Момиче на пружина

Автор: Паоло Бачигалупи
Издател: Бард
Година: 2012

Доста странна книга.
Първото, което ми изскочи беше, че обстановката в Тайланд от XXII-ри век много ми напомня за "Песента на Кали" заради усещането за лепкав климат, само че без натрапчивото чувство за безнадеждност при Дан Симънс.
Второто беше осъзнаването до колко тази книга си прилича с кибер-пънка на Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън, само че вместо софтуер има биоинженерство.
Единствената слаба страна за мен е опита да се покаже някакво посевместно регресиране на технологията заради изчерпването на петрола. Да ме прощава автора, но неговите "пружинници" не са и на 50% толкова ефективни, колкото елементарни генератори на ток (може и задвижвани от мегадонти както при него, а може и просто банални хидротурбини). Така и не разбрах какво е станало с атомните електроцентрали - точно липсата на петрол би трябвало да ги тласне още по-напред като енергиен източник.
Интересното е свят, наподобяващ частично трилогията за "Небесните господари", но значително по-реалистично създаден. Биотехнолигиите и по-специално генното инженерство в безскрупулни ръце (корпоративни, естествено) е предизвикало почти пълен апокалипсис: стерилни семена на зърнените култури, лабораторно създадени пандемии, генномодифицирани животни и хора. В този свят на непрекъсната битка за оцеляване на Homo sapiens кралство Тайланд води своите си битки: с Виетнам за контрол на въглищни запаси, с кхмерите за територии, с калорийните компании (събирателно название за всички корпорации в бизнеса с биотехнологии), а както си му е реда - и между фракции в правителството (агресивното изолационистко Министерството на околната среда срещу агресивното меркантилно Министерство на търговията). Измамата, корупцията, измяната и лъжата са ежедневие за всички играчи, а ситуацията може да се измени драматично за минути и да доведе до нови съюзи или нови вражди.
Историята не е нещо особено, само че в случая похвата да се разказва от гледните точки на различни  герои е чудесно използван - всеки си има освен собствената мотивация и собствения хоризонт и минала история, така че чрез тях света става много по-пълно описан.
Като цяло - не лоша книга, но според мен и тук има излишни 100 страници.

Харесах:
Любезни бяха до припадък даже когато ти бъркаха в джоба.
***
Копелето беше наивно, но не и глупаво.
***
мъже, в чиито вени не течеше кръв, а пари
***
Нищо не е сигурно, нищо не е завинаги.
***
Проблемът с тайните скривалища беше как да ги опазиш тайни.
***
онова, което ни се дава евтино или бързо, винаги идва със скрита цена
***
изненадата да осъзнаеш, че светът който уж си познавал и разбирал, не е светът, който обитаваш в действителност
***
Някои хора са твърде силни, твърде големи, за да се преструват успешно на дребни риби.
***
Ние сме природата. Всичко, което правим, е природа, всяка биологическа промяна, която постигаме.
***
Истинско упражнения по егоизъм, в което един гигант парира атаките на десетки други, разгонва ги като нахални мухии се смее.