпление, в политически заговор и държавна измяна. Имаше от всичко - патетични руски офицери от XIX век, московски бандити, корумпирани чиновници, заговорничеща аристокрация, некадърен германски резидент, професионален "чистач" и няколко броя фатални жени от различен калибър.
Продължавам да харесвам поредицата, но липсва свежестта на първата книга.

Харесах:
всяка нормална жена, току-що отпратила един гост и очакваща друг, няма да хукне към прозореца, а към огледалото
***
Лесно е да се каже - трябва. Но как?
***
Продажност наполовина е просто самозалъгване.

понеделник, юни 04, 2012

Момиче на пружина

Автор: Паоло Бачигалупи
Издател: Бард
Година: 2012

Доста странна книга.
Първото, което ми изскочи беше, че обстановката в Тайланд от XXII-ри век много ми напомня за "Песента на Кали" заради усещането за лепкав климат, само че без натрапчивото чувство за безнадеждност при Дан Симънс.
Второто беше осъзнаването до колко тази книга си прилича с кибер-пънка на Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън, само че вместо софтуер има биоинженерство.
Единствената слаба страна за мен е опита да се покаже някакво посевместно регресиране на технологията заради изчерпването на петрола. Да ме прощава автора, но неговите "пружинници" не са и на 50% толкова ефективни, колкото елементарни генератори на ток (може и задвижвани от мегадонти както при него, а може и просто банални хидротурбини). Така и не разбрах какво е станало с атомните електроцентрали - точно липсата на петрол би трябвало да ги тласне още по-напред като енергиен източник.
Интересното е свят, наподобяващ частично трилогията за "Небесните господари", но значително по-реалистично създаден. Биотехнолигиите и по-специално генното инженерство в безскрупулни ръце (корпоративни, естествено) е предизвикало почти пълен апокалипсис: стерилни семена на зърнените култури, лабораторно създадени пандемии, генномодифицирани животни и хора. В този свят на непрекъсната битка за оцеляване на Homo sapiens кралство Тайланд води своите си битки: с Виетнам за контрол на въглищни запаси, с кхмерите за територии, с калорийните компании (събирателно название за всички корпорации в бизнеса с биотехнологии), а както си му е реда - и между фракции в правителството (агресивното изолационистко Министерството на околната среда срещу агресивното меркантилно Министерство на търговията). Измамата, корупцията, измяната и лъжата са ежедневие за всички играчи, а ситуацията може да се измени драматично за минути и да доведе до нови съюзи или нови вражди.
Историята не е нещо особено, само че в случая похвата да се разказва от гледните точки на различни  герои е чудесно използван - всеки си има освен собствената мотивация и собствения хоризонт и минала история, така че чрез тях света става много по-пълно описан.
Като цяло - не лоша книга, но според мен и тук има излишни 100 страници.

Харесах:
Любезни бяха до припадък даже когато ти бъркаха в джоба.
***
Копелето беше наивно, но не и глупаво.
***
мъже, в чиито вени не течеше кръв, а пари
***
Нищо не е сигурно, нищо не е завинаги.
***
Проблемът с тайните скривалища беше как да ги опазиш тайни.
***
онова, което ни се дава евтино или бързо, винаги идва със скрита цена
***
изненадата да осъзнаеш, че светът който уж си познавал и разбирал, не е светът, който обитаваш в действителност
***
Някои хора са твърде силни, твърде големи, за да се преструват успешно на дребни риби.
***
Ние сме природата. Всичко, което правим, е природа, всяка биологическа промяна, която постигаме.
***
Истинско упражнения по егоизъм, в което един гигант парира атаките на десетки други, разгонва ги като нахални мухии се смее.

понеделник, май 21, 2012

Левиатан

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003


Поредната добре поднесена история на Борис Акунин.
Отново е издържана в стила на старите криминалета и се развива по класически сценариай: зловещо убийство, малко следи и всички заподозрени накуп с разследващия полицай на място без изход (в случая – параход на път от Англия към Индия). По случайност и Ераст Фандорин се качва на същия кораб като част от пътешествието му от Цариград към Япония.
Историята е разказана плавно и макар, че е доста семпла, смяната на гледната точка на разказвача успява да ѝ предаде допълнителни нюанси и обем, без да я разтегля излишно много.
Явно десетките кримки на Агата Кристи и Едгар Уолъс са оставили достатъчно схеми в главата ми, така че развръзката не ме изненада много. А Фандорин се сдобива с втора смъртоносно опасна жена, която би се радвала да го унищожи. Почти се изкушавам веднага да започна следващите книги, за да видя кога ще го погнат.


Харесах:
необремененият от авторитети мозък е способен понякога на интересни и верни наблюдения
***
 На света няма нищо по-лошо от несретната сиромашка старост.
***
 Запазих разума си и дори го изострих, но заплатих с голям къс от сърцето си.

петък, май 18, 2012

Левиатан се пробужда

Автор: Дениъл Ейбрахам & Тай Франк /Джеймс С.А. Кори/
Издател: Бард
Година: 2012

Като цяло, това вече съм го чел в историите на Лари Нивън за Джил Ръката и на Айзък Азимов за Лъки Стар. Поосъвременено е, писано е с повече размах и може би повече майсторство, но без  оригиналност.
Човечеството се е поразселило в Слънчевата система и са се оформили три групи: Земята, Марс и Пояса (разпръснати сред астероидите космически станции и инсталации). Формално Земята и Марс са в съюз, а Пояса се третира като крайградския катун, всъщност никой никому не се доверява и всеки има претенции към останалите. На фона на не особено стабилната обстановка няколко непредизвикани унищожавания на кораби, огласени от вечно измъкващ се на косъм идеалист (или идиот) предизвикват избухване на военен конфликт първо между Пояса и Марс, а после между Марс и Земята. 2/3 от книгата е посветена на бягане и криене по различни станции и бази на праведния идеалист и екипажа му, както и и на един силния образ в романа - депресивно ченге с разбит живот, преследващо собствена химера. В останалата 1/3 бяха набъркани извънземни от преди 2 000 000 000 години, тяхно биооръжие/биокомпютър/нещодруго, богата корпорация от социопати (не се сещам да съм чел книга, в която корпорациите да не са съставени от бездушни откаченяци), един земен офицер-ренегат (нещо като Джордж Вашингтон на Пояса) и разбира се - Щастливия Край. Край на първи том от щедро рекламираната поредица, разказваща за разселването на човечеството сред звездите. Другите не са написани, обаче пък договорите са подписани, явно не напразно Джордж Р.Р. Мартин е дружка с авторите.
Единственото достойнство на романът според мен е опита да се опише правдиво един потенциален недалечен свят и най-вече технологичната му част. Останалото е доста посредствено.

Харесах:
Говори каквото щеш за организираната престъпност, но тя поне е организирана.
***
Нищо не те сближава повече с началника от споделения расизъм.
***
Старо, познато и предсказуемо, като течаща надолу вода.
***
смъртта без предупреждение беше за предпочитане, тъй като не оставаше място за страха

вторник, май 08, 2012

Турски гамбит

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003


Вторият роман за руския детектив от XIX век се развиваше в доста позната среда - Руско-турската война от 1877-78 година.
Този път събитията се развиват през погледа на млада и доста тъпа руска девойка, хукнала на фронта отчасти от феминистки, отчасти от романтични подбуди. Като една от малкото жени в армията тя се оказва център на засилено внимание от страна на офицери от средния ешелон и чуждестранни кореспонденти. Така става свидетел на серия привидно случайни недоразумения и провали, които превръщат добре започналата военна кампания в скъпо струваща касапница. Следите водят към загадъчен османски чиновник, приближен на прокудения Мидхат паша и един от обектите на организацията Азазел от първия роман.
По неговите следи е насъскан Ераст Фандорин, който след трагичния край на сватбата си се е запилял в Сърбия като доброволец в руския корпус, попаднал е в плен и сега се завръща обратно на служба.
Шпионинът се справя блестящо, винаги е на стъпка пред лутащите се руски жандарми, а неговите действия струват огромни загуби на хора, пари и време. А точно то е проблема - докато руската армия обсажда Плевен, останалите Велики сили успяват да стигнат до съгласие, че Цариград и Проливите не трябва да попадат в руско владение и през 1878 след примирието от Сан Стефано Русия е изправена пред повторение на Кримската война. Отделен е въпросът, че разпокъсването на българските земи вече е започнало и след няма и 10 години ще започне поредицата от войни, въстания и погроми, които ще продължат до средата на следващия век.
Интригата не е лоша, хареса ми, че до края има няколко възможни варианта на решение.
Единственото, което малко ме подразни, е че Акунин си е свършил домашното доста през пръсти. През цялото време се обясняваше, че трябва да се превземе София, за да се продължи към Константинопол. Бърз поглед към картата би го ориентирал колко погрешна географски е идеята, а също толкова бърза справка би му показала, че тогава София е един малък град, забутан сред няколко планини и без абсолютно никаква ценност.
Определено съм очарован от поредицата - чете се много леко и приятно.

Харесах:
Щом живееш в една държава, трябва или да я пазиш, или да я напуснеш. Всичко друго е паразитизъм и слугински одумки.
***
Демократичният принцип ощетява умните, талантливите, работоспособните, прави ги зависими от глупците, некадърниците и мързеливците, доколкото те винаги са мнозинство в нашето общество.

неделя, май 06, 2012

Новопокръстени звезди

Автор: Божидар Грозданов
Издател: Кввазар
Година: 2012*

Страхотно четиво!
Романът е в същия свят, в който се развиват разказите от сборника "Неподвластните", само че векове след събитията от последните 2 разказа. Човечеството, победено и поробено от самодивите, змейовете и останалите свръхестествени създания е провело Великата война и се е освободило, а в последствие е започнало бясно да се разселва на други планети. Всъщност победата е била следствие на помоща на някои самодиви и змейове (а може би и други зъздания), но въпреки това те се превръщат на свой ред във "втора ръка" жители, въпреки несъмената полза от сътрудничеството с тях.
Както си му е редно - човечеството се е разцепило на множество фракции, като двете най-големи са на Църквата: Империята на папата и Обединението на правоверните на патриарсите. Империята каатегорично отрича самодивите и змейовете, Обединението ги държи под строг контрол, но ги използва усилено (змейовете като ударни армейски части, самодивите - за тераформиране на планети). Търканията между Обединението и Империята често преливат в откровенна конфронтация: саботажи, партизански действия и пълномащабни войни.
Поредица странни инциденти със совалки, стоварващи самодиви на светове за тераформиране подтиква Обединенито да сформира малко странен разследващ екип, почти всеки участник в който си има своите собствени тайни и планове. На други места текат различни търсения и се осъществяват отдавна готвени планове. Успоредно с това се разразява нова пълномащабна война с Империята, практически без достатъчно сериозен повод.
Сред схватки, преследвания и интрги постепенно нещата започват да застават по местата си. Малко е объркващо до към средата на книгата, защото няма достатъчно информация за свта и просто не се разбира кой и защо бие или бяга. За сметка на това пък е добре заъвртяно откъм интрига.
Може би само развръзката мъничко ме разочарова - беше, хъм, като за стандартно начало на спейс-опера.
Много ми допада продължаващото смесване на технологията със света на свръхестественото. Освен тераформирането, страхотно ми допаднаха като идеи някои от капаните, животоподдържащите системи и методите за контрабанда на таласъми. Просто света изглежда възможен и доста логично подреден.
Сега не знам какво да искам - Божидар да разкаже историята за Великата война и разселването на човечеството (което би наместило много парчета намясто), или директно да продължи нататък със сблъсъците на духовенството, змейовете, самодивите, военните и таласъмците.

Във всеки случай - искам още истории от този свят!

Харесах:
Това, че една дупка изглежда празна, съвсем не означаваше, че в нея няма нищо.
***
съдбата на всички е по-важна от съдбата на всеки
***
Човекът е даровито некадърен.
***
Губенето на време граничи с грях.
***
границата между ерес и всеотдайност бе тънка
***
Да победиш враг с цената на всичко не бе никаква победа.
***
Ако разбираха нещо, нямаше да останат в медиите.
***
Как може да се изправиш, ако не си паднал?

вторник, май 01, 2012

Азазел

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2002

Алвин преди доста време спомен, че Акунин е много лесно четим и много приятен автор. Ревюто му окончателно ме убеди да се пробвам и аз. Останах очарован.
Книгата е много приятна на няколко различни нива.
Първо - в Москва и Петербург от втората половина на XIX-ти век добиваш усещане за една космополитна Руска империя, в която руските мужици се преквалифицират като портиери, редом до тях са германски гувернантки, британски икономи, а висшето съсловие счита разговорът на френски за много шик. Много забавен беше първият ментор на Фандорин - видяло и патило ченге от старата школа, чиято основна мисия е да изкара до заслужената пенсия.
Второ - книгата е издържана в стила на приключенските романи от тази епоха: загадъчно самоубийство, усърден полицай, улично убийство, любов от пръв поглед, фатална жена, пропадащ боен офицер-аристократ, тайнствена подривна организация, преследвания, обрати, престрелки, измени и измъквания на косъм.  Само финалът с адската машина за сватбен подарък от разгроменият противник си беше от съвременните екшъни.
Трето - някак непрекъснато се присещах за Шерлок Холмс, книгата беше точно в стила на Дойл с отмятането на невъзможното. Цялата интрига напомняше за сблъсък с Мориарти, пред погледа на всеки имаше парченца от мозайката, но практически беше невъзможно да се различат, ако не знаеш какво да търсиш.
Четвърто - вероятно аз така си мисля, но имаше шегички с чекистките романи. Част от героите си бяха точно извадени оттам: с чисти умове, студени сърца и горещи ръце.
Честно казано - интригата беше малко семпла, наистина имаше доста податки какво ще излезе накрая, за да не се сети редовен читател на криминалета и трилъри откъде ще изкочи разгадаването.
Ераст  Фандорин е адски симпатичен образ. Леко наивен (все пак е на 20 и кара първа година в полицията), много умен, излишно доверчив (от това май се излекува), все още добросърдечен и изпълнен с ентусиазъм да се бори със Злото (каквото и да е то). Ще ми е любопитно да видя как ще се развие в следващите романи.
А, да - определено смятам да прочета още няколко книги от тази поредица.

Харесах:
Не, не съм богат... Но смятам, че е долно да търгуваш с късмета си.
***
Честността е за честните, а в нашите забавления няма много чест.
***
Пълно е с хора наоколо, а няма човеци.

неделя, април 29, 2012

Входът за Рая - платен

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда

Година: 2003

Една от книгите на Кунц, в които действието е на ръба на абсурда, като не винаги е сигурно от коя страна.
Развиват се паралелно няколко сюжетни линии: малада жена, току-що излязла от затвора и осъзнаваща ясно пропиляния си до тук живот и започващите проблеми с алкохола; момиченце с вродени увреждания и блестящ интелект, живеещо с майка-наркоманка и втори баща - сериен убиец с пари и етика; частен детектив с купища угризения, съсипващи живота му; странно момче, бягащо от безименни убийци. Постепенно всеки се среща с накой от останалите и се заплите леко безумна история на преследване и спасяване в последния момент.
Странна книга - и ми допадаше, и ми се струваше излишно разводнена с остроумни диалози, неводещи наникъде сюжета. Определено не е от силните книги на Кунц.
Имам смътното усещане, че целта на Кунц е била основно да запознае читателите си с "утилитарната биоетика" - философско течение, набиращо според него сила в университетите в САЩ и Великобритания. Идеята на биоетиците, е че не трябва да се помога на хронично болните и престарелите да продължават да живеят, тъй като по този начин пречат на здравите да получат повече ресурси, за да бъдат по-щастливи. Малко ми напомняше за евгеникатан от '30-те години на миналия век, радвала се на доста популярност на Запад и тихомълком забравена след лагерите на смъртта през Втората световна.

Харесах:
Можеш да си мутант и пак да привличаш мъжете, ако имаш големи цици.
***
Имаше онази характерна гордост. Той я наричаше чест. Мо в наши дни честта е само за неудачници и това те кара да се гневиш.
***
-Не четете ли вестници?
-Спрях да ги чета, когато престанаха да публикуват в тях новини.
***
 амбицията ми не е по-голяма от тази на стар басет в горещ летен ден
***
Тук,  къдет о екстравагантността и чудатостта опасно се приближаваха до истинската лудост.
***
Аматьорските ѝ познания по психология се проваляха, както би се провалил някой аматьорски изработен ядрен реактор.
***
-Мен не ме е страх от кучета.
-И нея не я е страх от вас.
***
ако десет процента от кризите, за които медиите тръбят, бяха истински, цивилизацията отдавна щеше да е загинала, планетаат щеше да е само едно сметище със замърсен въздух
***
беше като картечница - думите бяха неговите куршуми, а скуката и досадата - начинът на екзекуция
***
Макар едно чудовище да е жалко, то все пак си остава чудовище.

петък, април 20, 2012

Безсъние

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1996

Анотацията на книгата е, че действието ѝ се развива в Дери след "То" и е свързана с Тъмната кула и съдържа ключови елементи от другата история. По време на четенето освен Патрик Данвил със самдоволство намерих и парчета, прикачващи "Гробище за домашни любимци" и "Сблъсък" към опита на Кинг да обедини всички свои произведения в общ свят (всъщност - направо съм горд, става дума за мимоходом изброени трофеи ок колекцията на Случайността, които успяха да предизвикат стари спомени).
Книгата не струва. 90% беше протяжна история, нещо като обратен вариант на "То" - главните герои са пенсионери, а вместо чудовище се размотава вариант на Норните (2 откъм Планът, 1 - откъм Случайността). Цялото бръщолевене с аурите, енергийния вампиризъм, качванията по горни нива и телепатията пък неприятно ми напомиха за "Аз, грешният Иван ". На всичкото отгоре стилът е муден, многословен и на много места направо досаден.
Книгата я спасява послеслова, някяк изплува отново старият майстор-разказвач и успя макари за кратко отново да ме грабне.
Най-интересното е, че Кинг доста детайлно е описал фанатизиран (и направо откачен) пилот, който извършва самоубийствена атаак със самолет срещу религиозните му врагове (привържениците и противниците на аборта си бяха точно 2 враждуващи секти). А 9.11.2001 е само 5 години по-късно...

Харесах:
Със самотата можеше да се справи. С депресията - не.
***
Това, че остарява не означаваше да му отпуска края.
***
лягах в десет, заспивах в четири, ставах в седем и цял ден се влачех с чувството, че съм участник в кошмара на друг
***
между милосърдното мислене и илюзиите има огромна разлика
***
Отивам към лудостта - и то с експреса, не с пътническия влак.
***
В насилието нама справедливост, самодоволството не е спасение.
***
като достигнеш определена степен на оглупяване, животът ти става много труден
***
Такъв бе животът, често неудовлетворителен, нерядко жесток, обикновено скучен, понякога красив, а от време на време дори забавен.
***
изненадите са онова, което ни се случва, докато правим планове за нещо друго

неделя, април 08, 2012

Черен лед

Автор: Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2001

Прочетох книгата основно, защото бях адски впечатлен от фирмата Ефективни Инженерни Решения на Ели Глин, която измъкна агент Пендъргаст от строгоохраняван от затвор. Още от първата среща с ЕИР в "Сърцето на Луцифер" разбрах, че искам да работя там (не че съм им на нивото).
Инженерната организация на бившия рейнджър Ели Глин се занимава с проекти, които никой друг не би желал да захване - било заради технически трудности, било заради политически проблеми или просто защото са откровенно незаконни.
Тук са наети от мултимилиардер, за да изкопаят и транспортират най-големия метеорит, откриван някога. Е, има маалки проблеми: паднал е на чилийски остров на юг от нос Хорн (климата е ужасен, ветровете - още повече), не е проучван и има само предварителни оценки за масата му, чилийските власти не осведомени каква точно руда ще копаят и е върос на време да започнат проблемите.
Както може и да се оаква - цялата операция тръгва криво и само преподигуряването с минимум 100% ресурси успява да я спаси от бърз провал. Отделно метеорита не прилича на нищо познато до момента: огромното тегло означа материал с непозната до сега плътност, поставяща го далеч след всички познати тежки метали (и за разлика от тях - стабилен); свойствата също са необикновенни - свръхпроводник в нормална температура, свръхтвърд, а като за капак - огромен капацитет на електрически кондензатор, освобождаващ невероятно мощен разряд при контакт със солена вода.
За да е пълна кашата се намесва и един стар чилийски разрушител, командван от заточен на края на света офицер, на който вече не му пука за последствията и атова действа изцяло по собствените си разбирания за дъг и чест.
И се започна едно надпреварване с врмето, с техническите проблеми, с човешките грешки, с морските бури...
3/4 от романът е чудесен, по нещо ми напомни и за "Крайцерът "Юлисис" . Обаче краят беше изсмукан от пръсите на авторите и свали много от нивото на историята.

Харесах:
Ние сме инженерна фирма, не ни занимава моралния статус на клиента.
***
Няма непрдвидими хора... Има само хора, които не разбираме.