Автор: Веселин Бурков
Издател:
Година:
Преди време прочетох първата част на романа, издадена от Буквите. Авторът бе така любезен да ме предостави целият роман, включително неиздаваните части. Много благодаря за което!
Харесах книгата от още от първия път, но се нуждае от сериозна редакция, някоя и друга сюжетна линия трябва или да отпаднат, или да бъдат сведени до епизодични проявления (особено за тайната патриотична организация "Васил Левски"). Името на барон Калоян-Балдуин де ла Фер опредлено трябва да се смени - то бива шеги и заигравки, но все пак трябва да има край някъде, непрекъснатите споменавания на Пинк Флоид и Дийп Пърпъл също досаждат в един момент (добре все пак, че Кандис Найт и Ричи Блекмор не бяха категорично назовани в сценката със средновековния панаир в Белгия, че си бях заложил брадата срещу възможността наистина да са те). Елегантните високи жени са в повече (не че не харесвам високи красавици - напротив), в един момент е трудно да се различи коя коя е и за какво се бори. Ленинският съботниик на негърската банда определено трябва да изчезне - то бива, то може, ама все пак...
Като цяло книгата страда от твърде много разнопосочни линии на развитие - до един момент беше историческа мистификация (историята на Балдуин и Калоян беше обещаваща, но не бе развиата и изчезна абсолютно неочаквано). После покрай древните тайни ордени се появиха спец-службите на соцлагера (основно родните, съветските другари са само във фона), след тях се намеси родния супермен (по нещо ми напомя за Шелдън от БигБанг Теори), сетне цъфна лудия учен (естествено, зъл и порочен), после дойде метафизиката (омотаха се зверски заклинания, енергийно-информационни полета, хипноза, вуду и каквото още е чел автора), а за капак - нацистите (т'ва с фюрера беше прекалено, честно). Многото разнопосочна и зле структурирана информация в комбинация с огромния обем (най-вече от излишни пасажи с разсъждения и монолози) прави последната 1/3 от книгата истинско изпитание - "дъвках" я упорито цяла седмица.
Хубав и интересен замисъл, дано някой ден попадне на професионален редактор, който да го ошлайфа и лъсне.
Харесах:
Когато имаш трупове за скрито изнасяне, точната им бройка не е от толкова голяма важност!
***
за да може някой да спечели толкова пари, значи някой друг трябваше да ги загуби
***
Винаги първата любов е болезнена, но всички мъже оцеляват след нея.
***
Можех да им купя болница, но не и здраве.
***
Когато толкова хора не успяват да открият нещо, това означва или че те не гледат както трябва, или че няма нищо за откриване.
***
Миналото вече не съществува, а сегашното е реално! Не давай на миналото власт, каквато то няма! Несъществуващото не може да определя съществуващото!
***
искаме познание без труд, удоволствие без ангажимент, приключение без риск
***
всички измами успяват единствено заради факта, че хората жадуват да бъдат мамени
***
Много е лесно да обичаш някой, който се държи добре с тебе. Но от такава любов душата не придобива сила.
***
често забравяме, че виждаме не с очите, а с мозъка си
***
Хората винаги са се делели на две категории. Такива, които мислят с главите си, и такива, които изпълняват заповедите им!
***
ние сме информационни програми, които се развиват във времето
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Той на професионален редактор попадна. Остава авторът да стане професионалист и да разбере какво му се говори и защо. Или поне да слуша професионалистите.
ОтговорИзтриванеВиж, за това не знам. Книгата има голям потенциал, но трябва да се до- и преработва, както и да се реже пълнеж.
ОтговорИзтриванеБлагодаря че си ми изчел текста и благодаря за коментарите по него! Съгласен съм с оценката ти, книгата не е все още за пред хора, това ми е първия текст в живота и съм го писал без да съм наясно с основни положения по конструиране на сюжет, персонажи, диалози и всичко останало. Запланувал съм основна преработка, сигурно ще е ми е по-лесно да я напиша наново. Мисля, че вече натрупах достатъчно опит за това в последните две години. Намерих редакторка, която се съгласи да работи с мене по този текст, но аз реших първо да проверя как ще се сработим върху друга, по-малка книга. Доволен съм от резултата, току-що завърших въпросната друга книга, която трябваше да е продължение, но по съвет на редакторката, стана предхождаща Тъмната Страна. В нея е първото разследване на младия лейтенант Кирилов (който се оказа, че не е лейтенант, а инспектор, защото междувременно в полицията били премахнали военните звания). Разбрах се с редакторката си, тя да ми преподава и уроци и докато писах текста, редовно го изпращах на редакторката и го преработвах съобразно препоръките и забележките й, дадох я на 10 човека да я прочетат и се съобразих и с техните препоръки, после я дадох на друга редакторка и тя също ми каза ценни неща, които също използвах в поредната преработка ... този процес на итеративни преработки вървя повече от година, но в крайна сметка мисля че научих много нови неща (което беше главната цел на занятието) и пътьом стана интересна книга (който я прочете, я хареса). Ако искаш, като я завършат редакторката и коректорката, ще ти я изпратя.
ОтговорИзтриванеОх, а пък аз започвам да се настройвам психологически за пренаписването на Тъмната Страна ...
Още веднъж ти благодаря, че си имал търпението да изчетеш текста и да дадеш коментар по него!
Веселин Бурков
С удоволствие ще прочета и новата ти книга. Надявам се, че си запазил Кирилиов такъв, какъвто е в "Тъмната половина" - арогантен, но способен.
ОтговорИзтриванеЗащо ли ми се струва, че една книга трябва да се напише... ако не "на един дъх", то поне - на два! ))) Това упорство текстът да се пре-пре-пре-пре-преработва през редактирането на "дузина" редактори просто ми говори за... опит човек да убеди сам себе си, че става за писател. Съжалявам, нищо лично.
ОтговорИзтриванеПисането на книга както и всяка хубава работа е труден процес. Само по филмите всичко става изведнъж и на един дъх.
Изтриване