неделя, юни 10, 2007

Нищо свято

Автор: Денис Лихейн
Издател: ЕРА
Година: 2004

Трябва да почерпя една бира Митко Риков, заради чиято препоръка започнах да чета Денис Лихейн. Pulp fiction винаги ми е бил слабост, а качествен съвременен ми попада рядко.
Като сюжет книгата не е много оригинална - по-голямата част от интригата вече съм я срещал в "Долината на ужаса" на Артър Конан Дойл, както и в романите на Дашиъл Хамет. Въпреки това ми беше приятно да прочета поредното приключение на Патрик Кензи и Анджела Дженаро. За съжаление Буба Роговски се появява само за малко в първата половина на книгата, обаче затвърди мнението ми - няма друг такъв изрод в графа "от нашите"!

Много харесах:
Аз съм слаб духом. Освен това съм и мъж.

Изгубени в превода:
млечносиво - не бях срещал този нюанс до сега
ариани - силно подозирам, че става дума за арийци (или поне за бръснатите глави в американските затвори)
Ай Ем Пей, който след няколко страници се оказва архитекта И. М. Пей
Публикувано от в

4 коментара:

  1. hazel11 юни 2007 г. в 12:56

    Арианите са последователи на Арий, богослов-еретик от 4 век. Май:)

    ОтговорИзтриване
  2. Kopo11 юни 2007 г. в 13:12

    Hazel, и аз имам смътен спомен, че е имало папа Арий (или Ариан) в ранните векове на християнството, обявен по-късно за еретик и неговите последователи са били наричани ариани.
    В случая ставаше въпрос за телевизорите в бостънския затвор - били под контрола на или на братята (очевидно черните - Blood Brothers е най-голямата негърска банда в САЩ), или на Арианите (убеден съм, че става дума за арийци, бръснатите глави) и поради тази причина се гледали или комедийни сериали или екшъни с Чък Норис.

    ОтговорИзтриване
  3. nousha12 юни 2007 г. в 12:15

    Защо, млечносивото е един приятен цвят. Превеждах преди време една книга за нещо като цветолечение, изобщо нямаш представа какви невероятни цветове бяха споменати, а най-лошото беше, че трябва да се намери превод на български. :/
    Следващия път ще донеса за малкото съкровище не плюшено куче, а млечносив заек. Или котка. Ако ще да преровя всичките софийски магазини за играчки ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Kopo12 юни 2007 г. в 13:06

    Както казах - не съм срещал тоя нюанс, но пък аз съм издънка на ТУ-София, а не на Художествената академия.
    А малкото бедствие страшно харесва твоето плюшено куче - обявено е за куче-пазач и всяка вечер е на стража в леглото му. :-)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)