Автор:
Лоръл К. Хамилтън
Издател:
Колибри
Година:
2010
Почвам да разбирам какво ме дразни в поредицата - Хамилтън отделя 30% от романа за празни приказки, 30% за раздуто описание на вече предъвкани взаимоотношения на Анита с любимия вампир и почтиекслюбимия върколак.
Останалите 40% са не лош паранормален трилър, който при повече внимание от авторката би могъл да стане направо добър. Уви, няма шанс и това си е.
Както и да е, в това томче между цупенето, угризенията и мрънкането по много поводи, Анита и разрастващата се шайка от хуманни чудовища около нея се сблъска с по-голямата част от Съвета на вампирите, дошъл за разследване и разчистване на сметки. Откривайки все нови и нови измерения на силите на триумвирата вампир-върколак-некромант Анита понарита лошите и предотврати част от назряващата касапница в Сейнт Луис. Този път и хората-фанатици, и консервативните вампири искаха да спретнат едно масово клане на противника в опит да си върнат "доброто старо време".
Като цяло - по-слабо от първите книги, но поредицата има своето очарование в хапливия език на героинята.
Харесах:
Това, че някой няма вампирски зъби, не означава, че не може да те убие.
***
Да задаваш въпроси е прекрасно, но само ако знаеш отговорите. Ако питаш, но си изненадан от отговора, приличаш на глупак.
***
Всяка истинска революция започва с изтребване на привържениците на предишния режим.
***
да оскърбяваш без думи
***
Никога не се доверявайте на хора, които постоянно се усмихват. Те или се опитват да ви продадат нещо, или не са особено умни.
понеделник, юни 25, 2012
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар