Хладна кожа

Автор: Алберт Санчес Пиньол
Издател: Колибри
Година: 2006

Най-доброто в книгата е превода. Може би заради допълнителната субсидия, а може би защото Колибри държат на нивото на книгите си, но в книгата не попаднах на дразнещ словоред или правописни грешки, а напоследък май свикнах на такива "явления" в четивата.
Сюжетът е смес от историите за Инсмут на Лъвкрафт, приключенската "Фарът на края на света" и дневник на човек с влошаващо се тежко психическо заболяване. Стилът на автора до някъде смекчава липсата на що-годе свежа идея в книгата, но само толкова. Урсула ле Гуин се е справила много по-добре в "Светът се нарича дъбрава" с опита да се определи къде една чужда ни раса спира да е животно и започва да е разумно същество. За душевните терзания и полудяването Достоевски е изписал повече.

Харесах:
Единствената характеристика на правоъгълника са правите му ъгли.
***
Преди мъжете криеха оръжия, сега оръжията криеха мъже.
***
Най-лошото на военните е, че са като децата и цялата полза от войните им се свеждадо едно: да има какво да разправят.
***
Никога не бях допускал, че адът може да е нещо тъй просто - като часовник без стрелки.
***
Но кой не би променил гледната си точка, когато животът и бъдещето зависят от погледа, отправен към врага?
***
...тяло, нападнато със щик, няма време да се безпокои от възможен пристъп на апедицит.
***
Скулестото лице не евреина обаче имаше изражението на човек, чел прекалено много безсъдържателни книги.