Последен патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Май това е първата книга за Патрулите, в която успях да се досетя за решението на загдката преди Антон Городецки. Всъщност в тази книга Антон макар и Висш маг се държеше на моменти като малоумник. За съжаление липсваше обичайния разбор в кабинета на Хесер в Епилога, за да потвърдя подозренията си, че Антон пак беше използван като марионетка от старите тарикати Хесер и Завулон.
Лукяненко ми е слабост, за това не виждам смисъл да обяснявам, че и тази негова книга ми е харесала. Интригата беше твърде семпла (на фона на предните книги от поредицата), липсваше обичайната моралнана буря в душата на Антон, следствие на осъзнаването че Тъмни и Светли изобщо не значи Добри и Зли. Липсваше ми Лас - очаквах той и Семьон да са веселата част в тази книга. За сметка на това Афанди от Самркандския нощен патрул беше много свеж поглед към службата в Патрула, а неговото единствено заклинание в битката на Платото на демоните си беше образец за ефикасен удар по значително превъзхождащ маг - 77 поредни нелечими случая на импотентност си е шут по егото дори и за Висш. Получих разяснение на някои бегли размисли на тема "Как хората да бъдат използвани във войната на Различните?" - всъщност китайския дистанционноуправляем стрелкови автомат с омагьосани куршуми надмина очакванията ми, както и елегантното решение на кражбата на Руната на Мерлин от гроба на Мерлин през всички магически бариери и капани - чрез дистанционноуправляем багер. Както се усети Антон - сега вече ще трябва да се захванат с измислянето на заклинания срещу машини. (А добрия стар Роджър Зелазни, още коя година измисли Дяволския чекрък...)

Харесах:
-Не трябва да се фукаш пред момичетата в колата, а в леглото.
***

Изглеждаше така, че би му подхождало да играе Дориан Грей в екранизация на Уайлд. Млад, грациозен и до неприличност свеж красавец, на когото би му прилягала значка с надпис "Готов за разврат!"
***
-Лас - изрече с леден глас Борис Игнатиевич. - Не мога да се начудя как си станал Светъл.
-Тогава бях в добро настроение - призна си Лас. - Сънувах, че съм малък и яздя пони...
***
Семьон ме погледна със съчувствиe. Е, всичко е ясно. При нас е като в армията - който го е предложил, той го изпълнява.
***
Но преките пътища се отличават от дългите точно по това, че за тях се взима пътна такса. А на тъмните пътища много обичат да обявяват цената в края на пътя.
***
Те вършиха злини, които бяха злини, и добрини, които се превръщаха в злини.