Песента на Кали

Автор: Дан Симънс
Издател: Бард
Година: 2007

Много мрачна история, в която кошмара и действителността се препокриват прекалено често. Романът е в съзвучие с "Кухият човек" и "Лешояди". Което ме навежда на една мисъл: в "Кухия човек" основата беше Новия завет, в "Песента на Кали" - хиндуизма, в Хиперионите и Илион&Олимп основата е от "Кентърбърийски разкази", "Илиада", творби на Шекспир, Кийтс, Пруст. Дан Симънс да не се е захванал да претвори каквото е чел и харесал в хорър-фантастчни романи?
Описанията на Калкута бяха откровенно зловещи - комбинацията от бедност и пренаселване в един мегаполис води до страховити гледки. Дали това ще е реалността на 21-ви век - над половината от непрестанно нарастващото население ще живее в големите градове, а бедността и неграмотността се завръщат дори в развитите страни.
Темата за капаликите - сектата убийци, поклонници на Кали, е вече с повече от 100 годишна давност, но явно продължава да буди интерес. През 1985 Дан Симънс пише тази книга, като предизвестие за епоха, в която ужасът и насилието шестват по света - е, 22 години по-късно един преглед на криминалната хроника в който и да е вестник сочи, че не е бил далече от истината, просто не е дооценил мащабите на лудостта.

Харесах:
На някои места има прекалено много зло, за да допуснем те да съществуват.
***
Дадох си сметка, че такива широкообхватни философски представи като екологията и опазването на околната среда са лукс, достъпен единствено на нашите развити индустриални държави.