събота, януари 23, 2010

Ликът на Черната Палмира

Автор: Владимир Василиев
Издател:
Година:

Василиев го запомних с много приятния роман "Косммически рицар", по-късно ми направи впечатление, че е съавтор на Лукяненко в "Дневен патрул" и когато най-накрая ми попадна "Ликът на Черната Палмира" не се поколебах (въпреки ниската оценка на уважавания от мен Lazy).
Романът е до някъде допълнение, до някъде в страни от основната идея на Лукяненко за Различните и техните Дозори. Историята е от гледната точка на Тъмните от Дневния патрул в Украйна. Екип от най-силните начело с шефа им Тавискарон (Лайк) е изпратен на наказателна акция в Санкт Петербург срещу секта Тъмни, нарушаващи Договора. Както обикновено, Тъмните, Светлите и Инквизицията са заедно, но и по отделно (всеки има собствени планове и интереси, вписващи се в други планове и по-мащабни интереси, които пък са част от... и т.н. до пълно зашеметяване на четящия). Разбира се, нищо не е очакваното и дори Завулон, Хесер и още половин дузина Велики и магове извън категория се намесват на няколко пъти, за да издрапат нещо като победа, нещо като реми, нещо като почетна загуба.
На момнети историята ми напомняше за гангстерските романи - кръстника праща някой лейтенант с екип килъри да ликвидира конкурентна банда в друг град, в други моменти на руските романи за разузнавателно-диверсионни групи - тъкмо ги притиснат в ъгъла и пристига танкова бригада от резерва на Главното командване. Бойните сцени бяха по-семпли от тези в Нощен и Дневен дозор, просто противниците бяха на високо ниво и нямаше време за повевче от 1-2 удара.
За мое удоволствие - появи се в епизодична роля Лас. Пънкарския джем-сешън с украинската наказателна команда Тъмни ме разсмя до сълзи. Имаше и други препратки към останалите книги за Дозорите, но ненартапчиво (погъделичкаха егото ми защото се сетих кое към кое сочи), но без да е натрапчиво - историята си е напълно самостоятелна и се чете отделно от другите Дозори.
Силно се надявам, че Василиев ще бъде превеждан и издаван по-често от един роман на 10 години.

Харесах:
Дълга като дирижабъл и красива като млада косатка. (описание на Ролс-Ройс)
***
Ако не блееш и не сглупиш, от всяка бъркотия можеш да се измъкнеш. 
***
Силата на доброволно умрелите заради живота на другите е страшна сила. 
***
Голямото може да се види само отдалеч. И обикновено то изглежда чисто и спретнато. 
***
Когато данните са малко, на първо място излиза импровизацията. 
 ***
Той знаеше със сигурност, че най-често последен се смее този, който в началото изглежда най-смешен.
***
Имаш перспективи, при това добри. Само че не започвай веднага да се възгордяваш, това е погубило много достойни магове.
***
Озарението — или предчувствието? — се стовари върху него като снежна пряспа от покрива върху случаен минувач.
***
онази рядка сплав от мъдрост и цинизъм, която не ти позволява да се влюбиш безумно
***
 С времето душата загнива, и колкото е по-дълго, толкова е по-силно.
***
Всъщност уискито беше най-доброто, което можеше да предложи расата на закоренелите индивидуалисти на расата духовни непукисти. 
***
И така се получи, че за непосредствените изпълнители на операция „Черната Палмира“ победата се превърна в истинско поражение.
***
Защо изобщо хората се стремят един към друг? Нали самотата е по-изгодна и по-надеждна. По-просто е да си сам — не трябва да се грижиш за никого, не трябва да предаваш едни близки хора заради други…
***
Ние живеем в относително равновесие. Но идеалът не е равновесието, а хармонията.

понеделник, януари 18, 2010

Дребен патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател:
Година:

Започнах да чета с голям ентусиазъм, но се оказа само кратък разказ. За сметка на това - добър. Добавя щрих в отношенията между Различните и обикновените хора и с това прави света на Дозорите по-пълен и поправдоподобен.
Малко ме озадачи един момент - описва мъж, облечен в черно, със сребърна роза като закопчалка на плаща и с рапира на кръста, а малко по-нататък го нарича "облечен като Дракула". Неточност или заигравка с читателя?
Това е вторият ми прочетен разказ на Лукяненко - определено е добър и в късите произведения. Смятам да се сдобия с любителските преводи на други негови разкази и да проверя това. ;-)

Харесах:
Само ако знаехте с колко психопати се среща един оператор на новинарска програма!
***
Новото поколение Светли понякога е много трудно да се различи от старото поколение Тъмни…
***
Младостта е недостатък, който се лекува от времето.

Тъмната страна

Автор: Веселин Бурков
Издател:
Година:

Преди време прочетох първата част на романа, издадена от Буквите. Авторът бе така любезен да ме предостави целият роман, включително неиздаваните части. Много благодаря за което!
Харесах книгата от още от първия път, но се нуждае от сериозна редакция, някоя и друга сюжетна линия трябва или да отпаднат, или да бъдат сведени до епизодични проявления (особено за тайната патриотична организация "Васил Левски"). Името на барон Калоян-Балдуин де ла Фер опредлено трябва да се смени - то бива шеги и заигравки, но все пак трябва да има край някъде, непрекъснатите споменавания на Пинк Флоид и Дийп Пърпъл също досаждат в един момент (добре все пак, че Кандис Найт и Ричи Блекмор не бяха категорично назовани в сценката със средновековния панаир в Белгия, че си бях заложил брадата срещу възможността наистина да са те). Елегантните високи жени са в повече (не че не харесвам високи красавици - напротив), в един момент е трудно да се различи коя коя е и за какво се бори. Ленинският съботниик на негърската банда определено трябва да изчезне - то бива, то може, ама все пак...
Като цяло книгата страда от твърде много разнопосочни линии на развитие - до един момент беше историческа мистификация (историята на Балдуин и Калоян беше обещаваща, но не бе развиата и изчезна абсолютно неочаквано). После покрай древните тайни ордени се появиха спец-службите на соцлагера (основно родните, съветските другари са само във фона), след тях се намеси родния супермен (по нещо ми напомя за Шелдън от БигБанг Теори), сетне цъфна лудия учен (естествено, зъл и порочен), после дойде метафизиката (омотаха се зверски заклинания, енергийно-информационни полета, хипноза, вуду и каквото още е чел автора), а за капак - нацистите (т'ва с фюрера беше прекалено, честно). Многото разнопосочна и зле структурирана информация в комбинация с огромния обем (най-вече от излишни пасажи с разсъждения и монолози) прави последната 1/3 от книгата истинско изпитание - "дъвках" я упорито цяла седмица.
Хубав и интересен замисъл, дано някой ден попадне на професионален редактор, който да го ошлайфа и лъсне.

Харесах:
Когато имаш трупове за скрито изнасяне, точната им бройка не е от толкова голяма важност!
***
за да може някой да спечели толкова пари, значи някой друг трябваше да ги загуби
***
Винаги първата любов е болезнена, но всички мъже оцеляват след нея.
***
Можех да им купя болница, но не и здраве.
***
Когато толкова хора не успяват да открият нещо, това означва или че те не гледат както трябва, или че няма нищо за откриване.
***
Миналото вече не съществува, а сегашното е реално! Не давай на миналото власт, каквато то няма! Несъществуващото не може да определя съществуващото!
***
искаме познание без труд, удоволствие без ангажимент, приключение без риск
***
всички измами успяват единствено заради факта, че хората жадуват да бъдат мамени
***
Много е лесно да обичаш някой, който се държи добре с тебе. Но от такава любов душата не придобива сила.
***
често забравяме, че виждаме не с очите, а с мозъка си
***
Хората винаги са се делели на две категории. Такива, които мислят с главите си, и такива, които изпълняват заповедите им!
***
ние сме информационни програми, които се развиват във времето