Автор:
Свен Хасел
Издател:
ИнфоДАР
Година:
2007
Очаквах от книгата нещо подобно на материалите в http://iremember.ru/, само че от германска гледна точка. Вместо това останах с чувството, че чета фалшификат.
Книгата би трябвало да е войнишки спомени от Втората световна на боец от германски наказателен батальон и отчасти е това. В по-голямата си част е посредствена антифашистка агитация, напомняща ми за мемоарите на родните шумкари.
Особено ме подразниха 2 момента: обясненията как Червената армия е разполагала с по-прост, но по-качествен човешки материал, притежаващ моралното право да се бие за своята страна - в ситуация, в която автора изтребва с картечница огромни маси от червеноармейци, нахвърлящи се идиотски точно в сектора му за стрелба; вторият момент беше с бягството му през '42-ра от лагер с лек режим в Елисейск (да, на река Елисей), по време на което след денонощие път пеша стигнал до жп-линията от Горки за Саратов. Даже си отворих Гугъл мапс за да проверя кое къде се намира. Описанията на концлагери на смъртта за германски дисиденти през '40 и за масови предавания на германски войски на Източния фронт през '43 срещам за пръв път.
Личното ми впечатление е, че книгата е писана много малко по собствени спомени, повече по чужди и основно по собствени фантазии как трябва да е било.
Ще прочета и другите 2 книги, но до тук съм силно разочарован.
Харесах:
въображението на садиста е ограничено, понеже жертвите свикват с насилието и чувствата им се притъпяват
***
онзи рядко срещан тип офицери, които са в състояние да накарат хората си да влязат в пъкъла, защото те лично ги повеждат натам
***
германският войник е отгледан в страх, трениран е да реагира като машина в стресиращи ситуации
***
ако ги нямаше многобройните проблеми и спънки, щеше да бъде възможно да се определи чия е отговорността за това, което се случва
***
човек живее в шумна и враждебна среда
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Книгата "Легионът на прокълнатите " от автора Свен Хасел имах честта да я прошета преди седмица. Много ми допадна изключително интересно и приятно четиво е.Да вярно е ,че на места беше малко като посредствена антифашистка агитация, но като започнах да я чета не бях с някакви кой знае какво очаквания и може би затова не съм разочарована от нея.На мен също ми хареса "германският войник е отгледан в страх, трениран е да реагира като машина в стресиращи ситуации". Както и "човек живее в шумна и враждебна среда", за жалост е много вярно това изказване.Ще се опитам да немя и аз другите две книги, може в тях да е дал повече от себе си авторът, а не да е взаимствал от чуждото.
ОтговорИзтриванеПоздравления за хубавата статия, добре пишете, този блог ми го препоръчаха и съм много доволна от него, и на мен ми харесаха...."въображението на садиста е ограничено, понеже жертвите свикват с насилието и чувствата им се притъпяват.Онзи рядко срещан тип офицери, които са в състояние да накарат хората си да влязат в пъкъла, защото те лично ги повеждат натам..." много стойностни изказвания , които ако се замислим над тях и вникнем о надълбоко ще разберем какво точно е имал предвид автора.
ОтговорИзтриване