Синя луна

Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: Колибри
Година: 2010

Тук вече книгите от паранормален трилър окончателно мутираха в сълзлива мелодрама. От 40% от книгата бяха размисли и самосъжаления на Анита Блейк, 40% - пълнеж под формата на подушване, докосване и ритуални сценки с превръщачите наоколо. В остатъка се разви набързо един брутален сблъсък с група безскрупулни търсачи на реликви и подкупени от тях местно ченгета.
Все пак имаше 2 положителни момента: Анита започва да използва все по свободно натрупващата се в нея мощ и най-накрая се изчука с любимия си алфа-върколак. Няма да е в стола на Хамилтън, ако нещата се развият просто и положително, в някой от следващите томове нещо ще се оплеска отново.
Поредицата запада подобно на "Колелото на времето". :(

Харесах:
приличате на фигури от сватбена торта за садомазохисти
***
Нуждаеше се от козметична хирургия на душата.
***
изглеждаше объркан като самотен въздържател сред дегустатори на вино
***
Аз съм предпазлива по природа и параноична по професия.
***
Когато си объркан, говорѝ по работа.
***
Ако продължаваш да търсиш, понякога намираш точно каквото ти липсва, каквото и да е то.