Автор:
Сергей Лукяненко
Издател:
ИнфоДАР
Година:
2016
След всички предни книги и приключенията в тях, смятах че Лукяненко е изчерпал докрай образа на Антон Городецки и бъдещето е или в нова поредица с други персонажи, или прехвърляне окончателно във франчайза тип "Училищен надзор".
Не съм бил прав. Историята е трябвало да има край, обединяващ и разясняващ предходните.
Вампир броди в Москва и напада без лиценз привидно случайни жертви. Обаче малките имена образуват акроним "АнтонГо", бащините и фамилиите пък образуват акроним на послание/заплаха. Всички пророци и предсказатели по света едновременно изричат едно и също пророчество. Абсолютната вълшебница Надежда Городецкая е нападната в училище от охраняващите я Светъл и Тъмен патрулен, които пък се оказват неочаквано могъщи - ликвидират с лекота охраняващия Инквизитор и почти побеждават родителите Городецки, а те са Велики. Само остатъци от легенди носят информация за Двуединния бог и Шестия патрул, а броячът е пуснат - на Различните им остават 5 дни, на хората - 6. Краят на света просто идва и никой не е наясно какво става.
Както винаги при Лукяненко, историята е и сложна, и неочаквана. Висшите и Великите не просто са провели поредния си експеримент с Първата световна война и последвалата болшевишка революция, те са се опитали да прекъснат цикъл на възход и унищожение на човешката цивилизация, описван дори и в Библията като великия потоп. Сумракът има свое състояние, отразяващо пораждащото го човечество. Освен Тигъра, Двуединния бог също е негово проявление със свои правила и специфика на поведение.
Както и до сега, каквото и да се случва, центърът е еволюцията на Городецки. От средняк патрулен до Велик, от идеалист до прагматик, от младеж до баща, от Различен до Човек.
Имаше много, много забавни разговори в семейство Городецки.
Харесах:
-Това нормално ли е за Русия в наши дни?
-Нямам достатъчно фантазия да предположа кое ще се окаже ненормално за Русия в наши дни.
***
-Городецки... защо така не обичаш простите решения?
-Те обикновено имат сложни последствия
Показват се публикациите с етикет Дозорите. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дозорите. Показване на всички публикации
вторник, май 31, 2016
петък, декември 12, 2014
Училищен надзор
Автор:
Сергей Лукяненко & Аркадий Шушпанов
Издател: ИнфоДАР
Година: 2014
Това еХогуортс, академията на Х-мен франчайз на Лукяненко в света на Дозорите. След "Ликът на Черната Палмира" отново има история, в страни от поредицата за Антон Городецки, разработвана с/от друг автор.
Инквизицията създава близо до Санкт Петербург интернат за проблемни Различни деца. Светли и Тъмни учат заедно програма от обикновени човешки предмети и Различни дисциплини. 3-те повести са съсредоточени около група 7 нисши Тъмни и една Светла, с главно действащо лице възпитателя Дмитрий Дреер, някога нисш Светъл, после среден Инквизитор, после неутрален Висш, а накрая - човек, загрижен за децата повече отколкото за себе си.
Първата повест е зле - твърде много си личи залитането по Роулинг (даже е изрично подчертано). Втората повест вече отива в обичайното за Лукяненко - кой пази пазачите, кой е първия сред равните и кому да повериш нещо, което и на себе си не би поверил? Третата е най-драматично оплетената с опита да се подмени Светлината и Мрака с всеобща магическа неутралност и потенциалните проблеми от такава революционна промяна.
Като цяло - бива, особено на фона на последния Дозор. Винаги съм смятал, че светът на Дозорите е твърде интересен и си струва и други талантливи разказвачи да се пробват в него.
Харесах:
Само в наше време децата могат да си позволят да не порастват дълго време.
***
Просто сме били на вашето място, а вие още не сте били на нашето.
***
Да ходиш на два крака не е толкова весело, колкото да подскачаш на един, затова пък е по-стабилно.
***
пълната свобода изисква и пълна отговорност
Издател: ИнфоДАР
Година: 2014
Това е
Инквизицията създава близо до Санкт Петербург интернат за проблемни Различни деца. Светли и Тъмни учат заедно програма от обикновени човешки предмети и Различни дисциплини. 3-те повести са съсредоточени около група 7 нисши Тъмни и една Светла, с главно действащо лице възпитателя Дмитрий Дреер, някога нисш Светъл, после среден Инквизитор, после неутрален Висш, а накрая - човек, загрижен за децата повече отколкото за себе си.
Първата повест е зле - твърде много си личи залитането по Роулинг (даже е изрично подчертано). Втората повест вече отива в обичайното за Лукяненко - кой пази пазачите, кой е първия сред равните и кому да повериш нещо, което и на себе си не би поверил? Третата е най-драматично оплетената с опита да се подмени Светлината и Мрака с всеобща магическа неутралност и потенциалните проблеми от такава революционна промяна.
Като цяло - бива, особено на фона на последния Дозор. Винаги съм смятал, че светът на Дозорите е твърде интересен и си струва и други талантливи разказвачи да се пробват в него.
Харесах:
Само в наше време децата могат да си позволят да не порастват дълго време.
***
Просто сме били на вашето място, а вие още не сте били на нашето.
***
Да ходиш на два крака не е толкова весело, колкото да подскачаш на един, затова пък е по-стабилно.
***
пълната свобода изисква и пълна отговорност
сряда, януари 02, 2013
Нов патрул
Автор:
Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2012
Обожавам Лукяненко!
От самото начало Дозорите ме грабнаха със своята липса на правилност, а задълбочаващите се във всяка следваща книга съмнения на Антон Городецки към всички и най-вече към себе резонират със моето собствено порастване.
Нова история - на сцената се появяват сравнително редките Различни-Пророци. Само по 1-2 в поколение, в своето първо пророчество те пророкуват неотменима истина, която неизбежно ще се случи - без значение дали става дума за революция или рокмузика. По правило след тях върви Палача/Тигъра, почти неуязвимо и съвсем неудържимо създание от Сумрака (оказва се, че има още няколко създания на Сумрака, може би истински, а може би фолклор на Различните). Според общоприетото схващане Палача/Тигъра се стреми да убие пророка, преди да изрече пред обикновените хора своето пророчество, според друга - да го подтикне да отключи дарбата си и да стартира сред обикновените хора разтърсващ катаклизъм (пораждащ положителни или отрицателни емоции в огромни количества, с които пък се захранва Сумрака), а може би истината е някъде по средата.
Новият пророк (десетгодишен малчуган) поставя в своето нечуто от никого пророчество Висшия маг Антон Городецки и дъщеря му Надежда, Абсолютната вълшебница. И както винаги, Антон се хвърля с главата напред в поредната смес от интриги на древни Велики, сляпа случайност и предначертана Съдба. До самия край, който май е просто спирка, а не завършек.
Харесах:
патриотизмът и консерватизмът по принцип са неотделими
***
В наши дни дори добрите вълшебници се стараят да изглеждат зли.
***
Повечето граждани в страната, ако им се удаде възможност да са на власт, ще крадат и ще се смятат за по-добри от другите - и докато това не се промени, никаква реморализация на върхушката няма да промени нищо.
***
Когато големите мъже не знаят какво да правят, не само дете, но и жена са готови да послушат.
Издател: ИнфоДАР
Година: 2012
Обожавам Лукяненко!
От самото начало Дозорите ме грабнаха със своята липса на правилност, а задълбочаващите се във всяка следваща книга съмнения на Антон Городецки към всички и най-вече към себе резонират със моето собствено порастване.
Нова история - на сцената се появяват сравнително редките Различни-Пророци. Само по 1-2 в поколение, в своето първо пророчество те пророкуват неотменима истина, която неизбежно ще се случи - без значение дали става дума за революция или рокмузика. По правило след тях върви Палача/Тигъра, почти неуязвимо и съвсем неудържимо създание от Сумрака (оказва се, че има още няколко създания на Сумрака, може би истински, а може би фолклор на Различните). Според общоприетото схващане Палача/Тигъра се стреми да убие пророка, преди да изрече пред обикновените хора своето пророчество, според друга - да го подтикне да отключи дарбата си и да стартира сред обикновените хора разтърсващ катаклизъм (пораждащ положителни или отрицателни емоции в огромни количества, с които пък се захранва Сумрака), а може би истината е някъде по средата.
Новият пророк (десетгодишен малчуган) поставя в своето нечуто от никого пророчество Висшия маг Антон Городецки и дъщеря му Надежда, Абсолютната вълшебница. И както винаги, Антон се хвърля с главата напред в поредната смес от интриги на древни Велики, сляпа случайност и предначертана Съдба. До самия край, който май е просто спирка, а не завършек.
Харесах:
патриотизмът и консерватизмът по принцип са неотделими
***
В наши дни дори добрите вълшебници се стараят да изглеждат зли.
***
Повечето граждани в страната, ако им се удаде възможност да са на власт, ще крадат и ще се смятат за по-добри от другите - и докато това не се промени, никаква реморализация на върхушката няма да промени нищо.
***
Когато големите мъже не знаят какво да правят, не само дете, но и жена са готови да послушат.
събота, януари 23, 2010
Ликът на Черната Палмира
Автор: Владимир Василиев
Издател:
Година:
Василиев го запомних с много приятния роман "Косммически рицар", по-късно ми направи впечатление, че е съавтор на Лукяненко в "Дневен патрул" и когато най-накрая ми попадна "Ликът на Черната Палмира" не се поколебах (въпреки ниската оценка на уважавания от мен Lazy).
Романът е до някъде допълнение, до някъде в страни от основната идея на Лукяненко за Различните и техните Дозори. Историята е от гледната точка на Тъмните от Дневния патрул в Украйна. Екип от най-силните начело с шефа им Тавискарон (Лайк) е изпратен на наказателна акция в Санкт Петербург срещу секта Тъмни, нарушаващи Договора. Както обикновено, Тъмните, Светлите и Инквизицията са заедно, но и по отделно (всеки има собствени планове и интереси, вписващи се в други планове и по-мащабни интереси, които пък са част от... и т.н. до пълно зашеметяване на четящия). Разбира се, нищо не е очакваното и дори Завулон, Хесер и още половин дузина Велики и магове извън категория се намесват на няколко пъти, за да издрапат нещо като победа, нещо като реми, нещо като почетна загуба.
На момнети историята ми напомняше за гангстерските романи - кръстника праща някой лейтенант с екип килъри да ликвидира конкурентна банда в друг град, в други моменти на руските романи за разузнавателно-диверсионни групи - тъкмо ги притиснат в ъгъла и пристига танкова бригада от резерва на Главното командване. Бойните сцени бяха по-семпли от тези в Нощен и Дневен дозор, просто противниците бяха на високо ниво и нямаше време за повевче от 1-2 удара.
За мое удоволствие - появи се в епизодична роля Лас. Пънкарския джем-сешън с украинската наказателна команда Тъмни ме разсмя до сълзи. Имаше и други препратки към останалите книги за Дозорите, но ненартапчиво (погъделичкаха егото ми защото се сетих кое към кое сочи), но без да е натрапчиво - историята си е напълно самостоятелна и се чете отделно от другите Дозори.
Силно се надявам, че Василиев ще бъде превеждан и издаван по-често от един роман на 10 години.
Харесах:
Дълга като дирижабъл и красива като млада косатка. (описание на Ролс-Ройс)
***
Ако не блееш и не сглупиш, от всяка бъркотия можеш да се измъкнеш.
***
Силата на доброволно умрелите заради живота на другите е страшна сила.
***
Голямото може да се види само отдалеч. И обикновено то изглежда чисто и спретнато.
***
Когато данните са малко, на първо място излиза импровизацията.
***
Той знаеше със сигурност, че най-често последен се смее този, който в началото изглежда най-смешен.
***
Имаш перспективи, при това добри. Само че не започвай веднага да се възгордяваш, това е погубило много достойни магове.
***
Озарението — или предчувствието? — се стовари върху него като снежна пряспа от покрива върху случаен минувач.
***
онази рядка сплав от мъдрост и цинизъм, която не ти позволява да се влюбиш безумно
***
С времето душата загнива, и колкото е по-дълго, толкова е по-силно.
***
Всъщност уискито беше най-доброто, което можеше да предложи расата на закоренелите индивидуалисти на расата духовни непукисти.
***
И така се получи, че за непосредствените изпълнители на операция „Черната Палмира“ победата се превърна в истинско поражение.
***
Защо изобщо хората се стремят един към друг? Нали самотата е по-изгодна и по-надеждна. По-просто е да си сам — не трябва да се грижиш за никого, не трябва да предаваш едни близки хора заради други…
***
Ние живеем в относително равновесие. Но идеалът не е равновесието, а хармонията.
Издател:
Година:
Василиев го запомних с много приятния роман "Косммически рицар", по-късно ми направи впечатление, че е съавтор на Лукяненко в "Дневен патрул" и когато най-накрая ми попадна "Ликът на Черната Палмира" не се поколебах (въпреки ниската оценка на уважавания от мен Lazy).
Романът е до някъде допълнение, до някъде в страни от основната идея на Лукяненко за Различните и техните Дозори. Историята е от гледната точка на Тъмните от Дневния патрул в Украйна. Екип от най-силните начело с шефа им Тавискарон (Лайк) е изпратен на наказателна акция в Санкт Петербург срещу секта Тъмни, нарушаващи Договора. Както обикновено, Тъмните, Светлите и Инквизицията са заедно, но и по отделно (всеки има собствени планове и интереси, вписващи се в други планове и по-мащабни интереси, които пък са част от... и т.н. до пълно зашеметяване на четящия). Разбира се, нищо не е очакваното и дори Завулон, Хесер и още половин дузина Велики и магове извън категория се намесват на няколко пъти, за да издрапат нещо като победа, нещо като реми, нещо като почетна загуба.
На момнети историята ми напомняше за гангстерските романи - кръстника праща някой лейтенант с екип килъри да ликвидира конкурентна банда в друг град, в други моменти на руските романи за разузнавателно-диверсионни групи - тъкмо ги притиснат в ъгъла и пристига танкова бригада от резерва на Главното командване. Бойните сцени бяха по-семпли от тези в Нощен и Дневен дозор, просто противниците бяха на високо ниво и нямаше време за повевче от 1-2 удара.
За мое удоволствие - появи се в епизодична роля Лас. Пънкарския джем-сешън с украинската наказателна команда Тъмни ме разсмя до сълзи. Имаше и други препратки към останалите книги за Дозорите, но ненартапчиво (погъделичкаха егото ми защото се сетих кое към кое сочи), но без да е натрапчиво - историята си е напълно самостоятелна и се чете отделно от другите Дозори.
Силно се надявам, че Василиев ще бъде превеждан и издаван по-често от един роман на 10 години.
Харесах:
Дълга като дирижабъл и красива като млада косатка. (описание на Ролс-Ройс)
***
Ако не блееш и не сглупиш, от всяка бъркотия можеш да се измъкнеш.
***
Силата на доброволно умрелите заради живота на другите е страшна сила.
***
Голямото може да се види само отдалеч. И обикновено то изглежда чисто и спретнато.
***
Когато данните са малко, на първо място излиза импровизацията.
***
Той знаеше със сигурност, че най-често последен се смее този, който в началото изглежда най-смешен.
***
Имаш перспективи, при това добри. Само че не започвай веднага да се възгордяваш, това е погубило много достойни магове.
***
Озарението — или предчувствието? — се стовари върху него като снежна пряспа от покрива върху случаен минувач.
***
онази рядка сплав от мъдрост и цинизъм, която не ти позволява да се влюбиш безумно
***
С времето душата загнива, и колкото е по-дълго, толкова е по-силно.
***
Всъщност уискито беше най-доброто, което можеше да предложи расата на закоренелите индивидуалисти на расата духовни непукисти.
***
И така се получи, че за непосредствените изпълнители на операция „Черната Палмира“ победата се превърна в истинско поражение.
***
Защо изобщо хората се стремят един към друг? Нали самотата е по-изгодна и по-надеждна. По-просто е да си сам — не трябва да се грижиш за никого, не трябва да предаваш едни близки хора заради други…
***
Ние живеем в относително равновесие. Но идеалът не е равновесието, а хармонията.
понеделник, януари 18, 2010
Дребен патрул
Автор: Сергей Лукяненко
Издател:
Година:
Започнах да чета с голям ентусиазъм, но се оказа само кратък разказ. За сметка на това - добър. Добавя щрих в отношенията между Различните и обикновените хора и с това прави света на Дозорите по-пълен и поправдоподобен.
Малко ме озадачи един момент - описва мъж, облечен в черно, със сребърна роза като закопчалка на плаща и с рапира на кръста, а малко по-нататък го нарича "облечен като Дракула". Неточност или заигравка с читателя?
Това е вторият ми прочетен разказ на Лукяненко - определено е добър и в късите произведения. Смятам да се сдобия с любителските преводи на други негови разкази и да проверя това. ;-)
Харесах:
Само ако знаехте с колко психопати се среща един оператор на новинарска програма!
***
Новото поколение Светли понякога е много трудно да се различи от старото поколение Тъмни…
***
Младостта е недостатък, който се лекува от времето.
Издател:
Година:
Започнах да чета с голям ентусиазъм, но се оказа само кратък разказ. За сметка на това - добър. Добавя щрих в отношенията между Различните и обикновените хора и с това прави света на Дозорите по-пълен и поправдоподобен.
Малко ме озадачи един момент - описва мъж, облечен в черно, със сребърна роза като закопчалка на плаща и с рапира на кръста, а малко по-нататък го нарича "облечен като Дракула". Неточност или заигравка с читателя?
Това е вторият ми прочетен разказ на Лукяненко - определено е добър и в късите произведения. Смятам да се сдобия с любителските преводи на други негови разкази и да проверя това. ;-)
Харесах:
Само ако знаехте с колко психопати се среща един оператор на новинарска програма!
***
Новото поколение Светли понякога е много трудно да се различи от старото поколение Тъмни…
***
Младостта е недостатък, който се лекува от времето.
неделя, юни 17, 2007
Последен патрул
Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
Май това е първата книга за Патрулите, в която успях да се досетя за решението на загдката преди Антон Городецки. Всъщност в тази книга Антон макар и Висш маг се държеше на моменти като малоумник. За съжаление липсваше обичайния разбор в кабинета на Хесер в Епилога, за да потвърдя подозренията си, че Антон пак беше използван като марионетка от старите тарикати Хесер и Завулон.
Лукяненко ми е слабост, за това не виждам смисъл да обяснявам, че и тази негова книга ми е харесала. Интригата беше твърде семпла (на фона на предните книги от поредицата), липсваше обичайната моралнана буря в душата на Антон, следствие на осъзнаването че Тъмни и Светли изобщо не значи Добри и Зли. Липсваше ми Лас - очаквах той и Семьон да са веселата част в тази книга. За сметка на това Афанди от Самркандския нощен патрул беше много свеж поглед към службата в Патрула, а неговото единствено заклинание в битката на Платото на демоните си беше образец за ефикасен удар по значително превъзхождащ маг - 77 поредни нелечими случая на импотентност си е шут по егото дори и за Висш. Получих разяснение на някои бегли размисли на тема "Как хората да бъдат използвани във войната на Различните?" - всъщност китайския дистанционноуправляем стрелкови автомат с омагьосани куршуми надмина очакванията ми, както и елегантното решение на кражбата на Руната на Мерлин от гроба на Мерлин през всички магически бариери и капани - чрез дистанционноуправляем багер. Както се усети Антон - сега вече ще трябва да се захванат с измислянето на заклинания срещу машини. (А добрия стар Роджър Зелазни, още коя година измисли Дяволския чекрък...)
Харесах:
-Не трябва да се фукаш пред момичетата в колата, а в леглото.
***
Изглеждаше така, че би му подхождало да играе Дориан Грей в екранизация на Уайлд. Млад, грациозен и до неприличност свеж красавец, на когото би му прилягала значка с надпис "Готов за разврат!"
***
-Лас - изрече с леден глас Борис Игнатиевич. - Не мога да се начудя как си станал Светъл.
-Тогава бях в добро настроение - призна си Лас. - Сънувах, че съм малък и яздя пони...
***
Семьон ме погледна със съчувствиe. Е, всичко е ясно. При нас е като в армията - който го е предложил, той го изпълнява.
***
Но преките пътища се отличават от дългите точно по това, че за тях се взима пътна такса. А на тъмните пътища много обичат да обявяват цената в края на пътя.
***
Те вършиха злини, които бяха злини, и добрини, които се превръщаха в злини.
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
Май това е първата книга за Патрулите, в която успях да се досетя за решението на загдката преди Антон Городецки. Всъщност в тази книга Антон макар и Висш маг се държеше на моменти като малоумник. За съжаление липсваше обичайния разбор в кабинета на Хесер в Епилога, за да потвърдя подозренията си, че Антон пак беше използван като марионетка от старите тарикати Хесер и Завулон.
Лукяненко ми е слабост, за това не виждам смисъл да обяснявам, че и тази негова книга ми е харесала. Интригата беше твърде семпла (на фона на предните книги от поредицата), липсваше обичайната моралнана буря в душата на Антон, следствие на осъзнаването че Тъмни и Светли изобщо не значи Добри и Зли. Липсваше ми Лас - очаквах той и Семьон да са веселата част в тази книга. За сметка на това Афанди от Самркандския нощен патрул беше много свеж поглед към службата в Патрула, а неговото единствено заклинание в битката на Платото на демоните си беше образец за ефикасен удар по значително превъзхождащ маг - 77 поредни нелечими случая на импотентност си е шут по егото дори и за Висш. Получих разяснение на някои бегли размисли на тема "Как хората да бъдат използвани във войната на Различните?" - всъщност китайския дистанционноуправляем стрелкови автомат с омагьосани куршуми надмина очакванията ми, както и елегантното решение на кражбата на Руната на Мерлин от гроба на Мерлин през всички магически бариери и капани - чрез дистанционноуправляем багер. Както се усети Антон - сега вече ще трябва да се захванат с измислянето на заклинания срещу машини. (А добрия стар Роджър Зелазни, още коя година измисли Дяволския чекрък...)
Харесах:
-Не трябва да се фукаш пред момичетата в колата, а в леглото.
***
Изглеждаше така, че би му подхождало да играе Дориан Грей в екранизация на Уайлд. Млад, грациозен и до неприличност свеж красавец, на когото би му прилягала значка с надпис "Готов за разврат!"
***
-Лас - изрече с леден глас Борис Игнатиевич. - Не мога да се начудя как си станал Светъл.
-Тогава бях в добро настроение - призна си Лас. - Сънувах, че съм малък и яздя пони...
***
Семьон ме погледна със съчувствиe. Е, всичко е ясно. При нас е като в армията - който го е предложил, той го изпълнява.
***
Но преките пътища се отличават от дългите точно по това, че за тях се взима пътна такса. А на тъмните пътища много обичат да обявяват цената в края на пътя.
***
Те вършиха злини, които бяха злини, и добрини, които се превръщаха в злини.
сряда, ноември 15, 2006
Сумрачен патрул
Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006
Лукяненко. Това е единственото, което мога да кажа. След всяка поредна история за Дозорите смятах, че вече имам представа за какво става дума, а още в следващата част осъзнавам, че дори и идея си нямам. Какво е Сумракът или по-точно къде е Сумракът? Май ще трябва да изчакам "Последен патрул", ако и там има готов отговор, но май по-скоро ще има само нови въпроси.
Антон Городецки най-после започва да ми харесва като герой. Странно, но започва и да ми на помня на един познат с ник Тихон. Не че в едното или другото има нещо лошо, разбира се.
От забележката под линия за романа "Ликът на черната Палмира" на Владимир Василиев (съавтор на "Дневен патрул" и автор на "Космически рицар") оставам с впечатлението, че май идеята за Различните ще се превърне в нова Разширена вселена. Ако нивото и на останалите е като на Лукяненко, мога само да приветствам горещо такова развитие на явно популярната серия на Сергей Лукяненко.
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006
Лукяненко. Това е единственото, което мога да кажа. След всяка поредна история за Дозорите смятах, че вече имам представа за какво става дума, а още в следващата част осъзнавам, че дори и идея си нямам. Какво е Сумракът или по-точно къде е Сумракът? Май ще трябва да изчакам "Последен патрул", ако и там има готов отговор, но май по-скоро ще има само нови въпроси.
Антон Городецки най-после започва да ми харесва като герой. Странно, но започва и да ми на помня на един познат с ник Тихон. Не че в едното или другото има нещо лошо, разбира се.
От забележката под линия за романа "Ликът на черната Палмира" на Владимир Василиев (съавтор на "Дневен патрул" и автор на "Космически рицар") оставам с впечатлението, че май идеята за Различните ще се превърне в нова Разширена вселена. Ако нивото и на останалите е като на Лукяненко, мога само да приветствам горещо такова развитие на явно популярната серия на Сергей Лукяненко.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
