Ликът на Черната Палмира

Автор: Владимир Василиев
Издател:
Година:

Василиев го запомних с много приятния роман "Косммически рицар", по-късно ми направи впечатление, че е съавтор на Лукяненко в "Дневен патрул" и когато най-накрая ми попадна "Ликът на Черната Палмира" не се поколебах (въпреки ниската оценка на уважавания от мен Lazy).
Романът е до някъде допълнение, до някъде в страни от основната идея на Лукяненко за Различните и техните Дозори. Историята е от гледната точка на Тъмните от Дневния патрул в Украйна. Екип от най-силните начело с шефа им Тавискарон (Лайк) е изпратен на наказателна акция в Санкт Петербург срещу секта Тъмни, нарушаващи Договора. Както обикновено, Тъмните, Светлите и Инквизицията са заедно, но и по отделно (всеки има собствени планове и интереси, вписващи се в други планове и по-мащабни интереси, които пък са част от... и т.н. до пълно зашеметяване на четящия). Разбира се, нищо не е очакваното и дори Завулон, Хесер и още половин дузина Велики и магове извън категория се намесват на няколко пъти, за да издрапат нещо като победа, нещо като реми, нещо като почетна загуба.
На момнети историята ми напомняше за гангстерските романи - кръстника праща някой лейтенант с екип килъри да ликвидира конкурентна банда в друг град, в други моменти на руските романи за разузнавателно-диверсионни групи - тъкмо ги притиснат в ъгъла и пристига танкова бригада от резерва на Главното командване. Бойните сцени бяха по-семпли от тези в Нощен и Дневен дозор, просто противниците бяха на високо ниво и нямаше време за повевче от 1-2 удара.
За мое удоволствие - появи се в епизодична роля Лас. Пънкарския джем-сешън с украинската наказателна команда Тъмни ме разсмя до сълзи. Имаше и други препратки към останалите книги за Дозорите, но ненартапчиво (погъделичкаха егото ми защото се сетих кое към кое сочи), но без да е натрапчиво - историята си е напълно самостоятелна и се чете отделно от другите Дозори.
Силно се надявам, че Василиев ще бъде превеждан и издаван по-често от един роман на 10 години.

Харесах:
Дълга като дирижабъл и красива като млада косатка. (описание на Ролс-Ройс)
***
Ако не блееш и не сглупиш, от всяка бъркотия можеш да се измъкнеш. 
***
Силата на доброволно умрелите заради живота на другите е страшна сила. 
***
Голямото може да се види само отдалеч. И обикновено то изглежда чисто и спретнато. 
***
Когато данните са малко, на първо място излиза импровизацията. 
 ***
Той знаеше със сигурност, че най-често последен се смее този, който в началото изглежда най-смешен.
***
Имаш перспективи, при това добри. Само че не започвай веднага да се възгордяваш, това е погубило много достойни магове.
***
Озарението — или предчувствието? — се стовари върху него като снежна пряспа от покрива върху случаен минувач.
***
онази рядка сплав от мъдрост и цинизъм, която не ти позволява да се влюбиш безумно
***
 С времето душата загнива, и колкото е по-дълго, толкова е по-силно.
***
Всъщност уискито беше най-доброто, което можеше да предложи расата на закоренелите индивидуалисти на расата духовни непукисти. 
***
И така се получи, че за непосредствените изпълнители на операция „Черната Палмира“ победата се превърна в истинско поражение.
***
Защо изобщо хората се стремят един към друг? Нали самотата е по-изгодна и по-надеждна. По-просто е да си сам — не трябва да се грижиш за никого, не трябва да предаваш едни близки хора заради други…
***
Ние живеем в относително равновесие. Но идеалът не е равновесието, а хармонията.